Станимир Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Какво представлява въображението? Според мене, без него не сме в състояние да творим. Изкуството без въображение е немислимо. От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот. В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти? В българския език съществува глаголът "въобразявам си". Според мене той до голяма степен изкривява значението на въображението (съчетава го с чувство за илюзия и заблуда). Какво е вашето мнение по въпроса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Под “въображение” обикновено се разбира способност за създаване на мисли, без конкретна връзка със сетивните възприятия, или мислене, което не е подчинено на диктата на нашето всекидневно практично съзнание. За мен мислене, осъзнаване, възприятие, въображение, мечтаене, фантазия... са неща, толкова близки и преплитащи се, че не се опитвам ги разгранича. Предпочитам за всичко това да употребявам думата “разбиране”, да кажем с различна степен на чистота. Може би, ограниченията, на нашата природа, са довели до тези категоризации. Предполагам при “ясновиждането” няма подобни разграничения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Какво представлява въображението? Според мене, без него не сме в състояние да творим. Изкуството без въображение е немислимо. може би вдъхновение е по-точната дума? От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот.Да. Обикновено хората не могат да контролират въображението си и то следва техните желания. В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти? Шивананда съветва да спрем [неконтролираните] въображение и флуктуациите на ума. Вместо него следва да се развиват концентрацията както върху образи, така и върху формули, мантри, мъдрост и духовни знания докато бъдат осъзнати в дълбочина. В българския език съществува глаголът "въобразявам си". Според мене той до голяма степен изкривява значението на въображението (съчетава го с чувство за илюзия и заблуда). Какво е вашето мнение по въпроса? На запад се нарича уишфул тинкинг. Нещо като Гаргалчо мамин Гаргалчо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 ...Имаше митологично и въображаемо изживяване. Но какво са всъщност митът и въображението? Всички приумици на съзнанието се опират на някакъв спомен, иначе защо ще са там?...Ш. Маклейн-"Камино" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Какво представлява въображението? Красотата на мисълта, "оцветена" от личните ни възприятия и емоции... Водейки те - съчетано с интуитивността. Разбулва вариантността, като следващият се избор е "по желание" - с усмивка или без . "Изборът" - дали не е една от Въображаемите Реалности /ако искате може и "Въобразените" / ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Всичко е въображение,дори действителността.Въобажението се опира на миналото,именно то пречи на възприятията ни за действителност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти? Благодаря за темата и точните въпроси. Според мен въображението ни е безценен дар (който както всички други не винаги разбираме и използваме по предназначение). Когато работя над развитието на моето собствено и това на децата и учениците, главните приоритети са: - плуралистичност на въображаемите варианти - да се научат да "въобразяват" различни, понякога противоположни варианти на развитие на определена ситуация, които да съществуват едновременно - ефектът - ако... тогава... - положителна емоционална подкрепа за всички създадени въображаеми ситуации - да виждаме в тях добрите страни, уроците, да ги приемаме с любов и благодарност. - лична необвързаност с никой от вариантите - всички са мои и са добри. Както и приемане с любов и вариантите на другите. - необвързаност на въображението с възприятията ни за настоящето, преценките ни за минали събития, желания, планове и т.п. Има и още сигурно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга. Ирина - Horus - Чебурашка и Хармония 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Всичко е въображение,дори действителността.Въобажението се опира на миналото,именно то пречи на възприятията ни за действителност. Въобразяваме си цялата ни представа за живота си , въобразяваме си реалността около нас, представяме си я някакси . Представяме реалността на съзнанието ни изцяло по наше въображение . Въпреки , че срещнах голям противоречив отклик , аз все пак мисля , че да , НИЕ СМЕ ТВОРЦИ НА РЕАЛНОСТТА КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ. В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА . Ние си я сътворяваме , въобразяваме и представяме по абсолютно творчески начин , както намерим за добре. Обективна реалност няма . Фактология на живота и обективни истини , няма , а само свободни интерпретации в уникални конфигурации . Всеки изживява по собствен авторски начин реалността , тя е изцяло рожба на неговото съзнание. Ако си въобразим , представим определена реалност , тя намира отклик във вселената и получава материален живот . Много съпруги с безкрайните си мисли на ревност и "въображаеми "любовници " на съпрузите си , в крайна сметка наистина стават творци на реалност изпълнена с мисли за изневяра , а накрая и със самата нея. Те сами привличат "въображаемите образи на любовници " в материалния свят. Какво точно е реалността , до голяма степен трябва да си я предтавим , въобразим . Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 А може би ако фантазията и опитът успеят да създадат хармонично семейство в съзнанието ни, им се ражда дете на име Щастлив живот. :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Индусите са казали: “Великият Певец е създал света и Вселената е Неговата Песен” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 А може би ако фантазията и опитът успеят да създадат хармонично семейство в съзнанието ни, им се ражда дете на име Щастлив живот. :feel happy: Дам, ако си въобразим "представим "щсатливата реалност , на хармоничния семеен живот , наистина се случва този хармоничен семеен живот . Но рецепти няма , нито лекарства , нито лекари . Има си живот , въображение и желание за живот . ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Всъщност обективна реалност има, но от гледище на нашата субективна такава трудно бихме могли да си я представим. Между представа и въображение има разлика. Усещането е елементарният познавателен процес на отражение на отделните качествени характеристики на даден обект като цвят, големина, форма и т.н., а също и интеросъстоянията. Възприятието е също отражение, но по - цялостно, обхващащо обекта по - комплексно от към характеристики. Представата е една енграма от минало възприятие, без да има непосредствен реален обект за възприятие. А въображението е способността на базата на стари възприятия и представи да се създават нови образи. Творчеството е типичен пример за процеса въображение. И като субекти, творящи въображение, що сме ние тогава. Индусите са го прозрели. Сън или песен, все едно. Как мислите, дали е толкова важно прекрасен сън ли или ужасен кошмар е пребиваването ни тук, щом все някога ще се събудим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 (edited) Да ние няма как да преживеем обективната реалност по обективен начин , защото това би означавало да я съзнаваме от всички гледни точки и измерения , божествено. Редактирано Март 27, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Според мен въображението се поражда от желанието за мисловно излизане от едно обкръжение и навлизане в друго, дори и за малко. То може да е творческо, с цел проверка на варианти за промяна на даденото обкръжение, а може да е и просто за отмора и забава. Все пак базисно е наличието на желание за навлизане в нещо различно, дори неизвестно, и това желание понякога е подвеждащо. Тогава въображението играе негативна роля защото може да се използва за заместител на фактите, които често са пределно тривиални и дори банални, а въображението може да ни сътвори нещо много по-красиво, романтично и привличащо, тогава избора между реалността и въображаемото става труден. А когато фактите въобще липстват или са оскъдни, то въображението влиза в пълна сила като изпълнител на желанието, и като резултат се влиза в безсмислен разход на време и енергия. Затова според мен много важно е да се контролира желанието за използване на въображението, то е което задвижва цикъла, който понякога може да се върти дълго, т.е. противно на пословицата: "Всяко чудо за три дни". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 За мене въображението е творчески процес. Човек ако няма въобръжение нищо не може да направи. Чрез въобръжението човек измисля бъдещето си. А по някога макар и в редки случай дори и настоящто. Въобръжението е чисто човешка дейност, отличаваща го от животните. Да се канализира въобръжението в определена посока - да, но да се спира по някакъв начин само защото земните сетива не го улавят като сетивност - не съм съгласен. За мене въобръжението се намира много високо от физическия свят. То прави от човека Човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) Ето защо обичам точността. Също и лаконичността. Как ще прави въображението от човека Човек, когато ние самите сме въображение. ВЪ ОБРАЗ. В образ сме, в лице. Едно въображение творило въображение и ето го резултата - никак не е за три дни. Въображението прави от Човека човек. Редактирано Май 10, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Можем ли да говорим за въображение на личността (като ментално качесто), въображение на душата и въображение на Духа? А за въображение при Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) Според мен въображението се поражда от желанието за мисловно излизане от едно обкръжение и навлизане в друго, дори и за малко. То може да е творческо, с цел проверка на варианти за промяна на даденото обкръжение, а може да е и просто за отмора и забава. Все пак базисно е наличието на желание за навлизане в нещо различно, дори неизвестно, и това желание понякога е подвеждащо. Тогава въображението играе негативна роля защото може да се използва за заместител на фактите, които често са пределно тривиални и дори банални, а въображението може да ни сътвори нещо много по-красиво, романтично и привличащо, тогава избора между реалността и въображаемото става труден. Диан определено е много точен в изказването си. Наистина мислите ли ,че въображението е ментално , качество ? Излизането от реалността и влизането в друга въображаема реалност се оказва ,че може да е много опасна , изкушаваща алтернатива . Но в крайна сметка въображението ни дава силата за излизане от преживяването на една субективна реалност , която преживяваме напълно реалистично , сетивно. Живеенето в образ/, харесва ми как Силвия анализира думата въображение /, предварително ни поставя в една установена вече реалност от образи , но начина по който преживяваме тази реалност е субективен , той е от наша гледна точка , на субекта . Не всеки би се овладял чисто психически , когато се огледа в тази нова реалност , създадена от въображението . Не всеки би разбрал ,че това е просто алтернатива, или възможност за нова реалност , но материализирането и би отнело определен период от време , който изисква някакви целенасочени усилия и работа за постигане на нова реалност. Всички духовни учения изискват въображение или представа , ние трябва да си представим първо в ума еди какво си и да го постигнем . В мислите си ние винаги визуализираме , представяме си картинно и физически нещата . Много рядко имаме нещо различно в ума си от картини , някакво чувство , например или субстанция от емоция . Повечето пъти мислим напълно картинно , мислите ни спокойно могат да се филмират . Много рядко всъщност мислим чисто абстрактно и творчески , с въображение. Всеки нструмент може да се превърне в смъртоносно оръжие , включително и въображението . За мен то е постоянен асортимент от мисленето ми , просто професията ми го изисква и съм свикнала да работя с него , но не всеки би се чувствал комфортно в света на въображението , преливащи една в друга реалности и алтернативи до безкрай , може и да се окаже твърде много за нечия психика . Винаги трябва да се прави всичко разумно . Редактирано Май 10, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 „Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, ибущата ви са скъсани, роквята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви.“ „Природа и геометрия“, 26.10.1924 г. Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот. Въображението е трансформиране на сексуалната енергия в духовна. Т.е. то е след сексуалното желание и страха, ако превъзмогнем нагона и страха, ставаме творчески личности. Поради микрокосмичната орбита на енергията в човешкото тяло. Ние вдишваме енергия, която първо запълва органите в предната част на тялото, ако там няма блокажи, те слиза надолу и се натрупва като сексуална. Чувстваме приятна възбуда, ако не я изразходим, чрез еакулация, сексуалната енергия се издига нагоре по гръбначния стълб и захранва мозъка. Ако не я изразходим в мрачни мисли, чрез 6 и 7 чакра, служи като магнит за Божествената енергия, това е въображението. С други думи, висшето винаги преминава през нисшето. Ако няма проблеми с нисшето, достигаме до висшето. И понеже, сексуалната енергия винаги ни е осигурена, тялото е направено така, че винаги да зарежда първо нея, това ни гарантира,че винаги ще имаме достъп до Бога. Стига разбира се да преодолеем нагона. Нагон в превод на човешки език е " Оцелява по-силния", т.е. животинската природа, не само сексуалния глад. <img> Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.