Упражнение за пълнене и празнене.

[Донка]

В беседата Пълнене и празнене Учителя е дал 3 много интересни упражнения. 

Цитат

 

Упражнения.

Първо упражнение. Изправени стройно. Ръцете пред гърдите една срещу друга с длани надолу. Десният крак напред изопнат, стъпваме, в широки полукръгове разтваряме ръцете настрани, приклякваме бавно с обратно движение на ръцете, леко докосваме с коляното пода, ръцете пред гърдите. Бавно издигане, ръцете разтваряме пак в широк кръг настрани. Повтаряме това и с левия крак. Три пъти с левия и три пъти с десния.

Второ упражнение. Изправени, краката прибрани. Ръцете пред гърдите, обърнати с върховете на пръстите една срещу друга, дланите надолу. Дясната в полукръг настрана, прибира се. После лявата. Няколко пъти се повтаря. Двете ръце едновременно настрана, леко трептение на дланите, усилва се, бурно, утихва. Три пъти се повтаря.

Трето упражнение. Ръцете пред гърдите (горното положение). Разтваряне настрани, безшумно духване с уста. Прибират се ръцете, вдишване, разтварят се е духване. Три пъти.

 

Опитвам ги от седмица, но преди всеки опит прочитам нещо от беседата. Искрено препоръчвам... Лично на мен много ми помагат за осъзнаване на пълненето и празненето през ежедневните задачи и преживявания. 

Според моето разбиране, докато вдишваме, ние "пълним", а докато издишваме - празним. Първото и второто упражнение логично обединяват разтварянето на ръцете с пълненето и затварянето - с празненето. Интересна е ролята на приклякането в първото, и на трептенето във второто. Третото упражнение сменя логиката на първите две. При него разтварянето на ръцете е съпроводено от "безшумно духане", т.е. издишване, и обратно - затварянето - от вдишване. 

Цитат

Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце. Следователно умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон. Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума. А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът си почива, набира нови енергии. Сега не трябва да тълкувате, изпразва се умът. Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии да се прояви в ново направление. Този закон е верен. При появата на всяка една нова култура става един упадък. На какво? Явява се умствен упадък, те го наричат морален упадък. Не е морален упадък. Културните хора започва да не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни. А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът да се пълни, а сърцето се празни. Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи. За всяка една нова идея ние трябва да жертваме нещо. Една малка жертва от чувствата. Не всички желания в дадения случай могат да се реализират и не се стремете да ги реализирате. Реализирайте само онова, което е възможно. Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно да ги разрешавате, няма да влезнете в противоречие със себе си.

Ще съм благодарна за вашите лични разсъждения и опитности.