kukuvica123 Добавено Юни 27, 2019 Доклад Share Добавено Юни 27, 2019 (edited) Здравейте!Искам да попитам как да се справя с личен проблем. Получих проблем със здравето, който няма как да се оправи и трябва да приемам постоянно лекарства. Поради тази причина и не мога да забременея. До този момент не съм искала да имам деца, но след като разбрах, че няма да мога да забременея, защото ако пия тези лекарства ще увредя бебето и започнах да искам дете, може и като друга причина да посоча, че всички момичета на моята възраст вече имат деца и постоянно качват снимки с техните бебета и това е постоянно пред очите ми .Преди този момент си мечтаех да съм успешна в дадена кариера и да имам мъж, който харесвам,но никога не съм искала деца, а сега това желание се появи и ме убива. Мисля си,че ще остана сама цял живот и си представям как съм наоколо 70 години и нямам никакви роднини и съм сама и на всичките празници съм сама. В мен има една част, която много иска да се грижи за някого, характерът ми е такъв.Преди имах и страхове относно външният ми вид при бременност и това как ще възпитам бебето, но те вече изчезнаха и мога да си представя да съм майка, но вече е невъзможно .Всичките страхове изчезнаха свързани с бременността и се чувствам напълно готова да стана майка, но няма как да стане. Като алтернативен вариант близки ме съветват да осиновя дете, но за мен това не е вариант. Аз искам дете, което си е мое, което изглежда като мен, което е моя кръв.Като гледам това чуждо дете, винаги ще се питам как би изглеждало моето собствено, как би имало прилики с моите роднини, как прилича на любимия ми мъж.Това да осиновя дете не е по силите ми. Това ще създаде трудност и от гледна точка,че ще ми е трудно сама да отгледам дете, тъй като не мога да намеря мъж, който би бил готов да няма собствени деца, а да иска да осинови чуждо дете.Имам много кандидати за брак, но те търсят жена, от която могат да имат деца., а аз това не мога да и го дам и в крайна сметка се оказвам без мъж и без дете. Не искам да съм сама като остарея. Аз в момента живея сама и не искам живота ми да мине така. Сега съм млада имам някакви приятелки,който още не са женени, но като остарея ще остана съвсем сама, защото в един момент и те ще създадат семейства. Като мина определена възраст обществото ще гледа на мене с друго око .Страх ме е и не искам това да се случи.Всички постоянно ме притискат защо съм на такава възраст и не се женя, роднините ми не разбират,че имам проблем със здравето и бебето ще се роди увредено и постоянно ме тикат да се женя, казват ми че не мога без деца,трябвало да родя. Като най- големя мечта в ума ми стои това да имам дете и съпруг. Какво да правя и как да намеря смисъл в живота?Какво да правя? Редактирано Юни 27, 2019 от kukuvica123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 28, 2019 Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 Понеже соматичните заболявания се отразяват и на психиката, би трябвало да кажеш, за какво точно заболяване става дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юни 28, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 (edited) Някаква форма на психоза,психично разстройство, не знам какво точно, но съм на антипсихотици и не мога да ги спра.Родителите ми въобще не ме разбират и ми скъсаха епикризата. Казаха да спирам лекарствата от нищо не съм била болна. Нямало как болен човек да ходи на работа и да изкарва пари. Щом не съм подпалила къщата и не съм се изгубила по пътя за работата значи не съм болна от нищо След като мъжете ме харесват трябвало да си търся съпруг и да имам деца. А мен ме тревожат нещата, който писах по-горе. Моля помогнете!!! Редактирано Юни 28, 2019 от kukuvica123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юни 28, 2019 Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 преди 12 часа, kukuvica123 каза: Какво да правя и как да намеря смисъл в живота?Какво да правя? В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне. Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? Че ще бъдеш сама и неразбрана? Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? ________ Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... Само прочети: преди 12 часа, kukuvica123 каза: Това да осиновя дете не е по силите ми. преди 12 часа, kukuvica123 каза: ще ми е трудно сама да отгледам дете, тъй като не мога да намеря мъж, който би бил готов да няма собствени деца, а да иска да осинови чуждо дете. преди 12 часа, kukuvica123 каза: Като мина определена възраст обществото ще гледа на мене с друго око .Страх ме е и не искам това да се случи "Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб. Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама. __________ Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче! АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юни 28, 2019 Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 преди 6 часа, kukuvica123 каза: Родителите ми въобще не ме разбират и ми скъсаха епикризата Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна? Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи? АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Юни 29, 2019 Доклад Share Добавено Юни 29, 2019 Задължителна консултация поне с още един или двама психиатри. Определена на дадена гармако схема и спазването й. Всички страхове може би са част от една по-голяма картина. Психическото ви здраве не е шега! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юни 30, 2019 Доклад Share Добавено Юни 30, 2019 (edited) kukuvica123, виж си само никнейма!!! В едно общество от луди, единственият нормален ще изглежда като луд, докато се гледа през очите на другите. Пък и докато сам си вярва на това! В случая обаче, мнението на другите е удобния параван за прикриване на липсата на собствен кураж. Инес Райчева подробно ти го описа! Къде живееш? Как се издържаш? Имала ли си досега връзка с мъж? Редактирано Юли 1, 2019 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юни 30, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 30, 2019 Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи? Аз бях подложена на силен стрес в работата и имах много семейни проблеми. Работих с психотерапевт около 4-5 месеца, но това още повече ме натовари и след това се отключи психозата. Родителите ми ме заведоха на психиатър след получена криза, но родителите ми твърдят, че това било нещо временно и сега съм си напълно добре щом работя и излизам по екскурзии, не съм говорила неадекватно. Аз след получена криза и след това като се оправих с лекарствата, разговарях с няколко лекари и те ми казаха, че от тук на нататък ще съм на антипсихотици. Родителите ми въобще не чуват и постоянно ми досаждат да си търся момче и да съм раждала деца. Набор 88. Казват,че ще ми мине времето и ще съм сама цял живот, постоянно ми говорят едно и също. Роднините ми се обаждат по телефона и ме питат как така братовчедите ми си намерили партньори, а аз не мога, вече съм била на възраст и съм нямала деца. Искат да ме сватосват за мъже, който не харесвам и аз поради отчаяние започвам да излизам с мъже, който не харесвам, но никой не ги търси и може би имам някакъв шанс с тях.Приятелите ми ме имат за второ качество човек, защото нямам деца, имам само няколко човека, който като мен са свободни и за сега това е единствената ми опора. Страхувам се, че от работата ми ще разбират за проблема и ще ме уволнят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 1, 2019 Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите. Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното - при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му, при втори, две години след овладяването му , при трети , 5 години след овладяването му и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,. Това е по тази тема- за лекарствата. За децата - добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си. Орлин Баев, Ines Raycheva и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 1, 2019 Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 преди 7 часа, kukuvica123 каза: аз поради отчаяние започвам да излизам с мъже, който не харесвам, но никой не ги търси и може би имам някакъв шанс с тях.Приятелите ми ме имат за второ качество човек, защото нямам деца Докато сме фиксирани в постигането на определена цел, често не си даваме сметка всъщност колко много вече сме постигнали, за колко много имаме да сме благодарни. Искаме сега и веднага, а забравяме за собственото си спокойствие и добруване. Щом лекарите, с които си се срещнала са ти обяснили, че трябва да пиеш антипсихотици - послушай ги, помогни на самата себе си. Ти разбираш, че трябва да се погрижиш първо за себе си, преди да можеш да бъдеш грижеща се майка, приятелка, съпруга. Родителите ти и близките ти вероятно не разбират съвсем през какво преминаваш - ако имаш желание и чувстваш, че това ти помага - пиши тук. Ако си спряла да пиеш медикаментите си, свържи се с психиатъра си, обясни му ситуацията - това е важно и неотложно за теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юли 1, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 не съм спряла и не смятам да спирам да ги пия Лошото е че понякога човек се чувства виновен за това,че всички са срещу него и му казват да прави едно и също нещо и човек почва да си мисли ,че те са прави ,а не аз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юли 1, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 (edited) Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите. За децата - добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си. Дори да мине 1-2 години и да се чувствам добре и забременея и дори и да е желана бременността това е стрес за организма и вероятността да се отключи нов психотичен епизод е много голяма, ако това се случи ще трябва по време на бременността да пия антипсихотици и това ще увреди бебето. Аз не мога да намеря мъж, който не иска деца. Това е проблемът. Кой нормален ще иска да се жени за луда жена ? Не знам дали има други жени,който са болни от такова заболяване и имат здрави деца? Редактирано Юли 1, 2019 от kukuvica123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 1, 2019 Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 Песимизъм, искаш да си останеш е него, оставай.Не ни губи времето. Преди много години, писах в този сайт, че голям процент от хората, които имат психотичен епизод....след това живеят нормално и той не се повтаря. Намери ми поста и го прочети, мисля,че бе по повод една пишеща, Мона , която твърдеше, че всичко имащи психотичен епизод са опасни едва ли не за вечни времена. Орлин Баев, Лина Коцева и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юли 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 Ще се опитам да го прочета, но аз съм имала два психотични епизода Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Юли 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 не мога а намеря линк Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Септември 27, 2019 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2019 Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното - при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му, при втори, две години след овладяването му , при трети , 5 години след овладяването му и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,. На мен ми казаха,че антипсихотиците се пият 1 година при първи психотичен епизод, 5 години при втори и при трети доживотно лечение. Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. Не искам да ходя в болницата вече и не искам да знам нито окончателни диагнози,нито нищо. Оказа се,че има нещо по лошо от това да нямаш деца и то е да страдаш от заболяване , което прогресира във времето. Страх ме е ,че съм прекалено млада и ако заболяването прогресира ще трябва да завися от някой друг. Тук във форума чета,че трябва да потърсим силата в себе си и да развием самоувереност,но при една такава диагноза как да намериш силата в себе си като в един момент може просто да трябва да си зависим от друг човек. Преди да се случи това тези дни бях решила да уча и да се развивам, а сега нямам желание за нищо, смятам и да напусна работа. Виждам се като човек, който се разпада малко по малко. Чувствам се като 70 годишна жена, която е на края на живота си. Какво да правя? Страх ме е ,че ако починат родителите ми няма кой да се грижи за мен, мислих си,че ще се си кретам с антихсихотиците и със шизофренията ,ще уча различни неща и поне утехата ще ми е да се развивам в различни нещо и така виждах една упора в себе си донякъде, че мога да съм самостоятелен човек,но не било така. Какво да направя в този случай? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 28, 2019 Доклад Share Добавено Септември 28, 2019 ,, Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. ,, Нямаш никакъв Паркинсон - някои от невролептиците, като странично действие, дават оплаквания подобни на това заболяване. Посети психиатъра си, той може да ти даде лекарства за махане на тремора или замени невролептика с друг, който не предизвиква тези оплаквания Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Септември 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2019 Благодаря Ви от сърце за отговора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Септември 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2019 Благодаря Ви от сърце за отговора! Имам още един въпрос. Различни техники за мнемоника и концентрация подходящи ли са за хора, който имат психични заболявания. Преди да получа тези тремори се занимавах с такива упражнения , както и за синхронизация на двете полукълба и тренирах и тогава ги получих. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 30, 2019 Доклад Share Добавено Септември 30, 2019 Всичко което е в умерено количество е полезно. АлександърТ.А. и Орлин Баев 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Октомври 1, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2019 Извинете, ще задам последен въпрос към Вас.Аз пия сперидан и акинетон. Не разбирам едно нещо свързано с коректорите. Бях на консултация , но аз нещо не разбрах, там и ми казаха,че защото треперя трябва да увелича акинетона с половина, но попринцип акинетона се спирал. Във връзка с късните дискенезии не трябва ли поддържащата доза да е сперизан и акинетон в подходящи дози. Ако е само антипсихотика няма ли след продължителна употреба да развия такова заболяване. Какво е подходящо за превенцията,защото този антипсихотик е с висок риск за неврологични странични ефекти?Благодаря и ме извинете за питането! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 2, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2019 Отговора на въпроса ти, мога само да го предполагам. Най - вероятно, той разчита нервната ти система да се адаптира към невролептика и симптомите на тремор да изчезнат, за това ти е казал, че после ще го спре. В случая, правилното е да питаш него, аз само мога да гадая, което не е правилно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Октомври 19, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 19, 2019 Неее не мога.Знам,че исках да задам последен въпрос, но просто не мога.Ще полудея. Исках да се отърва от страничния ефект късни дискенезии. Постоянно чета на тази тема и излиза, че всички, които пият антипсихотици в късен период от дългогодишната употреба ще настъпи това и в повечето случаи е необратимо. На мен на консултацията ми казаха,че трябва да приемам лекарствата до живот.Моля помогнете ми не разбирам в статиите пише,че ако пиеш типичен антипсихотик със сигурност ще получиш това заболяване, а по отношение на атипичните антипсихотици няма данни., но в друга статия пише,че жена след 32 годишна употреба пиела типичен антипсихотик за известно време и после пила атипичен, но лекаря от статията казва,че жената получила такова заболяване късни дискенезии и било ясно че е от атипичния антипсихотик тъй като било документирано,че този антипсихотик има такова действие ,, а уж е атипичен. Аз пия сперидан, който е атипичен, но пише в уикипедия,че е разновидност на респеридон и причинява късни дискенезии. Като изключим треморите на пръстите, от които параноясах,въпреки,че не бяха изявени постоянно,но сега всичо е наред. За целия период съм нямала никакви странични ефекти от лекарството, но явно ако го приемам с години ще си изпатя. Аз просто искам да си кретам със шизофренията и с антипсихотиците и да избегна това заболяване. Според вас оправдано ли е да искам смяна на антипсихотика? Аз вярвам на Вас.Всъщност има ли въбоще някакви антипсихотици, които да нямат риск от това зоболяване? Страх ме е че ще кажа да ми сменят антипсихотика и ще се насадя на по големи пачи яйца.Тези, който съм разговаряла и пият антипсихотици имат или проблеми с паметта или са депресирани или още 1000 неща , а а з все едно нищо не пия.Чувствам се както преди да се разболея, все едно нищо не пия.Оправдано ли е да го сменям Вие имате дългогодишен опит Моля помогнете ми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 20, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2019 В никакъв случай не го сменяй. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica123 Добавено Октомври 20, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 20, 2019 Благодаря Ви за отговора. Като го прочетох се успокоих, но като вляза в уикипедия и чета,че сперидана причинява късни дискенезии имам чувството,че се обричам на погибел с това лекарство и си мисля дали няма някакъв начин да взема превантивни мерки Има ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.