Des Iva Добавено Май 31, 2019 Доклад Share Добавено Май 31, 2019 Здравейте, Ще съм благодарна на съвет. В годините ми се е случвало да се обърна към психиатър/психолог. Първо като бях на 15, получих световъртеж, уплаших се. Реших, че или полудявам или умирам. Възстанових се за някой друг месец, приемах успокоително, нямам ясен спомен какво, но ясно помня как строших шишенцето на рождения си ден и приключих с това. След това на 21 отново изпаднах в много силна тревожност.Това ме уплаши още повече, реших че да, определено полудявам. Бях забравила за случката от преди 6-7г...приех го тежко. Отказах лекарства и се захванах с терапия.Бях ужасена ...представата да полудееш. Всякакви варианти ми влизаха в главата и ме излизоха. Бях сигурна,че нещо не ми е наред. За няколко месеца се чувствах по-добре. Забравих...отминах ииии бум пак на 30г....е тогава определено бях по-сериозни осъзната към психотерапията. Отново беше въпрос на няколко месеца да се почувствам в пъти по-добре. Остава обаче това лошо чувство, което ме подяжда като съм под стрес, споменът за това състояние.Страхът от него, да днес си дадох сметка, че мен ме е страх. Така и не разбрах точно, през какво паническо разстройство съм преминала, 3 пъти. Психиатърът каза, че няма да влиза в детайли за диагноза, че състоянието ми е леко и че неговата оценка е, че не съм с профил, който предполага задълбочаване във времето. Но този страх е там, страх от ОКР, страх от лудост, загубен живот. Когато си "така", ти се ограбва щастието, душата ти е тежка. Аз знам, че не трябва да анализирам страховете си, тези мисли са мозъчен спам. Но ми е трудно в тези моменти на слабост, искам никога вече да не се тревожа за това. Фактът, че все пак имам тези връщания към моя проблем ме разстройва. Последните 2-3дни мисля по темата, дали не е добре да се обърна към психиатъра, с който работихме преди 7-8 г. Или по-скоро да опитвам тези моменти да ги преодолявам сама. Искам да се дистанцирам от това, лято е. Време за хубави емоции. Става въпрос за повишена тревожност, имам си проблеми в момента, но състоянието ми навява неприятни спомени, негативни мисли..Благодаря предварително ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 1, 2019 Доклад Share Добавено Юни 1, 2019 (edited) Здравей, смятам, че е добре да работиш с терапевт като този път коменитирате и това връщане, за да отбележите, кое провокира усещанията, като разбира се може и да няма обособено събитие, човек или място. Вярвам, че с добра психотерапия и подходяща литература ще се справиш, не е нужно да използваш лекарства. Относно слабостта - мисля, че е задължителна, мисля, че е качество. Тя ни провокира и виждаме, колко всъщност сме силни и че потенциала и възможностите ни са безкрайни, как можем да преживеем всеки момент и да изградим всяка своя мечта. Поздрави от мен! Василена Редактирано Юни 1, 2019 от Василена Христова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Des Iva Добавено Юни 1, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2019 (edited) Благодаря Ви сърдечно за отговора. Права сте...като се замисля в основата на всичко стои този мой ужас, че ще предада себе си, хората около мен, ще ги разочаровам. Ще се проваля и изложа, ще ме отхвърлят. Т.е. сега аз вече не допускам толкова, че ще полудея. Тревожи ме самото паническо разтройство, защото е гадно. Нервен си, не си на себе си...и евентуалната перспектива някой път да се задълбочи по-сериозно. Това ме плаши. Това провокира асоциациите ми, когато съм под стрес, аз имам и сериозни хормонални проблеми, които също влияят.Защо на мен..наистина завиждам на хората, които нямат тези проблеми. Вие бихте ли препоръчали специалист във Варна? Честит празник Редактирано Юни 1, 2019 от Des Iva пропуск Василена Христова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юни 1, 2019 Доклад Share Добавено Юни 1, 2019 Когато откриеш красотата в това, през което преминаваш, ще спреш да завиждаш на другите! Борито 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 3, 2019 Доклад Share Добавено Юни 3, 2019 (edited) В 1.06.2019 г. at 14:09, Des Iva каза: Благодаря Ви сърдечно за отговора. Права сте...като се замисля в основата на всичко стои този мой ужас, че ще предада себе си, хората около мен, ще ги разочаровам. Ще се проваля и изложа, ще ме отхвърлят. Т.е. сега аз вече не допускам толкова, че ще полудея. Тревожи ме самото паническо разтройство, защото е гадно. Нервен си, не си на себе си...и евентуалната перспектива някой път да се задълбочи по-сериозно. Това ме плаши. Това провокира асоциациите ми, когато съм под стрес, аз имам и сериозни хормонални проблеми, които също влияят.Защо на мен..наистина завиждам на хората, които нямат тези проблеми. Вие бихте ли препоръчали специалист във Варна? Честит празник Здравей, препоръчвам Диляна Колева Не смятам, че имаш повод за завист, а за радост, защото един ден ще си благодарна на това, което ти се случва в момента Редактирано Юни 3, 2019 от Василена Христова kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Des Iva Добавено Юни 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2019 Благодаря. Надявам се да сте права. Ще се радвам успея да бъда над тези неща от тук нататък. Аз толкова обичам живота, детето си, мъжа си, приятелите, забавленията, пътуването, работа си...а бе имам толкова много да взимам. Не искам сама да крада щастието си, а то така се получава. Самонавиване, осъзнаваш, но пак дълбаеш. Само анализирането е такъв коварен капан...а човек с богата фантазия като моята...леле, леле. Принципно си живеех спокойно с мойте странности и страхове. То си е част от мен. А ми се иска да не беше, но..е. Явно това ми е най-големият ми страх, лудост, лудница, затворена, сама на ръба на отчаянието...не искам да стигам там. Като прочета за някой самоубил се, полудял, убил семейството си, или кадри от някоя лудница....изтръпвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 6, 2019 Доклад Share Добавено Юни 6, 2019 Изтръпвай, това е знак, че цените живота и е важен за теб, напълно нормално е според мен Лудите, лудите, те да са живи...добре, че и аз изтръпвам :)) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Des Iva Добавено Юни 6, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2019 Нормално е, да Просто според мен човек трябва да се тревожи тогава, когато има реална опасност. Може би това, че съм минавала през някакви мои "фази", ме кара да чувствам известно недоверие в душевното си здраве, уязвимост и риск в някой момент да си докарам тежка и неизлечима невроза, депресия, окр. Дефакто си е бъг в моята система. Може би всеки има свой бъг, но аз живея в моята глава с моите страхове, не в чуждите Обичам да се чувствам комфортно със себе си. Спрях да чета в нета, от там идва основно негативно инфо с разни черни статистики...кой бил 100г на лекарства, това не се лекувало, онова било сериозно. Опитвам да се балансирам. Ще се видя и с терапевт. Имам нужда от малко насоки. Благодаря за съветите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 12, 2019 Доклад Share Добавено Юни 12, 2019 Нали знаеш ? Чашата е полупразна или полупълна . Научи се да избираш , как да гледаш . Мотивиращо ще е , ако знаеш че това е най важната истина . Живота ни се крепи на нея . Des Iva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.