Irena1989 Добавено Юни 19, 2019 Доклад Share Добавено Юни 19, 2019 Здравейте! На 30 години съм и още не съм намерила разрешаването на този проблем. Пиша, защото няколко пъти съм изпадала в такава ситуация и това, което правя е силно да се разстройвам и обезкуражавам. Чувствителна съм и негативното отношение на колегите ме потиска и влияе на чувствата ми. В последните няколко фирми се случваше така, че в един момент, обикновено след година, съм на предела си-намразвам всички, намразвам острото им отношение към мен, ядосвам им се, избива ме на рев, чувствам, че се отнасят сякаш те са по-горе от мен, въпреки че аз съм се старала и съм постигала и най-високи резултати от всички и правя каквото мога, а те го омаловажават. Решенията, които съм взимала е да си намеря нова работа, но усещам, че нещо и аз не реагирам както трябва, че имам да работя върху отношението си към такива ситуации. Пробвала съм да си взема отпуска, да се разсея и разведря, но след 2 дена на работа- отново същите усещания. Става някаква напрегната ситуация и аз съм на предела и се разстройвам. В повечето ситуации се скапвам и се питам защо такова отношение между нас се поражда. Ще ми се да съм разбрала, че работата не върви и да намеря поне временно решение, да е поносимо. Не мога да си позволя да остана без работа, а трябва да мине време докато понауча език и придобия умения за работа, с която искам да се занимавам, по-високо квалифицирана. Защото ми омръзна да се занимавам с ниско квалифицирана работа, където всички са нервни, всеки гледа да натопи другия, да си придаде голяма важност и т.н. В същото време няма достатъчно работа в смяната ми, за която съм отишла в крайна сметка, а сякаш съм поставена в позицията да се занимавам с междуличностни отношения, които се появяват. Пробвала съм да съм непукист и си казвам не ми пука за нещата, които не зависят от мен, защото работата е свързана с работата на други хора, но не става. Сякаш цялата помия се излива върху мен и от кой недоволстват от мен. Не ми е ясно какво да направя. Знам, че е нужно да поработя върху себе си. Това, което мисля сега да направя е да установя за себе си и другите личните и професионалните си граници, да елиминирам зависимостта от оценката на другите, но моля да ми дадете някакви насоки за работа, защото изпитвам страх от случващото се. Благодаря предварително, че изчетохте, това което ме тревожи и напряга. Лек и усмихнат ден! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юни 22, 2019 Доклад Share Добавено Юни 22, 2019 В 19.06.2019 г. at 14:34, Irena1989 каза: Решенията, които съм взимала е да си намеря нова работа, но усещам, че нещо и аз не реагирам както трябва, че имам да работя върху отношението си към такива ситуации. Реакциите ни се основават на това, което смятаме, че виждаме. А ти вече усещаш, че има нещо... Когато сме в колектив взаимоотношенията са в групова динамика. Его-игричките за власт и надмощие и привличане на внимание са нещо нормално в подобна среда. Твоята несъзнавана реакция към обективната реалност е това, което в случая ти ,,се връща" като усещане. Докато вниманието ти е насочено към реакциите-оценките на другите, дотогава ще реагираш инстинктивно-защитно, стремейки се да ,,отстояваш" собственото ти мнение за самата теб(себепредставата си). Това е ,,циклажа". Самопораждащ се, самозахранващ се и манифестиращ се като взаимоотношения. Но този процес е продукт на ,,твоят труд", в определената посока. Ами смени ,,посоката"! В която и да е организация има стратегически цели и оперативни планове за постигането им. Твоите задължения като служител са определени в трудовата ти характеристика. Върши ги, без да търсиш задължително одобрение и признание. Още по-малко пък обръщай внимание на чуждите оценки, различни от тези на ръководителите. Когато си фокусирана върху работата, която вършиш и не се въвличаш в интригите във взаимоотношенията между служителите, с течение на времето ще изградиш авторитета на ,,съвестния и разумен служител", който е най-хармоничен за ,,чувствителната ти натура", която вече описа. А ,,плодовете" на труда ти в тази насока са ,,вкусни", но им трябва време ,,да узреят", докато ги ,,отглеждаш"- смирено и отдадено. П.п. Ако те притесннява емоционалното ти състояние има подфорум за психотерапевтични насоки онлайн... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.