Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?

[pmm]

Здравейте, 
Не знам дали въобще темата ми ще бъде одобрена от модераторите, но ще пробвам. 
Винаги ми е било интересно защо не мога да намеря нито една истинска и реална история, в която някой тотално е превъзмогнал каквото и да е тревожно разстройство. 
Нека уточня: задавайки такъв въпрос, абсолютно всички психолози отговарят едно и също нещо: "Има страшно много такива случаи, но хората, които са го преодоляли са забравили за това, не влизат в такива форуми и си живеят живота", което не е много достоверно. 
Направих много сериозно проучване в онлайн пространството и никъде, никъде няма нито една реална такава история (проучвам на английски, тъй като това ми дава достъп до много повече хора, чисто статистически). 
Повечето "success stories" са маркетингови - т.е целят продаването на книга, продукт, услуги.
Направих си експеримент и зададох такъв въпрос в Reddit (бележка: Reddit има 542 милиона посетители на месец и 234 милиона уникални посетители). 
Задавайки такъв въпрос, много от тях отговориха: "Случвало се е, аз го преодолях". Задавайки допълнителни въпроси от моя страна и размяна на въпроси и отговори, накрая винаги се стига до "ммм, не съм го преодолял изцяло, понякога пак имам паник атаки, но ги контролирам добре". 
Или хора, които казват "Преодолях паник атаките и паническото разстройство, от 6 месеца съм нямал" или "вече не ги получавам, преодолях ги, защото пия хапчета".
И така се стига до там, че няма нито един реален човек, който да ми е казал: "Да, преодолях ги, не са ми се случвали в последните 6-7 години. Изцяло съм забравил за този период от живота си. Тръгвам и пътувам навсякъде, във всяка точка на света, без да мисля дали ще ми се случи нещо и дали ще има помощ". 
Има ли някой, който наистина е преодолял това нещо и живее и пътува спокойно без изобщо да мисли за това? (сега пак имам чувството, че ще се стигне до "да, има, но не влизат във форуми, защото са забравили". 
Благодаря ви за отделеното време! 

[д-р Тодор Първанов]

Това ми прилича на някаква натрапливост, но въпреки това ще и отговоря.

Октомври месец 1984 получих първата си паническа атака / писал съм го преди години във форума / последната съм имал началото на август следващата година . От тогава до днес не съм имал и  няма да имам паник атаки.Тогава бях на 23,  днес съм на 58. 

Това е. 

Но ...все пак си мисля, че въпроса ти е провокиран от натрапливости и ...ако се убедя, че е така ще затворя темата.

Редактирано Юли 24, 2019 от д-р Тодор Първанов

[Лина Коцева]

Първата си паническа атака получих на 30 януари 2009г. 2 години и половина ежедневна тревожност със остри кризи. И антидепресант пих година и половина и пак се върнаха. Започнах психотерапия началото на октомври 2011г. Не помня точната дата на последната паническа атака, но остана в 2011 година. После няколко месеца остана тревожност без кризи и към средата на 2012 някъде вече не мислех за тревожността. 7 години минаха от тогава. Чувствам се прекрасно и много по-щастлива от преди.

[Василена Христова]

Аз съм го преодоляла и повече от 3 години не съм имала паник атака, живея нормално, щастливо и ползотворно, ходя на работа, пътувам, излизам и така. Много по-осъзната, адекватна, спокойна и продуктивна - това е резултата от периода ми с паник атаки

[kipenzov]

За да бъдем по-точни , моля, тези които пишат в темата, да са посетили  психиатър или психотерапевт , който да е  диагностицил наличието на ПР . Това в случая не е на лице, поста не може да бъде публикуван.

Т. Първанов

Редактирано Юли 25, 2019 от д-р Тодор Първанов

[Desy_V]

Здравейте,

наистина човек, който е минал през ПР и ПА, заживял е с този ресурс и го е превърнал в гориво за живота си, не се връща и забравя за преживяванията си.

Обяснявам си го като раждането, нито родения, нито майката помнят момента и болката.

Та да минеш и продължиш през ПР е като да се родиш отново. Болезнен и гигантско енергиен процес, но след това... След като се родиш вече си осъзнат с търпение, любов и живот.

Та, гарантирам има, минали през ПР и продължили след него в по-плътен фон на живота.

Аз съм по този път!

Вярвам че всеки може! Трябва вяра и търпение, несъпротивление, защото живота и вселената знаят кое, кога и как е най-добро за всеки от нас. Винаги сме там, където трябва, с когото трябва и с преживелищата, които са ни необходими да станем човеци.

Поздрави,

 

Редактирано Юли 25, 2019 от Desy_V

[Борито]

ПР не съм имала, но ОКР оставих в миналото преди няколко години. Позволявам си да пиша, тъй като то влиза в графата на (цитирам авторката) "каквото и да е тревожно разстройство".

Живея доста пълноценно, имам сериозен приятел и добър приятелски кръг, имам хобита и страсти, смених професия, през последната година излизах 5-6 пъти в чужбина.

Бих искала обаче да оставя тук един-два въпроса отворени за размисъл...

Колко точно трайно би могло да бъде трайното ми справяне?

И не е ли всичко въпрос на баланс?

А да живееш в баланс дали е работа за 2 дни, месец или година? Или пък си е за цял живот - всекидневна грижа за себе си и здрави граници?

Ако искаме да се оправим, за да почнем веднага да водим същия начин на живот, който ни е довел до проблема първоначално, ако отново почнем да залитаме в крайност след крайност... ще помогнат ли научените уроци и усвоените техники?

Може би в известна степен това да си се справил изисква да отсяваш ситуациите в живота си и да преценяш добре с кои от тях не си заслужава да ангажираш енергията си?

Дали това не е една от причините, поради които хора, които след години страдание и усилия най-накрая отново са намерили баланса си, избягват да правят категорични изказвания - защото знаят колко трудно постижим и крехък е този баланс?

[pmm]

Здравейте, 
Благодаря много на всички, които са отделили от времето си, за да отговорят в темата. 
Относно коментара на д-р Първанов, че моят въпрос звучи повече като натрапливост - може би има възможност да е така. 
Истината е, че започнах да изпитвам силна тревожност (изведнъж) около юли месец на 2017-та година, като това бързо доведе до първата ми паник атака (не вярвах, че е паник атака тогава) през месец октомври 2017-та година. 
Тъй като основният симптом на паник атаката ми беше сърцебиене, много висок пулс до 180 удара в минута, в покой - това бързо се превърна в най-големия ми страх. Повярвах, че има нещо нередно със сърцето ми (въпреки всички безброй много кардиологични прегледи) и се фиксирах върху сърцето си. Може би развих кардиофобия. 
Последваха 8 месеца, в който получих още 7-9 така наречени паник атаки със същия висок пулс, а междувременно толкова изразено се фокусирах върху сърдечната си дейност и пулса си, че започнах да го следя със смарт гривна 24 часа. 
Така се стигна до по-голяма фиксация - "защо докато спя, не пада под 70, защо тази вечер се е качвал до 80". Защо на приятелите ми, докато си стоят и почиват е 65, а моят е 90. Прекарах тези 8 месеца в подробно изучаване на кардиологията и електрофизиологията на сърцето - съответно това доведе до съмнения в генетични скрити заболявания на сърцето, които се доказват само чрез специфични изледвания и т.н.
Съответно, фиксацията върху сърцето ми доведе до поведение на отбягване на ситуации и мислене къде би била най-близката болница, в случай че сърцето ми започне да бие със 180 удара в минута и не спре (тъй като вече бях запозната със всички видове надкамерни и камерни тахикардии) - отбягване на ресторанти, в никакъв случай пътуване с кола. 
Както и да е - през май месец 2018 г. реших, че ако не направя нещо самата аз, няма да има друго спасение за мен. Така започнах да излизам повече, да ходя на различни места, различни ресторанти, барове и малко по малко започнах да преодолявам отбягващото ми поведение. 
Започнах да пътувам с колата (винаги с хора), отидох на море до гърция, започнах да пътувам из България и нещата започнаха да се подобряват. 
През месец февруари 2019 г предприех пътуване извън България  до наша съседска държава с колата (с приятели).  След това се наложи пак да отида до там, но сама. Отидох и трети път сама. Месец април тази година предприех роуд трип с кола от България - през Сърбия, Будапеща, Виенна и обратно. Чувствах се страхотно, без тревожност. После месец май летях със самолет (нещо, което не вярвах, че ще мога да направя отновно в живота си). Самолетът ми беше голям проблем, тъй като това беше място, от което не мога да "избягам" ако се наложи. Полетът мина супер, ваканцията също. Колкото повече минаваше времето - толкова по-малко си спомнях за този неприятен период с тревожността и паник атаките. Все повече забравях за тях, все по-щастлива се чувствах. От май месец 2018 до май 2019, 2 пъти се случи да започва тази така наречена "паник атака" с повишаване на пулса, но не реагирах със страх, нито паника и както се зададе така и отмина без ескалация. 
В крайна сметка остана едно (може би на подсъзнателно ниво) - и до ден днешен не спирам да следя пулса си. Наложила съм граница в главата си, че трябва да е нисък в покой, а когато е 85-90 в покой това веднага ме напряга (въпреки, че знам че нормата е 100 ). 
И все още не мога да се отпусна и тотално да забравя за сърдечната си дейност. Винаги поглеждам колко е. 
Тъй че д-р Първанов е прав, това сигурно е натрапливост - за щастлие погледнах в очите всичките си други страхове и смея да твърдя, че живея един прекрасен живот без тревожност в ежедневието. Но пулсът си остава на фон, което все пак малко или много разваля качеството ми на живот, тъй като действа ограничаващо.

[д-р Тодор Първанов]

Натрапливост е, знаеш,че е в норма и въпреки това, не можеш да спреш да мислиш за него / пулса/.

Редактирано Юли 26, 2019 от д-р Тодор Първанов

[pmm]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Натрапливост е, знаеш,че е в норма и въпреки това, не можеш да спреш да мислиш за него / пулса/.

И явно тази последна натрапливост не мога и няма да мога да преборя, т.е все пак не съм го преодоляла изцяло :))

[АлександърТ.А.]

Цитат

Но пулсът си остава на фон, което все пак малко или много разваля качеството ми на живот, тъй като действа ограничаващо

Тези думи показват нещо друго .Показват как даваш оценка  . И това го правиш механично , а не го избираш. Това е ограничаващото . Не самата случка , а механичното , несъзнателно оценяване , което те вкарва в някакви граници . Добрия подход е , не  оценяване  на нещата  като добри или лоши . Те са различни по различни причини .И ако ни вълнува изследваме тези различия . Но не даваме , необмислена оценка . Даже по възможност днешното ,,виждане" да не го имаме за окончателно , да го оставим за след ден или за консултация със специалист , със двама специалисти .

[Ines Raycheva]

Здравей, @pmm!

 

Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния!

Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота!

Успех! 

[Plamy]

Здравей, 

Незнам до колко може да се води паническо разтройство но и аз съм минала покрай паник атаките.. Още в самото начало, когато те започнаха да се появяват ми светна лампичка, че нещо не е наред и потърсих помощ. Бях 7 месеца на терапия! И слава Богу отминаха.. 

Всичко е преодолимо... И това ще мине! 

Поздрави 

 

[Лина Коцева]

В 25.07.2019 г. at 0:13, kipenzov каза:

За да бъдем по-точни , моля, тези които пишат в темата, да са посетили  психиатър или психотерапевт , който да е  диагностицил наличието на ПР . Това в случая не е на лице, поста не може да бъде публикуван.

Т. Първанов

Бях диагностицирана с ПР от психиатър

[Василена Христова]

В 31.07.2019 г. at 23:59, Лина Коцева каза:

  В 25.07.2019 г. at 0:13, kipenzov каза:

За да бъдем по-точни , моля, тези които пишат в темата, да са посетили  психиатър или психотерапевт , който да е  диагностицил наличието на ПР . Това в случая не е на лице, поста не може да бъде публикуван.

Т. Първанов 

Aз също съм била диагностицирана.