Свободната воля

[Станимир]

Разглеждайки някои теми срещнах постове, където бяха изказани мнения относно свободната воля. Направи ми впечатление, че те бяха доста различни. Според мене темата е важна, доколкото считам, че чрез изборите който правим във всеки един момент, ние градиме бъдещето си. Затова за мене ще бъде интересно да разбера вашето становище по въпроса. Ето някои насоки:

В какво според вас се изразява свободната воля?

Притежава ли я човека? А Бог?

Как правим избора си? От какво е огранчен той?

Виждате ли разлика между воля и способността да избираме?

А между воля и желание?

Ако вярвате в Закона за Кармата, как се съгласува свободната воля с него?

А с астрологията?

[Иво]

Хубава тема! Ето няколко извадени мисли по нея:

"Основата на всички неща е Любовта. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля." (ООК3, Разумност в Природата, 18.10.1923г)

"Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина - само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието." (Из "Учителят говори")

Относно астрологията и свободната воля: виж тази тема и този постинг

[Йордан Анов]

Свободната воля не е достояние на масите.Всеки човек се ражда с мисия и той е длъжен да я изпълни(ако не в този живот от в другия)това изключва възможността за свободна воля.Свободната воля се дава на тези които са достигнали ниво на осъзнаване при каето могат да избират дали се обединят повторно с Бога или да продължът да съществуват в материята.

[Добромир]

За егото - какъвто и да е изборът, това не е свободен избор - тъй като егото е винаги обусловено, и то не от един, а от много различни фактори. За Духа в човека, Учителите казват, че е свободен винаги - само че ние го усещаме само понякога - и вероятно в една твърде зачатъчна форма...

[Валентин Петров]

"Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина - само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока - Истината..." (Из "Учителят говори")

защото

"...Истината ще ви направи свободни!" Господ Исус Христос

[Диана Илиева]

В какво според вас се изразява свободната воля?

Притежава ли я човека? А Бог?

Как правим избора си? От какво е огранчен той?

Виждате ли разлика между воля и способността да избираме?

А между воля и желание?

Ако вярвате в Закона за Кармата, как се съгласува свободната воля с него?

А с астрологията?

Да, много въпроси и наистина важни, и наистина мненията ни са много различни.

Сега ще опитам да дам моите отговори в същия ред.

Свободната воля представлява възможността на хората да реагират по различен начин спрямо хората и събитията в техния живот.

Всеки човек притежава свободна воля и непрекъснато я проявява. Дори и той самия да не е убеден в това. И най-дребното обстоятелство в нашия живот е един миниатюрен изпит - как ще реагираме, каква воля ще проявим? Дори и когато ви се струва, че човека постъпва съвсем по инерция или че волята му е "заробена" от нещо, той на практика проявява СВОЯТА си воля.

Виж за Бог, нещата не стоят точно така. Според мен той поради идеалната си природа винаги би трябвало да реагира съвсем детерминирано.

Изборът си правим съобразно еволюционното си ниво и на теория нищо не би трябвало да го ограничава, но на практика го ограничава именно то. Разбира се, желателно е да се стремим да се издигнем на по-високо ниво (постепенно).

Не намирам съществена разлика между воля и способността да избираме, но е възможно да влагаме различен смисъл в понятията.

Вече между воля и желание разликата е много съществена, но не мога да го изкоментирам с 1-2 изречения.

Вярвам в кармата и свободната воля не само че не противоречи, но ако я нямаше, то никога нямаше да можем да изчистим вече създадената карма. Да поясня - именно проявената воля създава или изчиства кармата. Не бива човек да е фаталист - т.е да вярва, че нищо не може да се промени. Кармата те поставя при точно определени обстоятелства и при точно определени хора, но как ще постъпиш ти - това вече зависи само от теб. И ако си проявил воля в положителна насока (т.е научил си си урока) - точно това ще помогне да се променят тези хора и обстоятелства за в бъдеще (и в сегашния и в следващите животи). Ако упорито не искаш да си научиш урока, е, тогава нещата се повтарят. Това обяснява и защо някои хора проявяват воля в отрицателна насока, а не се сблъскват с негативни обстоятелства и хора. Просто в този живот те са дошли с такава карма, в този живот сценарият е трябвало да бъде благоприятен. Не им завиждам обаче за следващия.

За астрологията какво - подобно е на това което казах по-горе. Човек се ражда с предопределена съдба, написан сценарий (който може да се разчете от наталната карта), но Бог му е разрешил да импровизира на сцената и съответно му пише + за пложителните прояви и - за отрицателните. От натрупаните + и - зависи в какъв сценарий ще бъде включен следващия път. А съвсем простичко казано - да, на човек е предвидено да му се случат определени неща, но неговия избор може да направи и най-неприятните неща да протекат по-меко (хармонично) или напротив и най-хубавите неща - ужасно дисхармонично.

Аз също ще се радвам да чуя други отговори на въпросите ти

[Донка]

В какво според вас се изразява свободната воля?

Как правим избора си? От какво е ограничен той?

Присъединявам се към благодарностите за темата!

Съзнавайки необятността и, ми се прииска да споделя за самоограничаването на свободната воля.

Всяка група и институция на средата, в която човек формира личността и начина си на мислене, полагат неимоверни усилия да затрупат свободната воля на детето под грамада "гарантиращи безопасността и благоденствието му" правила, норми, ограничения, ценности, перспективи... При това го правим по инерция, винаги е било така и така ще бъде.

Израстваме с убедеността, че нямаме свободна воля или ако проявим нещо такова, ще бъдем "наказани" по някакъв начин - с неодобрение, отлъчване, загуба на любов, положение, авторитет... Заместваме свободата си да бъдем себе си, да избираме това, което ни носи спокойствие и радост, да правим само онова, което в момента можем да направим с любов,

с "изпълнение на дълга си", "съобразяване с морала и оценките на нашите авторитети", с "избягване на неприятностите" и т.п.

Добрата новина е, че има изход от примката, в която сами послушно стоим за наше и на другите добро. Задаваме си въпроса:

Какъв е главният ми дълг, който трябва да изпълня и пред кого е той? Кой е Авторитетът, Правилото, с което трябва да се съобразявам?

Забърсваме всички хора, групи, ценности и оставяме само "Бог е Любов" и моят дълг е да обичам себе си и другите безусловно, както ни обича Той. Моят дълг е да съхраня Любовта и щастието в моята "клетка' при всякакви хора и обстоятелства.

Какви неприятности бих могла да имам, за да ги избегна?

Всяко нещо, което се е случило, случва се и ще се случи е за мое и на другите добро и урок. Единствената неприятност, която мога и трябва да избягвам, е загубата на Любовта в мен самата или поставянето и в зависимост от някаква човешка ценност.

[Добромир]

Това би било добре, но колко хора наистина усещат Любовта като надчовешка ценност?

[Станимир]

Благодаря ви за чудесните становища! Мисля, че всички вие сте прави от определена гледна точка.

Аз ще се опитам да разгледам темата от позицията на човека във всекидневният му живот и възможностите, които му се предоставят.

Буда е казал: Онова, което сме, е резултатът на нашите мисли. Съществува един закон според който, енергията следва мисълта. Тоест ако сме ограничени, то е резултат от мислите ни в миналото. Ние решаваме какви да бъдат те. Дали съзнанието ще е доминирано от троичната личност (физическа, емоционална и ментална) или Висшето Аз - изборът е наш. Умът е проявление на Волята на по-ниско равнище. Т.е. на еволюционното стъпало на което се намира човечеството, умът замества волята, а съзнаниета е концентрирано предимно на ментален план. При също голяма част от човечеството, фокусът е на астрално равнище и мислите са доминирани от емоциите. С развитието на човека, Висшето Аз започва във все по-голяма степен да "осенява" съзнанието и да определя решенията, които вземаме, докато накрая контролът стане пълен. Този етап някъде се споменава като битката между Пазачът на Прага и Ангелът на Присъствието.

В действителност същинския аспект на Волята (това което на изток наричат Атма) е на много по-високо равнище и доколкото ми е известно, осъществяването на постоянна връзка с него е все още цел за много от Учителите. При постигатего и пред Посветения се разкрива голяма част от Божествения план за еволюцията и посредством своята Воля той става проводник на Божествената.

[Диана Илиева]

Т.е. на еволюционното стъпало на което се намира човечеството, умът замества волята, а съзнаниета е концентрирано предимно на ментален план.

Не, не, по-скоро е обратното - волята се проявява чрез ума, предимно през менталния план, а и според мен сега именно разработваме вече следващото ниво и се увеличава броя на хората, които успяват да реализират волята си на каузален план.

Не съм сигурна доколко съм права, но и всички езотерични източници твърдят, че на земята има въплътени души, които са на различно еволюционно ниво, и затова си го представям като едно нормално разпределение с пик в момента, който бавно се придвижва от ментален към каузален план. Ох, тук който не е учил статистика нищо няма да разбере какво казвам. За да илюстрирам това нормално разпределение е хубаво да направя една графика, но няма да стане бързо. Ще се опитам в следващия пост.

[Станимир]

Аз също мисля, че не са малко хората, които започват да предусещат т. нар. каузален план, но това далеч не означава, че са го овладели до степен, която би им позволила да действат съзнателно на него.

Не, не, по-скоро е обратното - волята се проявява чрез ума, предимно през менталния план...

Това не мога да го отрека. Имах предвид нещо друго, но не мога да го изразя по-точно без да използвам определена терминология и схема на човешките тела. А това ще доведе до допълнително объркване.

[Силвия СД]

Тази тема е една от най - ключовите в целия Портал.

[Станимир]

Човечеството не е свободен фактор в света на идеите. Това е важен момент за отбелязване. Щом идеята се превърне веднъж в идеал, то човечеството може свободно да я приеме или отхвърли, но идеите идват от по-висш източник и биват вдъхвани в расовия ум независимо от човешкото желание. От използването на тези идеи (които са в природата на божествения произход, въплъщавайки божествения план за планетарен прогрес) ще зависи скоростта на прогреса на човечеството или забавянето му поради липса на разбиране.

Съдбата на нациите

---

Би могло да се каже, че вътре в границите на интелигентното ръководене на интелигентния човек има свободна воля, доколкото се отнася до дейността в човешкото царство. Където не съществува никаква умствена дейност и няма никаква способност за различаване, за анализ и за избор, там няма свободна воля. Вътре в обширните процеси на Плана все пак, тъй като той съдържа цялата планетарна еволюция, за мъничката частица - човека - няма свободна воля. Той е обект например на това, което наричаме "Божии дела" и пред тях той е безпомощен. Той няма никаква възможност да избяга.

Езотерична психология т.ІІ

Редактирано Февруари 17, 2007 от Станимир

[Йордан Анов]

"Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!

[Станимир]

"Случайност" е неразбиране на причините довели до определено следствие.

[Васил]

Свободата зависи от степента на развитие на съзнанието. Едно развито съзнание обхваща всички явления в себе си.

По този начин човек разбира и влиза в хармония с всичко. По този начин става свободен.

Редактирано Февруари 18, 2007 от Васил

[Слънчева]

Синхрона между Любовта като чувство, Мисълта, изчистена от всяка корист са свободната воля. Постигнатата хармония ни дава свободната воля.

Случайностите, всъщност не са случайни. За будното съзнание е ясно, че всичко е част от Пътя. Тук сме, за да се учим, да постигнем онова, което е заложено като програма, насока в нас.

Себепознанието е ключ към свободната воля...

[стругар]

Хората не притежават никаква свободна воля. Може да звучи малко грубо ама е така. Нашето бъдеще е като нашето минало - непроменимо. Всичките ни мисли, чувства и действия във всека една ситуация от нашия живот са предварително предначертани до последната секунда и до последния милиметър. Ние немаме собствена съдба, съдбата на целата вселена е обща, като един часовников механизъм.

Това го знам от личен опит и от опит на некои мои познати.

Като доказателства за тая теория са многобройните сънища, които сънувам и се сбъдват едно към едно на следващия ден и в по-редки случаи до една седмица.

Сънувал съм цели събития, които нема как да се сбъднат с такава точност и прецизност ако хората имаха свободна воля.

пример за сънища, сбъднали се 1 към 1:

-срещи с хора на точно определени места

-събития предизвикани не от обстоятелствата а от конкретни решения в конкретен момент на повече от двама човека независимо един от друг.

- реакции, думи, емоции на хора в следствие на дадена ситуация, предизвикана наглед от "свободна човешка воля", а не от некакви неизбежни обстоятелства.

- числа от спортния тотализатор

- горски пожар, развитието му, точна посока на вятъра, пушека и абсолютно точно мое разположение и действия и разположението и действието на други хора и животни в период от 1 минута в която слънцето е закрито от пушеко и се смрачава.

- и още безброй събития и ситуации, доказващи липсата на свободна воля, както и много ситуации, обясняващи се с телепатия и с подсъзнателно обработване на обстоятелствата и отделните детайли.

пример от мои познати:

- числа от тотото

- сънуване на картина в казармата (месец преди постъпване в казармата), която немаше да бъде видяна на 7-мия месец ако не се беше случило сбиване, предизвикано от "свободната воля" на неколко човека.

- срещи с хора.

Примерите са много и обезмислят както теорията на случайността(числата от тотото), така и теорията за свободната човешка воля.

Некои казват - имаме свободна воля, но определени важни съдбовни моменти не могат да се променят и избегнат. Това е напълно погрешна теория. Или всичко е плод на нашата свободна воля или всичко е предначертано. Не може двете теории да се съчетаят.

Ние не сме сами. Около нас има и други хора със свои съдби и те нема как да се съчетаят ако имахме дори 0.0001% свободна воля.

доказателство:

Ако има катастрофа на магистралата и некой умре, хората казват - така му е било писано, предначертан е тоя съдбовен момент. Но за да се стигне до тая катастрофа имаме милиони варианти и проявления на "свободните воли" на стотици шофьори, изпреварвания, спирания за бензин, редене за вестник или кафе, преминаване на стадо кози и забавяне на движението... всичко е така навързано, че дори един от всички да имаше свободна воля и възможност за избор на неколко варианта в дадена ситуация, то съдбовен момент като смъртта на един човек би се избегнала.

Въпросо тогава е - в кои ситуации човек има право на избор на повече от едно решение. Кога се проявява нашата "свободна воля" след като цели събития, произтекли от тая наша и чужда "воля" са предварително сънувани и предсказани да речем?

Моята теория е такава - немаме никаква свободна воля, нашите мисли и постъпки, добри или лоши не зависят от нас и ние не носим кармична отговорност за тех, защото не сме виновни. Целата вселена има една обща съдба и не може да се промени.

Ще се радвам да прочета опровержения. Искам некой да ми докаже че не съм прав, защото аз не мога да си го докажа. Имам само една теория, която може да опровергае тая, но нея нема да я споделям сега.

[Станимир]

Случвали ми са се доста от тези неща за които говориш. Без да ги сънувам. Просто нещата са се нареждали "сами" и то по абсолютно непредвидим за мене начин. Но резултатът от това винаги е бил този към който съм се стремял или съм очаквал да се получи (поне що се отнася до по-важните моменти в моя живот). В някои случаи съм имал усещането, че са ми помогнали - не за да взема решение, а за да го реализирам.

Част от бъдещето съществува - латентно. Въпросът за сроковете за неговото проявление е много по-сложен. Начина на неговото осъществяване е непредвидим за нас. Но определени събития ще се случат. Те вече са "създадени" (не на физически план). Аз твърдя, че ние сме ги създали - те са резултат от взаимодействие на свободните воли в миналото на "замесените лица". И когато изживяваме тези събития, пак сме свободни - не по отношение на това дали ще ги изживеем, а как ще го направим. Съществуват граници за проявлението на човешката свободна воля - тя не е абсолютна. Част от тези граници сме ги поставили ние, част от тях са поставили други хора, част от тях е поставил Бог. Но в тези си граници волята все пак е свободна.

И едно малко по-абстрактно разсъждение: Абсолютна предопределеност означава мъртъв свят. Животът предполага свобода - дори и минимална. Без свобода бихме били роботи = мъртви. В мъртвият свят Бог не би могъл да съществува, защото светът е част от Бога, което би довело до заключението, че част от Бога е мъртва. Остава Бог да е извън света. Но как тогава би могъл да си взаимодейства с него. Как би могъл да го създаде и да предопредели събитията в него. Нужен е посредник - среда в която да се осъществява взаимодействието. Но това нарушава "абсолютността" на Бог. Остава единствената възможност - животът е навсякъде, всичко е свободно в някаква дори и нищожна степен.

[Валентин Петров]

Хората не притежават никаква свободна воля. Може да звучи малко грубо ама е така. Нашето бъдеще е като нашето минало - непроменимо. Всичките ни мисли, чувства и действия във всека една ситуация от нашия живот са предварително предначертани до последната секунда и до последния милиметър. Ние немаме собствена съдба, съдбата на целата вселена е обща, като един часовников механизъм.

...

Некои казват - имаме свободна воля, но определени важни съдбовни моменти не могат да се променят и избегнат. Това е напълно погрешна теория. Или всичко е плод на нашата свободна воля или всичко е предначертано. Не може двете теории да се съчетаят.

...

Моята теория е такава - немаме никаква свободна воля, нашите мисли и постъпки, добри или лоши не зависят от нас и ние не носим кармична отговорност за тех, защото не сме виновни. Целата вселена има една обща съдба и не може да се промени.

...

Ще се радвам да прочета опровержения. Искам некой да ми докаже че не съм прав, защото аз не мога да си го докажа.

Здравей и добре дошъл

Имам един приятел който също сънува 1:1 бъдещи събития.

Доста духовни учения от изток твърдят това което ти казваш, че съдбата на

Вселената е предначертана и не може да се промени и на йота.

Моето виждане е че всяко "външно" събитие може да се промени, но защо да се прави?

Този който може да промени събитията трябва да има основание за това.

Мъдрият човек не се намесва в своята съдба или съдбата на света, защото неговата цел е да премахне своя егоизъм. Той се стреми да развие незаинтересованост към света на сетивата. Когато все пак той реши нещо да променя, настройва се първо към волята на Бога и тогава промяната не създава "шум" в общата картина на творението, само пътят се съкращава. Всичко минава незабелязано.

Има и вариант в който неразумен но достатъчно мощен човек променя предначертаното. И такива промени съм виждал

Но дори да мислим че хора не могат да променят съдбата, нямам съмнения че Бог може и го прави. Творението така или иначе е създадено за Негова игра. Друг е въпросът как става промяната. Малко е сложно за обяснение, но променят се и миналото и бъдещето. Както самосъгласуваните функции в квантовата механика.

Променят се целите маршрути на причините и следствията. Тоест като че ли ще се промени и записаният пророчески сън отпреди години, и записът в дневника.

Това ли е твоята опровергаваща теория?

[Добромир]

Кой може да каже кое какво е в тази тресавищна материя... Можем само да споделяме собствените си визии. Според мен наистина няма две сили съдба и Свобода, а само една. Разликата вероятно е в това, че докато човек не е разширил съзнанието си, повечето неща изглеждат като съдба, а с развитието все повече разбираме, че всъщност дори и нежеланите събития са били проявени чрез висшата воля на по-големия Аз...

СЪЩНОСТТА НА СЪДБАТА

Искаме волен да бъде живота ни -

нито случаен мегдан,

нито дъска за пионки, вработени

по предварителен план.

Искаме. Ала не вярваме искрено,

че и страхът е лечим.

И прокурор за морето разплискано

сигурно ще назначим.

И тъмничар за небето, проклетото,

ще изнамерим дори,

и волността ще прогоним чрез ветото,

вдън тилилейски гори...

Писна ми вечно да викаме: "Писано!"

Зная, че в строга резба

слисани фигурки дремят орисано -

не и самата Съдба!

Тя, от мътилките-случки избистрена,

извор е с жива вода.

Схванем ли Нейната цялостна истина,

във благослов и в беда,

ще се пречистят душите, телата ни,

погледа с нов ще сменим -

и ще открием какво е Съдбата ни:

на Свобода - псевдоним!

[Донка]

Това със сънищата.... ами мисля, че ние запомняме и обръщаме внимание само на онези, които са се сбъднали. Но има и много други, които просто забравяме или си казваме... добре че не стана така.

И аз винаги знаех какво приблизително ще се изтегли на изпитите, но вече предпочитам да не "ровя" в интуицията си след един случай, който ми "размаха пръст".

Сутринта преди изпита вече знаех кои въпроси ще изтегля, но за разлика от друг път, в който само ми ставаше смешно и си казвах "ако са тези, добре, ако не са пак добре, каквото мога това ще пиша", този път с облекчение си казах "ох, отървах nexus constr." И какво стана? Колегата, който изтегли точно преди мен, внезапно се обърна и измъкна точно изпод ръката ми "моя билет" с молбата да смени своя. Познайте какво изтеглих - да, "nexus....".

Колкото до предначертаното - да има го, но е като паяжина с кръстопътни точки. От нашата свободна воля зависи накъде ще тръгнем и какво ще последва до следващия кръстопът. Не можем да променим нещата, които ще ни се случат по избрания път, но можем да изберем пътя и на следващия кръстопът отново имаме свободната воля да изберем дали да продължим по него или да завием.

Проблемът според мен е в това, че правото на свободна воля при избора ни дава лъживото усещане, че имаме власт и над Пътя. И обратно - предопределеността на Пътищата ни парализира и не си отваряме очите за кръстопътните точки и за емоционалните ни ориентири при избора.

[Орлин Баев]

Това ми е 1000-ият постингг, фолкс!

Мерси Иво, Иви, Ради, Васко, за поддържането на портала, за възможността за размисъл, дискусии и емоционална интелигентност, на които се учим и развиваме тук! ! !

Свободна воля имаме дотолкова, доколкото сме свързани, приближени и отъждествени с НАС САМИТЕ - с тялото на Волята - Атман! А за да стане това, първо става хармонизиране с тялото на Любовта - Буддхи и това на Мъдростта - Манас (причинното тяло). Те трите представляват Живия Бог в нас - Индивидуалността ни, Буда, Христос, Аллах...! НИЕ сме напълно свободни. Доколко преживяваме съня, в който сме потопени свободно и осъзнато, това е индивидуално!

Перифразирам Юнг: "Всяка несъзнавана субективност, която не бъде осъзната, се проявява обективно като Съдба!" Примери за този процес има безброй. Например: някой ни напада вербално и емоционално, съответно енергийно. Ние реагираме остро. В нас се създават полеви деформации, които едновременно насочваме към предизвикалия ни човек, и едновременно действат психосоматично в нас самите, като ни разболяват. Ако осъзнаем психичните движения между съзнавано - несъзнавано, ако ги почустваме, самото осъзнаване е мощна сила, с помощта на която променяме енергийното си поле, мислите и емоциите си и - едновременно прощаваме на човека, който ни е наранил, и възстановяваме баланса на собствената си психично - енергийна система. Това е ежедневен процес за осъзнатите хора. Свободната воля се изявява през осъзнаването - колото по-широко е то, толкова Волята ни е по-свободна! Ако либидният ни пълнеж е количествено и качествено балансиран, психиката ни ясна и спокойна, когато човек ни нападне или попаднем в стресова ситуация, вместо да реагираме със стария си мозък, инстинктивно - нагонно, на мига осъзнаваме психичните си движения и контролираме емоционално - енергийната си и вербална реакция. Ето това е проявена в живота ни свободна Воля!

ИМАМЕ Я ! ! !

[стругар]

Част от бъдещето съществува - латентно. Въпросът за сроковете за неговото проявление е много по-сложен.

Изобщо не е сложен. При мен 99% от сънищата се сбъдват на другия ден. Отделните събития и отделните съдби са така навързани че никакво отлагане във времето не може да има. Всичко е изчислено до стотна.

Но определени събития ще се случат.

Ако "определени" събития са предначертани да се случат, покрай тех и в полза на техното случване ще се случат още хиляди дребни събития, заплетени едно с друго. Всички събития са навързани и ако едно от тех е с неизвестен и отложен момент на случване, покрай него ще се отложат още много други събития и събитията на много други хора. Ако ми е писано да убия човек тогава и на моята жертва ще му е писано да умре в същия час, тогава и на неговата жена ще е писано да остане вдовица а на децата му да останат сираци... всичко е свързано до най-малката подробност.

И когато изживяваме тези събития, пак сме свободни - не по отношение на това дали ще ги изживеем, а как ще го направим.

Там е проблемо че аз съм се убедил в обратното. И "дали", и "как" и "кога" не зависят от нас.

Но в тези си граници волята все пак е свободна.

Дай ми пример за ситуация в която човек проявява своята свободна воля.

Абсолютна предопределеност означава мъртъв свят. Животът предполага свобода - дори и минимална. Без свобода бихме били роботи = мъртви. В мъртвият свят Бог не би могъл да съществува, защото светът е част от Бога, което би довело до заключението, че част от Бога е мъртва. Остава Бог да е извън света. Но как тогава би могъл да си взаимодейства с него. Как би могъл да го създаде и да предопредели събитията в него. Нужен е посредник - среда в която да се осъществява взаимодействието. Но това нарушава "абсолютността" на Бог. Остава единствената възможност - животът е навсякъде, всичко е свободно в някаква дори и нищожна степен.

Свето е такъв какъвто е, на нас може да ни се иска да е различен, но това нема да го промени. Ами ако е "мъртъв"? Ами ако е по-суров и непознат за нас отколкото предполагаме?

Това ли е твоята опровергаваща теория?

Добре заварил.

Не, другата ми теория е коренно различна от всичко познато.(поне за мен)

Не мисля че некои хора могат да променят съдбата а други не могат. Или всички ще могат или никой нема да може. Защото ако некой който "може" се намеси - може да промени големи предначертани събития, които иначе немаше да са предначертани ако можеха да се подлагат на промяна

Колкото до предначертаното - да има го, но е като паяжина с кръстопътни точки. От нашата свободна воля зависи накъде ще тръгнем и какво ще последва до следващия кръстопът. Не можем да променим нещата, които ще ни се случат по избрания път, но можем да изберем пътя и на следващия кръстопът отново имаме свободната воля да изберем дали да продължим по него или да завием.

А тоя кръстопът само пред "важни" събития ли се появява или е на всека крачка?

Защото аз мисля, че натискането на копчетата на дистанционното и избора за коя да се ожениш са събития с еднаква тежест и ако има кръстопът за "големото" събитие тогава требва да има и за "дребното". И като цяло събитията не се делят на важни и маловажни. Всеки път като взимаш решение би требвало да имаш кръстопът и избор. Но за съжаление (или за радост) не е точно така...

[Добромир]

Всеки говори от позицията на собственото си виждане и собствения си опит. Това е повече от нормално, особено при теза като тази. Моят опит е, че при най-въздигнатите състояния усещам някаква екстатична свобода, докато колкото съм по-подтиснат, толкова по-предопределено ми се струва всичко. Значи, независимо каква е най-висшата истина по-въпроса, от практическа гледна точка ми изглежда по-обосновано да се чувствам свободен. А иначе, доколкото има свобода на малката личност, човек би следвало и за другото да се запита - винаги ли със свободен избор достигам да по-добър за себе си и другите резултат, отколкото просто следвайки съдбата? Защо съдбата (на Цялото) да е непременно "мъртва"? Защо свободата (на личността) да е непременно желателна?

И отново - защо е необходимо, ако изобщо обсъждаме Цялостния План, да се противопоставят Съдбата и Свободата? Защо да не приемем, че именно тяхното противопоставяне е илюзията, която ни държи в рамките на това изглеждащо програмирано проявление?