Вселенска и безусловна любов

[holyvalentine]

Добре де, от къде идва любовта и има ли вселенкса такава?

Човешката е несъвършена. Ние мо жем да обичаме и да мразим или да обичаме егоистично, условно. Къде е безусловната любов? Не ми казвайте , че е измислена от Исус ?! 

Според вас тя материя ли е или е плод просто на нашите неврони? С умирането, умира и любовта? Или има някъде източник, откъдето може да се черпи?

 

 Говорейки дори за себе обичането, как можем да си дадем безусловна любов, ако не я владеем. Виж ако има изотчник от където да я почерпим, това е друга работа.

[АлександърТ.А.]

Множество елементи от живота трябва да се осветлят за да добием някаква представа за тези понятия . Например , на какво се крепи алтруизма ?То е по отношение за вселенската и безусловната любов .На въпроса , може да се отговори и по следния начин . Безусловната любов е по скоро човешка идея , от колкото вселенска истина . Има условие и то е Единството , цялоста . И любовта е силата за взаймодействе между отделните части . Може ли цялото да се откъсне от частите си , като се знае че всичко е едно . До сега няма човек който да се е докоснал до нещо , независимо . Нещо извън цялоста на възприемаемата вселена .

За любовта е неточно да се каже , че можем да я владеем . Човек възприема любовта на вселената във вид на слънчева светлина , както въздуха и водата . Също тук на земята получаваме на готово храната и материята за дрехи и жилища . Но пак не е безусловно . За да те огрее слънцето трябва да излезеш из под сянката . За да се нахраниш трябва търпение и усилие да узрее  плод и го откъснеш . За дреха се изисква да набереш листа и ушиеш рокля . А пари за нова кола се събират още по трудно .   . Но всичко това го има във вид готов , за употреба или преработка . За това в религията се казва , че Бог ни е създал и осигурил .Това е неговата любов или по точно тази която можем да разберем . Някъде тук в портала четох една притча за първите същества след голямия взрив . Бог когато започнал , първо създал тези съшества .Но те , като осигурени , само ядели и спели . За това създал мухите и ги пуснал да безпокоят първите . Така започнало вселенското развитие .

Казват че майчината любов е безусловна . Но и това не е точно . Първо и стани чедо и тя ще те обича . Отношението на алтруиста само външно за външните изглежда като безусловна любов . Но той го прави за свойте братя и сестри . Също , на последък вече много се говори за любовта към природата , та нали тя ни дава материяла за да живеем добре .Човек се грижи за съществата--разстения , както за съществата--животни пак по принуда на своите желания и нужди .И няма как да е различно . Нали всичко е една цялост . Човек не владее любовта . Дадена му е възможност да работи с нея , като я възприема и насочва към други същества .Това е живота , или си проводник на Любовта или умираш .

мисля терзанията които изпитваш са в резултат на тази категоричност на вселената .

[holyvalentine]

Здравей Александър, 

 

Благодаря за отговора. Терзанията , които изпитвам са по-скоро търсене на пътя към любовта към мен самата, но той минава през Вселената, защото както казваш ти, всичко е свързано и всичко е едно цяло. Чета различни източници и всеки говори, че Вселената ни подкрепя във всичко, че ние сме творци на нашата реалност, но и че Вселентата не е антропоморфно същество да ни дарява с осъзната обич, тя е един творец просто и изпълнява наши желания споре нашата настройка. Но ако вселената наистина е бездушна и всичко зависи от нас, то тогава ние както можем да си помогнем, така можем и да си навредим, защото не сме безпогрешни и имаме стари схеми в главата си.

Ако нямам един компас като Вселената , ко йто да ни води , ние един вид ставаме врагове на самите себе си. 

Четох и Луиз Хей по тази тема и честно казано, до сега не съм я интерпретирала така, но ми се искаше да я набия за това , което е писала. Вселената просто те съпортва във всичко, което мислиш, но ако то е безобразно, тя не може да ти повлияе и да те насочи ами ти така мо жеш да се самоунищожиш

И друго си мисля, ако вселената просто изпълнява нашите желания безропотно, защото тя няма съзнание, то тогава ще настъпи един огромен хаос. Ние ще си ходим и пожелавам това и онова и то ще става. Но факт е,че някои желания не ни се сбъдват просто ей така или въобще. Даже ти самият говориш за адекватни и неадекватни. И че трябва да притихнем и да чуем какви са нашите желания , поглеждайки навътре, значи там горе всичко е записано някъде. Не виждам друга логика.

Тези мои размисли са в  едно противоречие с това, което чета и , което по-осъзнати приятели ми казват. За мен вселената е една майка, която има чудни планове за децата си, но ти наистина трябва да се свържеш с нея, за да разбереш какви са ти, но в същото време, не е просто план график, ти можеш да го променяш със свободната си воля. Много е объркващо...

Но все повече започвам да разбирам, че да обичаш себе си е ключът към всичко. И повярвай ми, можеш да се обичаш безусловно. Аз го изпитах в медитация. Просто съм прминала през големи перипети и ми е малко трудно да се доверя изцяло на себе си, по-лесно ми е да се доверя на една константа като Вселената и найния разум, защото те не зависят на нстроения и програми , с които сме задръстени ние от малки. 

Какво е твоето мнение тук?

 

[АлександърТ.А.]

утре ще имам време .

Цитат

Но все повече започвам да разбирам, че да обичаш себе си е ключът към всичко.

Да обичаш себе си , още значи , че си положил добра основа . Означава , че съзнаваш ,,Аз съм "  като единствена опорна точка .

[holyvalentine]

Чета един автор Димитър Кръстев, който е написал няколко книги , една от които Любимо дете на вселената. Човекът говори за просветление и много други хубави неща. Но аз съм във вътрешно противоречи с него относно Вселената. Той твърди, че тя не е антропоморфна и не може да ни обича в този смисъл. Тя не се интересува от нас, има си причинно -следствен закон според който нещата се случват. Но на мен ми е много трудно да приема тази мъртва вселена, която просто ни е изплюла там. Той говори за неща, които аз изпитвам, чуствайки, че Вселената е жива и дишаща и че тя живее чрез нас както и ние чрез нея. 

Митко казва, че вселентата с нейната съзидетелна сила или нежност както той я нарича, не могат да направят нещо насила на някого, само ако  я допуснем. Затова тя не може да спира катастрофи и войни  и т.н. Но според мен тези неща се случват, защото има един голям вселенски план и за мен всичко случавщо се има за цел да ни научи нещо и затова едни преминават през едно, други през друго. И да, аз обичам себе си, но тази любов се проявява през вселенската любов, аз съм дошла с определена цел на земята имам мисия и вселенският разум от когото съм част и аз, е преценил каква ще е тя, а ние просто трябва да си спомним, не е ли така?

Така че тази мисъл, че Вселентата не е антропоморфна и не се интересува от нас, всъщност ми създава физическа болка. Аз съм част от вселентата и тя от мен, как да се обичам, след като нещо в мен е мъртво, да бе да...  Чувствам се в голямо противоречие, изпитвам любовта, но всякаш напук на това, което е напиасл Митко. Моята Вселена е жива и дишаща, грижеща се за мен. Да знам, че така изкарвам фокуса навън, но ако вярвам само в себе си, нещо не ми се връзва...

[kipenzov]

Категоричността на твърдението, че Вселената е бездушна има силата да обърква. Защото, според мен, е грешно и оттук се поражда противоречие.

Вселената, като образна представа е продукт на Ума. Съответно "бездушната вселена" е проекция на нещо по-дълбоко. Това, според мен, е по-съвършенният ум, "мислещата Вселена", ЛОГОСЪТ, от които като продукт се манифестират ФОРМИТЕ, по които да протече енергията.

Следващата мисъл форма, която споделяш - 

преди 6 часа, holyvalentine каза:

Моята Вселена е жива и дишаща

е проекция на ЕРОСЪТ, "чувствената Вселена". Тази образна представа, обработена от индивидуалния ум, може да придобие форма. В тази, разбираема за умът ни форма, "чувствената Вселена" би се проявила като форма на енергията. Чувствата, като съзнателно възприемане, най-често ги асоциираме с енергията. Да, но енергията в реалността се манифестира в двойна форма. Природата на светлината(фотоните) е достатъчно показателна. Съответно двете форми на проявление на чувствената енергия са съзидателна и разрушителна, които на индивидуално ниво се описват като Ерос и Танатос. Може да се ползва и Либидо и Деструдо, Мортидо. Аз лично предпочитам да си ги наричам Любов и Страх, и да си ги определям като "генериращи полярности".

Така от тези две мисъл форми - "мислещата Вселена" и "чувствената Вселена", коита са проекции на - ЛОГОСЪТ и ЕРОСЪТ, се ражда в съзнанието ти противоречието, което описваш

преди 6 часа, holyvalentine каза:

Така че тази мисъл, че Вселентата не е антропоморфна и не се интересува от нас, всъщност ми създава физическа болка. Аз съм част от вселентата и тя от мен, как да се обичам, след като нещо в мен е мъртво, да бе да...  Чувствам се в голямо противоречие

Всъщност, според мен, това не е проблем, дори напротив. Защото това е процес на съзряването на съзнанието ти. И дори е прекрасно да го наблюдаваш, независимо че както всичко производно на човешката ни оценка и то има "противоположна страна" и може лесно да се "оцени" като "садистично, бездушно наблюдаване на собствената ти болка", но все пак "ние творим собствената си реалност" чрез оценките, които даваме на явленията, които наблюдаваме.

Ако има някакъв "проблем", то той се състои в това, че разделяш в ума си ЕРОСЪТ и ЛОГОСЪТ, които конструира бездушно структурата на Вселената, по която да "протече" чувствената енергия на ЕРОСА. Или малко по-абстрактно - Мъжкото и Женското градивно начало. А те са различните страни на една монета! ИН и ЯН са в един кръг.

 

П.П. ако трябва да парафразирам цитата ми на стихотворението на г-н Иванов от другата ти тема, "циклажа" бих го описал така:

"Ако хъсът е във мисълта, повтаряш недоучени неща", ако хъсът е в чувствата, изпитваш недоумението

Редактирано Август 28, 2019 от kipenzov

[holyvalentine]

Здравей, благодаря за отговора. Не всичко разбрах, но пък това , което си взех и което обяснява доста неща е точно двете генериращи полярности - любов и страх. Затова и религиите казват ще се спасиш с бога, защото там е любовта и някак си това е кукичката да започнат да ти внасят програми като генерират още по-голям страх. 

 

Но да живееш в любовта  е нещо друго. Да живееш в любовта  е да не живееш в страха, при мен е силно изразено. Ако изляза от едното директно попадам надълбоко  в другото, няма буферна зона и затова толкова лъкатуша и толкова се стремя към тази любов. Знаеш ли, преди да прочета отговора ти бях написала нещо отново за любовта, нов въпрос в този дух:

 

Търся божията (вселенска) любов, тази, която е стихийна, буйна, неспираща и чиста. В смисъл лишена от човешките ‘низши’ страсти, като егоистична любов, купена любов, зависима любов. За мен в този смисъл – безусловната любов е божествена, някак си искам да си докажа, че тя е създадена от Вселената от съзидателната сила и ние просто трябва да я овладеем. Някак си искам да си докажа, че любовта е химичнният елемент на самото съзидание, втъкана е във всеки атом, електрон и протон и блаогдарение на това ние съществуваме. Любовта е движеща сила и стихиен генертор. Когато човек живее в любовта, той е щастлив. Да, тук вече говрим за любовта към себе си, и производните й любови към различни хора, животни или предмети дори . И затова искам да си докажа, че тази любов съществува и ние можем да се докоснем до нея, з ащото ясно се виждат хора, които не са се докосвали и такива, които черпят от нея. Дали едните са невежи, а другите просветлени, дали го правят съзнаетелно или несъзнателно? И ако едните прото я генерират, защо другите не могат?

[kipenzov]

преди 1 час, holyvalentine каза:

това е кукичката да започнат да ти внасят програми като генерират още по-голям страх.

Нищо не може "да бъде внесено" в теб без твоето съгласие! 

Често обаче ние имаме неосъзнати нужди, от които произтичат неосъзнати желания, които са "ключът за бараката" на твоето подсъзнание. За да "е влезнало нещо", то има причина неосъзнато да сме му "дали възможност да влезне", което е мотив за израстването ни. Висшият ни Аз е малко относително понятие - въпрос на лично усещане и дефиниции е! Също и символиката на ""Ябълката" като "Съгласие"

 

преди 1 час, holyvalentine каза:

Ако изляза от едното директно попадам надълбоко  в другото, няма буферна зона и затова толкова лъкатуша

Там, накъдето се стремиш и често попадаш, е нормално не "да лъкатушиш", ами направо да те попиляват бурните вълни. Явно си добила някаква опитност във времето. Ала да може "умственият ти прожектор" да освети по-смислено "талазите на вълните" трябва да "пуснеш" страстта на "ние просто трябва да я овладеем"

Може и да ти прозвучи странно, но често най-ценното за нас идва, когато вече не го Желаем Въпрос на смирение. Някои неща нямаш нужда да 

преди 1 час, holyvalentine каза:

искам да си докажа

, защото тях просто можеш да ги чувстваш.

Също така, доста често ми се е случвало да осъзная, че това, което съм искал ми се е случвало, но не съм "имал очи, за да го видя", заслепен от желанието то да е в точно тази форма, която на мен ми се иска. А то просто е в друга форма, но е точно такава, в каквато е било и същинското ми желание.

Накрая просто ще споделя мнението ми, че мнооооого често наблюдавам липсата на осъзнаване, че силното НЕЖелание има същата сила както силното Желание. Въпрос на генерираща полярност. Ако силно те е страх нещо да се случи, то се случва. както и обратното. За това е важно да опознаеш Страховете си, защото те генерират по-силни  несъзнателни желания, отколкото съзнателно възпризведените желания. Генетично ни е вродено да обръщаме повече внимание на страшното - инстинкт за самосъхранение, наследство от майката Земя, което често пречи да използваме наследството от бащата Небе... 

Редактирано Септември 3, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Цитат

holyvalentine каза: Дали едните са невежи, а другите просветлени, дали го правят съзнаетелно или несъзнателно? И ако едните прото я ге нерират, защо другите не могат?

Бих ги разделил по друг начин , спред отношението им към света . Всички уж знаят за илюзорноста на света , но едните го гледат през призмата на определени неизменни вярвания . А другите оглеждат фактите и търсят тяхната полезна , практична страна . Това----------  ,,{ Означава , че съзнаваш ,,Аз съм "  като единствена опорна точка }" . Ще рече да имаш като отправна точка  усещането на ,,Аз съм" , като единствено неоспорим факт а всичко друго е въпрос на сетивност и картини , сглобявани от ума . Дънов е казал за човека , За да влезе в царството божие е нужно да се върне в първоизточника . Разбирам го така , че винаги при непреодолими трудности , може да се връщаме в онова състояние , на първична/детска непредубеденост . Временно да изоставим всичкото , явно не помагащо знание , до колкото можем . Изоставяйки ненужното знание увеличаваме кръгозора на възприятията . А търсейки полезното , хубавото , се включваме в градежа и ставаме строители на света .

Ето така разбирам любовта .  

[Станимир]

В 19.08.2019 г. at 1:23, holyvalentine каза:

Добре де, от къде идва любовта и има ли вселенкса такава?

Човешката е несъвършена. Ние мо жем да обичаме и да мразим или да обичаме егоистично, условно. Къде е безусловната любов? Не ми казвайте , че е измислена от Исус ?! 

Любовта възниква, когато идентифицираш себе си с някой друг. Когато започнеш да усещаш това, което той изживява като свое собствено изживяване. Не само в радостите, но и в страданието - затова се говори за състраданието, като по-висша форма на любовта. 

Кога любовта е неегоистична? Когато си се изгубил (или пък си открил себе си) в другия.

Кога любовта е вселенска? Когато обхваща всичко, без изключение.

Разбира се това е само моят поглед върху нещата.

В 27.08.2019 г. at 10:40, holyvalentine каза:

... Вселената ни подкрепя във всичко, че ние сме творци на нашата реалност, но и че Вселентата не е антропоморфно същество да ни дарява с осъзната обич, тя е един творец просто и изпълнява наши желания споре нашата настройка. Но ако вселената наистина е бездушна и всичко зависи от нас, то тогава ние както можем да си помогнем, така можем и да си навредим, защото не сме безпогрешни и имаме стари схеми в главата си.

Според мен трябва да се направи разграничение между живот и съзнание. Вселената е жива - тя е изпълнена с живот, тя е живот. Животът от своя страна е единен и неделим. И помисли: можеш ли да кажеш, че животът ена еди кой се е такъв, а на някой друг - различен? Можеш ли да определиш разликата? Животът е един и същ навсякъде и във всичко. Това, което е различно във всяко едно живо същество е съзнанието. По отношение на съзнанието вече не само че имаме различия, но те са до степен, че да няма две еднакви съзнания. В този смисъл вселената е изпълнена със съзнания от всякакъв порядък. Има съзнания дотолкова надвишаващи нашето, че е невъзможно да си изградим каквато и да е представа за тях. Казват, че няма предел в развитието на съзнанието. И човек всъщност може да се запита доколко разбира любовта, която получава. Примерно едно цвете доколко разбира това, което прави за него градинарят? Да, аналогията е малко груба, но е вярна според мен. То получава необходимите за растежа условия, дори и да не може да го осъзнае.

[kipenzov]

Estranged !

Много интересна дума! Има значението на "Отчужден", но и "отдалечен","раздалечен".

Принципно се използва за взаимоотношения след приключил брак, но спокойно може да се приложи и за "зациклил брак" между духа и душата в човек. При подобен "брак" се "раждат" децата - "объркани мисли" и "обсебващи чувства". Както и противостоящите представи за "бездушна" и "изпълнена с живот".

А всъщност просто си "estranged" от БОГ в теб, "изгубен" сред илюзиите.

@holyvalentine  ще ти шерна една песен и МОЛЯ те - обърни внимание на текста! 

Накрая вокалиста ти е написал истината, до която се стига след всяко отчуждение, ако искаш да ти е ползотворен живота.

Песента е от албума "Изгуби илюзиите си"

 

[Донка]

Цитат

Мене ми трябва любов, която разтопява всичко в света. Тази любов трябва да се приложи. Тя иска приложение във всички области на живота. Тази любов трябва да има приложение във всички царства на природата. Тя има затова своите методи. На всяко место трябва да знаете как да приложите Любовта, а не както вие си я разбирате.Любов, която разтваря човешките умове и сърца, която внася ред и порядък навсякъде, която внася свобода, това е Божествена Любов.

За да бъдете синове

Например, прилагам любовта си към свой близък, като му задоволявам всички желания... Така постепенно ставам зависим от него и желанията му, а той - зависим от моето изпълнение, както и от непрекъснатото увеличаване на желанията. Такава любов ограничава човешките умове и сърца и внася безпорядък, или изкривен порядък... 

Ако приложа по друг начин - като размисля доколко това желание е разумно за него, и от друга страна, доколко изпълнението няма да ограничи по някакъв начин моята свобода - т.е. ако се вслушам в Божията Воля, то мога да откажа с безусловна любов или отново с нея да предложа нещо, което е разумно и в моята свобода и сила да даря. В същото време го оставям свободен как ще птреагира той и моята любов никак не се влияе от ситуацията, решението и реакциите... 

[kipenzov]

Донка, към момента, според заглавието както и в самата тема, става въпрос за "Вселенска(Божествена)" и "Безусловна Любов". ...  Ще добавя, че според мен, предните две понятия са идентични - просто са използвани различни думи!

Това касае две нива на проявлението й.

Едното е как да разпознаем на индивидуално ниво тези ни състояния (Чувство+Интуиция =>водещи до Мисъл+Усещане).

Другото е в какво се проявява това във взаимоотношенията между хора. т.е. вече става въпрос за разглеждане на колективно, а не индивидуално ниво.

Ти, в двата ти примера описваш нещо доста по-повърхностно като проявление на "Безусловната Любов", според мен, де!

В първия пример, описваш "Човешката любов", защото само тя може да бъде "приложена"/използвана като "инструмент"

преди 2 часа, Донка каза:

прилагам любовта си към свой близък

 Тя е свързана винаги с интереси/желания! Обикновено е израз на Привързване и взаимна полза, независимо дали се съзнава това.

А във втория, описваш "Човешката Любов", но когато е проява на "Човешката Обич"! т.е. прилагане/използване на "човешката любов", под егидата на проявявана "човешка обич", при което има повече разумност в действията и отношението.

Съответно не е коректно, според мен, да се каже "мога да откажа с безусловна любов", защото "да откажа С" означава, че ти притежаваш това, С което "да откажеш". А не се отказва чрез Любов, ами посредством Свободен Избор. Какво чувстваш лично, от какво си "воден", какво обуславя постъпките ти,  е вече друг въпрос. 

"Безусловната Любов" за това не е "Човешка", защото не може да се притежава, съответно не е инструмент, с който "боравим/манипулираме". Тя може единствено да се почувства и евентуално осъзнае.

 

[kipenzov]

"1. човешката любов, е прекрасно описана тук от д-р Първанов:

"Има три вида любов 

- сексуална, зависеща от половите хормони

-романтична, зависеща от допамина 

-привързаност, зависеща от окситоцина.

Възможно е, един човек, да е влюбен в  трима  различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/..." 

Тя се явява насочен навън поток, но е поток, който е свързан с искания и изисквания.

2. човешката обич, е когато човешката любов е трансформирана през призмата на уважението и приемането на другия/другите/Светът/ такива, каквито са. Тя е поток излъчен без крайна цел, т.е. тя е състояние на излъчване.

3. Божествената любов, е самият поток, който излъчваш и ти се връща и към това - добавено излъчването на всички източници на излъчване. Бог ни е дал Свободата да избираме между това, което Господ е сътворил, но свободният избор е и отговорност."  от тази тема.

Бих добавил само, че "Божествената Любов", според мен, е самият Жизнен поток, който "протича" във всеки жив организъм. А вероятно и в цялата Природа - жива и нежива...?!? 

[iti]

Ако наистина търсиш отговор, първо трябва да си обясниш какво е човекът. А това е тема табу...  Повечето приемат че сексът е най-голямото табу, но сексът е плод на човекът и неговият цикъл на живот (Самсара). Така че самият човек е истинското табу.

 Но ей тук се изпусна:

"Човешката е несъвършена"

Което какво значи? Че човек е несъвършен... Просто, но трудно за преглъщане. Защо е несъвършен?... Тези които са имали малко повече мъдрост в главите и сърцата са го отговорили отдавна. Проблемът е, че няма как да се обясни, на този който не ги притежава... Което обезсмисля всякакви "учения"... Това не е математика, с "правила" които просто трябва да следваш. Примерно можеш ли да обясниш на човек който няма морал, какво е морал... Но това не спира "някои" да се пробват и създават "формули", което създава тази грешна представа изобщо какво е "духовното" и че "човекът" като същество, бидейтки обективно несъвършенно, трябва да извърви път до някакъв "идеал" на съвършенство. И ще разочаровам, и ядосам повечето, но няма нещо по-богохулно и анти-"духовно" от това... Но какво можем да очаваме от едни несъвършени същества, освен още по-несъвършени "учения". 

А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?

Редактирано Ноември 27, 2020 от iti

[holyvalentine]

В 27.11.2020 г. at 15:57, iti каза:

А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?

Редактирано Ноември 27, 2020 от iti

Ама наистина си изписал 2 тона глупости. Истината не се открива само в 'духовните учители'. Истината можеш да я намреиш навсякъде около нас във всяко едно проявление. Така че хората, които пишат книги, не са просто на моето ниво, нито на твоето, защото всеки е достигнал до различен етап. А другото за което говориш е просто приемане на авторитеи на сляпо. Ще трябва доста доводи да дадеш защо според теб твоите източници са най-правилните. 

[royalrife]

В 27.11.2020 г. at 15:57, iti каза:

А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"?

Христос говори за двата велики закона на любовта, любов на частите и любов на цялото. Малкото се стреми към голямото, но и голямото се стреми към малкото. Следователно човек трябва едновременно да се смалява (да става малък като атома) и да се разширява (да става голям като вселената). 

В Природата двете сили Любов(магнетизъм) и омраза(електричество) работят едновременно. Магнетизмът преминава в електричество, а електричеството - в магнетизъм. Сегашната любов е бъдеща омраза и сегашната омраза е бъдеща любов. Само като се отрече от себе си, човек може да избегне този закон на поляризиране. Христос казва : "Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик." Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.

 

 

 

 

 

[Донка]

Моля royalrife за някакъв източник, свързан с разсъжденията "В Природата двете сили Любов(магнетизъм) и омраза(електричество) работят едновременно." Особено за идентифицирането на електричеството с омразата. Изненадана съм и ще съм благодарна за пояснения.