Обичане на работата

[JUSTICE]

Попаднах на пост на г-н Орлин Баев, в който той съветва да обичаме работата си. Тъй като не беше посочено как точно да се постигне това, реших да пусна тема тук. В момента имам относително хубава и добре заплатена работа, но не ми харесва като естество на дейност и колектив. Отивам с нежелание и пребиваването там ме потиска и не ме удовлетворява. Как мога да направя така, че да я запазя и да ходя и да я върша с по-голямо желание?

[Ines Raycheva]

Ще споделя, че откривам във въпроса търсене на лекота и приятно усещане, избягване на проблемите, а не търсене на дълбочина - може и да не е така, разбира се. 

 

Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса - всяка случка, всеки човек и преживяване, което се случва в живота ни, е всъщност диалог с Бога. Можеш да ползваш и други думи вместо Бог - Вселената, Дао, не става дума за религиозни догми, а за цялост. 

С това искам да кажа, че няма нищо случайно, и ученето е в самия живот, в самите преживявания.

Какво конкретно не харесваш в колектива си?

Какво в теб отразява това?

Ако приемеш, че средата там е трамплин за твоето себеосъзнаване и растеж? 

Ако бъде фокусирано, като динамична медитация? Ако фокусът обаче не е в парите - защото това е слаба цел, която не топли същински. 

А ако пък не е твоето нещо и чувстваш, че не можеш да научиш нищо за себе си в момента там - защо си точно там? Страх, че няма да намериш друга? Работа колкото поискаш! Но, навсякъде е ценна адаптивността, самодисциплината, но най-вече любовта, с която работим (с която живеем). 

Ще разкажа една история по повод въпроса. Наскоро с мои приятели решихме да пътуваме с влак - оказахме се в един изключително мизерен, мръсен, стар влак. Кондукторът във влака беше към 60-годишен мъж, с много стар и захабен костюм, залепени с тиксо очила, а баджът, който висеше на врата му беше толкова покъсан, че едва личеше какво пише.

И понеже си купихме билети от влака, когато кондукторът застана срещу мен, видях искрената му усмивка, почувствах човечността му. Беше изключително любезен - но не престорено и мазно, а смирено и спокойно, тихо и дори незабележимо, ако нямаш сетивата да го почувстваш. Така общуваше с всички пътници, а аз го наблюдавах с удивление - този обикновен човек, пътуващ в мизерните влакове, общуващ с всякакви хора - някои от които не особено приятни, си вършеше работата, както се казва, с кеф! Как го прави? Дадох му повече пари, отколкото струваше билета, сякаш това ще промени целия му живот, а и явно от някакво криво съжаление (което не е проява на същинска любов) и му казах да не ми връща, ако няма, с надеждата да прикрия опита си да му дам повече пари. Е, той взе точно толкова пари, колкото струваше билета. Не видях по лицето му обида, напротив, сякаш нищо не се промени в него. 

 

Та, не е до външното съвършенство, на което се надяваме в работата, в живота си, което търсим в другите. До вътрешното приемане и обич е. Тогава и отвън приемаме и обичаме - точно, каквото си е. 

А вътрешното приемане, приемането на самия себе си - това е трудна работа, продължителна, няма царски пътища... 

Редактирано Ноември 11, 2019 от Ines Raycheva

[Орлин Баев]

Писал съм по темата много пъти и по много начини. Накратко:

Как знам какво искам да работя?

Два подхода.

Първият:

Проба-грешка. Смело опитване на различни поприща, професии, занаяти, дейности. Страхът от "оцапване на ръчичките", е нужно да бъде прегърнат. Докато се действа така, важи правилото: "Ако не работиш това, което обичаш, обичай това, което правиш!" Тоест, превърни действието в медитативен, в учебен процес, в който пробите и грешките служат като тригер за експлициране на собствени психични съдържания и преработката им. Всяка дейност е нужно да бъде поработена достатъчно, сравнително добре усвоена, за да бъде извлечен душевният опит.

Вторият:

Себепознанието. Когато живееш силно, смело скачаш в трудностите, се събуждат много подсъзнателни наличности. Налага се да се отработват страхови програми, вина, тъга, да се минава през много болка, скръб, радост, още тегоба и пак удовлетворение. Когато следваш даден път, водещ решително към Себе-познаването, все повече прехвърляш центъра на самосъзнанието в Себе си. Все от по-отвисоко гледаш и все по-ясно виждаш за какво си дошъл на този свят и какво аджеба дириш в него. Все по-ясно осъзнаваш тихите пориви на същността си и все по-храбро си готов да ги следваш, поставяйки ги на първо място. Път на разширен мироглед, молитва, медитация, единение със смисъла да бъдеш автентичното си Аз. 

..............

Помощни подходи много. Има тестове за професионално ориентиране, спомагателни питанки, намиране на силните си страни, качества и приземената им употреба в социалната реалност. Тези помощни подходи обаче работят добре единствено на фона на интензивно преминаване през основните, през горните два начина. 

Имам някъде статии и клип по темата...