Липса на концентрация + мизофония

[donthatem3]

Мъж на 30г. Програмист.

От 8 месеца ми се налага да съм отговорен за екип от няколко души с което едвам успявам да се справя.

Основните проблеми които ми пречат са невъзможността да следя комплексен разговор, трудност за седене на едно място и концентрация върху проблем.

Не мога да кажа ,че и в миналото е било по добре... В училище а и в последствие в университет и работа редовно ми се случваше да водя "диалог" с някой а реално той да води монолог а аз да "хвърча из облаците" клатейки глава одобрително.

Относно трудността да седя на едно място... Колегите ми постоянно ми правят забележка поради това ,че неспирно си клатя крака или ставам по 10 пъти от стола за малък трип около офиса. Ако случайно заради забележка спра с клатенето на крак , почвам да си раздирам епидермиса около ноктите. (КПД-то ми е мн ниско , тъй като след 20-30 мин кодене и вече трябва да се махна от стола, и в доста случаи ми трябват 10 мин после да разбера какво съм правил в предните 30 мин .. за референция - хората около мен си седят по 2 часа без да шават)

До преди 8 месеца тези проблеми не ми пречеха толкова силно тъй като имах 50% по малко работно натоварване и не ми се налагаше да изслушвам по няколко човека на ден - които очакват някакви насоки или решения от един единствен диалог - тук и сега. 

Неспособността за концетрация започна сериозно да ми тежи тъй като почнах да си нося работа у дома. Отначало се оправях някак..  но напоследък има едно нежелание за започвне на задачи през свободното време (а и не само)..  Пример: Вземам си служебния компютър и знам ,че съм назад и че съм подал грешна информация към менаджмънта (за да може да приключи седмицата) .. Седя и гледам лаптопа .. знам че за 2 дни(уикенд) мога да реша тези проблеми които вече са репортанати като решени , но не го докосвам и си намирам всякакви други неща които мога да правя.

п.с. Относно невъзможността за следене на диалог , се записах на импровизационнен театър където е много важно да се следеят диалозите на хората от театралната група за да може човек правилно да се позиционира в сцената (с цел тренировка на мускула които отговаря за слушането)... Пълен провал.. Постоянно съм извън синхрон и развалям сцените , тъй като не мога в реално време да обработя цялата информация които ми се предава и да се позиционирам в диалога.. (Продължавам да ходя въпреки постоянния фейл)

п.с.2 Мисля че имам и "мизофония" , тъй като реагирам остро и негативно на звуци от дъвкане и също и към хора които си почесват сливиците с език (ако сте забелязали физиономиите коиото правят)

Та.. Всякакви препоръки и мнения са добре дошли , тъй като съм на ръба да се преместя да живя самотно в гората.

 

 

 

Редактирано Март 23, 2019 от donthatem3

[Орлин Баев]

Съзнаваш тази хиперактивност и дефицит на вниманието - някакъв старт е. Какво до сега си прочел като насоки за справяне, какво си правил за справяне?

Има добри, не толкова и още по-добри вести... Успявал си да се справяш ведно с дефицита си. В съото време настоящите ти ангажименти те товарят в повече, започнал си да отлагаш, поради сблъсъка между естеството на ангажиментите ти, пораждащи прекомерен дисонанс в теб, а оттам и свързването на работния процес с неудоволствие. Сам виждаш, че ако не се промени ситуацията, е въпрос на време случващото се да 'изгърми" - неизпълнявани задължеия и т.н. Външно решение е да изпълняваш работа, която ти позволява известен по-голям "луфт", толериращ състоянието ти. В хиперактивността и дефицита на внимание има и предимства, когато решенията е нужно да са много бързи, в постоянно променяща се среда, което е трудно за повечето хора, но при ХАДВ, резонира с вътрешния процес. Обаче, избрал си програмиране - работа, изоскваща интензивна концентрация. От една страна, това те товари, от друга, е развиващо и предизвикващо те. Сигурен съм, че с много упоритост, сега бягащото ти във вътрешно "отнасяне" внимание, може да бъде силно овладяно, а "газта" на хиперактивостта, прихваната в посока подхранване на това новоусвоявано внимание. Как?

- Изискващ фокусирани усилия, уморяващ и сравнително монотонен спорт - продължително тичане, плуване. Шахматът като добавка не е за изхвърляне. Спортът освен това изморява и регулира хиперактивността.

- Практика на йога дишания - развива се фокус, еднонасоченост, повторяемост на усилието и пак и пак, моноидеизъм, смирено търпение.

- Четене - книгите изискват интензивна концентрация, в която мозъкът преработва графемите в образна, звукова, обонятелна, сензорна, вкусова и идейна информация. Четене на интересни за теб книги, при силно минимизиране на тв, комп, нет, телефон, социални мрежи и т.н. стимули. Последните сами по себе си са главна причина за съвременната масовост на ХАДВ, освен че правят мозъка мега ленив... 

- Тренинги за мнемонично запаметяване, интелектулни тренинги - в София Анастасия от "Зеном" води такива.

- Редовна работа с водени нлп сесии. 

- Фокус в мантра - християнска, будистка, хинду и т.н. - каквато ти резонира. 

- Майндфулнес, фокус в процеса - в дишането, ходенето, в момента правеното, при пропускане на мисловния разсейващ, грабващ работната памет настрани процес и отново връщане в съсредоточаването.

- Съзерцание (випашяна, дхияна, дзогчен, махамудра, исихия, безмълвие...) - най-добре в школа, водеща те постепенно.

Когато си отдаден, ще намериш баланса между така усвояваните и променящи невропластичността на мозъка ти умения и професионалната реализация. Бидейки упорит, продвижението е неминуемо! 

Редактирано Март 24, 2019 от Орлин Баев

[donthatem3]

преди 44 минути, Орлин Баев каза:

Какво до сега си прочел като насоки за справяне, какво си правил за справяне?

Това което съм прочел е свързано с медикаментозна + поведенческа терапия.

Нямам желание да поемам медикаменти , поради което остава само поведенческата терапия.

Това което правя.. Както писах по-горе записах се на импро театър с цел трениране на слушането. 

Всяка вечер чета около 20тина страници от някоя книга (може и да са малко) . Тук искам да добавя че понякога ми се налага да препрочета страницата, или да се върна няколко страници назад тъй като забравям детаили..

Около половин година медитирах всяка сутрин по 30 мин. с концентрация върху дишането , но спрях поради това че трябваше да ставам по рано за работа и просто загубих навика след няколко пропуска.. Трудно ми е да определя дали е имало някакъв ефект върху хиперактивността... Ще върна практиката но този път с мантра за разнообразие ...

Маиндфулнес..  Опитвам се постоянно да наблюдавам всичко външно и вътрешно.. От миенето на ръце, храненето.. до чувството което изпитваме когато усетим че сме си забравили ключа за офиса на 11 километра (за 3ти път този месец)... Интересното е че съм разглеждал емоциите околко блокажа с работата , и също многократно се засичам в момента когато ще ставам от бюрото за да се загубя в безсмислена дейност. За жалост дори и след като засека чувството и го усетя в пълната му сила, не мога да се изконтролирам.. дори и да остана на бюрото съм в накаква мозъчна мъгла която като че ли ми пречи да обработя каквато и да информация.

Относно спорта.. Ходих на кросфит след работа но спрях защото после не мога да спя , което прави нещата още по зле... Ако не съм се наспал (недай си боже 2-3 дни) , положението става още по зле.. Затова смених крос фита с книга.. и то с хартиена тъй като и таблета не помага на съня ... (Тук искам да добавя че и един месец пих Мелатонин докато се науча да ми се доспива в 11)

Нещо по-нетрадиционно което съм пробвал е кетогенна диета... С нея имаше резултат.. Определено бях с по високо КПД , в същото време малко по кисел и затворен (което може би звучи странно) .. искарах някъде месец и прекъснах поради естеството на диетата (липсата на въглехидрати , което включва и плодове) ... Мисля да направя още един такъв месец за да валидирам заключенията си от първия...

Не знам нищо за нлп сесии и съзерцание ... така че тепърва ще се чете за това.

 

Редактирано Март 23, 2019 от donthatem3

[Ines Raycheva]

От всичко, което си написал @donthatem3, изглежда, че искаш да си някъде другаде - къде искаш да си? Какво искаш да правиш наистина? Има ли дейност, в която си съсредоточен, последователен? Или това разсейване няма конкретна тема, а е просто вратичка за бягство от тук и сега, просто прокрастинация? Обичаш ли работата си или е в графа "нещо, което ТРЯБВА да върша"?

Бягството от "тук и сега" понякога е израз на усещането ни, че няма да се справим, че не можем, че нямаме желание да се справим. 

преди 1 час, donthatem3 каза:

започна сериозно да ми тежи тъй като почнах да си нося работа у дома. Отначало се оправях някак..  но напоследък има едно нежелание за започвне на задачи през свободното време (а и не само).

Че кой би искал да няма свободно време и да работи и на работа, и вкъщи? Онези, които искат, са призвани - за тях работата е призвание, неразривно свързани са с него (което има своето очарование, но и проблемност). При теб и тази твоя работа, ситуацията не ми изглежда такава.

 

преди 1 час, donthatem3 каза:

Продължавам да ходя въпреки постоянния фейл

Супер, продължавай! Провалът е красив момент на излизане извън себе си.  През него се познаваме и обичаме така, както през успеха не бихме могли... 

_________

Орлин ти е дал много добри насоки, съветвам те да ги последваш, ако искаш да работиш по умението си да задържаш внимание, да си консистентен. 

Успех! 

[Орлин Баев]

преди 41 минути, donthatem3 каза:

Интересното е че съм разглеждал емоциите околко блокажа с работата , и също многократно се засичам в момента когато ще ставам от бюрото за да се загубя в безсмислена дейност. За жалост дори и след като засека чувството и го усетя в пълната му сила, не мога да се изконтролирам.. дори и да остана на бюрото съм в накаква мозъчна мъгла която като че ли ми пречи да обработя каквато и да информация.

Осъзнаваш - това е добре.Четеш, опитваш. Прекрасно. Чудиш се накъде и какво... Истината е, че няма магическо и лесно решение. Това, от което имаш нужда, е постоянство, последователност, упоритост, редовност в усилията.  В кои усилия? Четенето, добре. Спортът - кросфитът сам по себе си твърде прилича на хиперактивността ти - постоянно сменящи се упражнения. По-скоро продължително и монотонно натоварване, като бягането или плуването. Стани тичащ или плуващ маратонец - малко по малко, разбира се. Фокусирането и съзерцанието прекрасно се съчетават с тичането. 

Това, което наистина стига в дълбочина в мозъка ти и има силата да промени действието му, е медитацията. Ползвам термина общо за фокусирането (майндфулнес) и съзерцанието (други негови имена изброих по-горе). В София има добри школи. Постепенно продължителността на практиката ще се увеличи, качеството също. Въздействието е не само психично, а и неврално. Обаче - иска се редовно постоянство. За да се получи, е нужна мотивацията, която дадена школа би ти давала. Защото сам не след дълго ще се откажеш, знаеш го. Школа, която е простичка, но ефективна - примерно Випасана, популирана от Гоенка. Прочети за нея. Същото е като майндфулнес на Кабат Зин (от поведенческата майндфул терапия), но стига по-далеч, без да навлиза в традиционните източни практики прекалено. Тоест, това преценявам, че е подходящо за състоянието ти. Когато бавно и плавно навлезеш в редовна практика, самият мозък "пренавива намотките" си. Действа нормализиращо и на съня. 

Редактирано Март 23, 2019 от Орлин Баев

[donthatem3]

преди 11 часа, Ines Raycheva каза:

От всичко, което си написал @donthatem3, изглежда, че искаш да си някъде другаде - къде искаш да си? Какво искаш да правиш наистина? Има ли дейност, в която си съсредоточен, последователен? Или това разсейване няма конкретна тема, а е просто вратичка за бягство от тук и сега, просто прокрастинация? Обичаш ли работата си или е в графа "нещо, което ТРЯБВА да върша"?

----------------------------------------

Че кой би искал да няма свободно време и да работи и на работа, и вкъщи? Онези, които искат, са призвани - за тях работата е призвание, неразривно свързани са с него (което има своето очарование, но и проблемност). При теб и тази твоя работа, ситуацията не ми изглежда такава.

Харесвам това което правя. Не е в графа нещо което трябва да свърша. Ако беше така нямаше да търся решения а и едва ли щях да седя на тази работа..

Това което не споменах по-горе е че в свободното си време работя по собствен проект (ако не ми се налага да наваксвам от работа) които много искам да развия. Не мога да кажа , че и тук съм супер продуктивен , но тук цената на по-ниското КПД си я плащам аз. 

Не мога да кажа ,че има дейност в която съм толкова съсредоточен и в която да мога да седя и да правя нещо 2 часа без да се махна... Честно казано за всичко е така..  дори когато седя и си говоря с някой се чудя кога най после ще свърши. Същото е и с храненето , ям за 5 мин. просто защото не ме "свърта" на едно място на масата, докато другите хора седят по 20-30 мин. Като цяло постоянно правя опити да се наблюдавам и контролирам в монотонни ситуации, но резултата е плачевен. Понякога ставам "вир-вода" само заради стоене на едно място в продължителен период от време.

 

[Орлин Баев]

Когато е насила, е плачевен. Поведенческият подход работи, когато добавим сърце. Сам виждаш - когато харесваш това, което правиш, издържаш много повече. Така че, прави това, което обичаш и обичай това, което правиш. 

Две неща:

1) продължаваща и упорита практика по споменатите по-горе точки, с акцент върху медитацията в дадена школа. Упорито и пак и пак, с обич към самия процес. Може за теб да е християнски, будистки, даоски, неутрален, но - с обич. Събуди любовта си към медитацията. Четенето за нея помага за такава любяща мотивация. В йога любящият подход се нарича бхакти. В будизма метта, бодхичита. Цялото християнство и молитвата в частност, вярата в Бога (Дао, Дхарма, безпределът), са такъв любящ подход, върху който стъпва и умозрителната, джнана медитация/ исихия/ безмълвие в християнството (съзерцателното освобождаване от мислите, при прозиране на същностната природа). Споменавам термини и т.н., поради обосновката ми, че имаш нужда от дадена школа, която да те води постепенно. Защо школа - освен, че средата мотивира отвън навътре, дава един отвъд-механичното вкус, създава представа за една по-цялостна смислена и разумна реалност. От такава позиция, се оказва, че ХАДВ се явява учебен процес - твоят си такъв, който е нужно да следваш. Отвъд всякакво мрънкане, отвъд отчаяние, оплаквания - твоята си пътека. Виждането ти се променя от болестно, в благодарно учебно, ползващо и трансформиращо ставащото - само това е работещият подход твърдя го! 

2) Според мен, не е нужно да мълчиш за особеността си - тя така или иначе, се вижда. Би могъл да я споделиш с шефа и колегите си. Те знаят, че си умен, способен и се справяш, но вместо да си мислят, че си супер нервак, биха знаели, че имаш реална нужда от по-често ставане, ходене, известни паузи понякога. При практиката на любяща медитация и отпадането на съпротивата срещу ставащото, самото то се превръща в приемана част от медитацията, такава каквато е, в твоя случай с тези особености. 

...............

Кетонната диета - аз самият донякъде я спазвам, нефанатично обаче. Има ефект върху килограмите, тонусът е по-добър. Не бях чувал, че влияе и на концентрацията - при мен няма разлика, но при теб явно има. Все пак, не бъди прекалено стриктен. 

Редактирано Март 24, 2019 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Аз също бих ти обърнал внимание върху храненето.То има значение за хиперактивността. Ако работех с теб, бих искал да спреш приема на захар, хляб и млечни произведения, както и яйца-поне за два месеца.

Но задължително трябва да работиш и с психотерапевт.