Защо съм в това състояние?

[anonimmna]

Здравейте. Студент по Дентална медицина съм в 20-те си. Завърнах се от чужбина и там преживях тежка депресия и тревожност. Когато се завърнах изпаднах в еуфория и всичко беше прекалено сладникаво и хубаво(от сегашна гледна точка). Последва дълго готвене за кандидатстване в МУ. Поредното клише съм употребило трева в големи дози. За моя изненада на следващия ден след приема нищо ми нямаше. Месец по- късно получих замайване през деня , а на вечеря и първата ми много силна паник атака. Следваха 6 месеца с дереализация, ПА и екзистенциално ОКР. С приема ми в университета всичко се оправи. За ОКР-то ми помогна мисълта, че няма нужда да знам всичко на този свят. И така една щастлива година в университета мина докато в личностен план отново ми дойдоха проблеми и паник атаките се завърнаха след преглед в болница по съвсем друга причина. Тъй като съм в медицинска среда за мен е важно да се държа на позиция дори и мен да ме преглеждат. Да обаче получавам вазовагални синкопи. След припадъка ми в кабинета последва страх,че ще припадна на улицата по всяко време, а и по време на упражнения. Страх от полудяване. Страх от раздвоение на личността, защото при една от паник атаките се появиха натрапливости от рода на "Аз съм друга личност в теб и ще разруша живота ти". Много се надявам да са натрапливости , а не раздвоение. До ден днешен нямам амнезия или някой да ми е казал, че се държа странно. Станах хипохондрик на тема ментални заболявания. Обърках се и от мненията на специалистите дали въобще съществува множествена личност. Дереализацията се пооправи след като се опитах да споделя чувствата си с близките ми хора. Но деперсонализацията и екзистенциалните въпроси ме мъчат. Приемам ги с надсмешка даже, но има едно чувство на нереалност на прекалено осъзнаване на реалността и на същината й. Как всичко това е едно пространство от атоми и химични елементи, как аз осъзнавам собственото си същуствуване и колко уникално е това. Сигурна съм , че би било възможно да се погледне по позитивен начин, но не мога да разбера защо продължава всичко да е тревожно и негативно. Приемам чувствата и даже им се " наслаждавам" , но не си тръгват. Не ми се вярва преди всяка сесия да се чувствам така заради изпитите ми. Взаимоотношенията с родителите ми са добри. От малка не споделям с тях много много и не ми е проблем това, защото има с кого да споделям проблемите си, но никой около мен не е изпаднал в подобна ситуация, за да ми помогне или разбере.Има един човек, но той се депресира повече от мен, а аз гледам да не стигам до самоубийства и тем подобни. Имах и фобия от солипсизма. Но нищо не се променя. Живея все едно в някакъв сън отново вече някъде 6 месеца. Вярвам, че мога да се оправя. Но как и аз не знам. Започнах да се съгласявам с ОКР-то си. В университета нещата вървят добре. Лятото пътувах доста. Не съм употребявала нищо повече от трева и я спрях. Но проблемът и до сега е налице. Реших да пиша тук за да ми помогне някой да ми каже от друга гледна точка къде греша, че съм в това състояние. Трябва да отбележа,че дължа много на него, защото вече не бих се панирала от прием на трева или от полудяване, но неприятните чувства си ги изживявам като стоик. Психиатър ме е диагностицирал с черти на ананкастно личностно разтройство, но честно казано мисля , че тези проблеми ми приличат повече на невроза.

Въпроси:

1. Съществува ли множествена личност и мога ли да имам подобно разтройство заради онзи глас в главата ми, за който обясних по-горе.

1.1 Докато бях в етап на ровене из интернет имаше доста хора представящи се с множествена личност, които твърдят,че в тях живеят поне още няколко личности. И така нареченото на Запад OSSD- хора, които нямат епизоди на амнезия, но се идентифицират с няколко личности. Какво заболяване е това. Доколкото съм чела разбирам, че човек е себе си във всяко съснояние, но с различна достъпност до спомени и различно "его". Аз самата не разбирам това заболяване и имам нужда някой професионалист да ми го изясни. Повечето хора явно търсят изява и гледания в youtube. Не знам как да разбирам този феномен. Или са грешно диагностицирани? Каква е разликата между човек с множествена личност и човек с амнезия , който си говори наум с различни личности които си представя. Моля ви за разяснение.

2.Възможно ли е да развия конверзионна симптоматика. Тревожи ме мисълта за парализа и ослепяване на нервна основа.(дори и обратимо) Уча за доктор и ще е доста трудно да извършвам манипулации с подобни проблеми.

3. Възможно ли е да припадна на работното си място при работа с пациент или това се случва основно при ситуациите , когато аз съм пациент? Когато съм в добро психическо състояние издържам на всичко, но никой не гарантира на този свят как ще се чувстваме всеки ден на работа.

4. Екзистениални въпроси/солипсизъм. Справям се с мислите, но чувствата на обърканост и странност си стоят. Моля ви за някакви насоки.

5.Почивам си, слушам музика, спортувам, наслаждавам се на времето, опитвам се да си успокоя пренатоварената ми мисловна дейност. Не чета вече по форуми. Позволих си да пиша за мнение тук само.

Благодаря ви за отделеното внимание. 

Редактирано Ноември 18, 2019 от anonimmna

[д-р Тодор Първанов]

Много си чела за психични болести.Каквото и да ти се отговори във форума, ще го сравняваш с прочетеното и в теб ще възникват нови и нови въпроси.Така че, за мен да ти се отговаря на въпросите/ във форума/ е безсмислено, потърси психотерапевт, работете заедно и постепенно нещата ще ти се изяснят и ще се успокоиш.

ПП  ,,Не ми се вярва преди всяка сесия да се чувствам така заради изпитите ми.,,

Определено, сесията ти генерира стрес, като прибавим и страхът от психични болести / в резултат на четеното/ нещата се навързват.

 

[Василена Христова]

преди 10 часа, anonimmna каза:

След припадъка ми в кабинета последва страх,че ще припадна на улицата по всяко време,

Ами припадни ! Действай и припадай - 1,2,3 пъти, колкото е необходимо. Защо само си го мислиш ? Така само инвестираш мисли и си губиш времето. Аз припаднах преди време и ето - жива съм :)) гарантирам ти !  И то припаднах не по желание, а защото ми падна кръвното, ето - случи се.

Редактирано Ноември 18, 2019 от Василена Христова

[anonimmna]

Благодаря за отговора д-р Първанов. Всичко това го разбирам, но след като всеки професионалист не ми обясни или не ми даде отговор, а ми каже да се опитам да паработя над тревожността, съмнението ми се увеличава. Повярвайте ми , ако накратко ми бъде обяснено поне някъде, защото нямам намерение да търся отговори в интернет на случаен принцип вече, бих се спряла с въпросите. Ако някой може да ми даде отговори освен да ме изпраща на психотерапевт ще съм благодарна.

[д-р Тодор Първанов]

Ще ти отговоря, но след отговорите ми сама ще се убедиш, че съм прав - въпросите ти ще станат повече.

1. Съществува ли множествена личност и мога ли да имам подобно разтройство заради онзи глас в главата ми, за който обясних по-горе.

Да, съществува. Но, множествената личност не се води за болест.

1.1 Докато бях в етап на ровене из интернет имаше доста хора представящи се с множествена личност, които твърдят,че в тях живеят поне още няколко личности. И така нареченото на Запад OSSD- хора, които нямат епизоди на амнезия, но се идентифицират с няколко личности. Какво заболяване е това.

Пак повтарям, не е заболяване.

 

Доколкото съм чела разбирам, че човек е себе си във всяко съснояние, но с различна достъпност до спомени и различно "его". Аз самата не разбирам това заболяване и имам нужда някой професионалист да ми го изясни. Повечето хора явно търсят изява и гледания в youtube. Не знам как да разбирам този феномен. Или са грешно диагностицирани? Каква е разликата между човек с множествена личност и човек с амнезия , който си говори наум с различни личности които си представя. Моля ви за разяснение.

След като не са болест, не ме интересуват.Във всеки случай, за 30 години практика не съм срещал описаните от теб състояния, а съм работил с хиляди хора / бях вонен психиатър и психотерапевт и от там е огромната ми практика/ 

2.Възможно ли е да развия конверзионна симптоматика. Тревожи ме мисълта за парализа и ослепяване на нервна основа.(дори и обратимо) Уча за доктор и ще е доста трудно да извършвам манипулации с подобни проблеми.

 

Всеки може да развие конверзионна сиптоматика, включително и аз. 

3. Възможно ли е да припадна на работното си място при работа с пациент или това се случва основно при ситуациите , когато аз съм пациент?

 

Да колабираш, е възможно навсякъде.  Надявам се правиш разлика между колапс и припадък? 

 

Когато съм в добро психическо състояние издържам на всичко, но никой не гарантира на този свят как ще се чувстваме всеки ден на работа.

Така е със всеки, като ученик си смазах показалеца на асансьорната врата.Отидох без проблем в болницата, но когато започнаха да ми махат нокътя, колабирах.Е, дядо ми ме подхвана и нищо не стана.

4. Екзистениални въпроси/солипсизъм. Справям се с мислите, но чувствата на обърканост и странност си стоят. Моля ви за някакви насоки.

Тези въпроси искат отговор, твърди се ,че всеки човек на различен етап от живота си стига до тях -аз стигнах до тях след петдесетата си година, но и днес, на почти на 60, отговорите им  продължават да ме вълнуват

5.Почивам си, слушам музика, спортувам, наслаждавам се на времето, опитвам се да си успокоя пренатоварената ми мисловна дейност. Не чета вече по форуми. Позволих си да пиша за мнение тук само.

[anonimmna]

Благодаря на всички за помощта,която ми оказахте. Ще пиша след месец да ви съобщя за състоянието ми. Надявам се да е вече добро. Ще работя над него. 

Благодаря още веднъж! 

[anonimmna]

Здравейте. Позволих си да пиша по- рано във форума тъй като не очаквах, че ще си случи, но се стабилизирах (без медикаменти и без психотерапия). Психотерапията би била много полезна, но реших да изляза от това сама. В момента нямам нито натрапливости, нито паник атаки, нито дереализиране. Истината е , че ги нямам, защото не ги намирам за проблем, а за симптом. Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми. След като разбрах, че нищо ми няма, както ми казахте във форума, следващата стъпка беше да приема, че когато сме тревожни е нормално да страдаме от всички тези симптоми. Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора. Как се подобрих ли? С почивка и наспиване, приемане на симптомите и водене на живота както преди. С успокоението всички тези натрапливости си отиват и дори не са проблем. Не казвам, че няма да попадна в подобно състояние занапред или че утре няма да ми е отново неприятно и напрегнато, но исках да благодаря, че ми отговорихте на въпросите тогава, когато бях на ръба на притеснението и в момента напълно спокойно от няколко дни си водя живота и не се притеснявам дали ще се появи някоя паническа атака или натрапливост, защото съм отпочинала и мозъкът ми може да се справи. Всеки човек би изпаднал в подобна симптоматика при толкова много стрес, особено когато и сами си го увеличаваме. Благодаря ви и се надявам да съм полезна и на други хора. Смело пиша това, защото както бях споменала по-горе миналата година след 6 месечна тревожност се бях стабилизирала за цяла година. Вярвам, че е възможно и за повече време стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. И също така способността човек да може да погледне над тревожността и да разбере, че наистина му няма нищо друго дори и да не го усеща така.

Благодаря на всички отново. 

Ще ви държа в течение занапред как са се развили нещата при мен. И няма да се очудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.

[д-р Тодор Първанов]

,,Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми.,,

Точно така е, но повечето хора отказват да го повярват.

,, Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора.,,

Абсолютно, тези симптоми означават само,че сме в стрес и трябва да  намерим начин да се разтоварим. Както си го написала ,,стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. 

,,И няма да се учудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.,,

Разбира се,че до края на живота си ще имаш много стресови ситуации, но вече няма да се плашиш и ще се справяш с тях.

[anonimmna]

Благодаря на всички и на Вас, д-р Първанов. Всичко най-хубаво! 

Редактирано Ноември 24, 2019 от anonimmna