Свободната воля

[стругар]

Просто предначертаността и свободната воля нема как да се съчетаят и да съществуват заедно дори и на теория. Ако имахме дори малко свободна воля щехме да можем да променим предначертаното непроменимо събитие. И в библията Исус казва, че всичко се развива по план. Дори слепия е слеп не заради свои грехове или греховете на своите родители а за да се сбъдне предначертаното. Казва още, че "и космите на главата ни са преброени" и че "и косъм не може да падне от нас без Бог да го реши", демек, никой не може да се намеси със своята свободна воля в твоята съдба и да я промени, само Бог ако е решил така когато е писал съдбите. Нещо такова беше, само пример...

Редактирано Февруари 19, 2007 от стругар

[Станимир]

Стругар, благодаря ти, че раздвижи темата със становището си.

Дай ми пример за ситуация в която човек проявява своята свободна воля.

Орлин даде подходящ пример, за което му благодаря. И за хубавите разсъждения също, тъй като представи един аспект на волята, който не беше достатъчно застъпен в темата до този момент.

Редактирано Февруари 19, 2007 от Станимир

[Диана Илиева]

Стругар, в математиката, за да докажеш определена теза, има необходими и достатъчни условия. Трябва да са налице и едните, и другите. Твоето доказателство със сънищата е само достатъчно условие, но не и необходимо.

А сега да го обясня малко по-човешки - ето ти сам казваш, че 99% от сънищата ти се сбъдват, а този 1% в чия сметка го поставяш? Дори и 0.1% да беше - пак е прекалено голяма възможността да проявяваш свободната си воля. А не ти ли се случват и много други неща и то важни, които пък въобще не си сънувал? Освен това ти казваш, но и да не беше казал, аз щях да те попитам - какво сънуваш най-често: съвсем близки събития (т.е. какво се случва утре, вдругиден или доста далечни, поне след година или 10години) и кои сънища се сбъдват повече - тези за утре или тези за след година?

Имай пред вид, че събитията за утре са примерно 1000 пъти по-детерминирани (предопределени) от тези след 1 година, именно защото до тогава ще са се натрупали поне 1000 дори и незначителни проявления на свободната воля на всички участници в събитието.

Аз мисля, че просто ти си един от хората, които имат възможност за сравнително лесен достъп до т.нар. Акашеви записи, което обаче те кара да си изградиш именно такава теория. Ще ми бъде интересно да погледна твоята натална карта, ако, разбира се, имаш желание можеш да ми изпратиш дата и час на раждане като лично съобщение.

[Guest Кристиян]

За да е градивна дискусията, редно е да се въведат отправните точки в нея, а именно що е воля и що е свобода, и как тези двете- воля и свобода могат да се свържат в една функция.

Воля.- Произхода на понятието е доста далече и назад във времето, но като че ли най-достъпно и проследимо е разагалеждането на произхода на това понятие от латинския език- voluntus= волеизявление, или желание- в смисъла волеизявление и желание са едно и също нещо, но нека желанието да се разбира правилно- то е нещо съвсем различно от копнеж, от страст, от мечта и т.н. Желанието (волята) е формулирано от стремежа на човека да оправдае съществуването си чрез доставяне на наслаждение. Защото наслаждението е целта на живота в крайна сметка. Всяка воля (желание) е сбор от информацията, която постъпва в нас чрез петте ни сетива, която се обработва, превръща се в емоции, чувства, мисъл, известна част достига до съзнанието, и тя се обработва от съзнанието така, че резултатът като проявление е точно това- волята/желанието.

Онова, което не достига до съзнанието, не е обект на волята/желанието, но въпреки това, такава е над 80% от дейността на човека- несъзнателна...

Неволевите процеси като дишане, сърдечна дейност, глад-хранене, жажда-пиене, човек не може да контролира чрез своето желание или нежелание да ги изпълнява- ще ги изпълнява при всички положения, и дали ще им се наслаждава, или ще страда- това зависи само от степента на сетивното възприятие.

Петте ни сетива не подлежат на контрол, т.е. при тях няма възможност за свобода, при тях е възможно единствено и само да следват посоката на желанието.

Човешкото желание е пентаграм- дали ще е изправен нагоре, или обърнат надолу, не зависи от това дали реализирането на желанието ще доведе до наслаждение или до страдание... Предлагам на вниманието на четящите, някои аспекти от гледна точка на кабала, изложени от рав Михаел Лайтман. Целия материал можете да прочетете тук: СВОБОДА НА ВОЛЯТА а ето и някои откъси от нея:

Същност на свободата.

При общо разглеждане на свободата можем да е отнесем към закона на природата пронизващ всички страни на живота. Ние виждаме че животните в неволя страдат. И това е свидетелство за това, че природата не е съгласна с поробването на което и да е творение. И не случайно човечеството води стотици години войни, за да достигне известна степен на свобода на личността. Във всеки случай, нашите разбирания за свободата са много неясни и ако се задълбочим в съдържанието й, то от него няма да остане почти нищо. Преди да желаем свобода за личността, ние сме длъжни да предположим стремеж към свобода във всяка личност. Трябва да се убедим дали личността е способна да действа по свободно желание.

Нашият живот - между насладата и страданието.

Ако анализираме действията на човек, ние ще открием, че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. И няма в нас свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждението. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение.

Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценяйки ползата, ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка за бъдещото наслаждение. Така ние отиваме на на хирургическа операция и си плащаме много, готови сме да се трудим много за взимане на изгодна специалност. И всичко е в разчета, когато изкарвайки страданията от очакваните наслаждения, ние получаваме определен положителен остатък.

Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни (романтици или жертващите се), не повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно си прави разчета. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното.

А ако е така, то не съществува свободен разумен избор. Кой определя нашите наслаждения? Освен че нямаме свободен избор, ние не избираме сами характера на наслажденията ни. Това става не по наш избор и свободни желания, а в съответствие в желанието на другите. Ние не избираме модата, начина на живот, увлеченията, храната и т.н. Всичко това избираме в съответствие с желанието и вкуса на окръжаващото ни общество. И не от по-добрата му част, а от по-голямата. Всъщност за нас би било по-удобно да се държим просто, без да се обременяваме с нищо, но целия ни живот е скован от условностите на вкусовете и маниера на обществото, превърнали се в закон за поведение и живот. А ако е така, то моля кажете: къде ни е свободата? И ако е така, то за нас няма нито възнаграждение, нито наказание за постъпките ни. Защо всеки се чувства като индивидуалност? Какво във всеки от нас е особено? Кое свойство в нас все пак можем да изменяне независимо? Ако то съществува ние задължително трябва да го отличим от всички останали свойства, да развиваме само него, тъй като останалите ще се развиват въпреки нашата воля.

Четирите фактора.

Във всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. Основа:

Това е първичният материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства - това е порядъкът на развитието му. Например, гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница, т.е. от същия вид. Зърното изгнива - външната форма напълно изчезва, подобно на това, както нашето тяло се разлага в земята. Основата, обаче, остава и дава ново начало, подобно на това, както душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. Неизменните свойства на основата.

Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда - от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата - пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. Свойствата променящи се под въздействието на външните сили.

Под въздействието на външните фактори, качествено се променя (обвивката на същността). Зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка на влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажността, дъждът относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителят относно човек.

4. Измененията на външните сили.

На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек, развивайки се, влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човека. По такъв начин човекът и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И дори човек денонощно да прекарва в изследване, все едно нищо няма да може да измени или прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием - всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се реализира ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене и изводи.

1) Същността си човек не може да промени.

2) Законите, по които се променя същността му - човек не може да измени.

3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия - човек не може да промени.

4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим - човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние.

Единственото на което може да повлияе окръжаващата среда, това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни, или ще го измине спокойно и удобно, защото сам се стреми към целта.

Пожелавам приятен ден на всички

[Guest Кристиян]

Завърших горния си постинг, но когато го прочетох вече "пуснат" във форумната "страница", нещо започна да ме кара да прочета едно хистори от един диалог, който водих снощи, и в който по едно време стана въпрос за първото от блаженствата, от т.нар. Планинска Проповед на Христос- глава 5-та от евангелието от Матей, и "дойдоха" двата варианта на това "първо блаженство":

" Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно"- варианта на библейски превод от 1885г.-т.нар. Цариградска библия, както и няколко по-късни издания- София, 1924г. и др.

"Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно"- изданията на "нашенския" синод, да речем от 1998г, или почти всяко протестантско издание- превод от Американско Национално Издание на библията.

Не му е мястото тук, да се разискват блаженствата, но това първо сред блаженствата, разкрива именно същината на тази тема- свободата на волята, а също така има пряко отношения към дефиницията на понятието свобода, и на понятието воля- поотделно и заедно.

Поставянето му на първо място е "условие", от което зависи дали следващите "блаженства" след това, първото, изобщо и мат възможността да се проявят.

Пътят към свободата започва с първото блаженство.

Не знам дали си струва да направя отделна тема за блаженствата, и какво е научното и практическото им значение по отношение на еволюирането на човешкото съзнание и изкачването по стълбата нагоре в духовно направление, в осъществяването на съзнателна и трайна връзка между човека и Душата му, а после между човека-Душа и Духа, и съзнателното двупосочно общуване между човек и Бог, това оставям на преценката на четящите- потребители, модератори, администратор.

9 блаженства, 9 стъпки на взаимодействие между киселина и основа, светлина/тъмнина, добро/зло, мъж/жена до постигане на пълна и трайна "неутрализация", основният продукт от която е солта, а другите- вода, въглероден двуокис, и енергия- топлинна- това е пример, взет от химията, всеки може да си го спомни от училище- солна киселина, натриева основа, епруветка...

Същите процеси се извършват и на нивото на анатомията и физиологията както на физическото тяло, така и на етерното, астралното, менталното и прочие тела, които се подчиняват на всичко, което представлява Тора- петте книги Мойсееви, или т.нар. "Закон".

Ако можем да "заместим" понятията киселина, основа, взаимодействие, сол, вода, въглероден двуокис, топлина с адекватните им понятия, дефиниращи Живота, ще сме осъзнали що за нещо е волята, свободата, и свободната воля що за "дзвер" е...

[стругар]

Стругар, в математиката, за да докажеш определена теза, има необходими и достатъчни условия. Трябва да са налице и едните, и другите. Твоето доказателство със сънищата е само достатъчно условие, но не и необходимо.

Защо да не е необходимо? Как по-лесно да се докаже невъзможността за промяна на бъдещето от един сън, който се сбъдва с такава точност и прецизност до най-малките детайли?

казваш, че 99% от сънищата ти се сбъдват, а този 1% в чия сметка го поставяш? Дори и 0.1% да беше - пак е прекалено голяма възможността да проявяваш свободната си воля. А не ти ли се случват и много други неща и то важни, които пък въобще не си сънувал?

Аз казах, че 99% от сънищата ми които се сбъдват се сбъдват в същея ден, в който се събуждам. Останалия около 1% се сбъдва след неколко дни, седмица, две най-много. Сънувам най-често под формата на кадри, които ще видя с очите си на яве. Вместо първо да изживея събитието и после да го сънувам, аз първо го сънувам и след това го изживявам. Не казвам че всичките ми сънища се сбъдват, сънувам и по-нереалистични неща, некой път и символични. Но вероятно докато сънувам, аз виждам целия утрешен ден като на филм, само че запомням само детайлите, сънувани малко преди да се събудя.

И не мога да кажа че повечето сбъднати сънища са за важни събития, напротив, нема никаква закономерност що се отнася до техната важност.

Освен това ти казваш, но и да не беше казал, аз щях да те попитам - какво сънуваш най-често: съвсем близки събития (т.е. какво се случва утре, вдругиден или доста далечни, поне след година или 10години) и кои сънища се сбъдват повече - тези за утре или тези за след година?

Ами те повечето (даже са над 99%) се отнасят за утрешния ден. По-далечните са редкост, но затова пък измежду тех има ярки и запомнящи се и доста близки(дори напълно еднакви) с реалността. Но имам приятел от казармата, който месец преди да влезне в казармата сънува една картина. Като влезна в поделението и неговия батальон очакваше да я види, но 7 месеца така и не я виде и беше забравил за нея докато един ден не стана сбиване, след което го преместиха в наказателната рота и новия батальон, там беше картината от неговия сън.

Имай пред вид, че събитията за утре са примерно 1000 пъти по-детерминирани (предопределени) от тези след 1 година, именно защото до тогава ще са се натрупали поне 1000 дори и незначителни проявления на свободната воля на всички участници в събитието.

Така е, ако приемем че проявите на свободна воля са нещо съвсем извънредно и редко срещано. Например ти като говориш с некой, репликите и на единия и на другия плод на свободна воля и лични мисли ли са или са предначертани? Защото макар и на следващия ден, некои от сънищата ми се сбъдват със страшна дори зловеща точност. Това ако не са доказателства за липса на свободна воля... един часовник ще върви ли точно ако махнеш едно от зъбните колела или ако едното се забави малко повече как другите ще се въртят по план за да звънне в точния час?

Аз мисля, че просто ти си един от хората, които имат възможност за сравнително лесен достъп до т.нар. Акашеви записи, което обаче те кара да си изградиш именно такава теория.

Ами каква друга теория може да има след като сънищата са ми като "очаквайте" и "в следващия епизод ще видите..."?

Аз имам и друга теория но сега не искам да я споделям.

[Диана Илиева]

Не е необходимо условие най-малкото заради това, че дори и да не го беше сънувал, пак точно така щяха да се случат нещата.

А иначе много хора, включително и аз, са имали още по-впечатлителни изживявания, наричани "де жа ву", т.е. попадаш в ситуация, която сякаш се случва с теб за втори път, която сякаш вече си преживял и знаеш какво ще се случи. Например както си стоя в кухнята и разговарям с майка ми, изведнъж в съзнанието ми нахлува "спомен" как стоим в същите пози и на същите места, какво тя ще каже, какво аз, и после пак тя. И хем се усещам за това, хем автоматично си отварям устата и казвам точно същите реплики, "каквито трябва", и майка ми отговори пак каквото знаех, че ще каже, обаче след това аз реших, че ще изляза от сценария, трепнах и реших да отговоря друго, в този момент се прекъсна и усещането ми за "де жа ву".

По твоята логика това пък може да е доказателство за наличие на свободна воля, защото буквално съм я проявила в тази ситуация, но пак не е сигурно доказателство, защото пак е само достатъчно условие, но не и необходимо.

[Слънчева]

"Един урок, неразбран и неусвоен, може да се повтори"-цитат от Дневникът на един маг на П. Коелю

А животът е училище...

[стругар]

За дежавюто не мога да кажа защото има вероятност това явление да е просто мозъчна илюзия. Лошото е че при него всичко става миг за миг и не може да се докаже много с това. А сънищата съм ги разказвал на хора и след неколко часа са се сбъдвали, имам куп свидетели. Но по некакъв начин винаги влизам в сбъднатите сънища много рязко и се озовавам в ситуацията но докато помисля да променя нещо тя свършва. Те повечето се развиват бързо, а тия които са по-дълги са толкова впечатляващи че от силната изненада не мога да реагирам и да променя нещо. Навремето си записвах всеки сън и броех колко ще се сбъднат, но после свикнах с тех и изгубих интерес да водя статистика.

Един сън ще разкажа по-подробно за да разбереж горе долу как действат.

Сънувам че седя на вилата в планината на стълбите и си играя с кучето, вдигам поглед и небето е черно а слънцето едвам прозира изпод черния купол. А на пътя - 2-ма човека си говорят и единия ме поглежда. Събудих се и не знаех що за сън беше това. Минаха неколко дена и по молба на друг човек, заминахме за вилата за неколко дни. Докато минаваме с колата видех че гората се е запалила, слабо, малък пожар но изобщо не направих никаква връзка със съня. След 2 дена пожаро се беше разрастнал по вина и на пожарникарите, които в опитите си да запалят част от гората за да направят буферна зона и да не се разрастне стана точно обратното и с помощта на ветъро и на сухото време... и изведнъж както си седа на стълбите, кучето до мене, бех забравил за съня, задуха страшно силен ветър към нас и за секунди небето почерне от дим, поглеждам нагоре и гледам същата гледка като в съня, чак тогава се сетих за него, чувството беше все едно виждам второто пришествие, такава изненада, гледам до мене - куче, а на пътя - същите двама човека и единия ме погледна по същия начин... и аз само гледам като ошашавен и незнам шо става... тоя беше един от първите по-ярки сбъднати сънища и беше като шок в момента на случката.

Какви са изводите:

- какво ме накара да седна там в тоя времеви отрязък от неколко секунди, какво накара кучето да дойде малко преди това да се случи, каква сила запрограмира двамата човека да са точно там на това место (без голема логика за това, можеше да са навсекъде, просто там са се засекли) и да се обърне към мен и да ме погледне точно тогава когато аз погледнах нагоре и свалих поглед, какво накара пожарникарите да оплескат работата, какво накара ветъро да задуха силно точно тогава точно в тая посока, и защо решихме да ходим на вилата точно в тия дни...

С тоя сън исках да обясня как нещата се случват изненадващо, без шанс да реагирам по-различно. Как всичко се случва точно в същия времеви отрязък и съвпада с такива тънки детайли. А немаше как да съвпада ако кучето, аз, другите хора, толкова много "свободни воли" са замесени че ако верно имаше свободна воля това немаше да се случи така...

[Венцислав_]

За свободната воля и нейните сили

Яков Арминий

Думата арбитър (arbitrum) “избор” или “свободна воля” означава както способността на ума да разбира, посредством която той е способен да отсъжда нещата, които достигат до него, така и самото отсъждане, което умът прави посредством тази своя способност. Последното се прехвърля от ума към волята, въз основа на изключително тясната връзка, която съществува между двете.

Свободата, когато се приписва на волята, е по-скоро нейното желание, въпреки че тя има своите корени в разбирането и причината. Най-общо тя може да бъде разбирана по няколко различни начина:

(1) Това е свобода от контрола или властта на някого, който заповядва и от задължението да се подчиняваш.

(2) От проверка, грижа и управление на висшестоящ.

(30 Това е също така свобода от необходимост, независимо дали произлизаща от външна принуда или от естествено вътрешно задължение да направиш нещо.

(4) Това е свободата от греха и от неговия контрол.

(5) И свободата от страданието.

2. От всички тези 5 измерения на свободата първите 2 са присъщи единствено на Бог, Който притежава пълна независимост или абсолютна свобода на действията. Но останалите 3 измерения могат да са присъщи и на човека, и поне до известна степен са му свойствени. И наистина, първото [от оставащите три измерения, бел.ред.], а именно свободата от необходимост, му е винаги присъща, защото естествено се намира във волята като неин атрибут, тъй като не е възможно да им воля, ако тя не е свободна. Свободата от страдание, която е била присъща на човека, когато е бил първоначално сътворен, но не и след като е съгрешил, ще му бъде отново присъща, когато бъде преведен телесно и духовно в небесно блаженство. Но тези две измерения, свободата от необходимост и от страдание, не засягат нашия диспут. За нас, следователно, остава да дискутираме за свободата от греха и неговата власт, който предмет в наше време предизвиква основния спор.

3. Пита се, следователно, има ли в човека свобода на волята от греха и от неговото робство, и до каква степен тя съществува? Или казано по друг начин, каква е силата на човека да разбира, да желае и да върши това, което е добро? За да дадем удовлетворителен отговор на този въпрос, трябва да вземем под внимание добрия обект и промяната на условията, под които се намира човек. Добрите неща, предоставени на човека, са три: естествените, които той споделя заедно с другите творения, плътските (букв. животинските), които му принадлежат като човек и духовните, които са му предоставени като на участник  в Божественото естество. Условията също така са три: това на първоначалната невинност, в която Бог го е поставил при сътворението; това на последващата поквара, в която изпада чрез греха, изоставяйки първоначалната невинност; и на последно място, това на възстановената праведност, в която той бива поставен благодарение на Христовата благодат.

4. Но тъй като за нас би било от твърде малка полза да изследваме каква сила има свободната воля да разбира, да желае и да извършва естествените и плътските добри неща, ние ще пропуснем това и ще пристъпим към разискване на духовните блага, които засягат духовния живот на човека, т.е. живот, основан на богоподобие, търсейки в Писанието каква сила има човекът, живеещ плътски, да разбира, да желае и да върши духовно добри неща, които единствено са истински добри и угодни на Бога. В настоящото разглеждане въпросът ще се реши посредством разглеждането на трите състояния, които вече бяха споменати (в 3), като различията между вижданията ще се определят от разбирането ни за връзката на тези сили с промяната на всяко от състоянията.

5. В състоянието на първоначална невинност човек е имал ум, надарен с ясно разбиране на небесната светлина и истината, отнасяща се до Бога и Неговите дела, и воля, до степен достатъчна за неговото спасение и за прослава на Бога; той имал сърце, надарено с “праведност и истинска святост” и истинска и спасителна любов към доброто; и сила, напълно достатъчна, за да изпълни закона, даден му от Бога. Това лесно може да се докаже от описанието на Божия образ, според който човекът е бил сътворен (Бит. 1:26-27), от Божия закон, който му е бил даден (2:17) и на последно място - от аналогичното възстановяване на същия образ в Христос Исус (Еф. 4:24; Кол.3:10).

6. Но човекът не е бил така твърдо установен в това състояние на невинност, че да не може да падне и, виждайки някакво благо (било то от по-нисш вид и свързано с плътския живот или по-висше и свързано с духовния живот), безредно и беззаконно го потърсил и доброволно, посредством нелепото пожелание на това благо се отклонил от подчинението, което му било заповядано. И отвръщайки се от светлината на своя собствен ум и своето най-голямо благо, което е Бог, или поне, обръщайки се към това кaто най-висшето благо, не желаело той да прави и освен това, обръщайки ума и сърцето си към по-нисше благо, той престъпил заповедта, която му била дадена, за да живее. Чрез това извратено желание той свалил себе си от достойно и издигнато положение в състояние на най-дълбоко нещастие, т.е под властта на греха. Защото, “на когото предавате себе си като послушни слуги” (Римл. 6:16) и “от каквото е победен, някой на това става роб” (2 Пт. 2:19).

7. В това състояние свободната воля по отношение на истинското благо е не само наранена, осакатена, безсилна, превита и отслабена; но също така е и поробена, разрушена и изгубена. И нейната сила е не само отслабена и безполезна, ако не е подкрепена от благодатта, но въобще няма никаква сила, освен тази, дадена от Божията благодат. Защото Христос казва: “Без Мен не можете да направите нищо”. Св. Августин, след като задълбочено е разсъждавал върху всяка дума от този пасаж, казва така: “Христос не казва, без Мен можете да направите малко, нито без Мен можете да направите всяко трудно нещо, нито без Мен можете да го направите, но трудно. Но Той казва, без Мен не можете да направите Нищо!”

За да може това да стане още по-ясно, ние ще разгледаме поотделно ума, желанията или волята и способността, както и самия живот на необновения човек.

8. Умът на човека в това състояние е затъмнен, лишен от спасителното знание за Бога и, според апостола, неспособен на тези неща, които принадлежат на Божия Дух. Защото: “естественият (букв. плътският) човек не подбира това, което е от Божия Дух” (1 Кор. 2:14), в който пасаж човекът е наречен “плътски” не заради плътското тяло, но поради “anima”, самата душа, която е най-благородната част от човека, която е дотолкова замъглена от облаците на невежеството, че може да бъде описана с епитетите “лъжлива” и “глупава”, и по този начин самият човек, помрачен в своя разум, е преобладаващо “безумен” или глупав, “безумец” и дори “тъмнина” (Римл. 1:21-22; Еф. 4:17-18 Тит. 3:3; Еф. 5:8). Това е вярно не само, когато от истината на закона, който до голяма степен е записан в ума, той е приготвян чрез заключенията на разбирането; но по същия начин, когато, чрез просто разбиране той приема истината на евангелието, достигаща до него отвън. Защото човешкият ум счита за “глупост” това, което е най-прекрасната Божия “мъдрост”. (1 Кор. 1:18-24). Като обобщение, това, което беше казано, трябва да бъде разбирано не само по отношение на практическото разбиране и отсъждането на практическото одобрение, но също така и на теоретическото разбиране и отсъждане на общата оценка.

9. Помрачаването на ума, осъществяващо перверзността на желанията, е противно и мрази това, което е истински добро и угодно на Бога, но обича и се наслаждава на това, което е зло. Апостолът не би могъл да направи по-ясно описание от това, което се съдържа в следните думи: “Но плътският ум е враждебен на Бога; защото не се покорява на Божия закон, нито пък може. И така тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.” (Римл. 8:7)

Поради тази причина човешкото сърце много често е наричано измамно и покварено, необрязано, закоравено и каменно (Ер. 13:10; 17:19; Ез. 36:26). Казва ни се, че неговите пожелания са “зло още от младостта му” (Бит. 5:6; 8:21). И “от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства и т.н. (Мат. 15:19).

10. Точно отговаряща на тази помраченост на ума и поквареност на сърцето е цялостната слабост на всичката сила да извършва това, което е истински добро и да избягва това, което е зло. Следните думи на Христос илюстрират важността на това: “Лошото дърво дава лош плод” (Мат. 7:18) и “как можете да говорите добро Вие, които сте зли?” (Мт. 12:34)

Следващият текст се отнася до доброто, което е заповядано в евангелието: “Никой не може да дойде при Mен, ако не го привлече Oтец Mи” (Йн. 6:44) Подобни са и думите на апостола: “Но плътският ум не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римл. 8:7), следователно човекът, който е под това робство, не може да извърши това, което законът заповядва. Същият апостол казва: “Когато бяхме плътски, в нас живееха плътските страсти” или „процъфтяваха буйно“ (Римл. 7:5). Същото показват и всички тези пасажи, които представят човека в подобно положение под властта на греха и Сатана, доведен до състояние на роб и “поробен от дявола” (Римл. 6:20; 2 Тим. 2:26).

11. Нека към това бъде добавено и разглеждането на целия живот на човека под греха, за който Писанието ни дава най-ясни описания; и ще стане очевидно, че най-вярното, което може да се каже за човека в това състояние е, че той е мъртъв в греха. (Римл.3:10-19). Нека към това да добавим и свидетелствата на Писанието, които говорят за облагите, давани от Христос чрез Неговия Дух на човешкия ум и воля, и по този начин на целия човек (1 Кор. 6:9-11; Гал. 5:19-25; Еф. 2:2-7; 4:7-20; Тит. 3:3-7). Защото става най-очевидно, как благословенията, отнети от човека поради греха, му биват връщани чрез огромния брой благословения, достигащи до вярващия чрез Святия Дух, когато на природата се гледа като на лишена от всичко това, което по свидетелството на Писанието се извършва в човеците и се доставя чрез действието на Святия Дух. Следователно, ако “където е Господният Дух, там е свобода” (2 Кор. 3:17) и ако единствено свободни са тези, които Синът е освободил (Йн. 8:36), то следва, че нашaта воля не е свободна от първия грях, т.е. не е свободна да върши добро, освен ако не  е освободена от Сина чрез Неговия Дух.

12. Но далеч по-различно е състоянието на свободната воля на човека, разгледана в третото състояние на човека – това на Възстановена Праведност. Защото, когато нова светлина и знание за Бога и Христос, и за Божията воля биват запалени в неговия ум, и когато нови желания, склонности и мотиви, съгласни с Божия закон, биват вложени в неговото сърце и нови сили се появяват в него, настъпва промяна и, бивайки освободен от царството на тъмнината и направен “светлина в Господа” (Еф. 5:8), той разбира истинското и спасително добро, така че след като закоравялостта на неговото каменно сърце е променена в меко сърце и законът на Бога според завета на благодатта е бил написан на него (Ер. 31:32-35), той обича и прегръща това, което е добро, справедливо и истинно, и така, бивайки направен способен в Христос, сега е съработник на Бога и следвайки доброто, което познава и обича, го извършва на практика. Но всичко, независимо, дали се отнася към знанието, святостта или силата, всичко му е дадено чрез силата на Святия Дух, Който заради това е наречен “Дух на мъдрост и на знание, на съвет и сила, на знание и на страх от Господа” (Ис. 11:2) “Дух на благодат” (Зах. 12:10) “на вяра” (2 Кор. 4:13) “Дух на осиновление” (Римл. 8:16) и “Дух на святост”, и на Когото Писанието приписва акта на просветление, обновяване и утвърждаване.

13. Следва да бъдат обсъдени още две неща: Първото, че този акт на обновяване и просветление не е еднократно действие, завършващо в даден момент, но се подновява и усъвършенства с времето, като нараства всекидневно. Защото “старият човек е разпнат, така че да бъде унищожено тялото на греха” (Римл. 6:6) и “вътрешният човек всеки ден се подновява” (2 Кор. 4:16). Поради тази причина в обновените хора, докато живеят в тези смъртни тела, “плътта воюва срещу Духа” (Гал.5:17). Така се оказва, че те не са в  състояние да извършат никакво добро, без голяма съпротива и жестока борба, и без да са опазени от съпротивата на злото.

Случва се, било поради невежество, било поради несигурност, а понякога и поради извращаване, те да съгрешават, както можем да видим при Мойсей, Аарон, Петър и Давид. И това не се случва само инцидентно; но дори и в най-съвършените се изпълнява следното писание: “Няма човек, който да не греши” (1 Царе 8:46).

14. Второто нещо, което следва да разгледаме, е, че първата причина (подтик) за всяко добро нещо, както и израстването, продължаването и дори устойчивостта в доброто, не идват от самите нас, а от Бога чрез Святия Дух. Защото: “Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6) и “пазени с Божия сила чрез вяра.” (1 Петър 1:50 “Бог на всяко добро да ви усъвършенства, укрепи и направи непоколебими” (1:10).

Ако се случи човек, който е новороден  да падне  в грях, той нито се покайва, нито става, освен ако не бъде вдигнат отново от Бога чрез силата на Неговия Святи Дух и не бъде обновен в покаянието. Това е доказано по най-задоволителен начин чрез примера на Давид и Петър.

“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар идват от горе от Отца на светлините” (Як. 1:17), чрез силата на Когото мъртвите се връщат към живот,  падналите са изправени и възстановени, слепите са просветени и могат да виждат, тези, които не желаят са подбудени да желаят, слабите са утвърдени и стоят, стоящите са подкрепени, така че да могат да работят и да бъдат съработници на Бога, “на Когото да бъде слава в църквата, чрез Исус Христос, през всички векове. Амин.” “Последващата благодат наистина подпомага добрите намерения на човека. Но тези добри желания не биха съществували без предхождащата или предварителната благодат. И, въпреки че желанията на човека, които са наречени добри, са подкрепени от благодатта, когато вече ги има, все пак те не биха съществували без благодатта, но са подбудени от Него,  относно Когото апостолът пише следното, “но благодаря на Бога, Който дава същата нежна грижа в сърцето на Тит за Вас. Ако Бог подбужда някого да има “същата нежна грижа” за другите, Той ще “положи в сърцето” на някой друг да има “нежна грижа за него” (Августин; Срещу второто послание на пелагианите 1.2. с 9)

“Когато питаш има ли свободна воля? Аз отговарям със смелост: тя спасява. Отнемете СВОБОДНАТА ВОЛЯ и няма да остане нищо за спасяване. Отнемете БЛАГОДАТТА и няма да остане никакво средство за спасение. Това дело (на спасението) не може да бъде извършено без двете страни  - едната, от която произлиза милостта; другата, на която или в която, то може да бъде изработено. Бог е авторът на спасението. Свободната воля е единствено способна да бъде спасена. Никой, освен Бог, не може да даде спасение и нищо, освен свободната воля, не може да го приеме.”

източник

Св. Аврелий Августин за благодатта и свободата на волята

Към Валентин и монасите с него

Глава I

Заради тия, които така прогласяват и защитават свободното човешко произволение, че дръзват да не признават и се опитват да отстранят благодатта Божия, която ни призовава към Бога и от лошите наши заслуги ни освобождава, и чрез която натрупваме добрите заслуги, дето ще ни отведат във вечния живот, много вече разисквахме, пък и писахме, според дареното ни по Господне благоволение. Но тъй като има такива, които така защитават благодатта Божия, че отричат свободата на човешкия избор, или пък смятат, че когато се защитава благодатта, следва да се отрича свободния избор, погрижих се да се обърна с това послание към Ваша милост, брате Валентине, и към останалите Ви съслуживци Божии, подбуден от взаимната братска любов.

Защото, брате, неколцина от Вашето съобщество, които дойдоха при нас (по тях изпращам нижеследующето), ни съобщиха, че по този въпрос има разногласия между вас. И тъй, прелюбезни, за да не ви обърква неяснотата на тоя въпрос, напомням ви най-напред за всичко, което ще разберете, да поблагодарите Богу; а за онова, що все още остава недостъпно за устремлението на вашия ум, молете Бог да ви дари с разбиране, но съхранете мир и любов между вас; и ходете в това, до което сте съумели да стигнете, додето сам Той не ви доведе до нещата, които все още не разумявате.

Това напомня апостол Павел, който след като признава, че още не е съвършен, малко след това казва: "Които, прочее, сме съвършени, това да мислим", сиреч ние сме съвършени дотолкова, че все още не сме достигнали достатъчното за нас съвършенство; а сетне добавя: "Ако ли нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие; но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени" (Филип., 3:15-16). Наистина, ние сме единомислени по това, до което сме достигнали, ние ще можем да стигнем и до все още недостигнатото, защото Бог ще ни го открови, даже ако го мислим иначе, стига само да не отстъпваме от онова, което той вече ни е открил.

Глава II

Но Бог ни е откровил чрез Светото свое Писание, че в човека има свободно произволение. А как го е откровил, ще ви припомня не с човешка, ами с божествена реч. Първо, самите божествени заповеди не биха имали никаква полза, ако човекът не притежаваше свободното произволение, та като ги осъществи, да постигне обещаните му награди. Наистина, те били дадени тъй, че човекът да не е извиним за незнанието си, както в "Евангелието" Господ казва за юдеите: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си" (Иоан, 15:22). За какъв грях говори, ако не за оня, големия, за който знаел отнапред - още когато казал това, - че ще го сторят, сиреч че ще го погубят? Защото и преди още Христос да е дошъл в плът при тях, те не били безгрешни.

Пак апостолът казва: "Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у него, сиреч вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми" (Рим., 1:18-20). Защо ги нарича неизвиняеми, ако не заради онова извинение, до което обикновено прибягва човешката гордост: "Ако знаех, щях да го сторя; не знаех, за това не го сторих", или: "Ако знам, ще го сторя; не го правя, защото не зная"? Това именно извинение им се отнема, когато бъдат дадени заповедите или се проясни знанието за това, че не бива да се греши.

Има обаче и люде, които се опитват да извинят себе си с Бога. За тях апостол Иаков казва: "Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт" (Иак., 1:13-15). На тия, дето искат да извинят себе си с Бога, тъй отвръща книгата с притчите Соломонови: "Глупостта на човека изкривява път му, а сърцето му негодува против Господа" (Притч., 19:3).

А книгата с премъдростите на Иисуса, сина Сирахов, казва: "Не казвай: "заради Господа отстъпих", защото което Той мрази, това не бива да правиш. Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек. Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него. Той от начало сътвори човека и го остави на произволението му. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка. Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде" (Сир., 15:11-17). Ето, виждаме как откровено се изявява свободното произволение на човешката воля.

Какво означава, дето на толкова много места Бог повелява да бъдат спазвани и съблюдавани заповедите му? Защо повелява, ако няма свободно произволение? Как е блажен онзи, за когото е речено в псалома, че "в закона на Господа е волята му" (Пс., 1:2)? Не указва ли всичко това достатъчно, че чрез волята си човек е в закона Господен? Най-сетне, толкова много са заповедите, отправени именно в някакъв смисъл към волята, както например: "Не се оставяй да те надвива злото" (Рим., 12:21), или подобните нему: "Не бивайте като кон, като неразумно муле" (Пс., 31:9), или: "Не се смятай за мъдрец", и: "Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае", и: "Не крой зло против ближния си" (пак там, 3:7,11,27,29), или "Не давай внимание на лъстива жена" (пак там, 5:2), или: "Не иска да се вразуми, та да върши добро" (Пс., 35:4), или: "Не отхвърляй завета на майка си" (Притч., 1:8) или: "Не избраха за себе си страха Господен" (Притч., 1:29), и още неизброими подобни изречени я във вехтите божествени книги.

Какво показват те всичките, ако не свободния избор на човешката воля? А какво друго е показано в новите евангелски и апостолски книги, там, дето е речено: "Не си събирайте съкровищата на земята" (Мат., 6:19), и: "Не бойте се от ония, които убиват тялото" (пак там, 10:28), и: "Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си" (пак там, 16:24), и: "На земята мир, между човеците благоволение" (Лука, 2:14); или казаното от апостол Павел: "Няма да сгреши, ако се омъжи. Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави" (I. Кор., 7:36-37).

Пак той казва: "Ако доброволно върша това, имам награда" (пак там, 9:17); и отново той: "Както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му" (II. Кор., 8:11). А към Тимотея се обръща така: "Кога пренебрегнат Христа, искат да се женят" (I. Тим., 5:11) и другаде: "Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (II. Тим., 3:12), и пак към Тимотея: "Не занемаряй дарбата, която е в тебе" (I. Тим., 4:14). И към Филимон: "Да бъде твоята добрина не по принуждение, а доброволна" (Филим., 14). А на слугите си напомня да служат на господарите от душа и драговолно (Ефес., 6:6).

Същото казва и Иаков: "Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие" (Иак., 2:1), и още: "Не се клеветете" (пак там, 4:11). А и Иоан говори в посланието си: "Не обичайте света" (I. Иоан, 2:15), а и други такива неща. Разбира се, там, дето е речено "не пожелавай това или онова", или дето се казва, че нещо трябва или не бива да се върши, божествените нареждания изискват усилието на волята, а с това достатъчно ясно изтъкват свободното произволение. Никой, значи, да не обвинява Бога в сърцето си, ами себе си да вини, когато съгрешава. А и когато върши нещо по Бога, да го не отлъчва от собствената си воля. Защото когато го върши доброволно, тогава делото му се нарича добро и той може да се надява на награда за доброто си дело пред оня, за когото е речено: "Тогава ще въздаде всекиму според делата му" (Мат., 16:27).

Глава III

И тъй, обичайното извинение с незнанието се отнема от людете, узнали божествените наредби. Ала не ще останат без наказание и онези, които не знаят Божия закон. "Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени" (Рим., 2:12). Аз не мисля, че с това апостолът е искал да каже, че непознаващите в греховете си закона ще страдат повече от познаващите го. Истина е, че привидно погибелта е нещо по-лошо от осъждането, но тъй като това се отнася до езичниците и юдеите, първите от които нямат закон, а вторите са го получили, кой ще дръзне да каже, че юдеите, които не повярвали в Христа, съгрешавайки в закона, не ще погинат, понеже за тях е речено "чрез закон ще бъдат съдени"? Защото никой не може да бъде освободен, ако не вярва в Христа, и те ще бъдат осъдени тъй, че всички те да загинат.

Ако положението на незнаещите закона Божи е по-лошо от това на знаещите, как ще е истинно реченото от Господа в Евангелието; "Оня слуга, който не е знаял волята на господаря си, и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко; а който е знаял волята на господаря си, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много" (Лука, 12:48,47). Тук той показва, че по-тежко греши знаещият, нежели незнаещият. И въпреки това не бива да бягаме към мрака на незнанието, та там всеки да си намери извинение. Защото едно е да не знаеш, друго - да не искаш да знаеш. Както е упрекната волята у оня, за когото е речено: "Не иска да се вразуми, та да върши добро" (Пс., 35:4).

Ала и онова незнание - не на нежелаещите да узнаят, а просто на незнаещите - не извинява никого дотолкова, че да не гори той във вечния огън, макар и той да не е повярвал поради това, че изобщо не е и чувал онова, в което да вярва; може би само огънят ще го гори по-малко жестоко. Защото не без причина е казано: "Излей гнева Си върху народите, които Те не познават" (Пс., 78:6); и не безпричинни са думите на апостола: "Дойде в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога" (II. Сол., 1:8). При все това, за да имаме това знание и да не реква никой: "Не знаех, не чух, не разбрах", към човешката воля са обърнати словата: "Не бивайте като кон, като неразумно муле" (Пс., 31:9), макар че по-лош изглежда онзи, за когото е речено: "Роб с думи няма да се научи, защото и да ги разбира, не слуша" (Притч., 29:19). А пък когато човек рече: "Не мога да сторя това, което е заповядано, защото от похотта си съм победен", той вече няма извинение от незнанието си и не обвинява Бога в сърцето си, ами познава злото в себе си и се измъчва; нему именно казва апостолът: "Не се оставяй да те надвива, но надвивай злото с добро" (Рим., 12:21). И когато казва: "не се оставяй да те надвие", той без съмнение се обръща към свободния избор на волята му. Защото желанието и нежеланието са присъщи на собствената му воля.

Глава IV

Трябва да се пазим обаче да не схванем всичките тези, а и останалите божествени свидетелства в защита на свободната воля (които несъмнено са твърде много) така, че да не остане място за помощта и благодатта Божия спрямо благочестивия и добродетелен живот, за който наградата ще е вечна; и да не дръзне някой нещастник, който живее добродетелно и върши добри дела (или по-скоро си въобразява че живее добродетелно и върши добри дела), да се възслави в себе си, а не в Господа, и в себе си да положи упованието на праведния живот, та да го стигне проклятието на пророк Иеремия, който казва: "Проклет оня човек, който се надява на човек и плътта на мишците си прави своя опора, и чието сърце страни от Господа" (Иер., 17:5).

Разберете добре, братя, това свидетелство на пророка. Наистина, той не е рекъл: "Проклет оня човек, който се надява на себе си", и някому може да се стори, че той казва: "Проклет оня човек, който се надява на човек", та никой да се не надява на друг човек, а на себе си. Та за да покаже, че увещава човека и на себе си да се не уповава, веднага след думите: "Проклет оня човек, който се надява на човек", добавя: "и плътта на мишците си прави своя опора". Мишцата тук означава способността за действие. А под името "плът" следва да се разбира човешката уязвимост. И плътта на мишците си прави своя опора онзи, който смята, че за да постъпва добре му стига онази уязвима и немощна, сиреч човешка, способност, и не се уповава на Господнята помощ.

Затова добавя: "и чието сърце страни от Господа". Такава е пелагианската ерес, не древната, ами наскоро възникналата: и макар тази ерес да бе оспорвана дълго време, по необходимост въпросът достигна и до последните епископски събори; оттам аз ви изпратих ако не всичко, то поне заслужаващото да бъде прочетено. Ние, следователно, да се не надяваме на човек и плътта на мишците си да не правим наша опора, и да не страни сърцето ни от Господа, ами да му рече: "Бъди мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой" (Пс., 26:9).

Така че, любезни, както с гореприведените свидетелства на Светото Писание доказахме, че за добродетелен живот и праведно действуване в човека е налице свободно произволение на волята, тъй да разгледаме и божествените свидетелства за благодатта Божия, без която не можем да сътворим нищо добро. Първо да кажа нещо за собствения ви обет. Защото не би ви събрало това общежитие, в което живеете във въздържание, ако не бяхте презряли насладата от съпружеството. Но ето, когато учениците казали по повод реченото от Господа: "Ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени", той им отвърнал: "Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено" (Мат., 19:10-11).

Нима не към свободното произволение на Тимотея се обръщал апостолът, като рекъл: "Пази себе си чист" (I. Тим., 5:22)? И тук именно посочва могъществото на волята, като казва: "без да е в нужда и властен във волята си, да пази своята девица". Ала "не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено". Защото ония, на които не е дадено, или не искат, или не могат да изпълнят това, дето желаят: а на които е дадено, тъй желаят, че съумяват и да изпълнят желанието си. И тъй, за да бъде възприето от някои словото, дето не всички могат да възприемат, са нужни както дар Божи, тъй и свободно произволение.

Защото нали и за самото целомъдрие в брачния живот апостолът казва: "Нека прави каквото иска: няма да съгреши; нека такива се омъжват" (I. Кор., 37:36); ала при все това и този живот е дар Божи по думите на Писанието: "От Господа се венчае жената за мъж". Затова учителят на езичниците, препоръчвайки в проповедта си както съпружеското целомъдрие, заради което не се върши прелюбодеяние, тъй и превъзхождащото това съвършенство въздържание, заради което се не стремим изобщо към никое плътско съединение, посочва, че и едното, и другото са дарове Божии, като пише до коринтяните и им напомня, че съпрузите не бива да се мамят един друг: и след като им го е напомнил, прибавя: "Защото желая всички човеци да са като мене" - понеже сам той се въздържа от всякакво плътско общение; и след това казва: "Ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак" (пак там, 7:7).

Нима всичките ти многобройни наредби в закона Божи, да се не блудства и да се не прелюбодейства, указват нещо друго, освен свободното произволение? Защото не би имало такива наредби, ако човекът не притежаваше собствена воля, която да се подчини на божествените заповеди. И все пак тя е Божи дар, без който е невъзможно да се спази заповедта за непорочност. Затова и казва онзи мъж в книгата на Премъдростта: "Когато разбрах, че иначе не мога я овладея, освен ако Бог дари, - и че беше работа на разума да се познае, чий е този дар" (Прем. Сол., 8:21). А за да не се спазят тия свети заповеди за непорочност, "всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот' (Иак., 1:14). Тъй че ако човек се опита да каже: "Искам да ги спазвам, но похотта ми ме надвива", ще му изтъкне Писанието свободното му произволение с приведените по-горе думи: "Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро".

Но за да стане това, на помощ иде благодатта: а пък ако не дойде, не ще има закон освен силата на греха. Защото умножава се похотта и по-силна става от запрещаващия закон, ако на помощ не се притече духът на благодатта. Това именно твърди същият учител на езичниците: "Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът". Ето защо казва човекът: "Искам да спазвам наредбата на закона, но ме надмогва силата на похотта ми". И когато се обърнат към волята му и рекат: "Не се оставяй да те надвива злото", ще му помогне ли нещо, ако благодатта не му дойде на помощ? Това прибавил по-нататък и сам апостолът: защото като казал: "силата на греха е законът", продължил: "Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа" (I. Кор., 15:56-57). Следователно и победата, надмогваща порока, е не нещо друго, ами дар Божи, подпомагащ в това сражение свободната воля.

Затова и небесният Учител говори: "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение" (Мат., 26:41). Значи всеки, сражавайки се срещу собствената си похотливост, трябва да се моли, да не изпадне в изкушение, сиреч да не бъде увлечен и съблазнен от нея. А в изкушение не ще изпадне, ако с добрата си воля надмогне злото желание. И все пак произволението на човешката воля не ще е достатъчно, ако Господ не отдаде победата на оногова, който се моли да не бъде въвеждан в изкушение. А има ли нещо по-очевидно от благодатта Божия, която се проявява там, дето постигаме онова, за което се молим? Защото ако е рекъл Спасителят наш: "Бъдете будни, за да не паднете в изкушение", това увещание очевидно е насочено към човешката воля; а пък с думите "и се молете" посочва, че Бог ни помага да не изпадаме в изкушение. Речено е на свободното произволение: "Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа" (Притч., 3:11); и Господ говори: "Но Аз се молих за тебе, Петре, да не оскъднее вярата ти" (Лука, 22:32). Човеку на помощ се притича, следователно, благодатта, за да не се заповяда безпричинно на волята му.

Глава V

Когато Бог казва: "Обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас" (Зах., 1:3), едното от тях - сиреч това, дето ние се обръщаме към него - е очевидно присъщо на нашата воля, а другото - дето Бог се обръща към нас - е присъщо на благодатта Божия. Тук пелагианите могат да си помислят, че е възтържествувало тяхното мнение, според което благодатта Божия не се дарява според заслугите ни. Такова нещо обаче не дръзнал да твърди дори и самият Пелагий, когато на изток, в провинция Палестина, дето е разположен градът Иерусалим, го изпитвали епископите. Но сред останалите възражения срещу него било издигнато и това, че според него благодатта Божия ни се дарява според заслугите ни: а това е толкова чуждо на католическото учение и толкова враждебно на Христовата благодат, че ако той не предал на анатема осъжданото учение, сам би си тръгнал оттам анатемосан.

Но че тази анатема била лицемерна, показват по-сетнешните му книги, в които не защитава нищо друго, освен че благодатта Божия ни се дарява според заслугите ни. Та те подбират такива места от Писанието, подобни на приведеното от мен малко по-горе: "Обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас", за да излезе, че благодатта Божия, в която и Бог се обръща към нас, ни се дарява според заслугата на собственото ни обръщане към него. И не забелязват ония, които мислят така, че ако дар Божи не беше и самото ни обръщане към Бога, не бихме вопили към него "Боже на силите, възстанови ни!" (Пс., 79:8); и: "Няма ли пак да ни оживиш", или: "Възстанови ни, Боже на нашето спасение" (пак там, 84:7,5), и други от този род, чието изброяване би било твърде дълго. Защото какво друго означава да стигнем до Христа, ако не да се обърнем към него във вярата си? И въпреки това той е рекъл: "Никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец" (Иоан, 6:65).

Също така писаното във втора книга на "Паралипоменон": "Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави" (II. Парал., 15:2), посочва произволението на волята. Ала ония, които твърдят, че благодатта Божия ни се дарява според заслугите ни, схващат тези свидетелства тъй, уж че заслугата ни се състои в това, дето сме с Бога, а пък благодатта се дарява според тая заслуга, за да бъде и той с нас. И заслугата ни уж е в това, дето го търсим; а според тая заслуга ни се дарява благодатта му, за да го намерим.

Той прогласява свободата на волята и в първа книга, дето е речено: "И ти, сине Соломоне, да познаваш Бога, твоя баща, и да Му служиш от все сърце и от все душа, защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите. Ако Го търсиш, ще Го намериш; Ако Го оставиш, Той ще те остави завинаги" (I. Парал., 28:9). Но те извеждат човешката заслуга от думите "ако Го търсиш" и смятат, че благодатта се дарява за тая заслуга, понеже е казано "ще Го намериш": и се стараят с все сили да докажат, че благодатта Божия ни се дарява според заслугите ни - сиреч, че благодатта не е благ дар. Защото комуто се въздава според заслуга, "заплатата се вменява не по милост, а по дълг", както напълно ясно с

Редактирано Февруари 19, 2007 от Венцислав_

[Валентин Петров]

нещата се случват изненадващо, без шанс да реагирам по-различно. Как всичко се случва точно в същия времеви отрязък и съвпада с такива тънки детайли. А немаше как да съвпада ако кучето, аз, другите хора, толкова много "свободни воли" са замесени че ако верно имаше свободна воля това немаше да се случи така...

фактите са интересни, но изводите от тях не са еднозначни

чистият експеримент би бил човек със свободна воля я упражни след един такъв твой сън и задейства сили с които да се опита да промени сценария

Предлагам ти следният експеримент. След сънуване на такъв сън, влез в някакъв воден басейн. Потопи главата си във водата така че очите да са под повърхността и отворени. След това покажи главата навън от водата и спомняики си съня, гледай с концентрация вълните предизвикани от изплуването на твоята глава.

Може да се направи няколко пъти. При всяко изплуване над повърхността се концентрирай върху едно и също изменение на определен предварително решен детайл от съня.

Би ми било интересно да узная резултата

[стругар]

Сценария не може да се промени, защото ако би могъл да се промени немаше да има такъв сън изобщо. Има и друго, требва ли да знаеш какво ще се случи и стремейки се да го избегнеш, чак тогава да проявиш свободната си воля? Защо в ежедневието, в разговорите, чувствата и мислите на хората не се проявява тая воля а евентуално ако знаеш бъдещето... Нема логика. А и такъв експеримент нема как да стане, от доста години чекам моменто да прецакам съдбата и да докажа за себе си че бъдещето може да се промени, но уви... Всичко е така подредено и навързано, че просто не се получава. Ако всичко е предначертано, тогава и нагласата ми да се опитам да променя непроменимата съдба също е предначертана и ще се получи парадокс ако наистина променя нещо. За съжаление повечето ми сънища са от един кадър - виждам нещо сънувано и това е, има и други много редки които траят неколко секунди, именно тех съм чекал за да си опровергая теорията но за сега безрезултатно.

Веднъж сънувах че ръката ми е в кръв целата и си викам, това сигурно е пророчески сън, днеска нема да докосвам нож, не защото ме е страх от една рана а за да докажа че може да се избегне писаното. И какво стана... порезах се от консервена капачка, по най-наивния и "случаен" начин.

А това с басейно ке го пробвам летото...

За разлика от ясновидците, които според мен предричат най-вероятното, използвайки телепатия и различните обстоятелства, пророческите сънища са нещо много по-фино и черпат информация от друга база данни. Ясновидските предсказания често не се сбъдват, а и не може да се прогнозира изход от милиони възможни комбинации (като тото числа), докато в сънищата може и не малко хора го знаят това.

[стругар]

Още едно доказателство, без връзка със сънищата.

Да речем че аз имам свободна воля, мога ли ако реша със тая моя воля да убия човек? Е така, без причина, просто убивам човек. Ако моето дело е плод на моята воля, тогава смъртта на невинния човек плод на какво ще бъде? Знаем че нема случайности на тоя свят, но ако аз с моята свободна воля го убия, от негова гледна точка това ще си бъде една случайност, без вина да бъде убит, не е ли така? А колко съдби ще променя с тая моя свободна воля? Това са съдбите на страшно много народ. Ако на тоя свят има и свободна воля и предначертаност, но нема случайности, тогава горния криминален акт би бил един парадокс който нема как да се случи. Това доказва че има или само свободна воля или само предначертаност. А предначертаност със сигурност има, така че теорията за свободната воля автоматично отпада.

Убийството е възможно най-крайната постъпка за която се сещам, но това може да е и всеко друго мое действие, което би променило чужда "предначертана" съдба...

[Валентин Петров]

слаб аргумент за мен

вземането на някакво решение не идва случайно в съзнанието ти

ти си свързан с много други съзнания и свободната воля е всъщност колективна

от друга страна няма как да се избере "случаен" човек

свободна воля има само човекът който може да оперира от нивото на причините

такива хора не са много

докато имаме земна карма, никое "решение" не може да се нарече напълно свободно

то е винаги най-малко ограничено, а обикновено напълно предопределено

[стругар]

Волята е само една - божествената.

Не ми казвай че некои могат да оперират с воля а други не могат. Това е смешно. Всички, дори Исус плътно следват предварителния замисъл и не могат да се отклонят и на сантиметър...

[Валентин Петров]

Волята е само една - божествената.

Да. И Бог не е тиранин.

Човек има свободна воля когато стане достоен за това.

Не ми казвай че некои могат да оперират с воля а други не могат. Това е смешно.

хехе

Всички, дори Исус плътно следват предварителния замисъл и не могат да се отклонят и на сантиметър...

Това пък на мен ми е смешно.

Исус - роботът? не

[стругар]

А какво е Исус ако не една марионетка на съдбата като всички нас? Той е дошъл, знаейки своята съдба до последния детайл, но наивно е молел Бог(и то 3 пъти в една нощ) ако може да избегне тая съдба...

Бог не може да е тиранин, добър, лош, зъл, справедлив... погрешно-наивно и примитивно по човешки е да даваме на Бог човешки примитивни качества - любов, омраза, добро, зло...

Бог нема чувства, чувствата са просто наши животински инстинкти. Бог е причината всичко да съществува, целата вселена включително и ние сме едно цяло, с една съдба, с една предначертаност, всички ние сме част от тая система...

Редактирано Февруари 19, 2007 от стругар

[Диана Илиева]

Не мисля че некои хора могат да променят съдбата а други не могат. Или всички ще могат или никой нема да може. Защото ако некой който "може" се намеси - може да промени големи предначертани събития, които иначе немаше да са предначертани ако можеха да се подлагат на промяна

О, определено някои хора имат много по-голяма възможност да променят бъдещето. Всички могат и го променят дори без да съзнават и по-съвсееем мъничко, но определено някои хора могат по-повече. Тук вече става въпрос за т. нар. "реализационна власт", но за това трябва да напиша фермани като Кристиян

И наистина могат да се променят и много големи събития, дори от калибъра "Съдбата на човечеството". Наистина има абсурдност, хем са предначертани, хем могат да се променят, но на практика е така. Човек е нужно да се поразрови, за да си изясни сам за себе си как стоят нещата. И това става постепенно - поне при мен мирогледа ми се е променил много с годините и продължавам да си доизяснявам някои неща (а пък за някои продължавам сигурно да се заблуждавам )

[Синева]

Робот идва от Роб.

А Исус е Раб - работник, т.е изпълнител.

ГЛАВА 5.

1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.

15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.

16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".

22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.

23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.

25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;

26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.

27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".

28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.

30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.

31. Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".

32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".

34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;

35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;

36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

А ето и блаженствата според превода на Писанията побрани във фототипно издание от 1885г - т.н. Цариградска Библия:

"Блажени нищи-те духомъ; защото е тяхно царството небесно.

Блажени нажалени-те; защото те ще ся утешать.

Блажени кроткы-те; защото те ще наследятъ земья-та.

Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правда-та; защото те ще ся насытятъ.

Блажени милостиви-те; защото те помиловани ще бъдатъ.

Блажени чистосърдечни-те; защото те ще видятъ Бога.

Блажени миротворци-те; защото те сынове Божии ще ся нарекътъ.

Блажени гонени-те заради правда-та; защото е тяхно царство небесно.

Блажени сте когато вы похулятъ и вы изгонятъ, и вьрхъ васъ рекътъ на лъжа всяка зла речъ заради мене."

Свободна воля има Бог и единствено които е с Него Едно, може да сподели Свобода на воля и избор.

Всъщност Свободата винаги си остава достояние на Единството в Единният.

" Това ви казахъ, за да имате миръ въ Мене.

Въ светътъ скърбь ще имате, но дерзайте, Азъ победих светътъ.

Върви подире ми.

Източник същата тази Библия (от 1885г.) или специално подбрани от Учителя извадки събрани във великолепна книжка за упражнения, наречена

Завета на Цветните Лъчи на Светлината.

"

[Добромир]

Откровено казано, започнах да се обърквам. Всъщност това става винаги, когато разсъждавам по "най-най"-въпроси. Тази слабост на интелекта ми помага да стана смирен или поне се нядавам, че ще ми помогне... Може би това се има предвид и в блаженствата?

Само абсурди следват от интелекта, когато си надвиши пълномощията и се опита да разгадае основните проблеми: например като този парадокс, че свободата на Бога предопределя несвободата на света?! Или че свободата на което и да е творение заплашва Бога с несвобода?! Някак си усещам (но не мога да го докажа), че има само една Сила, която се фрагментира от умовете ни и ни се струва разцепена на свобода и съдба, докато тя не е. От друга страна, това, което тя е, май не би могло да бъде в смисъла на ума нито съдба, нито свобода... Може пък да е Трето?

Редактирано Февруари 19, 2007 от Добромир

[Валентин Петров]

А какво е Исус ако не една марионетка на съдбата като всички нас? Той е дошъл, знаейки своята съдба до последния детайл, но наивно е молел Бог(и то 3 пъти в една нощ) ако може да избегне тая съдба...

Исус Христос е свободен. Доказателство за това е неговото Възкресение в третия ден. Обикновените хора не могат да възкръснат, но те също не са марионетки докато не станат такива. Постепенно те могат да променят мисленето си. Например мога да неутрализирам гнева и други отрицателни свои емоции. Имам и примери за промяна на жизнения сценарий на които съм свидетел.

Една такава промяна от Библията е историята на Пророк Йона.

Бог не може да е тиранин, добър, лош, зъл, справедлив... погрешно-наивно и примитивно по човешки е да даваме на Бог човешки примитивни качества - любов, омраза, добро, зло...

съгласен съм с това

Бог нема чувства, чувствата са просто наши животински инстинкти. Бог е причината всичко да съществува, целата вселена включително и ние сме едно цяло, ..., всички ние сме част от тая система...

и това е вярно

с една съдба, с една предначертаност

това не е така за мен. моят опит е друг

Някак си усещам (но не мога да го докажа), че има само една Сила, която се фрагментира от умовете ни и ни се струва разцепена на свобода и съдба

Свободата е свобода от нещо

Има различни методи за достигане до различни видове свобода.

Да кажем някой е арестуван и влиза в затвора. Съдът го осъжда на смърт. Неговата свобода е да подиша още няколко месеца, да яде, да пие, да гледа телевизия и т.н.

Подава се молба за преразглеждане на делото. Възникват нови доказателства и човекът е оправдан. Той излиза от затвора. Той е свободен от затвора и от смъртното наказание, но той не е свободен от тялото нито ще може да избегне смъртта и раздялата с тялото. Ограничеността на свободата на човека идва от това че неговият дух е затворен в куклите матрьошки на неговите грубо и финоматериални тела.

Тезата на йога че свободата се достига с последователно постигане на самоконтрол - контрол над физическото, астралното, умственото и каузалното тела.

Свободата като осъзната необходимост за която Хегел говори е намирането на мъдрост. С нея намираме своето място в общата картина на битието. В частност, с битие в затвора например. Франкл осъзнава същото в концентрационния лагер - последната, крайна степен на свобода е свободата да избираш своите реакции на външните въздействия. Той достигна контрол над реакциите на ума и астралното тяло и се освободи от диктата на мъчителите си.

Но наистина свободата е свобода включително и от външните ограничения.

В крайна сметка, Свободата е свобода от всичко, тотална еманципация от всички ограничения на кармата. Това е наистина много висше състояние.

Редактирано Февруари 19, 2007 от Валентин Петров

[Йордан Анов]

Единственото нещо което неможе да направи Бог е да накара човек да го обича.

[Силвия СД]

А какво ще рече човек да обича Бог?

[Йордан Анов]

Силвия,едва ли отговора на този въпрос може да бъде получен от друг.Единственият,който държи отговорите си ти.

[Силвия СД]

Хубаво пишеш, исках да чуя и други.