Страхувам се

[nancym_]

Здравейте на всички четящи! 

Аз съм момиче на 26 години.

Преди да стигна до това, което ми се случи искам да ви кажа, че 2016г. бях в тревожна дупка, съпътствана от дереализация, проблеми с паметта и концентрацията и огромен страх от това да не полудея. Пишех тук всекидневно , търсейки някакъв изход от това състояние. В крайна сметка се справих и всичко премина. На 28.08.2018г. захубих моята леля, с която бяхме наистина много близки. Стресът беше огромен! Беше в кома 9 дни, заради прекаран инсулт. Всичко беше ужасно и светът ми се срина. Сега дори като се замисля ми изглежда някак странно, не знам как съм го преживяла ( а всъщност може и да не съм ). Учителка съм, работата ми също товари. Семейството ми няма финансови възможности и явно и това преживявам тежко.

Та...

На 11.05 в 5ч. сутринта се събудих с болка/ тежест, парене/ в гръбначния стълб и гърдите. Пулсът ми сякаш ставаше бавен и тежък, усещах тежест в гърлото си. Събуждайки се от това наистина плашещо усещане, аз веднага написах симптомите си в интернет. Грешка, знам. Прочетох, че това са симптоми на инфаркт. Започна ходене по мъките... Личната ми лекарка (2 пъти), кардиолог, 4 пъти спешно отделение, гастроентеролог, ехокадиография, скенер с контрастно вещество, а днес ми махнаха и Холтера, но резултати може би утре или в петък. Дадох сумати пари. Никой нищо не ми казва, тоест твърдят, че ми няма нищо. Лекарят, който ми гледа стомахът, каза, че вижда доста обострен нервен стомах. И сега, вечер, когато легна на всеки 6-7 удара имам прескачане, което не ми позволява спокойно да заспя. Купих си Магнерот 500мг. и започнах да го пия. Дни наред имах болка в гръбнака, а сега започна болката да е по-често в гърдите. Ту болка, ту тежест някак, не знам и аз как точно да го опиша. Много е странно. Даже казах на майка ми, че сякаш душата ми ме боли някак. Имам чувството, че и врата ми се опъва. Пулсът ми става бавен често (около 56-60) и това ми създава някакъв дискомфорт. Страхувам се да не са симптоми на инфракт и постоянно съм стегната и очаквам нещо да ми се случи. Има моменти, в които явно се отпускам и като се сетя колко изплашена ходя по лекарите и как им викам "Инфаркт ли получавам?" чак се чудя на себе си как може да го правя... Снощи пътувах до Варна с годеника ми и приятели и през цялото време се страхувах да не ми се случи нещо по пътя, бях дезориентирана и сега като се опитам да си спомня за снощи и ми излгежда някакво далечно, все едно е било преди дни. Възможно ли е болка в гърдите и гръбнака, промени на пулса (и прескачания) да са само на психична основа. Ту бърз, ту бавен. Кардиоложката ми каза, че имам дихателна аритмия. Усещам като "мравучкане" в стомаха, под двете ребра. Имам чувството, че и стомахът помага да се чувствам така. 

Искам да живея нормално, а не да мисля какво ще правя, ако се почувствам зле и дали, ако започна да получавам инфаркт ще ми помогнат навреме. Не мога да правя секс с годеника ми, защото се страхувам. Не мога да се отпусна, стоя вдървена и ме е страх да не ми се случи нещо, заради сърцето. 

О, впрочем снощи, карайки към Варна изпитах дереализация. Беше ми толкова хубаво, че не исках да минава, защото ми олекна и не изпитвах нищо. Явно може  и да помага, не само да плаши. 

Ето сега преди 40 мин някъде започна болка в гръбнака, която отиваше към двете страни на врата ми. Постоянно си втълпявам този инфаркт...не издържам вече, наистина. В такива моменти на криза се чувствам сякаш не съм аз. Толкова ме е страх... 

Редактирано Май 29, 2019 от nancym_

[nancym_]

А, забравих да спомена, че 1 месец някъде, вървейки към работа постоянно ми беше замаяно (не световъртеж). Чувствах се нестъбилна и все търсех да вървя до сграда, кола и т.н., или просто да вървя с някого, за да не съм сама. 

 

[АлександърТ.А.]

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/zashto-genite-i-emociite-sa-prjako-svarzani.html?fbclid=IwAR1xW8CR8n_Rx74d-7cL9JpnUPqaw1egdppgpTC1AuUTkBvU9O4FoMmfObc

Имаш нужда спокойно да разгледаш и чуеш , какво казва професора .Не расъждавай   гледай и слушай .Расъжденията на другия ден .

 

Редактирано Май 30, 2019 от АлександърТ.А.

[nancym_]

Да, изгледах го и съм съгласна за това с медицината. И все пак това не дава отговор на болката в гърдите, гърба, усещането сякаш врата и надолу от врата ми се схваща, сякаш дърпа. В легнало положение много ми прескача сърцето и т.н, да не се повтарям. Да, емоции, съгласна съм, че явно ми е преляла чашата, но не мислех, че стресът и мъката могат да причиняват физическа болка като тази. Та аз се събудих в 5 сутринта от болката в гърдите и гърба. Пулсът ми беше бавен и го усещам в гърлото си и ми беше някак тежко. Страхувам се от това, че не мога да си обясня какво точно ми се е случило тогава. Сега съм на някакви моменти, дупки. В момента пак ме стяга и все си мисля, че това са симптоми на идващ инфаркт или сърдечна недостатъчност.  

[АлександърТ.А.]

ето инф. -----http://orlinbaev.blogspot.com/2013/06/blog-post.html

тя идва от тука ----http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page.html

Няма да ти казвам диагнози , защото не съм доктор , Но знам че всички преживявания , дори тези уж съвсем физически усещания в тялото . Са породени от ума . А човека не е ума , ума е инструмент . От човека зависи на къде ще го насочва .Мъдреците , а и обикновенните йоги отдавна знаят , че ако не позволиш на ума да се занимава с нещо  , той няма  да дава информация  за него . Това нещо няма да съществува . Разбира се това силно концентриране на ума , за обикновенния човек се получава само при сугестиране---хипноза .

Но на практика това се използва от всички в различна степен , независимо дали го разбират . Например някой вижда че му е пълна пощенската кутия . Подозира че там са сметките от топлофикация . Но и за това не ги пипа . Има време , ще събера пари и тогава . Нека там да чакат , къде ще ходят , забравя ги  .

Редактирано Май 31, 2019 от АлександърТ.А.

[nancym_]

Много благодаря за отговора, наистина го ценя! 

Просто не знам само защо никой друг не се включва в темата?  Преди получих огромна подкрепа именно от този форум и успях да се справя. 

Просто исках да знам дали е възможно да чувствам болка в гърдите и горната част на гърба (+плешката) и то само на психична основа? 

Виждам, че психически не съм добре. В смисъл тревожна съм, вглъбявам се в нещата, които изпитвам, притеснявам се да спя и всичко ми е много замъглено. Спомените ми сякаш са блокирани. Знам какво съм правила като факт, но ми е трудно да визуализирам самия спомен.  Така бях, когато имах проблеми с дереализацията. Грешка е, че чета из интернет какви ли не неща, които влияят отрицателно върху ума и съзнанието ми, знам, но когато нямам отговори на въпросите, които ме мъчат, се опитвам да ги открия сама. Как е възможно да се събудя с болка в гърдите и гърба, но да не откриват проблем на ЕКГ, холтер и ехограф? 

Често ми се случва да съм някак "откъсната" от себе си. В смисъл на себе си, но не съвсем. Мисля си адекватно предполагам,но се чувствам странно самата мен. Объркана, изплашена, незнаеща, търсеща, но най-вече искаща. Искам да бъда добре. Трябва, защото ми се живее! Искам семейство, пътувания, деца... А сега се чувствам ограничена, може би от самата мен.

Днес пък прочетох, че хора, които изпадат в състояния на панически страх, тревожност и т.н. имат много завишен риск за инфаркт/инсулт и т.н. Ясно ми е, че всички болести са на стресова основа. 

[АлександърТ.А.]

Пуснах съобщение в (психотерапия , насоки , препоръки онлайн). Трябва там да търсиш специалистите . В предишната ти тема .

За справяне с живота , човек е нужно постоянно да увеличава волята си .Това става със взимане на решения и тяхното изпълнение . Няма значение какви , щом решиш нещо го изпълни .Не се повлиявай от времето или нечие чуждо мнение , или пък от повила се емоция . Всяко нещо допринася за укрепване на волята и от там за себеутвърждаването . Макар храненето на рибките в аквариума да изглежда незначително . Изпълнението по предварителен , разумен план , ще даде резултати .

пп  

Цитат

Виждам, че психически не съм добре. В смисъл тревожна съм, вглъбявам се в нещата, които изпитвам, притеснявам се да спя и всичко ми е много замъглено

Изглежда  объркано . Тревожиш се , вглъбяваш се в негативните неща . Не трябва ли ти сама , по собствена воля да решаваш на кое колко внимание да обръщаш . Трябва да знаеш че колкото повече позволяваш на ума си да се занимава с един проблем , Толкова повече този проблем изпъква пред теб и от него не може да забелязваш други неща .

Щом вече психичното напрежение се е пренесло като телесни усещания , е време да промениш отношението си  към света . Но нека специалистите те насочат най добре .

Редактирано Юни 3, 2019 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

Ще се опитам да допълня Александър, до колкото е възможно, защото насоките са му достатъчно полезни.

преди 12 часа, nancym_ каза:

Често ми се случва да съм някак "откъсната" от себе си. В смисъл на себе си, но не съвсем. Мисля си адекватно предполагам,но се чувствам странно самата мен. Объркана, изплашена, незнаеща, търсеща, но най-вече искаща. Искам да бъда добре.

Не знам дали си пробвала "да бръкнеш" и "по-дълбоко". Да "откриеш" образа на "вечномладата девойка", с който все още се идентифицираш, вероятно не осъзнаваш напълно това , съответно не успяваш "да го пуснеш". Тази девойка (puella aeterna), чийто образ, с който се идентифицираш е някак "откъсната от реалността" и дълбоко в себе си не иска да "предаде" възвишения, идеален свят", в който живее. Девойката, която "иска и изисква", но грубата реалност "ограничава полета й" с грубото "приземяване" в обективното "ТРЯБВА" на ежедневието.

Най-общо казано "девойката"(детето) в теб влиза във вътрешна борба с "майката"(родителя) в процеса на оформяне на "жената"(възрастния).

Буквално в живота ти се "преплитат" желанието "нещата да се решат от самосебе си" с осъзнаването на отговорността това да се реализира. И всичко това на фона на постоянното "изчисляване" как това ще се случи, при условията, в които си.

Е, в този възел предполагам описанието на "образа на възрастния" ще ти е най-полезно.

Възрастната жена има увереността, че във всяка ситуация ще намери решение, от което произтича и по-ниското ниво на тревожност. За да се получи това, "напрежението" от ума е сведено до обикновена загриженост и вяра в себе си. Това го постига като високите цели, произтичащи от безбройните желания на "девойката" ги свежда до обективни такива, съобразени с реалността. Така потискащото Примирение на "девойката" го трансформира в Смирението на "жената". Така "жената" се превръща от източник на напрежение в средата си в "стълб" на спокойствието и увереността на близките си. Така се заформя цикъла на даване-получаване. Дава увереност и топлота - получава обич и уважение.

В твоя случай притесненията за бъдещето са основният мотив за възпроизвеждането от ума на страховете за собствената реализация и от тук - на семейното развитие, в което ти се "проектират" страховете от изоставяне, разводи, евентуалнаа загуба на работата, невъзможност да "отговориш" на бъдещите нужди на децата и т.н. все епизоди от "безкрайния цикъл на самопораждане" на тревожните мисли и "сценарии", в които се "поставяш", без реално това да се случва в момента.

Особено след "Загубата" на образа на леля ти, която явно е била носителя на символа на собствената ти надежда и увереност, че ще се справиш с всичко в живота. НЕ СИ ЗАГУБИЛА леля си! Тя живее в теб!!! Ще я откриеш в образа на жената, която напира в теб да се прояви. 

Освен обмислянето на множеството от желанията ти, в същността на причините за тях има и такива, които идват от външната среда. Това, че някои деца имат родители с доста по големи финансови възможности не трябва да ти служи като "ориентир" за собствената ти оценка за живота ти! 

Един трик по случая: Представи си едно "яйце" и ти в него. Това яйце е "обвивка" - нещо като "енергиен щит", който те пази от негативна външна "енергия". Намирайки се в него ти се чувстваш спокойна и защитена. "Включваш" го като само с едно докосване на нещо, което е постоянно с теб. Примерно годежден пръстен или халка, някоя бенка или нещо, което постоянно носиш в себе си. След време ще започнеш автоматимчно да "включваш щита". Това изисква и повече внимание към всеки момент обаче...

Към края ти споменавам и изводът от изследванията върху клетките на биолога Брус Липтън в книгата му "Биология на убежденията". Човекът е установил, че начинът, по който реагираме на сигналите от външната среда променя дори и ДНК структурата ни. А "скованото от страхове Сърце", което избива в мускулните "блокажи" в областта на гръдния кош ти е "напомняне" за промяна на мирогледа, както те посъветва и Александър Т.А.

А пък, ако шопската парадигма може да те успокои, то и аз от 5-6 години постоянно имам скованост в гърдите и горната част на гърба, както и възпаления на сухожилията в раменете. Но това определено не се дължи единствено на мислите, ами и на липсата на раздвижване . Има доста лесни групи упражнения за горната част на тялото... Пък и споменаваш, че има мъж до теб... понякога решенията са ни пред носа...   

Редактирано Юни 3, 2019 от kipenzov

[д-р Тодор Първанов]

Вижте, болките в гърба и гърдите може да са от неудобен матрак, неудобна възглавница, неподходяща стойка през деня и на работното място и т.н..

Проблема не е в болката, а в отношението към нея.Имаме едно страхливо момиче с много хипохондрични страхове.няма как да и се помогне във форума, трбва да се започне системна психологична работа, да се преодолеят всичките страхове и това е. Иначе си е преливане, от пусто в празно.

[nancym_]

Благодаря Ви за отговорите! 

Да, осъзнавам ,че съм страхливка и че в главата ми храня именно тези страхове. 

Проблемът ми е, че тъкмо се поуспокоя малко и някак "дойда на себе си", защото вярвайте ми тези 3 седмици са кошмарни за мен, започват болките. Дори започвам да усещам и в лявата ми ръка. Тези седмици, както споменах, не знаех къде се намирам. Не живеех, само съществувах. Бях едно кълбо от тревоги и ужасяващи подозрения, свързани с живота ми. Днес на работа се чувствах по-добре, работех спокойно и всичко сякаш се нареждаше малко по малко. Не усещах и болките, само изтръпване в ръката. Мислех си, че всичко преминава вече (каквото и да е то).  Усещах, че "дойдох на себе си". Неочаквано обаче болката отново започна да ме пронизва, да ме пари, да ме дърпа. Не се плаша чак до степента, до която се плашех преди, но въпреки това болката не си отива. Със сигурност не е от неправилна стойка/матрак/, това казаха и лекарите. Не казват обаче от какво е. Пак ли ЕКГ-та да правя, дали не  могат да открият проблема?

Болката е в центъра на гърдите (понякога чувствам като бълбукане), гръбначния стълб и горната част на гърба. Усеща се като парене (както отвътре, така и самата кожа), дърпане, като усещам сякаш опъване на мускулите на врата отпред. Чак такива плашещи физически симптоми ли могат да бъдат предизвикани от ума и стреса? 

Искам да се променя и ще работя върху себе си дали сама, дали с помощ от професионалист, но ще го направя! Не искам да живея такъв живот. Все гледам приятелките и приятелите ми, които нямат такива проблеми и им се възхищавам за което. 

Редактирано Юни 3, 2019 от nancym_

[АлександърТ.А.]

Точно ума  представя усещанията . Той ги събира от рецепторите , обработва ги , сортира . И това без да му се месиш .Болката не се създава в рецепторите , а в ума . Когато му пуснеш някоя мисъл за опасност , той комбинира усещанията в светлината на опасност . За него няма значение дали опасноста е само 51% или  20 % . Той алармира създавайки болка .

В това се състой психологическата работа . Да създадеш себеувереност чрез начина си на мислене .

Редактирано Юни 4, 2019 от АлександърТ.А.