Lost_2019 Добавено Май 16, 2019 Доклад Share Добавено Май 16, 2019 Здравейте! Моля за помощ! Баба ми е ужасен човек. Абсолютен енергиен вампир, манипулатор от висок клас! Винаги е искала цялото внимание около себе си, дори когато беше здрава. Имам чувството, че е родила майка ми и вуйчо ми само, за да се грижат за нея. Не е работила цял живот. Само се оплаква и мрънка. И когато и се скарам или направя забележка винаги казва, че съм лош човек или започва да заплашва със самоубийство... От 20 години е сама, дядо ми почина. Няма приятелки, с всички се скара, дори със съседи. Сега чак си обяснявам, че е абсолютно асоциална, с тежка депресия и кой знае какви фобии и натрапчиви мисли. Отказва да ходи по лекари, когато е зле, отказва да живее при майка ми, която е в друг град. Когато я заведем по лекари, защото има много болести, въпреки че всички сме около нея и се грижим за нея, тя крещи навсякъде че сме я тормозели. Не желае други хора да влизат в дома и (говоря за болногледачка) . Не ме разбирайте погрешно. Цял живот съм обичала баба си, помагала съм и финансово и по всякакви начини, била съм гледачка и какво ли не. Но тази жена така и не оцени нищо, което аз или майка ми правим за нея. Сякаш смята, че всички сме и длъжни буквално. Майка ми дава много пари за грижите за нея, ходи почти всеки ден. Заради баба ми майка ми е съсипана физически и психически. Майка ми е изключително неврозна, крещи ми за най-малкото, вдига кръвно. Страхувам се единствено за майка ми и не знам как мога да и помогна. Моля ви от сърце, дайте ми съвет! Лошо ли е, че вече не искам да чуя нищо за баба ми? Че дори смятам, че когато си отиде от този свят всички ще се успокоим? Майка ми ми се дразни, че разсъждавам така... Това прави ли ме лош човек? Последния път, когато бях при баба ми изпаднах в гневен пристъп... Просто защото започна да говори, че майка ми и краде пенсията... Лежеше болна на леглото и твъреше, че майка ми и краде пенсията и че аз съм лош човек, защото не искам да я гледам и защото я водим по болници. Търдеше, че съм лош човек. Избухнах. Много! Крещях, виках, появиха ми се червени петна по лицето, шията, деколтето... Може би сте чели предишната ми тема за пълния хаос в главата и душата. Смятам, че баба ми с нестабилната си психика през целия си живот е повлияла на майка ми, за да бъде сега тя изнервен и пълен с гняв човек, което пък поведение от собствената ми майка ми е повлияло аз да бъда с паническо разтройство, депресия, хипохондрия, натрапчиви мисли , да имам неувереност в себе си, ниско самочувстие, комплекс за малоценност и да не мога да приема нормалните отношения в другите семейства. Още по-лошо. Не искам деца! На 30 години съм и не искам деца... Защото баба ми и майка ми не са ми дали добър пример за нормални взаимоотношения. Кръговрат. Омагьосан кръг... И когато аз се опитам да не се виждам с баба ми, да се виждам по-рядко с майка ми.. Те ми казват, че съм ужасен човек! Представяте ли си! Лош и отвратителен човек... Особено, когато изпусна нервите си... Тогава ставам абсолютното дъно за тях. Майка ми винаги се е опивала да се докаже пред баба ми, но баба ми никога не е казала едно ''Браво''... Никога! За нея един човек е горе долу добър само ако и помага. И съответно майка ми е наследила това поведение. Кръговрат. Омагьосан кръг. Как мога да имам желание за деца? Първо. Не желая тези генетични психози да преминат към моето дете. Второ. Не желая да продължавам този побъркан род. Трето. Не е ли нормално майка ми сама да ми казва, че иска внуци... Е, не ми казва! Говори само за неремонтирата си къща, за безпаричието си, а когато пътувам някъде или се опитвам да правя нещо за себе си, ми казва ''Ти само си живееш живота!'' Не е като да не съм помагала... А БОГ ми е свидетел! Обичам го този живот!!! Този прекрасен свят! Обичам морето, планината, океаните! Музиката, поезията, изкуството, книгите! Душата ми е от друго измерение. Но баба ми и майка ми ми повредиха психиката... И сега не знам как да поправя нещо, което винаги е било счупено и зле програмирано! Не знам как се създава нормално семейство! Моля Ви! Дайте ми съвет как да помогна на майка си! Как да могна на себе си! Как да помогна на баба си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 16, 2019 Доклад Share Добавено Май 16, 2019 Не може да им помогнеш.Трябва да го приемеш и заживееш твоя си живот, защото сега живееш техния. Това е, приеми ми съвета и всичко ще си дойде на мястото.Може да промениш само един човек, самата себе си. Направи го, откъсни се от тях! Desy_V, Lost_2019, Лина Коцева и 1 other 3 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lost_2019 Добавено Май 16, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2019 Благодаря Ви, д-р Първанов! Не знам как ще го приема... Наистина това е най-добрия съвет. Но е тъжно. Баба ми е изгубена отдавна. Просто ми се искаше да помогна на майка си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Май 20, 2019 Доклад Share Добавено Май 20, 2019 Здравей Празен кладенец вода не дава.....или с други думи - първо на себе си следва да помогнеш, а след това да бъдеш пример на майка си. Няма сила в този свят, която да дава на някой нещо на сила. Обърни внимание на себе си - започни с външни измерения - грижи се за себе си, отделяй време за себе си, хобитата си, това, което те радва и те кара да се усмихваш. Едва след това, тоест след като си заредила себе си с положителен заряд, ще бъдеш като слънце и ще даваш светлина и топлина. Започни с малки неща - козметични процедури, спорт, списания, книги, неща, които си оставила отдавна, а всъщност те радват. После ще видиш и развитието на нещата, положителното развитие. Може би звучи трудно, но преди да си направила първата стъпка...няма и сегашната ти ситуация да стане по-добра kipenzov и Lost_2019 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 20, 2019 Доклад Share Добавено Май 20, 2019 Казват, че не можем да помогнем на никого, ако не се научим да помагаме на себе си. И това казано е много вярно. Омагьосаният кръг е, че вторачването в бабата и майката, не допускат фокус върху теб самата. А когато не можеш да видиш себе си, няма как да си силна, за да погледнеш по друг начин към тях. Оценката от тях, ти е много важна, а тяхната оценка е отровна. Ако се отделиш за известно време от това общуване и приемеш, че тяхната оценка ще е винаги негативна, съпротивата в теб ще започне да намалява. Приемането, че това което живеят е лошо стечение на обстоятелствата на техните животи и те са отговорни за себе си, ще имаш доста повече време да направиш нещо качествено за себе си. Lost_2019 и kipenzov 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.