Свободната воля

[Диана Илиева]

Да, съгласна съм със Станимир, а и да кажа нещо на Ян

Тук в този свят има един феномен.

Ако един човек има хубави, добри помисли, но не ги реализара, не може да се докаже че са такива пред хората.

Ако един човек има нездрави, порочни мисли отдадени на пороци не може да се докаже, че са такива ако не се реализират.

Това не е феномен, просто така стоят нещата в момента и много скоро вече няма да стоят така. Пък дори и в момента защо да има нужда да се доказват хубавите или лоши мисли на хората. Те и сега общо взето си личат, а да не говорим как мощно действат и май всички усещаме техните резултати, просто не всички правят връзката между резултатите и помислите си.

[Йордан Анов]

Може би най-важния урок, който може да се научи от болката е различаването на правилното от неправилното (като израз на доброто и злото).

Всичко е субективно, а ние два пъти.

[Йордан Анов]

-Кой те е вързал?-попитал Учителят.

-Никой-отвъранал ученикът, който се стремял към освобождение.

-Защо тогава се стремиш към освобождение?-попитал Учителят.

(дзен мондо)

[Guest НиколаДамянов]

Свободната воля

Направи ми впечатление,че въпроса около "свободната воля" е спорен...,а и аз често я слагам в кавички,което значи,че имам резерви относно тази свобода.Следователно,ако решим да провеждаме някакви конструктивни дискусии трябва да дадем по-стабилни параметри...Жалко,че аз от вчера не можах да изчита всичко писано по темата и предварително ще се извиня,ако се дублирам с някое мнение.От прегледа ми на мненията видях много цитати и мнения на окултни изследователи и философи,но някак си много сложни ми се видяха нещата,...а в редица случаи се прокарваха и доста грешни тези. Значи няма да влизам в подробности и да спорим,а просто ще изкажа мнение...

Първо и много ясно трябва да се разбере,че СВОБОДНАТА ВОЛЯ е съчетание от думи,което не значи нищо в целият Космос !Единствено тук на Земята и то само за венеца на Божието творение - ЧОВЕКА, е създадена това чудо... Следователно,който отрича,че няма свободна воля,той просто е положил някакво самоограничение и това е вече личен проблем.

Отправна точка в подкрепа на горното твърдение - най-общо вземаме познатата ни човешка структура Тяло-Душа-Дух и заложения смисъл от Твореца,че Земята е едно училище,в което се цели облагородяване на Душата и нейното "издигане" и сливане с Духа.Не ни трябват повече подробности,че да ни стане по-ясно...Значи Душата заключена във човешкото тяло се намира пред свободния си избор: да се отдаде на "благините",които и предлага телесното тяло /знаем ги всички кои са те/ или да приеме един по висш Път на развитие,който ще я отведе до сливане с нейният Първоизточник.

Ето тук е ключът ...момента,където се включва свободната воля!!! Значи всеки избира сам дали да бъде материалист,хедонист,гастроном или духовно търсещ през земният си живот! Подчертаното е много важно,защото след смъртта,човек губи свободната си воля и се подчинява единствено и само на Вселенските принципи,които управляват всичко.Какво е един земен живот от по 100-200 години ?!?! в сравнение със едно Божие творение от милиарди години като Земята ??? А да разширим ли съзнанието си и да навлезем в галактически или вселенски мерки,където Земята е едно "бебе" - Няма смисъл!!! Та виждате ли "хилавото" ни човечество е едва на някакви си осем хиляди години,...а колко сме се изучили само! /пак се отплеснах,ама е много интересно да навлезете в дълбочина.../

Обобщавам - Човек се ражда и има свободна воля да избира само през земния си живот Пътя,по който да се развива.След смъртта,ако той не си е "научил урока" по повелите на Вселенските принципи се реинкарнира и така до тогава докато Душата осъзнае своята Божествена същности...Много тънък момент е и самоно осъзнаване на Душата в земния си живот,което не е достатъчно за нейното послесливане с Първоизточника си. Тук е нужна и тази диамантена воля и непоколебима вяра,за която говори неслучайно толкова много Учителя Петър Дънов...Само с тези параметри землянина-човек във физическо тяло ще устои на изкушения и негативни атаки и ще може да прекъсне порочният цикъл от прераждане...Ключов момент пък за това е т.нар. новорождение,за което мисля,че писах някъде,но не съм сигурен,че се е разбрало... Ама и това няма значение!

Накрая ще дам и една лична опитност за всички,които четат окултна литература /аз съм чел мнаго,но файдата е малка/...Четете без да я зазубряте т.е. не се опитвайте да вкарвате и ползвате тежки понятия и определения в окултните си изследвания,защото е заблуда да си мислите,че може да опишете с думи и умът ви да го разбере Божествения план и Божествения промисъл.Всичко много по-просто и лесничко се разбира,ако се пречистите,помолите и безкористно поискате да ви се осветли даден проблем или повдигнат въпрос от вас...

Поздрави и успех на Всички!

[Слънчева]

НиколаДамянов, съгласна съм с вас, че не трябва да се зазубря нищо, най-малко окултна литература. Тя се разбира, усеща, преживява. Всеки намира нещичко за себе си, особено в беседите на Б. Дуно. Да се захване някой с окултното си е сериозна задача... Но най-важно е, че стремежът към добро и нещо по-висше докосва сърцата на всички, които четат такава литература.

Обобщавам - Човек се ражда и има свободна воля да избира само през земния си живот Пътя,по който да се развива.След смъртта,ако той не си е "научил урока" по повелите на Вселенските принципи се реинкарнира и така до тогава докато Душата осъзнае своята Божествена същности...Много тънък момент е и самоно осъзнаване на Душата в земния си живот,което не е достатъчно за нейното послесливане с Първоизточника си. Тук е нужна и тази диамантена воля и непоколебима вяра, за която говори неслучайно толкова много Учителя Петър Дънов...

Ето защо смятам, че няма грешни пътища, просто хората сме на различно ниво на осъзнаване и отваряне на сърцето.... Сега можем само да укрепваме вярата и волята си.

[Валентин Петров]

Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества.

Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности.

Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си.

в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.

Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота невъзможно е да се говори за висок морал.

Сега да видим какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията – на земята.

Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сели някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата.

– Защо умират хората? – Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот.

докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. – Какво да прави човек, като няма крила? – Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли.

Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представят слабата страна на човека. .. ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: „Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост“

делим хората на две категории: първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: Хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора

Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода“. Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. – Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? – Като се домогне до Любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. – Когато Любовта влезе в човешкото сърце, Мъдростта – в човешкия ум, а Истината – в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.

---------------------------------------------------------------------------------

:feel happy:

Огъната плоскост

[Guest azbuki]

Разбира се, че свободната воля на човека съществува за Космоса. Това не е зазубрено, а е резултат от личното вътрешно разкритие на формите на комуникация със Създателя и Сътворението. Ако някой търси доказателство за свободната воля, не е разбрал Закона - вътре в себе си. Бог е създал човека по свой образ и подобие. Това е така, дори и да не го пише в Библията. Знанието за това ни е дадено. Следва, без зазубряне, а просто като естествена част от вече изказаната Истина, че Бог ни е предал и Своята Воля за творчество, по чиято линия и човешките, подобно на Неговите творения, придобиват валидност, дотолкова, доколкото и докато човек сам им придава такава. По тази причина няма намеса в човешката свободна воля - на едно ниво казано (формулирано) това е така, защото такъв е Законът, но на едно друго ниво формулирано това е така, просто защото съответства на естествения принцип. Зазубрят се само нещата, които не са изначални. Истинското знание няма нужда от възприятието (което пък е основа на разбирането), защото то, знанието, съществува извън сферата на възприятието.

Извинявам се за езика си. За някои той може би е зазубрен или прекалено сложен. Не е сложен. Просто за някои неща не може да се говори на друг език. Нещата сами си подбират думите, с които да бъдат изразени, така че по възможност да бъдат разбрани от тези, които могат. Пасажите за някои се осветяват, за някои не. С едни резонансът е положителен, с други не чак толкова. Нищо ново.

П.П. Дънов пише, че човекът ОЩЕ не е свободен. Това се отнася до настоящото (за 40те години) и преобладаващо състояние на неговата публика. И Буда е говорил на хората за богове, за да говори на разбираем за тях език, но тези богове не са истинска част от неговото учение. Използвал ги е като средство за онагледяване. Тоест, четейки Дънов, е добре да се сещаме също така, че той пише за онези хора по онова време, на онова ниво на съзнание. Оттогава много вода е изтекла. А колкото до Сътворението, не съм чела никакви изказвания на Дънов за него, но би ми се сторило много странно, ако някъде се е изказал, че човекът е СЪЗДАДЕН несвободен. Дори и да го е казал, ще се наложи да установя, че греши (точно защото не зубря). Такова изказване не съответства на Истината.

Редактирано Декември 15, 2007 от azbuki

[Ники_]

Така е.

Човекът е създанен, но дори при самото създаване свободата е относителна.

Човек е свободен едва когато се е слял с Бог, с Отца си, но човекът падна, подхлъзна се и падна - изгуби относителната свобода на волята си, а за да се изправи отново, му е нужно просто да се остави да бъде приповдигнат, защото след падането му, кал (земя, прах) заслепи очите му и замая му се главата.

[Guest azbuki]

Така е.

Човекът е създанен, но дори при самото създаване свободата е относителна.

Човек е свободен едва когато се е слял с Бог, с Отца си, но човекът падна, подхлъзна се и падна - изгуби относителната свобода на волята си, а за да се изправи отново, му е нужно просто да се остави да бъде приповдигнат, защото след падането му, кал (земя, прах) заслепи очите му и замая му се главата.

Ми едното не отрича другото. Но все пак сме в ерата на водолея и концентрациите са върху съответните уроци на водолея. Попитай някой водолей какво си мисли за думичката свобода. Увери се преди това, че имаш достатъчно време да слушаш.

Свободата е висша форма на отговорност. Като си свободен, няма други виновни. Затова и човекът лесничко се отказва от свободата и я дава на някой друг - той да му носи отговорността. Което ме подсеща за главата за Великия Инквизитор в "Братя Карамазови". Никой не иска учението на Исус, основаващо се на личния свободен избор. Предпочита да му се осигури хляба. И там се притичва "пресветата" Инквизиция на помощ.

(Извинете моя асцендент водолей)

Редактирано Декември 15, 2007 от azbuki

[Ники_]

Щом имаш личен избор, значи имаш власт над времепространството, тоест Валята ти е това, което управлява Светът.

Ами науми си нещо, което да направиш точно след една година и после пак ще си поговорим за Свободната Воля и правото на избор у човека.

Свободната Воля е у Бога и чрез нея се твори в Творението.

У човек всичко е внесено, та дори и мисълта за свободна Воля. Преднаписано е и предначертано. Всеки избор, всеки ход, и мисълта за идеята, за избора и Волята.

Който не вярва, че не разполага с Воля нека се опита да реши нещо за утрешния ден, да се реши на някакво действие и да наблюдава. Иска се само да наблюдава.

Защото точно утре може и да те няма и къде отива свободната ти Воля тагова?!

Свободната Воля е власт над Живота и над Смъртта. Докато нямаш власт ти липсва и Волята.

Единицата не разполага със свободна Воля. Тя е достояние на Цялото и ако Единицата се реши (ако в нея бъде внесен импулс и сила) на/за причисление, за единение, та тагава тя получава върховното право да изпълнява Волята на Цялото, Волята на Отца Си. Причислената Единица е само проводник на Божественото, а проводимостта и зависи от чистотата на проводящия елемент, та от там и проводници и полупроводници, както казвал някога покойният вече Тодор Живков.

Свободата не е отговорност. Свободата е да Твориш и да преТворяваш, както намериш за добре, както ти е кеф. Свободата е свобода и не може да бъде ограничена с отгонворност, ако е ограничена значи не е вече Свобода.

Свободата е Freedom. Тя звучи свободно и слага край на всичките ограничения и вериги.

Поздрави!

Редактирано Декември 15, 2007 от Ники_

[Guest azbuki]

Свободната Воля е власт над Живота и над Смъртта. Докато нямаш власт ти липсва и Волята.

Единицата не разполага със свободна Воля. Тя е достояние на Цялото и ако Единицата се реши (ако в нея бъде внесен импулс и сила) на/за причисление, за единение, та тагава тя получава върховното право да изпълнява Волята на Цялото, Волята на Отца Си. Причислената Единица е само проводник на Божественото, а проводимостта и зависи от чистотата на проводящия елемент, та от там и проводници и полупроводници, както казвал някога покойният вече Тодор Живков.

Поздрави!

Мда, този изклчително духовен и богоугоден режим...

Много хубаво изкривяване на понятията: свободна воля=власт. Супер. Това на всеки режим му е вършело добра работа.

Властта е робство. На земното, на егото, на.... (допълнете си го)

Властта не е свободна воля. Обяснете му на Тошо.

[Ники_]

Свободната Воля е власт над Живота и над Смъртта. Докато нямаш власт ти липсва и Волята.

Единицата не разполага със свободна Воля. Тя е достояние на Цялото и ако Единицата се реши (ако в нея бъде внесен импулс и сила) на/за причисление, за единение, та тагава тя получава върховното право да изпълнява Волята на Цялото, Волята на Отца Си. Причислената Единица е само проводник на Божественото, а проводимостта и зависи от чистотата на проводящия елемент, та от там и проводници и полупроводници, както казвал някога покойният вече Тодор Живков.

Поздрави!

Мда, този изклчително духовен и богоугоден режим...

Много хубаво изкривяване на понятията: свободна воля=власт. Супер. Това на всеки режим му е вършело добра работа.

Властта е робство. На земното, на егото, на.... (допълнете си го)

Властта не е свободна воля. Обяснете му на Тошо.

За ограничения човешки ум, властта може да се сведе и до това, но за Божественото едва ли.

Бог няма нужда да доказва на никого Своята власт, но ако някой непременно държи...

[Валентин Петров]

Оттогава много вода е изтекла. А колкото до Сътворението, не съм чела никакви изказвания на Дънов за него, но би ми се сторило много странно, ако някъде се е изказал, че човекът е СЪЗДАДЕН несвободен.

-------------------------------------------------------------------------------

Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.

В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?“ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна?“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват? Някой богат баща умира и оставя на сина си пари, чифлици и гори. Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност. Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това? Скоро вън! Отсега нататък с труд и пот на челото ще изкарвате прехраната си, за да се научите на този велик закон – да оценявате живота, който ви давам“. Човек лесно може да обеднее. Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски.

Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?“ Ще ви кажа как. Имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум да стане велик, славен, да има Св. Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида да се бия за слава“, и отива; един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота си. Адам и Ева са пожелали такъв един кръст, и Господ ги пратил на бойното поле. Излизат от рая, отиват да завладеят света, но изгубват вечния си живот.

Сега да се върнем към Христовата мисъл. Да харчим пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот.

„Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея.

Животът може да се уподоби на плат, който трябва първо да изтъчем и след туй да облечем. Той е първата дреха, с която трябва да се обвие човешкият дух. Когато изхабим тоя плат, ние оголяваме отвън. Това оголяване го наричат морално падане.

Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“, ето тайната на придобиването вечния живот.

Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието.

Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. ... Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа.

За да отидете там, [при Небесния ваш Отец] трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни.

Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“

за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата.

„Искам да бъда свободен.“ – Лъжеш се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен.

Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни. Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.

------------------------------------------------------

Необходимостта да познаваме Бога

Редактирано Декември 15, 2007 от Валентин Петров

[Guest azbuki]

Велико, страхотно, мерси!

Свободата е свобода и не може да бъде ограничена с отгонворност, ако е ограничена значи не е вече Свобода.

Отговорността не е ограничена. Тя е неограничена. Неограничено сме отговорни за света, тъй като сме свободни.

Къде е проблемът? Творческата енергия не се ограничава от отговорността. Твори свободно, кой те спира. Така казваше моят учител по пеене, Водолеят.

Редактирано Декември 15, 2007 от azbuki

[Станимир]

Човек е свободен по отношение на причините, които създава, но не и по отношение на следствията. Последните се постигат с борба (надявам се да приемете думата в положителния и аспект) и са резултат от сложното взаимодействие на множеството свободни воли, които са замесени, както и на съществуващите в Космоса закони и принципи. Законите са вечни и неизменни и да се говори, че нещо ги е създало е абсурдно. Те осигуряват реда и движението в посока към развитие на всичко съществуващо. Тези закони наистина могат да ограничат свободата на човека (което не е свободната му воля), но на първо място те я гарантират. Единиците в една система в която липсват правила и ред, не могат да бъдат свободни и нещо повече - те не могат да бъдат съзнателни, доколкото съзнанието е свързано с разбирането на връзките и взаимоотношенията съществуващи в тази система. Без закони не може да има съзнание - това трябва да наведе и на мисълта, че законите не могат да бъдат съзнателно създадени и променяни, а просто отразяват същността на битието. Създават закони тези, които не познават законите на битието, но тъй или иначе пак са подчинени на последните. За съжаление не мога да изразя идеята по-ясно. Свобода от следствията не може да съществува, защото това отрича основите на Космоса (реда и закоността) и ни води към хаоса. Хармонията се изразява в съгласуваното действие на множество свободни воли, така че следствията, които предизвикват да съвпадат с първоначалните им намерения.

[Guest Кристиян]

"Нашия живот – между насладата и страданието.

Ако анализираме действията на човек, ние ще открием че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. Ние нямаме свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждение. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдеще компенсиращо възнаграждение.

Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка в замяна на бъдещото наслаждение. Така отиваме на хирургическа операция и си плащаме скъпо, готови сме да се трудим много за получаване на изгодна специалност. И всичко опира до сметката, когато изкарвайки страданията от очакваните наслади, получаваме определен положителен остатък.

Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертващите се – са нищо повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави сметката. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното.

А ако е така, то не съществува свободен разумен избор. Кой определя нашите наслаждения? Освен, че нямаме свободен избор, също и не избираме сами характера на наслажденията ни. Това става не по наш избор и свободно желание, а в съответствие в желанието на другите. Ние не избираме модата, начина на живот, увлеченията, храната и т.н. – всичко това избираме в съответствие с желанието и вкуса на окръжаващото ни общество. И не по-добрата му част, а от по-голямата. Всъщност за нас би било по-удобно да се държим просто, без да се обременяваме с нищо, но целия ни живот е скован от условностите на вкусовете и маниера на обществото, превърнали се в закон за поведение и живот. А ако е така то моля кажете: къде ни е свободата? И ако е така то за нас няма нито възнаграждение, нито наказание за постъпките ни. Защо всеки се чувства като индивидуалност? Какво във всеки от нас е особено? Кое свойство в нас все пак можем независимо да изменяне. Ако то съществува ние задължително трябва да го отличим от всички останали свойства, да развиваме само него, тъй като останалите ще се развиват въпреки нашата воля.

Четирите фактора

Във всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. Основа – това е първичният материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства – това е порядъкът на развитието му. Например гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница т.е. от същия вид. Зърното изгнива – външната форма напълно изчезва, подобно на това както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава ново начало, подобно на това, както душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. Неизменните свойства на основата. Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда – от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата – пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. Свойствата променящи се под въздействието на външните сили. Под въздействието на външните фактори качествено се променя обвивката на същността – зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажност, дъжд относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителя относно човек.

4. Измененията на външните сили. На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек развивайки се влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човека. По такъв начин човека и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И даже човек денонощие да прекара в изследване, все едно нищо няма да може да измени или прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием – всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се реализира ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене.

1) Своята същност – човек не може да промени.

2) Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени.

3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние.

Единственото, на което може да повлияе окръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни или ще го измине спокойно, комфортно, защото сам се стреми към целта.

Затова кабалистите призовават да се откриват центрове за разяснение и изучаване, а чрез тях да се формират групи – обкръжение за желаещите да достигнат целта на творението.

Свобода на избора

Независимо от това, че ние не определяме основата си, с какво и как ще се родим, ние можем да влияем на тези три първи фактора с избор на обкръжението си, каквито се явяват приятелите, книгите, Учителя. Но след избора на обкръжението си, нашето бъдещо състояние се определя от това, което е способна да ни даде средата.

Първоначално съществува свобода на избор на такива Учители, книги, другари, който ще предизвикат добри мисли. И ако човек не направи това, а е готов да влезе във всяка случайна среда, да чете всяка случайна книга, то е ясно, че ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето си в четене на безполезни книги (те са повече и много по-приятни), а като резултат задължително ще получи лошо образование, което ще го доведе до към невярно житейско поведение.

От тук е ясно, че наказанието или възнаграждението идват до човек не за лошите мисли и дела, в които при него няма избор, а за това, че не е избрал доброто обкръжение, тъй като за него определено има възможност за избор, а да се съди човек и наказва трябва така, че да разбере, че е съден не за постъпката му, а за избора на неправилно обкръжение.

Затова полагащия усилия в живота си и всеки път избиращ най-добрата среда, достига успеха не за добрите си мисли, възникващи в човек произволно, а за старанието му да избере всеки път най-доброто обкръжение, водещо го към тези мисли. Избиращият всеки път най-добрата среда достига наградата – своето следващо по-добро, по-издигнато състояние. Книгата “Зоар” дава пример за беден мъдрец, комуто богаташ предложил да се пресели при него. На което чул отказ: “При никакви условия аз няма да се преселя на место, където няма мъдреци!”. – „Но ти си най-големия мъдрец на поколението ни!” – възкликнал богаташа, - “От кого ще се учиш?”. И чул отговора, че дори такъв голям мъдрец, ако се пресели сред неуки, то сам в скоро време ще стане като тях.

Затова трябва да се постъпва по известното указание: “Направи си Учител и си купи другар”. Т.е създай си обкръжение, защото само избора на обкръжение може да доведе до успех на човек. След като си е избрал обкръжение, ти си в ръцете му, като глина в ръцете на скулптор. Ние се намираме в плен на егоистичната си природа.

Да излезем от властта и, означава да излезем от усещанията на нашия свят във висшия свят. Тъй като сме изцяло във властта на този свят, средството за излизане от неговата власт е в това да създадем около себе си въпреки нашата естествена, егоистична среда - изкуствена среда, група стремяща се да излезе от властта на обкръжението си и да попадне под властта на обкръжение, ръководещо се от законите на висшия свят. Освобождаването от влиянието на егоистичното обкръжение, излизането от него и изявяването в себе си на свойството да отдаваш – това е нашата свободна реализация, а самото свойство да отдаваш е свободата на волята."

ИЗТОЧНИК

По въпроса за свободата на волята и избора, често пъти съм си служил с цитирания по-горе текст под една или другжа форма, защото изложението в тази статия е направено така, че аз поне не бих могъл по-добре и по-ясно да изложа същото съдържание със средствата с които разполагам.

И, понеже става въпрос за свобода на избора и волята, нужно е да си припомним писанието от самото начало- от книга Битие. Творецът е съвършен, и в него няма никакви недостатъци, така че Творението за да има качествата свобода на волята и избора, следва да бъде отделено от Твореца максимално далече, за да не бъде поставено в условия за зависимост. Това е същността на свободата, но на човека, сътворен по образ и подобие в първата глава на книга "битие". От 6-7 стих на глава 2, Господ Бог създава човек от пръст, и му вдъхва жизнено дихание през носа, и човекът стана "жива душа", но дали има свобода на волята и свобода на избора- не. По своя воля ли човека беше изгонен от Едем, и с каква благословия Господ Бог отпрати Адам и Ева вън от Едем, и защо постави "бодигард" на райските порти, въоражен с меч, така че да не е възможно Адам и Ева да се върнат?

Вярно е, че идеята за своблода на волята и избора е на "дневен ред" през всички епохи и във всички времена...но резултатите какви са- Къде е свободната воля в човека? Къде е принципа на свободния избор?- Няма ги в това, което представляваме ние в настоящия си вид- затова имаме Закон, който следва да изпълним...избор и свободна воля не присъстват по подразбиране като анекс към Закона...Ще си позволя да перифразирам една мисъл "Свободата на волята и избора е опиум за народа"....Пиянство или трезвеност- можем ли да изберем по своя воля?

[Guest НиколаДамянов]

...

Къде е свободната воля в човека? Къде е принципа на свободния избор?- Няма ги в това, което представляваме ние в настоящия си вид- затова имаме Закон, който следва да изпълним...избор и свободна воля не присъстват по подразбиране като анекс към Закона...Ще си позволя да перифразирам една мисъл "Свободата на волята и избора е опиум за народа"....Пиянство или трезвеност- можем ли да изберем по своя воля?

Здравей Кристиян !

Може ли да обясниш повече за Закона който визираш в горния цитат и,...който Закон изземва нашата свободна воля свързана с правота ни на избор през земният ни живот?

Поздрави!

[Guest Кристиян]

Имам предвид Тората, но става и със закона за гравитацията....Ако имахме свободна воля и свобода на избора, щяхме да имаме ПРАВО НА ГРАВИТАЦИЯ...както и на много, ама многод руги неща- пректически всички...

Свободната воля и свободата на избора е опиум за народа. (точка)- Това доказуема теорема. Аз няма да я доказвам обаче- който иска дса провери свободата на волята си, сам ще си я докаже, или ще запали лулата с опиума...

[Станимир]

Имам чувството, че волята се приравнява с желанието, а това са две различни неща. Волята или е свободна или я няма, намира се в латентно състояние. Волята не означава да пожелаеш нещо, а да създадеш причини, които евентуално ще доведат до определено следствие. Могат и да не доведат, но щом причините зависещи от изразителя на волята са задействани, волята вече е изразена, а желанието за постигане на евентуалния резултат може да бъде удовлетворено, а може и да не бъде.

Основен проблем е, че в българския език думата "воля" наистина има значение и на "желание", но в английстия език например, тя няма такова значение, нито пък в източните учения. Там тя изразява по-скоро намерение.

Редактирано Декември 17, 2007 от Станимир

[Guest НиколаДамянов]

Имам предвид Тората, но става и със закона за гравитацията....Ако имахме свободна воля и свобода на избора, щяхме да имаме ПРАВО НА ГРАВИТАЦИЯ...както и на много, ама многод руги неща- пректически всички...

Свободната воля и свободата на избора е опиум за народа. (точка)- Това доказуема теорема. Аз няма да я доказвам обаче- който иска дса провери свободата на волята си, сам ще си я докаже, или ще запали лулата с опиума...

Здравей Кристян!

Да си призная малко съм разочарован от отговора...Не е нужно да доказваш "теорема" просто маркирай по същество действията,които ограничават свободната воля на човек ?!?

За Тората няма да коментирам,а ако напишеш нещо конкретно - тогава...може би.

За "закона за гравитацията" - примера не съответства на въпроса...,а дори и подкрепя моята теза,че "свободната" воля е само през земният живот и никъде другаде човек я няма!Затова и аз я слагам в кавички и често се шегувам,защото земният живот е една много малка част от Пътя на една Душа.

Значи,...за по-голяма яснота ще кажа,че примерите от "гравитация" и други практични "забрани",за които искаш да се досетим са в т.нар. шеговита графа "ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА ДЕЦА" !Ако имаше няколко деца и си им създал условие да си живеят в една прелестна градина на висок покрив,...ти би ли взел мерки да поставиш ограда в краищата на покрива,за да не би да се метне някое от тях и да се размаже долу ...?Не вярвам,че само с думи би ги предупредил и би ги посъветвал да не се доближават до ръба,че е опасно !!!

Това е и смисъла на цитираните от теб "практичните" ограничения и в по общ план дори и смъртта,...ако се замисли човек попада в тези "ограничения"!

От друга гледна точка ще повторя,че ако имаш диамантена воля в съчетание с непоколебима вяра можеш да издигнеш духовното си ниво до степен на преодоляване на тези "практични" неща /гравитация и т.н./...Да но за да ползваме тази "екстра" на свободната ни воля,трябва да се потрудим... и то доста много!

Но като се има предвид колко голям е избора,произтичащ от свободната ни воля,защо пък трябва да се мъчим толкова за някакви си "екстри" ...- май пак имаме СВОБОДЕН ИЗБОР, а ... ?

Поздрави!

[Валентин Петров]

ако имаш диамантена воля в съчетание с непоколебима вяра можеш да издигнеш духовното си ниво до степен на преодоляване на тези "практични" неща /гравитация и т.н./...да ползваме тази "екстра" на свободната ни воля,трябва да се потрудим

Кой е онзи, който, като е ходил на дълъг път, да не е страдал? Като излезеш вън, все ще има и дъжд, и вятър, и бури, лошо време и несгоди. Всеки мисли, като излезе на този път, за който се говори, ще бъде като сегашните дами облечен, нагизден, ще се разходи малко и като се върне, ще каже: „Ходих на разходка!“ Това не е никакъв път. Път е, като излезеш на планината, да отидеш на най-високия връх. Този път не е направен тъй хубав, добре изгладен, но той е каменист път.

Разправят за едно американско магаре, което живяло 5 години в един рудник долу, в земята, и носело каручките, а там било тъмно, че като го изнесли след 5 години отгоре, отвънка, че като викнало магарето, зарадвало се, скачало, търкаляло се това магаре. Този рев, това търкаляне е голяма радост.

Така и ние трябва да се зарадваме от тази светлина на живота. Трябва да излезем от лошите условия на живота. Там, в рудника, щастлив живот не може да има!

Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов. Без любов не може да се постигне нищо. Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови живота ви, да преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, което трябва да стане. Свободата, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има. Човек трябва да разбере чрез тях новата любов.

Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да работи. Нека си работи, като се умори, да иде да спи. Умрелите, като си починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места. Няма нищо. Говоря ви за една истина неотвлечена. За слепия човек светлината е далече. Но далече ли е светлината? Тя е до него. Да се отворят очите му, той веднага ще стъпи до светлината. Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува. Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек да отвори, да възприеме тази любов. Хора, на които слухът е отслабнал, трябва да им се вика много силно, да чуят.

Красивата страна на живота

Трябва да се учите на Земята да контролирате всички ваши движения и постъпки, всички ваши чувства, мисли. Всяко свиване на един ваш мускул, всяко движение на крака или на ръката ви, това трябва да става под ръководството на вашия ум. Вие трябва да бъдете господари на тялото си, но понеже не сте, нещата стават произволно и следствие на това боледувате. Боледува кракът ти, защото ти не си господар на крака си; боли те ръката ти, главата ти – не си господар нито на главата си, нито на ръката си. Боли те стомахът, болят те очите, защото не си им господар. И питам тогава: На какво си господар? Ако в тебе ще влязат тия лоши духове и почнат да те мъчат и ако ти не можеш да ги изпъдиш навън, ти не си никакъв господар. И ако ти не си господар на езика си, значи нямаш почит нито към себе си, нито към другите. Почит трябва да има човек, да бъде господар на себе си. Ти не си господар още на това, което имаш, а само минаваш за господар на своето тяло. Ти ходиш там, дето ти заповядат, мислиш за това, за което не трябва да мислиш.

Истинската добродетел

полагащия усилия в живота си и всеки път избиращ най-добрата среда, достига успеха не за добрите си мисли, възникващи в човек произволно, а за старанието му да избере всеки път най-доброто обкръжение, водещо го към тези мисли. Избиращият всеки път най-добрата среда достига наградата – своето следващо по-добро, по-издигнато състояние. Книгата “Зоар” дава пример за беден мъдрец, комуто богаташ предложил да се пресели при него. На което чул отказ: “При никакви условия аз няма да се преселя на место, където няма мъдреци!”. – „Но ти си най-големия мъдрец на поколението ни!” – възкликнал богаташа, - “От кого ще се учиш?”. И чул отговора, че дори такъв голям мъдрец, ако се пресели сред неуки, то сам в скоро време ще стане като тях.

Затова трябва да се постъпва по известното указание: “Направи си Учител и си купи другар”. Т.е създай си обкръжение, защото само избора на обкръжение може да доведе до успех на човек. След като си е избрал обкръжение, ти си в ръцете му, като глина в ръцете на скулптор. Ние се намираме в плен на егоистичната си природа.

Да излезем от властта и, означава да излезем от усещанията на нашия свят във висшия свят. Тъй като сме изцяло във властта на този свят, средството за излизане от неговата власт е в това да създадем около себе си въпреки нашата естествена, егоистична среда - изкуствена среда, група стремяща се да излезе от властта на обкръжението си и да попадне под властта на обкръжение, ръководещо се от законите на висшия свят.

И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш – доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в 3 или 4 часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане, и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес.

Сега и вие, като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот, трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме именно плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с 10 килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения.

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе си и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате откъде иде и какъв е характерът ѝ. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: „Живее ли Бог в моето семейство?“ – По какво се познава присъствието на Бога? – По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява Любовта, Мъдростта, Истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на Любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на Любовта.

Кръг, елипса и хипербола

Редактирано Декември 17, 2007 от Валентин Петров

[Guest Кристиян]

Свободната воля, свободата на избора се изключват напълно само от едно единствено понятие- карма. Свободзата предполага право на избор, а не подчинение на закон.

Никола Дамянов, всъщност нямате друг избор освен да се разочаровате от мнението ми, но в по-горния ми постинг #166 съм предоставил материал, който може да прочетете и от източника пособен в края на цитата като линк, а и от мястото, от което съм взел този материал има достатъчно материали в много насоки, които може да разгледате.

Осъзнаването на липсата на свободна воля и липсата на избор е пътя на смирението. Бог, като Творец, проявявайки се чрез формите, които е създал в битието също е ограничил своята свобода чрез поредица от "съкращения", които ако изучавате кабала, може да свържете с онези неща, които познаваме като закони, които се проявяват, но се основават на определени принципи- едни и същи навсякъде вн битието ни, но причините зазаконите и принципите не можем да знаем, защото те са известни само на Бог, Който е "Айн соф"- безкрайно нищо. Принципите ги ползва Духът, като главен "архитеткт" на битието, а творенията съдържат в нисходяща посока знанието за принципите, и проявлението на законите, като в нивото на гъстата физическа материя на това битие което ние познаваме, най-вече имаме законите като проявление, а пътят ни на еволючия и учение ни дава възможност да научим принципите въз основа на които се проявяват законите..Причините обаче са нещо, което никой не е ни видял, ни чул, дори самия Христос- дори само от четирите евангелия в библията, във всяко едно от тях, това е изложено ясно и разбираемо.

Освен това, липсата на свободна воля и свобода на избора е и причината поради която ние не можем да деформираме и профанидираме знанието- нито католиците, нито изиточноправославните, нито протестантите и прочие християнски "отцепления" са опорочили и променили нещо от знанието, нито са променили законите и принципите- точно здащото нямаме свобода на волята и избора..Затова Божествената Наука е нещо, което се разкрива пред човека тогава, което в него не е останала паразитиращата идея за "своблода на волята и избора"- нима не сте чели евангелието, и посланията от всички апостоли- Свободата е нещо, което няма общо с тленното- то е само почвата, в която може да се посади "семето", не по наш избор, нито по наша воля то да израсте.

Няма да дискутирам излишно неща, които са "изяли" много томове хартия, много обем от виртуалното пространство и т.н....Свободната воля е нещо, което имаме възможност да усетим едва когато преминем в пътя си през опитността на Иисус в пустинята, постим 40 дни и нощи..и дори тогава Иисус огладнява- ако имаше свободна воля, можеше да пожелае да не огладнява...и трите "стандартни" теста по изкушение са тези, които категорично показват какво е свобода на волята и свобода на избора, стига човек да ги издържи успешно...Който е преминал, може да се ползва от свободна воля и свободен издбор, но който не е е- не може, при това- за негово добро....

Свободната воля Адам и Ева загубиха, и змията ни наложи хомотга и дърпа юздите- разбирайте правилно, и изследвайте внимателно писанията, изследвайте внимателно Природата, и най-вече изследвайте внимателно себе си- но под изследване нямам предвид да се самоанализирате, анализата е процес на разграждане на нещо- съвсем като да разрушим една къща, инакрая имаме купчина тухли на едно място, врати и дограма- на друго място, керемиди и т.н...а пред такива купчини човек винаги изпада в положението да "бълнува" за свобозда на волята и избора, с които от тухлите и другите материали да синтезира" свободно.....там е работата, че това е невъзможно...

[Силвия СД]

Свободната воля ли?

Свободата на избора ли?

Ей сега ще направя каквото си поискам!!! На пук на всички канони, закони и измислици на гъзове.

Защото знам - изпитано е - м...а му, мога да платя цената.

И още как!!!

И защото така ми харесва!

[Guest Ла Горда]

И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват Пътя Му, то сме ние, хората: дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон, и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни.

Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилата, който му рекъл: „Аз имам власт да те разпна“. – „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те.

Ето човекът

[Guest Кристиян]

"Защитата от трите останали фактори

Човек действа автоматично под влияние на вътрешните фактори, заложени в него, под външното въздействие е просто изпълнителен механизъм. Ако човек желае да излезе от това управление от страна на природата, той е длъжен да се постави под управление на избраната от него среда. Т.е. длъжен е да си избере Учител, група, книги, които да му диктуват, какво е длъжен да прави, защото той винаги се явява производен на тези четири параметъра.

Власт на разума над тялото

Разумът на човек е следствие на жизнените ситуации, отражение на събитията и обстоятелствата, който се случват на индивида. Правилното използване на разума се заключава в това да се приближаваш към полезното и да се отдалечаваш от вредното. Въображението на човек се ползва от разума така, както очите от микроскопа: след като с помощта на микроскопа човек открива вредните микроорганизми, той се отделя от тези вредители. По такъв начин микроскопа, а не усещането на човек му позволява да избегне вредата, там, където вредителя (микроб, бактерия, вирус) не се усещат.

Ние виждаме, че там където тялото не е в състояние да разпознае вредата от ползата, възниква необходимостта от разум и там разумът напълно властва над човешкото тяло, позволявайки да се избегне лошото и да се доближи към доброто. И в границите на разбирането, че разума е следствие на жизнения опит, човек е готов да приеме разума и мъдростта на друг човек, на който се доверява като на закон. Това прилича на случая, в който човек се допитва за съвет от лекар и го изпълнява, независимо че не разбира нищо от медицина, той се доверява на разума на лекаря. Така той се ползва от разума на другите, което му помага не по-малко от неговия собствен разум.

Два пътя на управление.

Съществуват два пътя на управление, които гарантират на човек достижение на целта на творението: 1) пътя на страданието; 2) пътя на Кабала. Пътя на Кабала се състой в това – да се доверим на разума на мъдреците, които вече са постигнали целта на творението като свои собствен жизнен опит. Но как аз мога да бъда сигурен, че разума комуто сега съм готов да се доверя е истинския? От друга страна ако не използвам разума на мъдреца като съвет на лекар, аз се обричам на дългия път на страданието като болен, който се отказва от съвета на лекаря и започва сам да изучава медицина – но той е болен и може да умре от болестта преди да изучи сам мъдростта. Такъв е пътят на страданието в сравнение с пътя на Кабала: този, който не вярва в мъдростта, която Кабала го съветва да приеме, може да се опитва да достигне до тази мъдрост сам, преминавайки страданията като в същото време има опит - многократно ускоряващ процеса, позволяващ да се усети злото и да се отделиш от него към доброто обкръжение, подбуждащо към поява на правилни мисли и дела.

Следвайки мнозинството

Навсякъде, където възникне разногласие между индивида и мнозинството, ние сме задължени да приемем решението в съответствие желанието на болшинството. Но този закон връща човечеството назад - нали мнозинството е неразвито, а развито е винаги малобройното малцинство. Но тъй като природата ни е отредила да живеем в общество, ние сме задължени да изпълняваме всички закони на обществото иначе природата ще ги изиска от нас, независимо дали разбираме смисъла на законите или не. Затова закона – да се следват правилата на човешкото съжителстване – е естествен закон на природата и ние сме длъжни да го спазваме внимателно, пренебрегвайки нашето разбиране.

Смисълът на този закон е в това да развие в нас осъзнаването на: любовта към себе си е зло и любовта към другите е добро, защото това е единственият начин да се премине към любов към Твореца. Но мнозинството нямо никакво право да отменя мнението на индивида в неговите отношения към Твореца и всеки е свободен да постъпва, както счита за правилно. В това се състои и свободата на личността, т.е отношенията на човека с Твореца се регулират от самия човек, а в същото време останалите закони на поведение се регламентират от правилото “следвай болшинството”.

В живота на обществото действа закона за подчиняване на малцинството на болшинството. Но на какво основание мнозинството е взело правото да подтиска свободата на личността и да я лишава от най-скъпото, което има в живота и – свободата? На пръв поглед тук няма нищо друго освен насилие? Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, се подразбира, че на всеки член на обществото се вменяват задължения да служи на обществото, да се грижи за съществуването му и да способства за разцвета му. А това не може да се осъществява по друг начин освен изпълнение на закона “подчиняване на малцинството на болшинството”, т.е. всеки не може да действа както си иска – всеки е длъжен да се подчинява на закона, който е приет в даденото общество. Но е съвършено ясно, че във всички случаи когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, мнозинството няма никакво право и оправдание да ограничава и подтиска в каквато и да е степен и форма свободата на индивида. А тези, които правят това са престъпници, предпочитащи силата пред справедливостта.

Само в този случай природата не задължава личността да се подчинява на желанието на болшинството. В духовния живот действа закона - мнозинството да следва личността. Във всяко поколение индивидите са по-развити. А ако обществото осъзнае необходимостта да се избави от страданията, започвайки да се развива по законите на природата, а не по собственото си желание, то е длъжно да се подчинява на индивида и да следва неговите указания. По този начин по отношение на духовното развитие, правото на обществото става дълг и да следва индивида, т.е. развитата личност, действа като закон. Развитите и образовани личности съставляват незначителна част от обществото – т.е. успехите и достиженията на обществото в духовната сфера се определят от малцинството. Изхождайки от това обществото е длъжно да пази идеите на тези личности, да не изчезнат от света. Желателно е обществото да знае, че спасението му не се намира в ръцете на властващото болшинство, а именно в ръцете на особено развитите индивиди.

Заключение

Натрупвайки опит човечеството все повече се убеждава, че въпреки усилията си за промяна хода на историята и развитието на обществото в определена посока, живота прави своето и всичко протича по независещ от нас сценарии. Дали съдбата ще ни надвие? Изучаването на мирозданието с кабалистични методи ни разкрива, че същността на венеца на творението – човека се състои от три части: първата част е животинска, проявяваща се в телесните желания за храна, семейство, среда – това го има във всеки индивид, независимо от обществото; втората част – човешка, изразяваща се в желанието за богатство, почест (слава, власт), знание – това, от което зависим в обществото; третата част е духовната, раждаща желанието към висшето (тя възниква в нас от чувството за смърт, незавършеността на живота, неизвестността на източника на произхода му). Човек се ражда на този свят, за да постигне висшия свят, в течение на живота си. Тогава той съществува едновременно и в двата свята и след смъртта на тялото чувства духовния свят в такава степен в каквато е постигнал висшия свят при живота си в тялото.

Ако в течение на пребиванието си в този свят човек не достигне висшия свят, душата му отново слиза в този свят – облича се в биологично тяло именно с тази цел. Душата може да разкрие висшия свят само ако е облечена в тяло. И от тук става ясно, че: целия този свят и нашето пребиваване в него са предназначени само за това, че в течение на живота си трябва да разкрием висшия свят; частите първа (животинска) и втора (човешка) не съществуват в нас сами за себе си, а тяхната роля се определя само в тази степен, в която способстват за реализирането от нас на третата част (духовната), т.е. на мисията си, състояща се в развитие на стремежа към висшето, към разкриване на висшия свят, докато сме в този свят.

Всички действия на човек се оценят от степента на връзката им към духовното му предвижване, защото именно духовната му част трябва да претърпи изменение; частите първа и втора се изменят в нас не от само себе си и не в зависимост от нашите желания, а само в степен необходима за реализация на духовната (трета) част; в своите постъпки свързани с действия в част първа и втора ние сме лишени от свобода на воля, те са твърдо зададени в нас от природата, съставяйки твърдия скелет на строежа ни. Избирайки постъпки в духовното си развитие, ние определяме и така и всички останали наши състояния в частите първа и втора – животинска и човешка и разбира се в трета част;отказвайки се от безплодни действия, свързани с телесните и човешки желания и концентрирайки се в разкриване на висшата природа, висшето управление, човек по този начин получава възможност да управлява всичко в този свят (част първа и втора).

С други думи, пътя за управление на този свят минава през висшия свят. И това е разбираемо: нали от висшия свят слизат към нас всички сигнали на управлението, всички събития и те са представени в своя завършен вид пред нас. Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание.

Предлагания материал показва доколко всички постъпки на човек и състоянията му в този свят са предопределени, всички освен едно определящо останалите – стремежа към висшия свят, към разкриването му, към овладяване на законите на висшето управление."

ИЗТОЧНИКА Е СЪЩИЯТ КАКТО ПО-ГОРЕ. НАТИСНИ ТУК