Mirela Добавено Юни 19, 2019 Доклад Share Добавено Юни 19, 2019 (edited) Здравейте, от доста време насам се замислям по въпроса защо всъщност да си верен на партньора е ценност. Нали ревността и желанието да си нещо специално за партньора са по-скоро плод на раздуто его или несигурност, или инстикт на притежание... Не става дума за разпад на семейството. Повечето хора, а и обществото, децата естествено имат нужда от сигурността и предимствата на това да имаш дългогодишен партньор. Обаче. Повечето хора също така започват силно да желаят други хора по пътя. Толкова силно, че започваш да се чудиш дали е добре да се потиска този порив. Особено в случаите, когато става дума за чисто сексуално емоционално привличане. Познавам не един и двама мъже и жени (всъщност сред най-щастливите и добре реализирани в света), които имат семейства, съвсем удовлетворяващи отношения с партньора си, но са доста отворени за тръпката от общуването с други мъже и жени. Отвреме навреме се стига и до секс естествено. Партньорите им не са ревниви, те пък са и дискретни и ... всички са доволни. И то доста по-доволни от много други, които не изневеряват. Така като че ли взимат това, което искат, дозирано, премерено, без това да пречи на сериозната им връзка. Просто не потискат желанието си да опитат и някой друг, да усетят тръпката, страстта от това да докоснеш някой нов и вълнуващ мъж или жена, които съвсем естествено вече ги няма във връзките им. Понеже ми прави впечатление, че този тип хора, са сред тези, които в най-голяма степен "живеят живота", се замислям дали това не е и най-здравословната форма на партньорство. Обичаме се, свободни сме. Ценим се, подкрепяме се, но не се лишаваме от удовослствието отвреме навреме да пофлиртуваме и споделим страстта с някой, който я е събудил в нас. Така, да отпускаме напрежението, вместо да потискаме привличането. Сублимирането не винаги върши работа. Цялата тази красота, младост, чар, талант наоколо - как да им устоиш? И всъщност ако хората са уверени и развити личности, може би не биха имали нищо против факта, че партньорът им желае и е привлечен и от други хора и се случва на премине границата с тех понякога. И ако това се прави ненатрапчиво и не твърде често, какъв всъщност е проблемът? И каква е ценността на това да си верен, когато вътрешно си привлечен силно от някой друг (което се случва на повечето от нас. И особено на тези, които често стават обект на желание от други хора). Темата е доста обсъждана тук, сигурно повтарям нещо, което някой друг вече е написал, но все пак Редактирано Юни 19, 2019 от Mirela Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2019 Доклад Share Добавено Юни 22, 2019 Благодаря за темата. Няма да коментирам доколко е разпространено това явление - в миналото и сега. На мен ми е интересно понятието "вярност". Тук верността е отнесена към човек, взаимна обвързаност с него - било то документирана или не. Това, според мен, е зависимост, която по-скоро убива, отколкото запазва любовта. Виж, да си верен на себе си, това е друго. За един, това означава описаните по-горе отношения и начин на живот. За други - обратното. Зависи на какво точно вътре в себе си сме избрали да сме верни. Моя приятелка ми е разказвала случка от младостта си. На почивка с първото си дете (4 г.), без съпруга си, тя среща очарователен млад баща в нейната ситуация. След два дни непринудено приятелско общуване, усеща силно привличане. Взаимно е. Вечерта преди да вземе решение, как да постъпи, тя си спомня, че съпругът и за петте години, през които са били заедно винаги е бил добър и грижовен, никога не я е обиждал, помагал е и помага по всякакъв начин и... много я обича. Дава си сметка, че той ако изобщо научи, ще и прости - той е най-близкият и приятел. НО тя ще носи в себе си сянката на другия мъж и близостта с него. Това ще отрови близостта със съпруга и, а това и се струва катастрофа. В този момент усеща как силното привличане постепенно губи романтичния си вид и придобива реалния образ на едно "хормонално увлечение". "Аз не съм човек на хормоналните увлечения, и ако бях се решила на близостта, която ми беше застанала на пътя, бих изневерила на себе си с всички последствия." Сигурно има и обратните примери, разбира се. Важно е човек да познава себе си. А, и да разбере партньора си, ако той откаже да участва в такъв филм. Важното е всеки да се чувства свободен да бъде верен на себе си. Mirela, kipenzov и АлександърТ.А. 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юни 23, 2019 Доклад Share Добавено Юни 23, 2019 (edited) Mirela, докато изследвах мненията ти в други постове и фактът, че си опитвала да сублимираш сексуалната енергия малко се озадачих. Чудно ми стана защо след като си опитвала практикуване на сублимиране повдигаш казус, съдържащ дилемата за моно и полигамията, която би следвало да си разрешила при успешно сублимиране до ,,духовното ниво". Според мен сублимацията ти е достигнала до някакво ниво, на което има ,,тапа". Ако приемаш за отправно написаното от проф.Асаджиоли в книгата му ,,Психосинтеза" за сублимирането, то възникналата в съзнанието ти морална дилема вероятно е показател за въпроси, насочващи те към причината за крехкостта на чувството ти за самодостатъчност. Просто мнение... ти си знаеш най-добре как стоят нещата за теб самата! П.п. ,,Гневът" е полярно свързан с ,,Неприемането на ограниченията" Редактирано Юни 23, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 25, 2019 Доклад Share Добавено Юни 25, 2019 (edited) Цитат Здравейте, от доста време насам се замислям по въпроса защо всъщност да си верен на партньора е ценност. Това е морален въпрос и е нужно отговора да се търси , в моралното чувство към разглежданите факти . А морала е оценка на отношението към света . Моралното чувство отчита как собствените мисли и действия влияят на другите . Редактирано Юни 25, 2019 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Юли 1, 2019 Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 Здравейте, виждам, че темата е табу дори и във форуми като този. Много малко мнения и то 2 от които не споделят лично виждане по въпроса. Много благодаря на Донка и смятам, че си напълно права , че себеобичането и себеценето води до най-добрите решения по всички казуси. Дали да постъпиш като съответната жена или обратното и кое ще те доведе то щастието. На момента след 5г брак, тя може и да се е спряла, но това не з начи , че след 15г брак би се спряла отново. Ревността също е разглеждана по много различни начини. Срещала съм се с хора, които тотално я отричат и не страдат от нея, и други, които смятат, че тя е част от любовта. Тук наистина има огромно значение възпитанието и ценностната система. Аз лично съм възпитана по начин, по който верността е ценност, но често влизам в конфликт със собствените ми пориви и желания, а това понякога ми коства самите взаимоотношения. Така, че в случая аз лично не го виждам като ценност. АлександърТ.А. и Mirela 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 1, 2019 Доклад Share Добавено Юли 1, 2019 holyvalentine, успя ли да разделиш Бог от Господ и след това да ги обединиш в бурното море на собствената ти душевност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) holyvalentine, виждам, че вероятно въпросът ми те е объркал. Колкото по-кратко, толкова по-многосмислено ми се получава... Ще поясня защо ти зададох този въпрос. Още когато беше попитала идиот ли е Бог да се изучава чрез несъвършенни като нас, ти отговорих с една представа, ако си спомняш темата. Когато "разделиш" в съзнанието си представата за Господ-Бог на две части (малко гностично, манихейско или зороастрическо подхождане) и нещата започват да се променят като обяснения. Обяснения, които преглеждайки активността ти виждам, че търсиш... Така Бог "вижда през твоите очи", а другото проявление на Бог създава условията да може да стане първото. Е, тогава външната телесна форма, която предизвиква поток от чувства ли е по-важна или вътрешните основания да предприемем действия?!? Също така, за мен поне (разбира се след като съм изпадал в тази дилема) беше важно да осъзная, че сексуалното привличане е повърхността на емоционалния поток, който потича в душата ми. Хем боли, хем сърби... Така щях да стигна и до констатацията, която щях да ти споделя, че според мен, по-важно е да бъда честен със себе си, защото партньора ми е неразривна част от мен, тъй като сме поели общ ангажимент да сме заедно. Съответно бидейки честен към него съм честен към мен. Осъзнаването, че това са временни потоци от чувства, а действията остават да "тежат" като камък на проявено отношение, ми даде достатъчно основание да погледна от друг аспект "желанията си" - като проява на Красотата. А "крехкото месце" на "малките, сладки дупенца" или на жаргон - "близалки", е просто образен поток от външната среда, който може да бъде "трансформиран" или "сублимиран" и в друга насока. Далеч по-практична, при положение, че владея "отложената наслада" и имам търпението да дочакам "резултата". Редактирано Юли 2, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) А резултатът , когато се прояви, се проявява в двойната система аз-партньора ми. Този "кумулиран заряд" се "освобождава" в "решетката" на парньорските взаимоотношения и "подхранва огъня" на "семейното огнище". Огънят е страстта да живееш. Да живееш не само за себе си, означава да "разпределяш" поне на още едно място, извън Себе си. Да живееш с партньор от противоположния пол, дава възможността "потокът на страстта" да бъде излъчен от теб навън и да ти се върне пречупен през призмата на контрасексуалната натура на партньора ти, което има страхотен добавен психологически ефект за процеса на самопознанието и оттук в процеса на вътрешно израстване. Същият процес, но организирн в друга конструкция, е когато нямаш един интимен партньор, и излъчването е в периметър "навън", а резултатът се връща като начин на живот. Но този вариант е по-сложен, а резултатите от него са показателни какво е Качеството на потокът, който излъчваш към средата си, но и сбора от темпераментите и характерите на хората, които отразяват към теб излъчения ти поток. За това е по-сложно, щото объркването на себепредставата ти е "в кърпа вързано", при недостатъчно солидно и реалистично ниво на самоуважение Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел.(Беинса Дуно) (Мисъл на деня) А обичта е уважение и приемане! И тук има градация: 1. човешката любов, е прекрасно описана тук от д-р Първанов: "Има три вида любов - сексуална, зависеща от половите хормони -романтична, зависеща от допамина -привързаност, зависеща от окситоцина. Възможно е, един човек, да е влюбен в трима различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/..." Тя се явява насочен навън поток, но е поток, който е свързан с искания и изисквания. 2. човешката обич, е когато човешката любов е трансформирана през призмата на уважението и приемането на другия/другите/Светът/ такива, каквито са. Тя е поток излъчен без крайна цел, т.е. тя е състояние на излъчване. 3. Божествената любов, е самият поток, който излъчваш и ти се връща и към това - добавено излъчването на всички източници на излъчване. Бог ни е дал Свободата да избираме между това, което Господ е сътворил, но свободният избор е и отговорност. Никой друг не ни е крив, за това което ни се връща след като сме "излъчили навън". За това смятам, че ВЕРНОСТТА Е ЦЕННОСТ, защото ми доставя удовоствие да изпитвам удовоствие, а не болка!!! Редактирано Юли 2, 2019 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) А, ако ти е интересно през какви "филтри" преминава "потока" ни, можеш да разгледаш следната схема от Галерията на сайта, която съм си сглобил от некви неща, които съм чел: Съответно, така визуализирано е лесно да се проследи "пътя" или "маршрута", който изминава вътрешния ни психоенергиен поток (чувства-емоции-мисли). също така може и до седем нива да се разработи, а не пет, но и това върши работа, когато изобщо не си подхождал по тази схема.. Също така, лесно се проследява, че в основата на усещането ни за света стоят двете генериращи полярности, като филтри, през които насочваме потока на съзнанието си - този поток, който романтично бива наричан "Божествена частица", с която сме надарени всички ( и не само ние!) През "филтъра" на генериращата полярност на Страха или Любовта. А тези генериращи полярности са много дълбоко в нас. Този Страх е различен от човешкия, рационален страх. И тази Любов е ирационална също ( подвеждащо припокривана с човешката любов, а всъщност това е безкористната любов, която доста хора знаят само като дума, но не познават като усещане) ТРУДНО СЕ СТАВА МАГ, НО ТОВА НЕ ПРЕЧИ ВСЕКИ ДА СИ МЕЧТАЕ ДА ГО МОЖЕ, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е! И да е неблагодарен за което, след като не му харесва резултата от собствените му фокуси! Редактирано Юли 2, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) преди 8 часа, kipenzov каза: Така щях да стигна и до констатацията, която щях да ти споделя, че според мен, по-важно е да бъда честен със себе си, защото партньора ми е неразривна част от мен, тъй като сме поели общ ангажимент да сме заедно. Съответно бидейки честен към него съм честен към мен. Осъзнаването, че това са временни потоци от чувства, а действията остават да "тежат" като камък на проявено отношение, ми даде достатъчно основание да погледна от друг аспект "желанията си" - като проява на Красотата. А "крехкото месце" на "малките, сладки дупенца" или на жаргон - "близалки", е просто образен поток от външната среда, който може да бъде "трансформиран" или "сублимиран" и в друга насока. Далеч по-практична, при положение, че владея "отложената наслада" и имам търпението да дочакам "резултата". Да, "ангажимент". А дивата, страстната част от нас, която има нужда от нещо непознато и разтърсващо отвреме навреме? Ангажименти, готвене, миене, тичане след децата... един партньор, който вече е до болка познат. И някой, който вълнува и вдъхновява по неустоим начин. Аз поне нямах предвид дупенцата и месцата, все пак съм жена Имах предвид когато един човек, в комплект с красотата си, те привлече цялостно и неудържимо. Интересно е и че много велики творци, худижници, писатели, философи, поети са се отдавали на такива страсти и са черпили вдъхновение от тях. Те нали сублимират нагона? Или май предпочитат да изживяват страстта вместо само да я сублимират. А ти, kipenzov желан ли си от жените например? Защото едно е да говориш как сублимираш желанието да грабнеш някоя млада красива жена, когато тя не те иска и когато генерално знаш, че вече не си в играта. И съвсем различен е случаят, когато знаеш, че си предизвикал бурен поток от емоции и страст в една трудно устоима за теб жена. Благодаря ти за сериозните отговори. Когато имам време, че ги прочета по-внимателно. И дали е временно увлечението? Повечето хора са винаги привлечени от даден колега или колежка или познат. Просто не действат по въпроса. И вероятно, ако го направят, биха изживели страстна авантюра, може би тя би прерастнала в обич дори. А често тя има усещането за обич от самото начало. Може да се окаже, че колегата е дори по-добър партньор от собствения. Донка, мисля, че "хормонално увлечение" е доста принизяващо явлението и най-малкото не всеки случай на привличане е непременно само това. Привличането е мистерия и често включва и други пластове от човека освен чисто животнинския. Любовната страст, макар и нетрайна във вида в който възниква, е двигател (не единствен, разбира се) на стремежа към прекрасното. Изобщо понякога е обръщане на погледа към прекрасното, когато то отдавна е било забравено. Случаят с жената, който описваш, сигурно е случаят на много от верните партньори и това е чудесно. Но наистина сме много различни в този план. Holyvalentine, и аз съм възпитана в този дух, но и на мен не ми помага особено. Не мога да намеря за себе си мира по този въпрос все още. Вероятно е пряко свързан с "крехкостта на чувството ми за самодостатъчност" Редактирано Юли 2, 2019 от Mirela Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 В 26.06.2019 г. at 1:41, АлександърТ.А. каза: Това е морален въпрос и е нужно отговора да се търси , в моралното чувство към разглежданите факти . А морала е оценка на отношението към света . Моралното чувство отчита как собствените мисли и действия влияят на другите . Така е, но понякога това, което стандартно се смята за неприемливо и нараняващо другите хора, се оказва, че не е такова. Много хора не изпитват терзания от факта, че не са единствени за любимия или от собствените си забежки. Но наистина е индивидуално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) Цитат И дали е временно увлечението? Повечето хора са винаги привлечени от даден колега или колежка или познат. Просто не действат по въпроса. И вероятно, ако го направят, биха изживели страстна авантюра, може би тя би прерастнала в обич дори. А често тя има усещането за обич от самото начало. Може да се окаже, че колегата е дори по-добър партньор от собствения. По горе само отбелязах на къде да се търси отговора .Както го правят и Донка и kipenzov по собствен начин . А на този въпрос ,,дали е временно увлечението'' може директно да се отговори . Зависи от човека ! Не може по точен отговор да се даде . И ако се даде , то ще е частен случай вместващ се в този отговор . На всеки човек е даден( има ) някаквъв разум с който гради живота си . Как го прави , зависи от него . Мога да ти давам примери , но ще кажеш : Въпросният се е въздържал и може би е пропуснал една прекрасна явантюра . Да си в чужда кожа е трудно разбираемо . Но може да се каже че от преживяването човек не може да се откаже . Може да го насочи в желани граници . От самия човек зависи дали да опита колегата какъв партн-ор е . пп Нали е така , Работиш в момента градейки бъдещето . Или както kipenzov обяснява със ,, разделиш Бог от Господ и след това да ги обединиш в бурното море на собствената ти душевност? " . Значи на края да ги обединиш ....Бих го казал така ---Ако не знаеш крайната точка , ако дори идея си нямаш за там . Ще ти е трудно и дълго . Постоянно ще сменяш партн-орите и от начало всички ще са различни , а после ще си заприличват .Така е в досегашния ни живот , хубаво с лошо постоянно се сменят с желязна неотменимост . Колко по материална е областа на преживяванията , толкова по ясно се вижда вибрацията на махалото в смяната им .Не са случайни и движенията при зачеването на новия живот . Защото можеше и само с целувка да преливаме нужното . Редактирано Юли 2, 2019 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) преди 1 час, Mirela каза: Така е, но понякога това, което стандартно се смята за неприемливо и нараняващо другите хора, се оказва, че не е такова. Много хора не изпитват терзания от факта, че не са единствени за любимия или от собствените си забежки. Но наистина е индивидуално. Общественото мнение служи за възпитание на малките . Възрастния има отговорите в себе си . Със съвеста се усеща нараняваш ли .Да си чист пред съвеста си е добро постижение Някъде горе kipenzov го казва по свой начин . пп Сексуалноста е много енерго ангажираща . Аз съм 60 кг. и се научих да въртя 8 кг чук по 6 часа на ден . Със секса не можах да повиша оборотите . Това е относно механиката . А за вътрешните преживявания , както виждаш всички подчертават важноста на партн-ора . Отделно двамата са потопени в конкретна групова среда . Ако човек не може да е честен пред съвеста си . Има опасност да нарани без да усети . Може да минат години и чак тогава да му го върнат (тъпкано) . Но тези неща ги има в литературата , филмите . А много готин филм е сериалът ,,Двама мъже и половина". Има една такава истина признавана от повечето хора . В интимното общуване , в партн-орството , водещи са душевните преживявания . Но често младите правят обратното със секса изучават характера . То е като при ,,,една птица от руската тайга , глухаря . Не чуват , не разбират . Редактирано Юли 2, 2019 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 2, 2019 Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 (edited) Цитат Здравейте, от доста време насам се замислям по въпроса защо всъщност да си верен на партньора е ценност. Вече споменах, че движенията при секса дават шанс на всеки да си зададе въпроса ,,Защо е точно така" . И да започне да мисли , защо са нужни тези ритмични движения . Но секса си е секс и колкото да е продължителен , денонощието голямо . Щеш не щеш навлизаш в по ,,душевна" област , общуваш .Да кажем и то е удоволствие . Естествено се появява едно желание , стремеж към хубавото преживяване и носителя му , партн-ора . Знаем че нашия ум се основава на повторенията . Запаметяване и възпройзвеждане на приятните неща . В това е основата на верноста . Демонстриране на лоялност и постоянство за привличане на партн-ора . Разбира се това е само първата стъпка за изграждане на душевна връзка . Връзка която наричат любов . А ние тук знаем , че любовта може и така да се каже ---Аз и ти едно сме---.Виждал съм такива връзки . Те далеч не са масово явление . пп holyvalentine Моето лично мнение за секса Бог го е измислил за да накара животните да мислят , а хората да станат общуващи .А общувт ли , стремят ли се един към друг . Имат шанса да влезат и познаят любовта . Редактирано Юли 2, 2019 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2019 преди 12 часа, kipenzov каза: А резултатът , когато се прояви, се проявява в двойната система аз-партньора ми. Този "кумулиран заряд" се "освобождава" в "решетката" на парньорските взаимоотношения и "подхранва огъня" на "семейното огнище". Огънят е страстта да живееш. Да живееш не само за себе си, означава да "разпределяш" поне на още едно място, извън Себе си. Да живееш с партньор от противоположния пол, дава възможността "потокът на страстта" да бъде излъчен от теб навън и да ти се върне пречупен през призмата на контрасексуалната натура на партньора ти, което има страхотен добавен психологически ефект за процеса на самопознанието и оттук в процеса на вътрешно израстване. А зарядът не се ли освобождава просто в това, в което е сублимиран? Как става така, че зарядът, генериран от влечението към другите жени да се освободи в партньорските отношения? От написаното от теб си давам сметка, че при мен не се е стигало май до човешка обич, а само до човешка любов. Иначе имам точно това усещане, което си описал тук - да разпределяш на място извън теб, връщането на страстта от партньор и т.н. Но това се случва винаги в рамките на страстната любов (до 4-тата година от връзката някъде). След това просто чувствам непреодолимо желание да споделя себе си с някой нов мъж. Като че ли става изчерпване на енергията със стария и става измъчено да седя с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 3, 2019 Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 (edited) .... Редактирано Юли 3, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 3, 2019 Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 преди 4 часа, Mirela каза: Аз поне нямах предвид дупенцата и месцата, все пак съм жена Радвам се на емотикона, щото се чудех дали ще се разбере хиперболизирането на потиснатите сексуални фантазии. преди 4 часа, Mirela каза: Имах предвид когато един човек, в комплект с красотата си, те привлече цялостно и неудържимо. Ами при това положение отдай му се! Започни отново цикъла на влюбването, разтърсващите страсти на необузданото съвокупление, душевно и сексуално, ако щеш! Все тая! Това е твоя живот и твоите постигнати резултати като качество на възприятия и осъзнаване. Търси оптималният за теб партньор, може пък точно в следващия да намериш любовта, от която имаш моментна нужда. Той да е Човекът! Само не забравяй, че ние се влюбваме в ,,образи", които проектираме върху реални хора!!! Непохватен съм в комуникацията с жена с не само неинтегриран анимус, ами дори обсебил аза. Този Марс, този Арес не са ми приятни, защото от опит знам до какви анимозни взаимоотношения се свлича нивото на комуникация. Да сексът с жени с подобен поведенчески модел е бил див и разкрепостен, но тогава не съм ги мислил толкова нещата. Тогава, защото откакто съм женен съм ,,извън играта" . Не ми се играе! Но, определено си представях ситуация, в която не мога да устоя на жена. Разглеждал съм аспекта в детайли и съм установил, че шансът да срещна жена, която да ме предизвика да прекрача устоите си се състои в това тя да представлява и интелектуално предизвикателство за мен. Докато не ми се случи да се запозная с подобна жена, която обаче беше по-образована от мен по отношение на сексуалните енергии и връзката ни остана приятелска и й се възхищавам на волята. Но, Мирела, това все пак е моят мироглед. Ако ти го оцениш като ограничен, би било нормално да изпиташ гняв, както ти написах първия път. Съответно опитай ,,сублимацията" не на сексуалната енергия, а на войнстващата... Ето ти и една интересна статия за ,,Puella Aeterna: Little Girl Lost" от Projekt animus http://brodieroyale.blogspot.com/2011/05/puella-aeterna-little-girl-lost.html?m=1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 3, 2019 Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 Mirela, извинявай за предния ми пост! Снощи в 2 ч. пак "зацикли" връзката със сървъра, а сутринта не проверих последния ти пост. А това, което разбирам от него много ме изкефи!!! Даже ще си позволя да ти споделя лично преживяване. Снощи сънувах, че прегръщам и си прощаваме със сестра ми (която след щатите вече замина да живее в Китай и сме малко скарани) и след това се прегръщаме с жена ми прощаващо. Веднага след съня се усетих, че явно по някакъв начин съм сублимирал нещо. А общото между жена ми и сестра ми е неинтегрираният им анимус. Така се замислих, че ако съм имал успех в тази насока, то би следвало и комуникацията с теб да се промени. Е, как да не се изкефя, след като виждам промяната и в нашата комуникация!!!!!! Съответно за това ти се извинявам за предния ми пост, тъй като той е решението ми да продължа от моя страна стила на разговор, така както го "виждах" до преди предния ти пост! А сега виждам, че ти си си направила труда да прочетеш по-детайлно това, което написах. Благодаря ти! Вече наистина има потенциал за нещо градивно, което мога да ти споделя като собствен опит, а ти да си го интегрираш както решиш, че ти е полезно! преди 7 часа, Mirela каза: А зарядът не се ли освобождава просто в това, в което е сублимиран? Как става така, че зарядът, генериран от влечението към другите жени да се освободи в партньорските отношения? Нямам представа как става, но се получава. И си мисля, че е въпрос на искрено желание. То "отвежда потока" в насоката, в която е самото то. Т.е. сигурно е по-просто, отколкото си го представям всеки път. Значи същността се състои в "насочеността", "намерението" изразено от самото желание и е нужно просто да се вложи малко воля да "подържиж в ума си" самото желание. Нарочно удебелих "искрено", защото често не успяваме да отделим, това което идва от егоистичните пориви да властваме и да осъществим надмощие( да наложим мнението си), от това което е просто по-близо до хармоничното и отразява консенсуса между индивидуалните нужди на партньорите. Ако не направим това разделяне, то това желание се явява "агресия" спрямо другия. За това е нужно да има споделяне на представите между партньорите, изразяване на нуждите, и търсене и договаряне на консенсусните решения на проблемите, които и двамата виждат и си споделят без срама, съпровождащ "разкриването". Този етап - "на споделянето", е задължителният, след като "хормоналният огън", "горивото на страстта" или първоначалният ефект на влюбването започне да отслабва като въздействие в психиката. По-близкото до ежедневното описание на този етап е моментът в развитието на връзката, в който започва взаимното опознаване на партньорите. Или както са казали старите хора - "Без да се изгладят воденичните камъни, не се мели брашно!". Този процес е продължителен и може дори да трае доста години, защото всеки човек е една Вселена и единствено уважението и приемането на партньора могат да го поддържат. Отвъд "шепотът на сянката", който постоянно натяква, че "другия" няма нищо общо с "идеалният образ", който си го носим като наследство от средата ( дали ген, дали като семейна ценност, дали като обществ.еталон - все тая, все е свързано с "вътрешно напрежение") и който, ако не осъзнаем "проектираме" като изисквания към партньора, а от негова страна се "отразява" или като "затваряне в черупка" ( модел "взискателния-затворения") или като "сприхавият нервак" - "хленчещото дете" (модел "агресор-жертва"). Показателен е примерът, който ни даваха в училище по Психология - за "обърнатият телескоп на влюбения". Когато си влюбен гледаш партньора през голямата лупа и смаляваш недостатъците, а след ефекта на влюбването "обръщаш телескопа" и малкото петънце започва да се вижда "непреодолимо" голямо и често се явява "капката, от която прелива чашата" преди 8 часа, Mirela каза: След това просто чувствам непреодолимо желание да споделя себе си с някой нов мъж. Като че ли става изчерпване на енергията със стария и става измъчено да седя с него. Както виждаш, явно при теб става въпрос за "цикъл". Всеки "цикъл", който усещаме на съзнателно ниво е показател, че нещо по-дълбоко не успяваме да "преработим"(интегрираме, "сублимираме" - термини колкот щеш). За това в първия ми пост предположих, че някъде в процеса ти на съзряване (движение по пътя, който сме се съгласили да вървим с раждането си, според мен, де) има някаква "тапа", която отбива потока на психическата ти енергия да "пълни водовъртежа" от зациклящи събития и мисловно-емоционални преживявания. А "изчерпването на енергията" е субективно усещане на по-дълбок несъзнаван процес. Няма изчерпване на енергията. Тя не се изчерпва, а се разфокусира. Просто започва да "тече в повече вадички". А загубата на "фокуса" се дължи на разминаването между действителното и това, което в момента ни се иска да е действително. Очевидно влияе и времето, защото без него няма промяна. А в този времеви период това което се е променило, е "образната представа", която постоянно си ъпдейтваме за патньора, но не и "идеалният образ" на партньор, който си "носим с нас". В този "разрив мужду образните представи" се ражда и осъзнаването на това, колко ограничен е човека до нас. Да, ма забравяме, че той е "огледало" и на нашата същност, която не виждаме. Така от "неприемането на ограниченията" се ражда "гневът към статуквото". За това ти написах В 23.06.2019 г. at 21:07, kipenzov каза: П.п. ,,Гневът" е полярно свързан с ,,Неприемането на ограниченията" А самият процес на преминаване от едната полярност в другата се нарича - Енантиодромия (прегледай линка, плс) Надявам се да съм ти бил полезен!!! Успехи!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 (edited) преди 10 часа, АлександърТ.А. каза: Знаем че нашия ум се основава на повторенията . Запаметяване и възпройзвеждане на приятните неща . В това е основата на верноста . Демонстриране на лоялност и постоянство за привличане на партн-ора . Там точно е проблемът според мен. Защото удоволствието от интимността, от секса с един партньор губи силата и интензивността си с времето. И тогава си спомняш за несравнимо по-голямата наслада, което би изпитал от близостта с някой нов за теб обект на желанието ти (дори да си съвсем наясно, че проектираш прекрасни качества върху него и не виждаш реалния човек). И това мисля, че е проблем на много двойки и изобщо причината с времето партньорът да остава някой, който е почти като роднина, а нуждата от страст или просто тръпка да се задоволява навън с други хора. И това се прави повсеместно. Макар че разбира се, има доста разнообразни случаи. Просто този вариант не може да го подминем, защото е твърде разпространен. И често е приемлив за всички замесени. Но може би по-развитите духовно или стрмемящите се към по-осъзнат живот виждат ценността на това да си отдаден само на един партньор. Моногамията явно има своя смисъл на по-високите нива. На по-ниските обаче се разиграват всякакви варианти на полигамията, които понякога сработват добре. Редактирано Юли 3, 2019 от Mirela kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 (edited) преди 54 минути, kipenzov каза: Даже ще си позволя да ти споделя лично преживяване. Снощи сънувах, че прегръщам и си прощаваме със сестра ми (която след щатите вече замина да живее в Китай и сме малко скарани) и след това се прегръщаме с жена ми прощаващо. Веднага след съня се усетих, че явно по някакъв начин съм сублимирал нещо. А общото между жена ми и сестра ми е неинтегрираният им анимус. Така се замислих, че ако съм имал успех в тази насока, то би следвало и комуникацията с теб да се промени. Е, как да не се изкефя, след като виждам промяната и в нашата комуникация!!!!!! Благодаря и аз за споделеното! Аз също понякога звуча по-остро отколкото съм имала вътрешно предвид. И даже ме хвана яд за коментара ми с месцата, защото всъщност чисто сексуалното желание на мъжете към жените е доста голяма тема и винаги е било едно от нещата, които са ме карали да страдам и да се оттеглям емоционално от мъжа. Анимусът ми наистина не е интегриран и склонен да е обсебващ, но понеже все пак съм до известна степен съзнателна и търсеща, работя върху това съзнателно и не стигам до крайната грозота на тези ми наклонности. Вече. Дано някой ден успея да прегърна и аз моя анимус и да се сдобрим Благодаря и за съветите и за линковете. Малко се отклоняваме от темата в личната ми история. При мен явно махалото на полярностите се люлее твърде силно и сценарият страстна любов, нежност, близост, пълно отдаване (явно насочени към иделазирания образ) преминава бавно но неотменно в студенина, дори ненавист и накрая в безразличие. Затова и искреното желание няма как да се зароди. Въпреки че в сегашната ми връзка може би все още има шанс да успея да го поискам искрено. В мен просто живее една гневна жена с една голяма сопа, която накрая опустошава всичко И не я харесвам, но когато се ядосам ( а мъжете ми са ме ме ядосвали много :)), тя просто става твърде силна и прави каквото си иска. Троши всичко наред! Ще направя нова тема може би с моя случай, защото най-малкото сигурно има и други жени с подобен проблем и вътрешна ситуация. А и тук наистина качеството на мненията е високо и ще бъде от полза. Редактирано Юли 3, 2019 от Mirela kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 В 2.07.2019 г. at 12:02, kipenzov каза: Същият процес, но организирн в друга конструкция, е когато нямаш един интимен партньор, и излъчването е в периметър "навън", а резултатът се връща като начин на живот. Но този вариант е по-сложен, а резултатите от него са показателни какво е Качеството на потокът, който излъчваш към средата си, но и сбора от темпераментите и характерите на хората, които отразяват към теб излъчения ти поток. За това е по-сложно, щото объркването на себепредставата ти е "в кърпа вързано", при недостатъчно солидно и реалистично ниво на самоуважение Аз по-скоро имах предвид когато имаш един постоянен партньор и просто отвреме навреме му изневеряваш. Както споменах, нещо, което доста мои познати правят без това да има негативни последствия за тях или за връзките им. Даже в такава доза и форма, изневярата има обогатяващо и разведряващо действие. Тогава просто премерено приемаш благините и на други потоци. Но все пак явно е въпрос на натура, на тип двойка... Аз със сигурност не бих могла да бъда в такъв филм. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 3, 2019 Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 (edited) преди 2 минути, Mirela каза: Но може би по-развитите духовно или стрмемящите се към по-осъзнат живот виждат ценността на това да си отдаден само на един партньор. Моногамията явно има своя смисъл на по-високите нива. На по-ниските обаче се разиграват всякакви варианти на полигамията, които понякога сработват добре. Започваш да показваш и красотата в теб, а не само напрежението от потиснатия гняв. Евалла! И благодаря! Красотата на любознателността е абстрактната същност на този добродетел. Любо - знание. Да търсиш отговори, носен на вълната на любовта от разкриването на тайните Кой си, Къде си. Прекрасно е, че показа, че освен "амазонката" си с отворено съзнание и за други смисли. Та, в цитата показваш, че осъзнаваш някаква външна градация - "по-развитите", "по-високите нива". Няма такова нещо! Така виждаш "извън себе си" собствения си потенциал, за който към момента не си узряла. Това, което към момента, според мен, те ограничава е някой мисловни недопускания. преди 2 минути, Mirela каза: Защото удоволствието от интимността, от секса с един партньор губи силата и интензивността си с времето. Удовоствието от интимността има и други изражения! И отвъд секса! Духовното развитие в същността си е развитието на вътрешния ни свят. Подреждането на чувствата и мислите, които водят до "разширяване на картината" на света. Въвеждане на Ред в Хаоса. Моногамията е един път, а полигамията е друг път. С друга опитност, която можеш да добиеш. Но същността на редуването на различните варианти е просто проекция на вътрешното двоумене. А то пък е функция на хоаса в мислите и чувствата. Това е характерно за етапа на любознателното търсене на Истината. На прехода на "махалото" от Невежество към Самопознание. за това постнах схемичката Хедонистичното отдаване на порока, за да го преодолееш, не винаги води до осъзнаване на причините да го Искаш, а само до запознаване със същността му. И тук, поне аз, няма как да се изкажа от позицията на високоморален тип по въпроса за верността, защото като студент ме гониха от общежитията за непристойно поведение, даже и от работа в една дискотека, в която уж са по-свободолюбиви - "Спартакус". Поживял съм си, и съм пробвал лимитите на моралността, предизвиквайки обществото, с неприкритата цел "да се докажа". Ма на кой? Докато се усетя, че избивам комплекси, бая шамари "хапнах" от съдбата и не само от нея. Но и имах възможността да се самоизследвам. Така съм стигнал до моногамията - след проба-грешка. За това и ти защитавам моята позиция, но това не означава, че съм прав! Това е просто моят път, а не твоят или на който и да е, задаващ си въпроса за ценноста на верността. Това спомена и Александър, пречупено през неговия си стил: преди 16 часа, АлександърТ.А. каза: Зависи от човека ! Не може по точен отговор да се даде . И ако се даде , то ще е частен случай вместващ се в този отговор . На всеки човек е даден( има ) някаквъв разум с който гради живота си . Как го прави , зависи от него А разминаването между мненията, което породи изказването ти, че "точно в това е проблемът", се дължи на това, че Александър изразява "идеалният" му образ на "мъжът, който е подсигуряващият материалната сигурност на двойката", което се конфронтира със съвременния образ на "борбената жена с кариера, която няма нужда от финансова сигурност, а от разбиране и подкрепа, в изпълнението на мъжките дейности по финансовото допринасяне". Светът се обърка, щото бидейки част от западната цивилизация сме в колективен процес на "разменяне на ролите". Мъжката божественост се заменя от Женската, Навсякъде започват да "облъчват" с феминизирани образи на полу-божества (русалки, жени-войни, принцеси-войни), който подпомагат образа на Великата Майка да се възкачи на трона в Новата ера на Водолея. Лично на мен не ми се нрави, но съм "воювал" с обществото и знам как боли и до какво води. Обаче, съобразявайки се с този процес, е лесно да видиш защо възникват въпроси относно ценноста на верността. А това е последното мисловно недопускане, което исках да ти посоча. Че прескачаш в мащабите! Това вероятно е и причината за горе-долу овладения хаос в мислите и чувствата ти. Защото на колективно ниво текат едни процеси, а ти ги "преработваш" на индивидуално ниво и така се ражда колизията в ценностите. Но това е цената да вибрираш заедно с Духа на времето (Zeitgeist) Както казва Дънов, цитирам по памет : "Противоречията в живота са нещата, от които можете да се развивате" Редактирано Юли 3, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mirela Добавено Юли 5, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юли 5, 2019 (edited) Благодаря ти и аз за добрите думи! Хубаво е да чуеш, че и хубавото в теб е усезаемо и то от някой, който е по-напред в процеса на овладяване на хаоса на основни нива в живота си. В 3.07.2019 г. at 15:06, kipenzov каза: Удовоствието от интимността има и други изражения! И отвъд секса! Напълно съм съгласна. И за мен, дори в самото начало на връзката красотата от самата близост с друга душа, е водеща. Въпреки, че любовта в началото е до голяма степен илюзия, това сближаване и дълбоко навлизане в света на някой, който те вижда като нещо прекрасно, като същевременно и ти го виждаш така, е нещо, което в твърде хубаво, за да не го уважим . Това медитативно свързване с друг човек може да даде силен тласък на собствения ти стремеж към разгръщане на потенциала ти. Защото, се виждаш в нова светлина, отразен в очите на някой, който те гледа с цялата нежност и интерес на света. Случвало ми се е след хлъване по някой да прочета книги, които знам, че го интересуват, да започна да спортувам, да променя себе си по начини, които знам че не просто биха му харесали, а които ще ме накарат да харесвам повече себе си. Тръпката като че ли може да те разтърси, да ти даде нова свежа перспектива към себе си и живота и ако бъде изполвана градивно, наистина да те остави по-добър. Това, с което се сблъсквам като трудност при връзките е, че след 4-тата година (понякога и малко по-рано) започвам да виждам мъжа просто като приятел. Преставам да съм привлечена от него като мъж и не ми се прави секс с него (това винаги много ме измъчва). Ясно, че не може да е като в началото, но все пак чувствам, че не е каквото трябва да бъде. И мисля, че при много хора става това сприятеляване, което убива привличането. Има явно някаква психична динамика, която се разиграва и води до това замиране. Защото все пак има и двойки, които остават и любовници наред с приятелската връзка. А понякога може да става дума и за неподходящ партньор. Защото колкото и хората да са все несъвършени и пълни със слабости, които приземяват любовта, все пак се различават. Не с всеки може да се получи дълготрайна и удовлетворяваща връзка. А може би когато не си поживееш (както ти по времето на Спартакус :)), също не стигаш по пътя на опита до отдръпване от това, хвърляне в ръцете на всеки, с който се привлечете. Аз понеже бях срамежлива и ранима и се дърпах от възможностите за близост с повечето мъже, които ми харесваха. В 3.07.2019 г. at 15:06, kipenzov каза: Светът се обърка, щото бидейки част от западната цивилизация сме в колективен процес на "разменяне на ролите". Мъжката божественост се заменя от Женската, Навсякъде започват да "облъчват" с феминизирани образи на полу-божества (русалки, жени-войни, принцеси-войни), който подпомагат образа на Великата Майка да се възкачи на трона в Новата ера на Водолея. Лично на мен не ми се нрави, но съм "воювал" с обществото и знам как боли и до какво води. Обаче, съобразявайки се с този процес, е лесно да видиш защо възникват въпроси относно ценноста на верността. Този процес наистина тече и на мен не ми харесва това омъжстваване на жената. Но по отношение на въпроса за ценността на верността, поне така както аз си го задавам, не виждам връзка с това явление (може нещо да ми е убягнало). Защото имам предвид явление, което е заложено в базисно човешкото, което не е свързано с дадено време или култура. Проблемът с моногамията и полигамията го е имало винаги и няма еднозначен отговор на него. Затова и както всички противоречия всъщност се разрешава на индивидуално ниво. Нещо, което се опитвам да направя от много време, но явно индивидуалното ми ниво трябва още малко да се вдигне Редактирано Юли 5, 2019 от Mirela Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юли 5, 2019 Доклад Share Добавено Юли 5, 2019 (edited) преди 38 минути, Mirela каза: Преставам да съм привлечена от него като мъж и не ми се прави секс с него (това винаги много ме измъчва). Ясно, че не може да е като в началото, но все пак чувствам, че не е каквото трябва да бъде. И мисля, че при много хора става това сприятеляване, което убива привличането. Има явно някаква психична динамика, която се разиграва и води до това замиране..(......) Защото все пак има и двойки, които остават и любовници наред с приятелската връзка. По средата, на мястото на червените точки, вмъкни това: В 3.07.2019 г. at 12:21, kipenzov каза: Този етап - "на споделянето", е задължителният, след като "хормоналният огън", "горивото на страстта" или първоначалният ефект на влюбването започне да отслабва като въздействие в психиката. По-близкото до ежедневното описание на този етап е моментът в развитието на връзката, в който започва взаимното опознаване на партньорите. Или както са казали старите хора - "Без да се изгладят воденичните камъни, не се мели брашно!". Така лека полека ще ти се изясни, че "поддържането на огъня" е двустранен процес. Влияе се и се захранва от желанието и на двамата партньори. Към днешния момент наблюдавам, че "шаблонното поведение" при 20-30 годишните, а и не само те, е силно саботиращ фактор за случването на пълноценни връзки. Защото "надъхването" на Егото, "напомпването на самочувствието" без реално покритие от развити способностти, често вкарва хората в илюзорни претенции спрямо другите или пък никакви, без това да е съобразено с действителността. Кажи-речи "възпитава неизглаждащи се воденични камъни" Особено с рекламни кампании в стил - "Силата е в теб", да ма разумът къде е ? Така в преследването на "идеалите" често се губи потенциала от създаването на пълноценна връзка. А това зависи от степентта на емоционална интелигентност, която винаги е предшестващо по-развита при момичетата, бъдещи жени. Момчетата в този "преход от модерно към виртуално" се "изгубват в мрежата от изисквания" на контрасексуалната си душевност, не без помощта и на колективните процеси на все по-доминиращото Женско начало. Така се стига до едни объркани и свити момчета, в тела на мъже, които нямат развити вътрешни устои да се изправят срещу напиращата отвън "женственост", която като характер си е чиста "мъжественост" - Анимус в героична действеност. Разбира се това е прекалено общо. А във всяко правило има изключения. Но, няма изключение в това, че "отпуснатата от оковите" на Аполоновия морал Кибела, ще търси множеството партньори, от които властнически да си избира по един за всяко нейно състояние на желаене. Дионисий, който познава удоволствията, но познава и Аполона, може да разбере Кибела и да канализира есенциалната воля за Живот, която носи Тя, вкарвайки я в руслото на Аполоновото начало, разделящо от животинското безразумие. Така все повече мъже на днешно време успяват да надскочат "неинтегрирания Аполон" с неговите придържания към стереотипите и да достигнат до "Разумния и творящ Аполон", от който на "една ръка разстояние" се намира и "интегрирания Дионисий", който може да редува дивото и разюзданото с полезното. И така всъщност имат потенциала да "прегърнат и Кибела" и нейното несъзнавано "проектиране" в партньорките им. Всичко това, по мое мнение, е възможно, когато спрем да обичаме прекалено много себе си, съответно спрем да държим да се изпълняват единствено нашите желания, но и имаме куража да преодолеем срамът да се разкрием пред партньора. Така, тези които са дораснали до ниво на осъзнаване на допринасянето, а не единствено изискването, създават качествени връзки с дългосрочен потенциал на развитие. Или синхронично с мисълта на деня: Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. (Беинса Дуно) А пък, когато сме узрели, но другият не е.... Старите хора са го казали - "По-умния отстъпва!". Перефразирано може да прозвучи, че ако нямаш партньор - можеш да си го отгледаш! "Дай, за да ти се даде!" Редактирано Юли 5, 2019 от kipenzov Mirela 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 6, 2019 Доклад Share Добавено Юли 6, 2019 преди 21 часа, Mirela каза: Това, с което се сблъсквам като трудност при връзките е, че след 4-тата година (понякога и малко по-рано) започвам да виждам мъжа просто като приятел. Преставам да съм привлечена от него като мъж и не ми се прави секс с него (това винаги много ме измъчва). Ясно, че не може да е като в началото, но все пак чувствам, че не е каквото трябва да бъде. И мисля, че при много хора става това сприятеляване, което убива привличането. Има явно някаква психична динамика, която се разиграва и води до това замиране. Защото все пак има и двойки, които остават и любовници наред с приятелската връзка. Така е, като представата ни за секс се формира от порно филмите... А тези, които остават любовници, са се издигнали над хормоналния секс до близост и интимно общуване не само на физическите, но и на останалите тела.. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.