553.Вътрешният човек-НБ, от Учителя на 29.VII.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Господнята Молитва

Вътрешният_човек

Молитвен наряд за край:

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Ще ви прочета само няколко стиха от третата глава [на Посланието на апостол Павел] към Ефесяните.

Ще се спра на думите „вътрешният човек“.

Има неща в природата, на които трябва да се направи един превод. Превод трябва да се направи, защото хората не са запознати с езика на природата. Ако биха били запознати с езика на природата, те толкова нещастия не биха имали на Земята. Понеже имаме толкоз криви преводи, ние влизаме в постоянно стълкновение. Всичките учени хора правят един опит, възможно е да направят разни преводи. Трябва да благодарим за хубавите преводи, които са направили. Тия преводи не са дали още желаемите резултати. Положението сега е много по-добро, отколкото в миналото и за бъдеще ще има още по-голямо подобрение.

Вътрешният човек. Щом има вътрешен човек, има и външен. Един обширен въпрос е да се проучава човекът. Най-интересното същество на Земята е човекът. По-интересно същество от човека няма. Ако човек би проучил човека, не себе си. Някой казва: „Проучи себе си.“ Онзи човек, който включва всичко – един човек или всичките хора са един човек, съзнанието е едно.

Сега, когато казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Вие, от едно езеро, което няма никакво изтичане навън, ако отворите, може да направите хиляди вадички, които текат в разни направления. Туй е все от езерото. Езерото е едно. Изтичанията са човешки, ни най-малко няма никакво различие. Във всичките хора има нещо общо. Колкото и да се различават хората, всичките хора скърбят еднакво и се радват еднакво. Хората се различават, но всички скърбят. Най-първо трябва да се пазим. Има нещо, за което хората трябва да се учат. Има неща, които трябва да ги учим. Няма нужда да учим рибата да плава. Няма нужда да учим птицата да лети. Няма нужда да учим коня да бяга. Няма нужда да учим човека как да говори, как да гледа. То е външният човек. За да се изрази външният, този процес във вътрешния човек е завършен. Външно е незавършен.

Казвам: По някой път въпросите се разглеждат и външно, и вътрешно и оттам произтичат противоречията. Ние казваме, че животът има смисъл и няма смисъл. Животът всякога има смисъл, който го разбира. И животът няма смисъл, който не го разбира. Казват: „За да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат.“ Вярно ли е? Не, човек същевременно трябва да бъде и богат, и сиромах. Ако човек същевременно не е богат и сиромах, той не може да бъде щастлив. Може да докажем научно тези противоречия. После, човек трябва да бъде и добър, и лош. Защото, ако не е добър и лош едновременно, не може да бъде щастлив.

Вътрешният_човек

[kipenzov]

преди 2 часа, Слънчева каза:

Вие, от едно езеро, което няма никакво изтичане навън, ако отворите, може да направите хиляди вадички, които текат в разни направления. Туй е все от езерото.

Имало едно прекрасно езеро, високо в една величествена планина.
То съществувало в цялата му пълнота, в един напълно спокоен и безкраен момент.
Над него било Слънцето,  а езерото лежало в прегръдката на Земята. Усещало присъствието на всяка водна частичка в себе си, всяка гънка на земното си легло и всеки слънчев лъч, който достигал повърхността му.
Всичко било застинало в безвремието на безкрая на спокойствието на момента.
Не щеш ли, слънчевите лъчи започнали да го изгарят и в огъня на слънчевия ад водните му частички започнали да стават неудържими. Една по една те се откъсвали от снагата му и полетявали към Слънцето. 
Адът на разкъсващата му се снага се допълвал от земния ад, в който една по една водните му частички попивали и се губели в непристъпната повърхност на земното му легло. Чувството на засмукване го карало да изпитва неистовия страх на загубата.
Болката от чувството на разкъсване била непоносима до момента, в който вече не усещало нищо. 

Езерото почувствало загубата на всяка една своя водна частица.

В този момент чуло шепота на всичките си частички. Дори можело да погледне това, което те виждали.


Погледнало отвисоко, през полетялите във Въздуха право към Слънцето водни частици.
Видяло, че то си е там, в удобното си земно легло, във висините на величествената планина.
Усетило, че се превръща в дъжд и пак се насочило към себе си. Почувствало всяка завръщаща се в снагата му водна частица.
В този момент потънало в земята и не след дълго бликнало като извор.
Погледнало през спускащите се водни частици.
Усетило, че се превръща в руен планински поток.
Погледнало нагоре към планината и видяло, че си е там, в своя безвремеви, безкраен миг на спокойствие. 
Но този път усещало как свети, отразявайки лънчевите лъчи и как захранва руйния планински поток и пухестите облачета, галещи планинските върхове.


Езерото осъзнало, че Е езеро.