ddimova Добавено Юли 28, 2019 Доклад Share Добавено Юли 28, 2019 Здравейте,казвам се Диана и съм на 39 години.Имам огромна нужда от съвет и помощ,понеже чувствам,че отново затъвам в кошмара. Ще ви разкажа какво ми се случва и много се надявам за мнение и съвети как да си помогна. От 2006 г.съм диагностицирана с паническо разстройство.Всичко започна,когато майка ми почина внезапно от инсулт на 60 години.За мен нейната загуба беше огромен шок.Тогава се започна с паник атаките.В началото не знаех,че са паник атаки,постоянно ми беше лошо,главоболие,световъртеж,сърцебиене и замаяност,всичко това съчетано с огромен страх,че всеки момент ще получа инфаркт или инсулт и ще умра.През ден бях по лекари,основно кардиолози и всички ме уверяваха,че съм здрава и симптомите ми са от нерви.Започнах да пия антидепресанти,изписани от психиатър.Пих ги доста време и ги спрях по схема преди около 3 години.Опитвах да се справям сама с различни техники,много четене за това състояние,за да го опозная още по-добре.Чувствах се сравнително добре,но остана тревожноста и прескачането на сърцето,което ужасно много ме плаши все още. Преди 7 месеца родих прекрасната ми дъщеричка.По време на бременноста започнаха едни лоши мисли за смърта и страх,че може всеки един момент да умра.След като родих продължиха,продължават и до днес.Започнах и да вдигам кръвно,за което кардиолог ми назначи лекарство.Няма проблем със сърцето според него,било неврогенно и от преумора.От известно време се чувствам доста зле.Пак се започна със световъртежа,екстрасистолите и сърцебиенето.Отмаляват ми и ми изтръпват крайниците.Това е почти постоянно.Един ден съм добре,три дни съм зле.Страх ме е да не ми пролошее,докато държа малката и да я изтърва.Страх ме е като излизаме навън да не ми стане лошо.Мъжът ми ще работи извън страната за 3 месеца и изпадам в ужас как ще се оправям сама(ако ми стане лошо и съм сама с бебето).Не искам да пия пак антидепресанти,но и нямам възможност да посещавам психотерапевт.Знам,че трябва да работя върху себе си,да намеря някакъв начин да успокоя нервите,но в момента съм много уплашена и объркана от физическите симптоми.Постоянно за това мисля и съм вторачена в тялото си.Знам,че така ги предизвиквам и трябва да си отклонявам мислите,но не успявам. Моля за съвет как да се справя,какво да направя ,за да си помогна,да изляза от това състояние. Благодаря ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 Пила си антидепресанти 10 години? Поне така си го описала. В този случай, нямаш никакъв избор / щом не може да посещаваш психотерапевт/ , трябва да ги започнеш отново и едва, след като проведеш психотерапия да ги спреш.Без провеждане на психотерапия не ги спирай . Василена Христова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 Здравей и от мен, подкрепяйки д-р Първанов, ще се справиш с психотерапия, четене, техники и задачи, и разбира се помощта на терапевта ти по време на пътя на промяна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ddimova Добавено Юли 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 Благодаря ви за отговорите.Да,близо десет години пих АД.Нямам оправдание за това,че още в самото начало,а и понататък не потърсих помощ от психотерапевт и си разчитах само на хапчетата.Психиатрите и невролозите,които посещавах ми бяха казали,че това е до живот и да си пия лекарствата,за да не се мъча.Някак си се бях хванала за тази мисъл.Хапчетата успокояваха донякъде физическите симптоми,но мислите няма как да ги променят. В нашия град няма психотерапевти.Има двама или трима психолога,които не съм посещавала и нямам наблюдения доколко са добри в работата си.Психиатрите тук единствено изписват лекарства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 От къде си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 Наистина, не познавам колега от този край. Може би, трябва да се опита работа по скайп. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
poli trifonova Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 С години не съм писала тук.Просто бях решила, че един път завинаги съм се справила с проблема. За съжаление последните няколко месеца паниките и тревожността се завърнаха с пълна сила.Не мога да се позная, и въпреки, че знам алгоритъма на справянето - не ми се получава.Не знам до къде ще стигна така.Срамувам се от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2019 Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 ,,Срамувам се от себе си.,, Трябва първо да се махне срамът. Има ли го, нищо не работи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ddimova Добавено Юли 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 29, 2019 Това също е вариант.Благодаря д-р Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.