Проблемни отношения

[Pramatarova]

 Здравейте! Пиша ви във връзка с една ситуация, с която се сблъсквам в момента и бих се радвала на обективно мнение от специалисти тук. От 1 месец и половина излизам с едно момче, с което обаче отношенията ни вървят много странно. Под странно имам предвид следното. Често се караме за това, че аз не му обръщам достатъчно внимание,което според мен не е така. Това е неговата гледна точка. Често си внушава, че му изневерям. Понякога от най-малкия „признак“ си създава сценарии на някакви ситуации, които изобщо не са в разрез с реалността. Когато разбере, че съм си водила чат с някакво момче, с което нямам никакви по-специални отношения, да кажем например колега, буквално изводът му е, че не става въпрос само за приятелски отношения. Не му харесва това, че според него аз не съм му приоритет в нашите взаимоотношения. Такъв извод си прави от следната ситуация – Аз ставам сутрин рано, през почивните дни той спи до късно, излизам навън с приятелка, преди той да се е събудил и когато започне неговият ден, ми се оплаква, че винаги аз съм била тази, която да определя кога ще се видим, винаги трябва да се съобразява с това кога аз имам време за нас, винаги държи да знае къде съм и с кого съм и като стане дума за ситуация, в която от моята компания момче да ме покани или да е малко по-настоятелен за моето присъствие, изпадаме отново в караници за това, че не е нормално аз да излизам в присъствието на мъже, които имат някакви намерения спрямо мен според неговата преценка. Твърди, че доверието се печели и че, докато един човек не му докаже, че може да му се вярва, е нормално да има някакви съмнения.

 Моята гледна точка за едни взаимоотношения като нашите, които са  процес на развитие, са следните – за мен не е проблем през деня човек да се вижда с други хора, освен гаджето си. Аз не виждам хората като „приоритети“. По-скоро идеята ми е, че двама човека с течение на времето прекарват време заедно, опознават се, съобразяват времето си един с друг и ако има разбирателство, нещата се получават. За доверието моята гледна точка е следната – в началото на хората трябва да им се гласува доверие, докато разбира се, не ти дадат повод да бъде обратното. Разбирам го, че има травми от миналото и това по някакъв начин му се отразява на настоящи вазимоотношения. В същото време ме изнервя факта, че се съмнява толкова и това ме притиска. От друга страна виждам добри неща в него, имам надежда, че биха могли да се получат нещата, че бихме преодоляли такива пречки. Присъства и съмнението, че както тръгнат нещата в началото, така би могло да бъде и занапред и много пъти му заявих, че ако продължава така, нещата няма как да се получат. Наясно съм, че отношенията са кръгови, че няма виновни и смятам, че хората трябва да поемат отговорност за държанието си в една връзка и за това как карат другия човек  отсреща да се чувства. Това колкото ми помага,толкова и ме обърква обаче. Въпросите ми към вас са следните – Как бих могла да му помогна да ми повярва? Изобщо струва ли си да се „доказвам“ така на някого, при положение, че винаги съм честна  и откровена и просто смятам, че на никой не си длъжен да се обясняваш и доказваш, особено когато с нищо не си го наранил, обидил или не си попаднал в ситуация,която да засяга достойнството му по някакъв начин? Какво ви е мнението за такова поведение като неговото? Дали просто няма някакво чувство за притежание и контрол над мен? И ако го е грижа наистина, как би могъл да „преодолее“ такива страхове от изневери и как аз бих помогнала?

Благодаря ви много предварително!

[АлександърТ.А.]

Хубавото е , че ревноста излиза още в началото

Цитат

Как бих могла да му помогна да ми повярва?

По добре , чети тук в портала за ревноста . Да си наясно с какво си имаш работа . Може би тук :   http://www.beinsadouno.com/board/search/?q=ревност