Незнам какво да направя къде да се обърна

[Reni Hrisotova]

Много Пъти публикувах тука за състоянието в което се намирам тоест Окр,но имам друг реален проблем който  не мога да го реша от както съм омъжена .

Свекърите ми са много строги с стари разбирания с стари очаквания обичат да нападат и да се месят на всякаде тук искам да подчертая не искам да се искарам света вода, но просто това е факт в момент в който заживяхме заедно в мен се роди една заключеност все внимават какво говоря пред тях да не би да ги обидя по погрешка опитвах се някак си да ги накарам да се смеем шегувах се те даже се кривяха за шегите ми мъжът ми по цял ден е на работа аз оставам с тях чуваше се как говорят зад гърба ми как ме обиждат мен и родите лите ми който са в БГ и нямат никакво основание да говорят за тях какви са били , но както и да е прегръщат го правех се на глуха опитвах се отново и отново да бъда добра снаха но никой не го оцени това питах се в мен ли е проблема , щом се прибираше мъжът ми му споделях с цялото си сърце моля те попитай ги защо постояно се заяждат с мен защо не искат да общувам и с други хора , но думите бяха на вятъра . Постояно съм в напрежение като те са със нас някак си стомаха ми е свит и ми се плаче не искам да живея с тези хора стресирам се някакси с тях така го определям незнам какво е но просто когато те са с нас аз не мога да се отпусна да бъда тази която съм а се опитвам да бъда такава каквато те искат , а не искам това .преди години и половина даже ми посегна свекърва ми с думите аз не те исках ти подкани моето момче да се ожените и след 4 години снаха не издържах и изпуснах нервите си без да се замислям я обидих ...

Настоях за раздяла и така взех и се прибрах в Бг , и от там отново се събрахме с мъжа ми прибрах се отново в чужбина при него той беше сам , но ето и днешния ден дойде в който те звъняха да съобщят че ще дойдат и някак си не съм спокойна плаче ми се , че същата песен ще почне на нов глас от тяхна страна незнам какво да правя да мисля казвам на мъжа си те ще дойдат да не станат отново кавги моля те ако е така този път ще си замина и няма да се върна никога не искам и този стрес да ме съсипе защото ОКРто ми стига изнервена съм опитвам се да уча езика да почна да се реализирам бавно имам обаждане за работа просто защо като чуя че те идват ми става тежко свива ми се стомаха 

[АлександърТ.А.]

Здравей !

Съчувствам ти , в трудна ситуация си .Някои от другите ти теми съм поглеждал , но не съм в час много-много . Нямаш ли под ръка някой терапевт , за съвет ? Моя опит е за работа в психично натоварена среда . Ще кажеш за работа е по лесно . Да , имаш време за почивка . Но пък е трудно ежедневно да влизаш и излизаш в различни психични настройки .

Според мен ще е добре терапевт да ти помогне в създаване на различна психична нагласа , базирана на разумен анализ фактите от живота ти ....Запомни тази картина :

Приласкахме една улична котка . Давахме и редовно лакомства и жената я научи да се гали . Стана член от домакиството , но дълго време нямаше малки . Не бяхме постоянно там и все нещо се случваше с малките . Веднъж  доведе две на около месец и половина , на паницата .Бяха пухкави и сладки като всички малки котета .След около седмица те свикнаха и се отпуснаха . В смисъл вече даваха да ги галят . Но майката като видеше ,съскаше и ги отвеждаше . Даже веднъж несъобразително вдигнах едното и то уплашено измяука . Носех дълго белезите от ноктите и .

Обичам сватовете заради грижата им към тяхното дете . Колкото и нелепа да я виждах първоначално , След многократно упорито себе настройване , станаха ми някак естествено мили ....И т.н. за всеки аспект от ежедневието ......

Другия вариант , да проявиш твърдост и поставиш въпроса или те или ти . Благоверния да избира . Основан е на твоята воля и разумното и провеждане . Обосновката е че за добро здраве , за теб и малката , е нужна добра и спокойна психична атмосфера . Ведъж си се изнасяла и знаеш как е . Повторенията са по лесни , но ти трябва и нещо ново за постоянно решение на проблема .

 

[Донка]

Добре дошла, мило момиче  

Мисля, че най-важният проблем, на който следва да търсиш решение, е нуждата ти да бъдеш одобрявана - няма значение от кого. Щом сме тук, на земята, значи Бог ни е одобрил. Това не е ли достатъчно? Изглежда не е. Ние пренебрегваме това одобрение и искаме да ни одобряват други, също така одобрени от Бог, братя и сестри. И аз бих посъветвала да се поставиш на тяхното място - имаш си едно свое не-харесване на някого, но този някой се старае да промени отношението ти или поне да те застави да изразяваш нещо по-различно. Сякаш се опитва да ти бърка в мозъка и сърцето, нали? На теб ти е мъчно не заради тяхното отношение към теб, а защото отношението им НЕ СЪВПАДА с това, което ТИ ИСКАШ да бъде. Ако спреш да очакваш от тях нещо по-различно, ще спреш и да се тревожиш и разочароваш. Изпитано. Бог те обича - какво значение има какво мисли за теб някой човек? 

Съпругът ти се намира в деликатна ситуация, разбираш го, вероятно. А и мъжете рядко могат да проявят дипломатичността, която се налага в твоя случай. Остава ти да се справиш сама. Аз на твое място бих избягвала контактите с хората, които не те харесват. Не само заради своето, но и заради тяхното спокойствие. Има хиляди начини да си намериш занимания, когато те ще идват, и да отсъстваш максимално дълго, за да бъдат насаме със сина си. Дори и тази формулировка е добра, според мен - "оставям ви да се порадвате един на друг", имам да свърша нещо неотложно... 

[kipenzov]

Лелеллеее, г-жо Христова!

След толкова много теми, в които споделяте личните си(субективни) интерпретации за това, което Ви се случва в живота, най-накрая "излезна заекът от храста"!

"Заекът", който се оказа обикновен външен битов проблем!

В края на краищата нищо не остава "скрито-покрито" в тоя живот и ако бъдем искрени в оценките, които си даваме, винаги в изказа ни се проявяват отговорите, които не можем( не искаме) да приемем. За сметка на това пък, точно тези отговори описват истинското състояние на нещата от живота, който живеем. Проблемът е, че само ние не ги "виждаме", защото ги "отричаме"(изтласкваме в подсъзнанието) като несвойствени за Нас и ги "виждаме" като "проявено отношение" от околните. А истината е, че просто не ни харесва да "се видим" в такава "светлина".

ВАШИЯТ ВЪТРЕШЕН ПРОБЛЕМ Г-ЖО ХРИСТОВА Е НЕОВЛАДЯНОТО ВИ ВЛАСТНИЧЕСКО ЧУВСТВО!

Със сигурност това ще Ви звучи невероятно "грубо", но това е, което Ви "създава" всичките проблеми в комуникацията с околните!

А е сигурно, че това ще Ви звучи "грубо", точно поради неовладяното Ви  "властническо чувство". "Тоя па, как си ПОЗВОЛЯВА да се държи така с мен?!! Та аз съм онеправданата майка на дете, която СЕ БОРИ с всичките недоброжелатели." "Всички тези хора, които НЕ МЕ УВАЖАВАТ и които не искат да ме приемат така, както на мен МИ СЕ ИСКА."  И автоматичното, което следва в този ред на мисли - "Те/той/тя ще ми кажат на мен. Та те нищо НЕ РАЗБИРАТ."

Всичко, което е в червено, произтича от неосъзнатото Ви чувство за власт, което е възпрепятствано от средата да се прояви като "сбъднато желание".

Не искам да ме разбирате погрешно, защото "властническото чувство", към момента, вероятно Ви звучи като нещо лошо. А не е така!!! Всичко, което произтича от нас самите не е лошо. Въпросът е как го прилагаме. Дали в градивната му форма или в разрушителната.

В градивната му форма "властническото чувство" се проявява като Желание да "подсигуриш", което ражда и волята "да се справиш" с всички изпречили се проблеми.

В разрушителната му форма "властническото чувство" се проявява като "постоянна борба" с всички, които не мислят и действат, съобразно желанията ни и произтичащите от тях "представи как ТРЯБВА да стават нещата". Това е свързано с липса на уважение и разбиране на "противниците". 

Сега от предната, по-обща рамка се опитайте да навържете всичкия този "негативизъм", който споделяхте в множеството теми, които започнахте!

То не бяха ОКР-та, "лудости" и не знам си още какво. Толкова "колоритен" филм. Същинска трагедия! Съчувствам Ви, но не бих си позволил да Ви съжалявам! Вие го правите достатъчно! Проблемът е, че когато Вие се съжалявате (оплаквате от съдбата си) това са нарича САМОСЪЖАЛЕНИЕ. А предното е висша форма на Самонараняване (автоагресия) и то доста болезнено като изживяване, също така е доста неприятно като усещане, когато го налюдаваш у другиму. Това неприятно усещане, което оставяте у околните, пък има силата да ги дистанцира от Вас и така да се самосаботирате в опитите си да получите съвет и помощ. Защото Вие, г-жо Христова, не осъзнавате, че силата, която захранва отношението на другите към Вас е "отражение" на собствената Ви сила, но в кофти вариант (разрушителна форма, както го описах по-горе).  

Така се стига до ситуацията в живота Ви, в която "сте изолирана" в новото Ви семейство и около Вас и детето Ви има "недоброжелатели". От взаимодействието Ви със средата, така както я "виждате", пък се "раждат" вътрешните Ви емоционални състояния, които описвате "надълго-нашироко" в темите Ви. Те са Вашата реакция на реалните събития, такива, каквито ги "виждате" (интерпретирате). Ала всичко това е продукт на Вашето отношение към Света! "Човек каквото сам си направи и цело село не мож му направи!"

Толкова е просто като обяснение, че чак няма да повярвате, че толкова време сте се мъчила сама, след като го осъзнаете и предприемете действия към промяна!

Всичко, което Ви предизвиква външните и вътрешните проблеми, може да се обобщи до една общочовешка история!

Историята за "Снахата, която вече е в новото й семейство"!!!

От тази перспектива вече е лесно да Ви се даде някакъв ползотворен съвет. Защото "проблемът" на снахата в историята се състои във "вписването й" в историята на живота на новото й семейство като пълноправен член. Съответно предизвикателството се състои в "стиковането" й с членовете на това семейство.

Всяко семейство има изградена йерархична структура. То е един вид социална група, в която всеки член има властова позиция. Един е лидерът, друг е "работарът", трети е "съветникът" и т.н. Но това са РОЛИ, които всеки член изпълнява, а понякога се разменят, в зависимост от проблемите, пред които се изправят членовете на семейството.

Във вашия случай, съдейки и по Вас самата и действията на съпруга Ви, имате характерна семейна ситуация.

Свекървата Ви е "неприетото Ви отражение" на самата Вас. Тя е лидерът, в чиято "територия" сте навлезнала Вие. Съответно Вие сте "новозаявилият се" лидер, който се опитва "да обособи собствена територия", която обаче трябва да "се изреже" от "тялото" на старото семейство на съпругът Ви. Това е основната причина за "властовите войни" между Вас и свекървата Ви. Защото Вие двете се борите за "собствените си царства", а те не трябва да са две, ако искате да живеете съвместно и то "здравословно" и за двете Ви.

А това се постига много лесно и същевременно би могло де е изключително трудно. Зависи от позицията, която Вие самата заемате, тъй като "образът", който сте изградила пред свекърва Ви съм сигурен, че е несъвместим с нейното "властническо чувство". Дори и двете не осъзнавате, че сте си "Лика-прилика", за разлика от съпруга Ви и свекъра, но пък те не знаят как да Ви го кажат, защото са "в подчинена позиция" и не смеят с оглед на неминуемият "огън и жупел", който ще им се изсипе на главите само при опита за споделяне, хихиххи. "Оооо, така значи, не си с мен а си против мен, а?!!" и "бой по главата" чрез "мълчание и цупене"

Редактирано Август 30, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

Разделям нарочно поста на две, защото предното беше аргументацията на съвета ми, който ще Ви дам! Ако искате го четете!

Ако питате мен, препоръчвам Ви да прекарате една вечер със свекърва Ви, в задушевна обстановка. Поговорете си!!!

Жените можете да си споделяте толкова интимно, колкото и ожесточено можете да воювате!

Западноевропейците имат различни порядки, водещи до "задушевна атмосфера". Така след "официалността" на вечерята "се оттеглят на раздумка" на по чаша вино или деджестив.

Организирайте вечерята, постарайте се да останете насаме само двете, дори ако трябва предварително "поканете" на следвечерен разговор свекърва Ви. Поговорете си!!! Покажете й, че Вие не сте заплаха за нея като споделите страховете си и поискате съвет!!!

Нямате представа колко неща имате нужда да си споделите и колко сте близки!!!!!!!!!!!

Само един съвет какво да направите предварително. Вие, сама!

Представете си свекърва Ви като млада! Какво ли е преживяла, за да може да го има това семейство, чийто член е съпругът Ви?!? Какво ли преживява тя самата откакто сте със съпруга Ви? Какви ли са нейните страхове?!?

[Донка]

Като бивша снаха, не бих била толкова категорична в преценките си. Особено от гл.т. на мъж. Слава богу, никога не съм и очаквала да ме приемат като свое дете, така че, не съм била огорчена или разочарована. Пазех си здравословна учтива дистанция, и не отразявах враждебност и негативизъм към мен. Смятах за нещо нормално да не ме харесват напълно. Важно ми беше съпругът ми да харесва и оценя. Сега бих посъветвала младите съпруги и това да не очакват. Ако го има - добре, ако го няма - важно е, че вие самите харесвате себе си и своя дом. Свободата е в основата на любовта - вкл. свободата от чуждите преценки... 

[kipenzov]

Независимите хора често бъркат Взаимозависимостта със Зависимостта.

Неовладяното желание за власт е основата за всички конфликти. То е рушителя на хармонията и възпрепятства осъзнаването на взаимната ни зависимост. Всеки човек го носи в себе си. На жените им е по-трудно да го припознаят като свое.

Въпросът е на къде човек насочва волята за задоволяването му.

Дали към изискване за  вярност и стремеж за приобщаване чрез отделяне от предното. Дали към разбиране и вникване в чуждата мотивация и обединяване на силите. Въпрос на личен избор, често неосъзнато обусловен от предразсъдъци!

Редактирано Септември 1, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

Промяната отвътре се проявява навън.

[kipenzov]

В 22.10.2009 г. at 14:33, Розалина каза:

...А какво ще се случи ако не приемеш?Тя е част от семейството ви,без значение дали физически живеете заедно или не.

В живота на всеки човек има срещи с хора,които от негова гледна точка му вредят.Казусът снаха-свекърва се усложнява от факта,че става въпрос за майката на съпруга ти и бабата на децата ти.Съпрузи се разделят,но кръвната връзка към децата ти остава с тоя човек.Следователно помисли и за себе си реши към каква личностна промяна те води тоя урок.Защото това си е урок ,през който трябва да минеш и задача,която да решиш.Моят личен опит ми казва,че тези задачи се решават не по стандартния начин.Няма правила .Едно е сигурно.Ако задълбаеш във възмущение правиш стоп и генерираш гняв и обида.В резултат огледалото на света ти връща в отговор на твоите собствени мисли нови и нови ситуации ,които потвърждават твоя гняв и обида.Ти не можеш да променяш никого освен себе си.Но една положителна промяна в тебе може да те извади от тая каша.Аз не знам каква да бъде тази промяна.Ще стигнеш сама до отговора.Нужно е време и дистанция от ситуацията,за да намериш вярното решение.Не демонстрирана дистанция от човека,а вътрешна дистанция от ситуацията,за да можеш вярно и трезво да я оцениш...

Сега видях, че си има доста мнения по темата за взаимоотношенията Снаха-Свекърва. Даже и специална тема, която може да проследите със натискането на стрелката над цитата, горе в дясно.

Г-жо Христова, проследете мненията и ще видите, че не сте единствената, която не осъзнава "гредата в собственото си око, а гледа треската в чуждото".

Добронамереното отношение, когато не се променя в следствие на първични реакции (които явно сте си дали като задача да овладеете), оставя усещането за сила пък и възпитава характера.

Запазете обаче и дистанция! Дистанцията от "емоционалните изблици" на свекърва ви, ще Ви помогне да овладявате вашите такива. Това ще възпита характера Ви, а с Вас ще "пораства" и свекърва ви (вече споменах, че не осъзнавате и двете, че сте си "лика-прилика"). Защото така ще вижда, че Вие сте "по-разумна" като отражение на вашия самоконтрол. А пък проявеното уважение, ще го усеща и като "внимание". Това пък ще роди в нея доверие към Вас, че може да Ви "повери" свидното й чедо, с което не й се "разделя" и е видно, че е под силният й контрол, тъй като не смее да й опонира. Ще й помогне да "махне част от товара" да е едноличен лидер, но това ще направи чак след като се увери, че Вие сте "пораснала" и сте надживяла его-поривите за власт и надмощие, които несънателно "тормозят" и нея и не успява да създава хармония в семейството. 

Дори Вие самата ще се издигнете в очите на мъжа Ви, защото ще проявите куража да направите това, което той не смее (както и баща му  ) - "да укротите опърничавата". Това винаги се постига по два начина - със страх или с любов.

Толкова време се опитвате да я "укротите" със страх - и сама виждате резултатите. Тя няма да се "предаде" и вие също!

Опитайте с любов и уважение, и здравословна дистанция! Ще се учудите как променяйки себе си - променяте и нея. И как най-вероятно ще спрат и ОКР-тата.

Само малко ще ме обвземе жал за мъжа и свекъра ви, след като се "спогодите и напааснете" със свекърва ви, щото тогава думата им ма грам няма да се чува, и ще е едно "женско царство" , но това пък не е лошо, независимо че на мен не ми се нрави. Матриархатът също е система за управление, с неговите си преимущества. Все пак, когато намеренията са градивни, не е важно по коя система са постигнати - винаги има растеж!

Редактирано Ноември 1, 2019 от kipenzov