Изпълнѝ - 3 юни 1934 г.

[АлександърТ.А.]

Изпълни

Изпълнѝ

„Отче наш“

„В начало бе Словото“
 

Цитат

 

Ще прочета 5-а глава от Еклисиаст. Разбиранията преди 3000 години са се различавали от сегашните, затова трябва да се направи един превод.

„Духът Божи“

Ще взема последните думи от 4-ти стих: „Изпълни, което си обрекъл!“

В съвременната мисъл има едно течение, което наричат относителна философия. Аз взимам думата „отношение“. Всички неща имат отношение едно към друго. Философията не е наука само да обясни нещата, защото нещата не могат да се обяснят. Ти, щом обясняваш едно явление, честно ще го обясниш. Не какви ще бъдат крайните резултати. Това остава една задача за бъдещето. В рая най-учената жена беше, по-учена жена не се е раждала от нея. Тя не можа да предвиди какви ще бъдат последствията от яденето на плода. Един философски въпрос, който не може да се предвиди. Казвате: „Какво има, един плод?“ Много работи в нашия живот се виждат маловажни, както [е случаят с] тази учената жена в рая.

Сега ще ви представя един пример. Човек трябва да има образ, трябва да има и нова мисъл. Тъй, както сега хората мислят, с тази мисъл те доникъде няма да идат. С тези крилца, с тези ръце, с тези крака – заекът ще побяга 5–6 километра и пак ще се върне на същото място; лисицата ще обиколи няколко километра и пак ще се върне в леговището си, докато един ден я претрепят; рибата ще плува из океана и пак ще се върне; птицата ще похвърка и пак ще се върне. Хората мислят, че птиците са свободни. Те са ограничени, не са свободни. Човек също тъй е ограничен, вътрешно е ограничен.

Един богат човек имал езеро, в което нямало втичане и изтичане. Помислил той какво да прави, как да го използува. Почнал да изважда рибата, да си изкарва прехраната от рибата. Обаче умира господарят на езерото, идва неговият син и казва: „Не си струва тази риба да се хваща и да се продава.“ Той направил един канал, една река, една воденица направил, да се мели брашно. Всички говорели, че много хубаво мелела. Умира новият господар, дохожда неговият син и казва: „Не си струва да се мели брашно, да се измъчва житото.“ Той си направил една грамадна градина, започнал да изкарва зеленчуци и да ги продава на хората. Умира той, остава син му. Той казва: „Не си струва тия зеленчуци.“ Той намислил да направи една канализация, да прекара водата през целия град, да се ползуват всичките хора.

Питам: Кой е постъпил най-разумно: онзи, който продавал рибите, вторият, който направил воденицата, третият, който направил градина, или четвъртият, който прекарал водата, да се ползуват всички хора? Вие се раждате с идеята за рибарството. Това е най-лесният живот – на рибите във водата. След това растете, започвате воденичарство. След това ставате градинар и най-после докарвате водата, ставате бозаджия, изкарвате водата.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Изпълнѝ

Та, казвам: Има една страна в живота, която е интересна в сегашния живот. Ти може да бъдеш богат човек и може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат човек и да бъдеш щастлив. Може да бъдеш сиромах човек и може да бъдеш щастлив. Щастието в живота не зависи от външните условия. Но за да бъде човек щастлив, той трябва да има знание. Не какво познава, той трябва да има знания. Благата, които му е дала природата, или благата, които Бог му е дал, да знае как да ги запази в света. Защото страданията в света произтичат от изгубването на благата, които Бог ни е дал.

 

 

Редактирано Април 15, 2019 от АлександърТ.А.