По - рано ли са съзрявали хората преди...?

[Кон Круз]

По - рано ли са съзрявали в психическо отношение хората преди 50-100-150 години и т.н...., отколкото днес?

Ако смятате, че "да" - на какво мислите, че се дължи? По - кратка средна продължителност на живота например? Но ако е това, не би ли следвало да съзряват и физически поне толкова бързо, колкото и днес? В Уикипедия пише, че акселерацията се наблюдава от 150 години (смятах, че са в пъти по - малко...).

По - лесен живот? По - суровите условия са предпоставка за по - бързо душевно съзряване.

Комбинация от фактори? Посочете ги, моля.

[АлександърТ.А.]

 

И преди столетия хората са съзрявали на по късна възраст . Просто така е устроен света .

Човешкото същество е изградено от 1--физическо тяло 2--енергийно тяло 3--астрално тяло  4-- Аз . Развитието протича едновременно и завършва оформянето на съответното тяло по този ред .
 

Цитат

 

Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, вече поумнява. Той говори глупости до 48-та година, може да прави много глупости. От 48 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот, а от 98 до 120 години живее живота на един светия.   Има_време

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[kipenzov]

Прекалено много фактори имат влияние.

Най-вече, че всичко е индивидуално. Но определено концепцията за Взаимозависимостта е била по-съзнавана от днес.

Но пък едно старо изследване на Мария Вълкова за изменението на културните възприятия на младежта по времето на приемането ни в ЕС вероятно ще е интересно

https://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/8.htm

[АлександърТ.А.]

При изследване  живота на човека , е нужно съвсем точно да се разграничи външното влияние (възпитание) от вътрешните подбуди  (естеството ) .На място е въпроса , кога един младеж започва да се интересува от половите отношения . Най точен е --- когато вътрешно тялото е готово . Това го напомням , защото си мисля че по въпроса на темата е водещо , не средата  . Съзряването е вътрешен процес използващ средата . Да външно/ вътрешно влияние са взаймозависими . Но промяната/израстването , по точно импулса за това идва от вътре .Самото израстване е вътрешен процес .

По горе за цитата от  Има_време .  В случая  е седем годишния цикъл на промяна . Дори и в зряла възраст (  48   и 68 г. ) е пак той . Защо се разминава с малко не знам .

За съжаление не съм като вас двамата и не ми е интересно да прехвърлям числа . За това не мога точно да цитирам  Щайнер , за циклите в индивидуалното развитие . Но дори и да можех , неговия подход дали ще ви задоволи ? Запомнил съм само ключовата роля на Христос  . По това време , когато са го кръщавали в р. Йордан . За  човека , това е била възраста на съзряване .  Днес 21 век има  промяна . Но важното е в какво се изразява самото узряване на човека . Като дете човек бива постоянно наглеждан и пазен от духовни същества . Това се изразява в подаване главно на мисли и желания директно на младежа . С течение на годините с узряване на Аза , контрола намалява . Когато човек достигне зрялата си възраст , духовните същества го оставят сам на себе си . Да се развива и живее вече с натрупаното . Да проявява своята същност . Да чисти карма .

Прави сте да акцентирате  темата  за развитие в ума , в психиката  . То е възела в цялото ни съществуване на планетата Земя .Така че благодаря за темата , ще потърся пак писано по нея . Интересно е .

пп  За съзрял се смята човека у когото Аза е поел контрола . Няма значение , че това е низшия Аз базиран на егото . В древноста много повече време е било нужно за изграждането му . Даже по--назад във времето хората не са имали такъв Аз , както го разбираме днес . Било е време когато човек е живеел в духовния свят , материалния се е създавал . (Преход)

Редактирано Април 10, 2019 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

Александре, интересен мисловен модел си си ,,сглобил" през годините! Особено този, който остави да ,,пробие'' в последното ти изречение! И от теб биха подскочили доста терапевти, не само от мен!

Но и без намесата на нематериални същности има установени определени зависимости, а от тази перспектива първото е въпрос на други предпоставки.

Пиаже и Ериксън, сглобяват теории, но синтетичната им - на Колберг, на мен поне ми е най-близка до обективните ми наблюдения.

Ето и едно обобщение

https://www.google.com/amp/s/valentinboyadzhiev.com/2018/10/09/osnovni-teorii-za-razvitieto-na-lichnostta/amp/

За мен, както споменах, теорията на Колберг за 

Стадии на морално развитие

 е най-близка и също така дава отговори на логото на темата.

Просто в третото равнище, или стадии, на моралното ни развитие като личности има два етапа, които се явяват последни. Така в предпоследния разбираме, че Моралът е сбор от общоприети норми, които е личен избор дали да спазваш, а в последния етап на моралното ни развитие се докосваме до Алтруизма.

Е така погледнато е вече лесно да разберем защо някои хора не са ,,зрели" дори и на пределна възраст. Поради изборите им в живота, които са определили ,,цялостното им излъчване" към момента. Така има възрастни деца (като мен), както и деца с поведение на възрастен. И това е етикетът на настоящето ни - свобода, често бъркана със свободия.

А навремето обществените порядки, контрол са имали доста по-силно въздействие върху индивида и емоционалното съзряване е било доста по-рано спрямо днешното, за сметка на физическото и интелектуалното съзряване.

Но какво да се прави. Вървим със Света, запътил се към въздигането на третия Логос. Женският  ръководен принцип все повече навлиза и ще навлиза, независимо дали на патриархално оформената ни личност и е приятно!

Редактирано Април 10, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Цитат

Александре, интересен мисловен модел си си ,,сглобил" през годините! Особено този, който остави да ,,пробие'' в последното ти изречение! И от теб биха подскочили доста терапевти, не само от мен!

Много е странно да не си чел нищо от Щайнер . За това и намекнах за харесването .  

Това ми хареса :  https://chetilishte.com/между-необяснимите-морални-закони-ко/

 

Обичам животните и зная, че техния и моя живот са частица от една и съща неизвестна сляпа сила. Обичам да ги наблюдавам и изучавам. Интересно е да вникнеш в техния живот и да разбереш техните особености, техните навици, техните инстинкти. Колкото повече ги изучаваш, толкова повече разбираш, че няма разлика освен вьншна, между тях и човека.

Любовната песен на птиците, полета на орела, грацията на сърната, живота на мъничките насекоми, изгубени из тревата, окраските, с които тъй щедро и тъй разумно е боядисала природата всички, удивляват нашата мисъл и карат душата да изтръпва пред неизвестната сила на живота, толко хармонична, толко целесъобразна, толко вдъхновена.

Лишени от предразсъдъците, които сковават човешката мисъл и човешката воля, тия твари, над които човек се поставя така високо, заслужават уважение и обич.

Тяхната любов е чиста и свободна, това е тяхната велика религия. Техният бог е всякога в тях, с тях и при тях. Те не го менят, не го свалят и не го качват.

При все това аз съм ловец. Ходя с пушка и куче по полето и гората, стрелям и убивам.

Често са ме питали не ми ли е жал за бедните, беззащитни животни.

Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е?

Странно наистина. Аз съм убивал глухар в момента на неговия любовен екстаз. Разстрастен той тичаше към женската с протегната шия, с полуотворена човка. Досега още виждам неговото влюбено лице, очите му. Струва ми се даже, че той бе озарен от някаква странна, хубава усмивка. При все това аз го убих.

Аз стрелям на дивите патици, на яребиците, на малките пъдпъдици. Те падат мъртви, покосени от сачмите, като малки парцалчета, или ги хващам ранени. Тогава виждам в очите им предсмъртния ужас или тихото безпомощно примирение пред съдбата.

И за миг мене ми става жално. За миг.

Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е? Защо чувството на жалост не спре ръката ми?

Всички тия въпроси стоят неразрешени, мъчни. Колкото и да ги отбягвам, те се налагат.

Само аз ли, който убивам тия животни, съм виновен, или и вие, които, ядейки с удоволствие опечения дивеч, ми говорите за моята жестокост така укорно и с такова тънко чувство на състрадание?

И вас, и мене ни оправдава само това, че там, в тайните на нашата душа, между необяснимите морални закони, които ни движат, лежи у всички ни и зверското.

Елин Пелин „Въпроси“

редактор: Андрей Мите

 

Редактирано Април 10, 2019 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Александре, мислех първоначално, че в горния текст ти разказваш за себе си и се учудих... Друго което се стрелна като мисъл в съзнанието ми е, че някой път може да се видим за безплатни уроци по стрелба и че в случай на вражеско нападение ще си един от хората на които ще разчитаме, ако че не си в първа младост. 

Редактирано Април 10, 2019 от Кон Круз

[kipenzov]

Хихи, и аз първоначално се отнесох в текста, който чак накрая прочетох, че е на Елин Пелин. Таман си помислих - ,,В тоя Санде къв хладнокръвен килър се е загнездил!!!" А пък как ги ,,обичам" съвременните ловджии, с техните комплекси, нямащи нищо общо с културата на Лова. 

Чак после ,,хванах'' посланието за опознаването и на инстинктогенната ни основа ,,по пътя навътре". Добро е! 

Аз бих го разширил и до още по деградиращо морални действия, в които можем да разберем, че и Ловецът и Дивечът живеят в нас:

Станфордски затворнически експеримент

[kipenzov]

За Щайнер ,,во истина":) не съм го чел, не само защото не ми е попадал в полезрението ,,резониращо", а и защото съм си достатъчно луд, за да се водя по други луди. И Д.Айк не съм го чел, и Е.Толе, и Киркегор, и Хегел, и Кант, и Ницше, и Хайдегер, и Ю.Евола и Ошо и други още по-луди :)))) . Дори и редът на импринтиране на идеите на тезисите им в съзнанието ми не е подобен на този, по който започнах да ги редя. Просто синхронично на ,,узряването" ми са ме ,,спохождали" некви идеи, които както споменах съм си интегрирал след ,,подбор по резониране"

Но в ,,избилият" в изказа ти мисловен модел визирах това:

преди 22 часа, АлександърТ.А. каза:

Било е време когато човек е живеел в духовния свят , материалния се е създавал

Това определено е препратка към стилът на живеене, в които ,,съзнателният фокус на наблюдение" е бил доста по-близо да архетипните потоци на трансцендентните ,,Олимпийски божествени превъплъщения" или ,,египетския кръгозор", вероятно и по-назад - до предполагаеми атлантски или олмекски мирогледи, когато, поне според мен, насоченият мисловно-чувствен поток е бил използван от хората, по доста ,,по-специфичен" начин, който закодирано е предаден чрез Седем принципа. А в съвременната ни наука вече започва да ,,се достига" описателно до принципа на съзнателното наблюдение и резонирането на ,,струнният" енергиен потенциал :))

Е!?! Защо ми е Щайнер или Вал Валериан с неговата ,,Матрицата V"  или IV, се тая.

Не съм ли си достатъчно луд ?! 

[kipenzov]

В 9.04.2019 г. at 21:47, kipenzov каза:

Най-вече, че всичко е индивидуално. Но определено концепцията за Взаимозависимостта е била по-съзнавана от днес.

А пък за концепцията за Взаимозависимостта, от която тръгва и самата парадигма,  този цитат от книга на Джон Кофи, би бил адекватен:

,,Днешната социална парадигма поставя независимостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индивиди и социални движения. Много от публикуваните материали за самоусъвършенстване поставят независимостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности.
Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта - срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите.

Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта. Ето защо срещаме хора, които по егоистични причини са напуснали семейството си, изоставили са децата си и са се отказали от всякакви социални отговорности, заявявайки, че вършат всичко това в името на независимостта.

Този тип реакция е характерна за „освободени" личности, които „доказват себе си" и „правят това, което искат", но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна - например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол.

Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависимостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-благоприятни външни обстоятелства незрелостта и зависимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.

Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта, така необходима за успеха на семействата и организациите.

Животът, по своята природа, е взаимозависим. Да се опитваме да постигнем максимална ефективност само чрез независимост, е като да се опитваме да играем тенис със стик за голф - средството не е съобразено с действителността.
Взаимозависимостта е далеч по-висше, по-зряло понятие.

Ако съм физически взаимозависим, разчитам на себе си, но знам, че ако работим заедно, ще постигнем повече, отколкото бих постигнал сам.

Ако съм емоционално взаимозависим, ценя себе си, но също така оценявам това да мога да давам и да получавам, да обичам и да бъда обичан.

Ако съм интелектуално взаимозависим, осъзнавам, че се нуждая от мислите и идеите на най-добрите умове.

Ако съм взаимозависим, разполагам с възможността да споделям и давам, а също така имам достъп до огромния потенциал и ресурс на другите хора.

Взаимозависимостта е избор, който само независимите могат да направят. Зависимите хора не могат да избират. Те не притежават характера, който би им позволил да осъществят такъв избор, те не разполагат със самите себе си."
 

Редактирано Април 11, 2019 от kipenzov

[User123]

В 4.04.2019 г. at 23:50, Кон Круз каза:

По - рано ли са съзрявали в психическо отношение хората преди 50-100-150 години и т.н...., отколкото днес?

Ако смятате, че "да" - на какво мислите, че се дължи?

На първият въпрос - да. Условията на живот са били такива. Женели са се рано - 15-16 годишни, раждали са много деца, за да има кой да работи на нивата.

По втория въпрос - дължи се на всеобхватното и целенасочено инфантилизиране на младото поколение. Като се започне още от училище - ' ти си още ученик и си малък'. Мине се през рекламите, чиито маркетингови послания са построени така, все едно комуникират с 12-13 годишни деца. Съвсем съзнателен и търсен подход при рекламите, за да могат по-лесно да влияят (манипулират). Мине се през работодателите, например - много софтуерни фирми имат джаги и подобни игри в офисите (тези футболни игри, по които си падат 7-12 годишните деца). Изобщо това инфантилизиране тече по много направления, на много нива. И не съм ок с това, защото има вече цели поколения млади хора с изкривена представа и изкривени очаквания към действителността.

А иначе е ясно защо се прави и защо се опъва тънката струна на детското във всеки един - с цел по-лесен контрол,  подчинение и манипулация. Дали ще е заради купуването на някой продукт, дали ще е за да се 'спечели' предаността спрямо работодател и т.н. Този вид манипулация е на по-фино ниво и мисля, че в България се усещат/ ще се усетят негативните последствия от това. Аз например с милениалс не искам да работя.

Редактирано Април 12, 2019 от User123

[kipenzov]

Радостно е да ,,видиш" хора, които започват да ,,виждат картината" и в по-едър мащаб!

преди 4 часа, User123 каза:

Изобщо това инфантилизиране тече по много направления, на много нива

Наистина са много! И по реципрочния модел е фрактално повторено както ,,настрани" така и ,,нагоре" или ,,на по-дълбоко"!

Принципно, нещата изглеждат толкова по-нелогични, колкото по-близо сме до повърхността на ,,водовъртежа на събитията".