B__ Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 нямаме преки, 100% доказуеми усещания за това, каква именно е Божията воля; това според мен е нарочно - за да се научим и да израснем дотолкова, че да сме в състояние да работим с волята си за доброто на всички, на целия свят. ..... ... Ами те тъмните също насищат пространството със своите си идеи. Ако човек нямаше свободен избор, какво щеше да го спре да изпълни и техните поръчения? ... Ето, това е много хубав въпрос. Какво наистина спира човека да изпълни поръченията/внушенията на тъмните? Ако човек имаше само свободен избор и нищо друго (имам предвид друго, което вкл. да контролира и ограничава избора му), то отдавна да бяхме подвластни на тъмните - много по-изкусителни и близо до нас. Но не е така. Спира ни и ще продължава да ни спира (в неразумния ни период) именно Божията воля, проникваща меко и плътно навсякъде, това е въжето, с което е вързан акробата, Божият план е мрежата, която ни спасява; ние пак падаме, но меко и с възможност пак да се придвижим нагоре. П.П. Имам по-добро разбиране за нещата, обаче незнайно защо не успявам да се изразя по-добре. Дори и много по-подробно да пиша, май пак няма да се получи; оставам с впечатление, че явно не бива все още да се пише толкова директно по този въпрос. Та нали много хора ще се разочароват, ще се демотивират, ако се убедят, че участват в нещо средно между спектакъл и тренировка?! Игра, източните са си измислили sпециален термин за играта в Майа - Leela Много точно го каза. Може би наистина илюзията е нужна, за да се научи човек да борави със силата си, без да вреди. Дотогава ще е в илюзия и спънат. Мисля, че висшите сили ни влияят не само чрез мислите. А пък Станимир приема, че влиянието е само чрез мислите... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Добре, да приемем, че ни спасява Божията Воля. Но има хора, които въпреки това се поддават на мислите изпращани от тъмните. Защо в едни случаи Божията Воля помага, а в други - не? Значи все пак трябва да приемем, че човекът избира реално и с избора си предопределя своето бъдеще. ..... Какво значи да помага или да не помага?!?!!? Ако ти си направил нещо, което ти класифицираш като тъмно, за да стане това, пак е необходима Божията Воля. Добре, аз мисля, че е доста интересно да се правят такива опити за поставяне на аксиоми, за да се докопа нужния извод.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Какво е свободната воля? Възможността да избираш сам. Какво можеш да избираш сам? В полето на личните действия си свободен да избираш. Само вярата в съществуването на отделната личност, вярата в съществуването ти като индивидуалност, ти дава идеята за свободната воля. Докато вярваш, че си някой, определен, че си нещо определено, ще вярваш, че имаш свободна воля. Ако осъзнаеш, че не съществуваш наистина, къде ще е свободната ти воля тогава? Това може само да ме накара да се заливам от смях. Ако осъзнаеш, че те няма, ха ха ха, тогава: Нищо не може да бъде направено. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. Нищо не е наше и никога не е било. Ние не сме господарите на живота си и никога няма да бъдем, само ужасно много искаме да е така. Ние сме като едно перце подухвано от вятъра и никога няма да имаме шанса да изберем посоката му. Идеята е да го разберем най-сетне и да спрем да се съпротивляваме на вятъра. Защото, дори да си мислим, че успяваме да го правим, това нещо се случва само в главите ни и никъде другаде. Опитваме се със сила да проявим воля. Кому е нужно това? На нас, на някой друг? За какво? Да, личността може да избира, но когато видиш нейната ефимерност, изборите, които тя прави стават също толкова ефимерни. Незначителни. Какво значение има волята? В живота на индивидуалността, само там има. За тези, които вярват в собственото си съществуване, като отделни индивиди. Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 no_self, уважавам желанието ти да бъдеш никоя, но съвсем не мога да приема подобна съдба за себе си. Мога да си представя отказ от егоизма, от личното благо в полза на общото, но не и отказ от своята индивидуалност. Свят лишен от индивиди, всеки уникален по своя си начин е все едно картина без бои. Или красотата се оказва ненужна? И този престорен смях... Буда дали се е смеел пред човешкото невежество? О да, забравих: Любов, Любов, Любов и Състрадание. Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Станимире, не е желание да бъда никоя. Личността няма никакво значение. Ние не съществуваме, само си мислим, че ни има. Но това е само една концепция. Светът е по-жив отвсякога, когато разбереш, че ти си светът. Друга концепция. Илюзията на Майя е великолепна, не мога да не и се възхищавам! Ха ха ха! Знам от какво те е страх. Да почувстваш ужаса от истинското директно преживяване на собствената ти липса. Нормално, имаш моето пълно състрадание и цялата любов на моята Буда природа. Но разбери, че така или иначе, в момента теб те няма, няма никой тук, който да чете, има някаква мисловна дейност, с която ти се отъждествяваш поради неистовата ти нужда да се идентифицираш за да бъдеш нещо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Казват, че човек се ражда по силата на друга сила, тоест с раждането човек губи свободната си воля. Това е ограничението. Даден ни е разум явяващ се като един морален регулатор. Оттам нататък решенията са лични и всяко действие или недействие е израз на свободната ни воля. Не ми изглежда удачна идеята човешкия разсъдък да се принизява до степен, че е нещо едва ли не зло, нещо ненужно, илюзорно, глупаво. Има велики човешки дела, които се помнят. Светлинки в тъмницата. Тези дела нищо ли са? Тези дела илюзорни и ненужни ли са? Да се отричат човешките качества, да се предава човек в прегръдките на някаква Божествена същност и да се прави, че разбира Божията намеса, да мълчи и да се прекланя. Това наричам самоубийство! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) Станимире, не е желание да бъда никоя. Личността няма никакво значение. Ние не съществуваме, само си мислим, че ни има. Но това е само една концепция. Светът е по-жив отвсякога, когато разбереш, че ти си светът. Друга концепция. Илюзията на Майя е великолепна, не мога да не и се възхищавам! Ха ха ха! Знам от какво те е страх. Да почувстваш ужаса от истинското директно преживяване на собствената ти липса. Нормално, имаш моето пълно състрадание и цялата любов на моята Буда природа. Но разбери, че така или иначе, в момента теб те няма, няма никой тук, който да чете, има някаква мисловна дейност, с която ти се отъждествяваш поради неистовата ти нужда да се идентифицираш за да бъдеш нещо. Как така ме няма, а в същото време мисля и дори се отъждествявам с мисълта си? Как така ме няма и в същото време чувствам ужаса от преживяването на собствената ми липса? Подобен нихилизъм като твоя никъде го няма - нито в будизма, нито в някоя от известните индийски школи. Не знам от какви източници черпиш информация, но явно са само интерпретации върху въпросните източни учения и то за мен с доста съмнителна точност. Ти какво от това за което пишеш си постигнала и преживяла? Редактирано Август 4, 2012 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Казват, че човек се ражда по силата на друга сила, тоест с раждането човек губи свободната си воля. Това е ограничението. Даден ни е разум явяващ се като един морален регулатор. Оттам нататък решенията са лични и всяко действие или недействие е израз на свободната ни воля. Не ми изглежда удачна идеята човешкия разсъдък да се принизява до степен, че е нещо едва ли не зло, нещо ненужно, илюзорно, глупаво. Има велики човешки дела, които се помнят. Светлинки в тъмницата. Тези дела нищо ли са? Тези дела илюзорни и ненужни ли са? Да се отричат човешките качества, да се предава човек в прегръдките на някаква Божествена същност и да се прави, че разбира Божията намеса, да мълчи и да се прекланя. Това наричам самоубийство! Ако хората изчезнат до един, кой ще помни делата им? Без разума си сме загубени. За това не можем да се разделим с него. Мислим си, че той е всичко, което имаме и е точно така. "Имаме си рааазум. Той си е наааааааааш. Имаме си гоооо." Много важно! Абсолютно самоубийство е, затова се чувствам тук така, все едно говоря от другата страна като някакъв призрак. Призрак, за който всичко, на което хората придават значение и стойност няма смисъл, няма морал. Няма необходимост от такъв, няма съдник, защото го няма разума. За това никога някой, който не е преминал отвъд няма да разбере за какво иде реч, защото разума му никога няма да може да приеме и проумее това. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Какво е свободната воля? Възможността да избираш сам. Какво можеш да избираш сам? В полето на личните действия си свободен да избираш. Само вярата в съществуването на отделната личност, вярата в съществуването ти като индивидуалност, ти дава идеята за свободната воля. Докато вярваш, че си някой, определен, че си нещо определено, ще вярваш, че имаш свободна воля. Ако осъзнаеш, че не съществуваш наистина, къде ще е свободната ти воля тогава? Това може само да ме накара да се заливам от смях. Ако осъзнаеш, че те няма, ха ха ха, тогава: Нищо не може да бъде направено. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. Нищо не е наше и никога не е било. Ние не сме господарите на живота си и никога няма да бъдем, само ужасно много искаме да е така. Ние сме като едно перце подухвано от вятъра и никога няма да имаме шанса да изберем посоката му. Идеята е да го разберем най-сетне и да спрем да се съпротивляваме на вятъра. Защото, дори да си мислим, че успяваме да го правим, това нещо се случва само в главите ни и никъде другаде. Опитваме се със сила да проявим воля. Кому е нужно това? На нас, на някой друг? За какво? Да, личността може да избира, но когато видиш нейната ефимерност, изборите, които тя прави стават също толкова ефимерни. Незначителни. Какво значение има волята? В живота на индивидуалността, само там има. За тези, които вярват в собственото си съществуване, като отделни индивиди. Хм, no-self, казваш "... ако осъзнаеш, че те няма ..." ... Не си ли противоречиш? Кой/кое е това нещо, дето ще осъзнае в такъв случай? Значи има някой/нещо, дето осъзнава, че е нищо. Възможно ли е? Или казваш, че просто не сме отделни индивиди. А какво сме според твоите разбирания? Проявления на Бог? Или друго? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) Добре..., като толкова ви се пише и разсъждава по темата,... ще ми бъде много интересно някой да разгледа свободната воля във връзка със Закона на Карма : как се проявява и какво се случва при тежка кармична обремененост? Редактирано Август 4, 2012 от Inseparabile Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Как така ме няма, а в същото време мисля и дори се отъждествявам с мисълта си? Как така ме няма и в същото време чувствам ужаса от преживяването на собствената ми липса? Подобен нихилизъм като твоя никъде го няма - нито в будизма, нито в някоя от известните индийски школи. Не знам от какви източници черпиш информация, но явно са само интерпретации върху въпросните източни учения и то за мен с доста съмнителна точност. Ти какво от това за което пишеш си постигнала и преживяла? Когато те няма, не мислиш и не се отъждествяваш с мисълта си, но тъй като в момента "възела е много стегнат" в ума ти, няма как да се отпуснеш и просто да бъдеш. Но не да бъдеш Станимир, не да бъдеш някой, определен, а просто да бъдеш, да дишаш, да си тук. Нищо повече. Идеята ти за теб като отделен от цялото. Тази концепция отричам, това е играта на Майя. Отричам ума като възможност да разбереш това, за което пиша. Дълбоко се надявам някой ден, да почувстваш това. Тогава ще има само осъзнаване, но теб, като Станимир и личност няма да те има в ума ти. Празнота. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Казват, че човек се ражда по силата на друга сила, тоест с раждането човек губи свободната си воля. Това е ограничението. Даден ни е разум явяващ се като един морален регулатор. Оттам нататък решенията са лични и всяко действие или недействие е израз на свободната ни воля. Не ми изглежда удачна идеята човешкия разсъдък да се принизява до степен, че е нещо едва ли не зло, нещо ненужно, илюзорно, глупаво. Има велики човешки дела, които се помнят. Светлинки в тъмницата. Тези дела нищо ли са? Тези дела илюзорни и ненужни ли са? Да се отричат човешките качества, да се предава човек в прегръдките на някаква Божествена същност и да се прави, че разбира Божията намеса, да мълчи и да се прекланя. Това наричам самоубийство! Ако хората изчезнат до един, кой ще помни делата им? Без разума си сме загубени. За това не можем да се разделим с него. Мислим си, че той е всичко, което имаме и е точно така. "Имаме си рааазум. Той си е наааааааааш. Имаме си гоооо." Много важно! Абсолютно самоубийство е, затова се чувствам тук така, все едно говоря от другата страна като някакъв призрак. Призрак, за който всичко, на което хората придават значение и стойност няма смисъл, няма морал. Няма необходимост от такъв, няма съдник, защото го няма разума. За това никога някой, който не е преминал отвъд няма да разбере за какво иде реч, защото разума му никога няма да може да приеме и проумее това. no_self, ти не си призрак, но ми е трудно да се вмъкна в разбиранията ти. Ако хората изчезнат... това, че никой няма да помни делата им означава ли, че те са били илюзорни? Може ли нещо, което се е случило да бъде илюзорно? Ти пак ще ми кажеш, че се е случило само за мен, заради проклетия разум. Аз те разбирам донякъде, но просто не мога да си представя какво ще съм аз без мисъл и чувства? Толкова силно са ме обладали, че дори смъртта не може да прекъсне вътрешното ми усещане, че аз пак ще съм аз, дори след смъртта. Сложно е и трудно разбираемо. Поне за мен. Ти явно успяваш по някакъв начин да се вписваш в това, което пишеш, но аз не мога. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Хм, no-self, казваш "... ако осъзнаеш, че те няма ..." ... Не си ли противоречиш? Кой/кое е това нещо, дето ще осъзнае в такъв случай? Значи има някой/нещо, дето осъзнава, че е нищо. Възможно ли е? Или казваш, че просто не сме отделни индивиди. А какво сме според твоите разбирания? Проявления на Бог? Или друго? Диди, благодаря ти за въпроса. Има само осъзнаване, процеса осъзнаване, няма осъзнаващ. Липсва от картинката. Та като липсваме от нея, какво ли можем да бъдем? Проявление на нещо мистериозно, което не разбираме... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 no_self, ти не си призрак, но ми е трудно да се вмъкна в разбиранията ти. Ако хората изчезнат... това, че никой няма да помни делата им означава ли, че те са били илюзорни? Може ли нещо, което се е случило да бъде илюзорно? Ти пак ще ми кажеш, че се е случило само за мен, заради проклетия разум. Аз те разбирам донякъде, но просто не мога да си представя какво ще съм аз без мисъл и чувства? Толкова силно са ме обладали, че дори смъртта не може да прекъсне вътрешното ми усещане, че аз пак ще съм аз, дори след смъртта. Сложно е и трудно разбираемо. Поне за мен. Ти явно успяваш по някакъв начин да се вписваш в това, което пишеш, но аз не мога. Това "нещо", без мисли и чувства, е тук и сега, в този момент у всеки един, който си мисли, че е само мислите и чувствата си. То е единственото истинско и съществуващо. Вечно. То е навсякъде и е всичко. Ние присвояваме част от това "нещо" като свое, тъй като е в нас, решаваме, че ние сме него, а всъщност то си е то само за себе си. Решаваме да упражняваме властта си над "нещото", което не е наше и вземайки една малка частичка от него се смятаме за велики, което е смешното. Въпросното присвояване е вземането на каквото и да било за същност и същественост, докато взетото е само частичка от цялото "нещо". Ей тая частичка е вярването в отделния индивид, в чувствата и мислите като определящи за това кои сме всъщност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Процесът осъзнаване няма как да няма субект. Иначе няма да е осъзнаване, а нещо друго, не знам какво. Този субект може да е мистериозен, може да не го разбираме и т.н., но го има. Виж, това, че сме част от цялото, не означава, че не сме обособени като индивиди. Ще се опитам да онагледя твоите разсъждения с нещо познато - ти например казваш, няма палец, показалец и т. н. няма въобще ръка дори, има само тяло. Ми не е точно така. Вярно, че тялото е важно, че то съдържа, обединява и свързва в себе си всички тези дребни, отделни части, като пръстите примерно. Вярно, че ако няма тяло, няма и пръсти. Но това въобще не ми пречи да разглеждам пръстите като отделни образувания, всеки различен и специфичен, да ги изследвам и т.н. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Процесът осъзнаване няма как да няма субект. Иначе няма да е осъзнаване, а нещо друго, не знам какво. Този субект може да е мистериозен, може да не го разбираме и т.н., но го има. Виж, това, че сме част от цялото, не означава, че не сме обособени като индивиди. Ще се опитам да онагледя твоите разсъждения с нещо познато - ти например казваш, няма палец, показалец и т. н. няма въобще ръка дори, има само тяло. Ми не е точно така. Вярно, че тялото е важно, че то съдържа, обединява и свързва в себе си всички тези дребни, отделни части, като пръстите примерно. Вярно, че ако няма тяло, няма и пръсти. Но това въобще не ми пречи да разглеждам пръстите като отделни образувания, всеки различен и специфичен, да ги изследвам и т.н. Срещала ли си термина чисто съзнание? Съзнание. Никой не знае откъде идва. Не можеш да твърдиш, че има субект при това фактологично положение на нещата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Не мога да твърдя, че има обект. Но субект, при това определение за съзнание, което предполагам приемаме, няма как да няма. Ако имаш предвид нещо друго, то тогава да сменим термина и/или обясни по-подробно какво имаш предвид ти под "съзнание". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Съзнание без осъзнаващ. Съзнанието е просто атрибут, способност на осъзнаващия. Също и волята, и мисълта, и чувствата... Когато те няма, не мислиш и не се отъждествяваш с мисълта си, но тъй като в момента "възела е много стегнат" в ума ти, няма как да се отпуснеш и просто да бъдеш. Но не да бъдеш Станимир, не да бъдеш някой, определен, а просто да бъдеш, да дишаш, да си тук. Нищо повече. Идеята ти за теб като отделен от цялото. Тази концепция отричам, това е играта на Майя. Отричам ума като възможност да разбереш това, за което пиша. Дълбоко се надявам някой ден, да почувстваш това. Тогава ще има само осъзнаване, но теб, като Станимир и личност няма да те има в ума ти. Празнота. Аз мога да не бъда Станимир. Но аз винаги ще си бъда аз. Да предположим, че нямам никакви спомени и съм забравил този си живот. Също така не помня и миналите си животи, нито периодите между тях. Но аз пак съм си аз. Освен ако не предположим, че съм с психическо отклонение, моите умствени способности, склонности и предразположения ще останат същите. По точно ще бъдат продължение, следствие от същите ми способности в миналото. Това, което съм аз в настоящето е следствие от действията ми в миналото - следствие, което се регулира от строго определени и неизменни закони. Именно тази абсолютно и неизменно регламентирана връзка между мене в миналото и мене сега, како и между мене сега и мен в бъдещето гарантира моето вечно съществуване, като в същото време аз не съм един и същ, а се променям и развивам. Аз може и да се променям, но винаги ще бъда следствие от моите мисли, чувства и постъпки в миналото. Не нечии други постъпки, а моите. Тук в случая под "аз" разбирам индивидуалното съзнание. Ако разгледаме съзнанието от гледна точка на закона за причината и следствието, то ние ще видим, че в природата движението е от липса на индивидуално съзнание при елементалните царства и минералите към все по-силна индивидуализация при растенията, нисшите животни и още повече при бозайниците, до достигането до пълна индивидуализация при хората. В този случай мисля, че е неразумно да се говори за илюзия, след като при еволюциите, които са с много по-ниско съзнание от човешкото подобна "заблуда" липсва. Ако приемем, че съществуването на отделна индивидуалност в човека е илюзия, то каква е причината за тази илюзия? Невежество? - То съществува и при животните в много по-голяма степен. Развитието на ума? Но тогава, каква е причината умът да се развива? Ако умът е факторът, който в крайна сметка прави индивидуализацията пълна, то... Не, не мисля, че да се върви срещу еволюцията е разумно. И то не само човешката, но и на всичко живо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 Само виж: ”мен в миналото, мен сега и мен в бъдещето, в същото време аз се променям и развивам.” Къде тук видя вечния аз? Всичко се променя - и времето, и ти. Вечното е извън времето, то е безвременно. Няма начало и няма край. Не е започнало и няма да свърши. Можеш ли да твърдиш за себе си, че се намираш на това вечно 'място' в момента? Ти не можеш да се намериш там, защото това 'място' е пустотата. „Аз може и да се променям, но винаги ще бъда следствие от моите мисли, чувства и постъпки в миналото. Не нечии други постъпки, а моите. Тук в случая под "аз" разбирам индивидуалното съзнание.” Да, именно този аз е илюзиорният аз, съществуващ в умовете ни, които си присвояват собствеността върху илюзията за съществуването му. И когато разбереш, че това, което си мислил, че е твое, не е твое, тогава партито започва. Кое те прави да си? Какво си ти? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 (edited) Моята опитност говори за наличие на свободна воля. Според мен има относителен и променящ се аз образ на ментално, емоционално и физическо ниво. Когато човек се разотъждестви обаче от вкопчването на идентификацията си в тези проявления, вижда, че те са само инструменти, временни, променящи се, преливащи се от състояние в състояние и от форма във форма. На това ниво свобода няма и постоянен и стабилен аз не наблюдавам. Има относителна идентификация, приемана за аз, която постоянно се мени. Докато наблюдавам менталността, чувствата и тялото си, осъзнавам, че има наблюдаващ. Този наблюдаващ приемам за Аз и от неговата позиция упражнявам свободна воля. Този ми Аз чувствам, че е част от цялото, от божественото. Сега, пишейки тук, този ми Аз изпраща импулси, които транслирани през "ръкавиците" на менталността, чувствата, телесните усещания и моторика, се проявяват като докосвания на клавишите и съответно общуване. Това, което мога да направя, е с помощта на Себе си, да пробвам да хармонизирам, успокоя нагоните на тялото, емоционалните импулси, менталните си движения дотолкова, че да бъдат добри слуги на Аза ми. Но, определено чувствам наличието на Аз - едно сигурно, всеобхващащо, спокойно и мъдро присъствие, пълно с радост, красота и творчество присъствие на център в мен. Център, който е и периферия - просто от позицията на Селфа времевите и пространствени параметри губят определенията си. Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм. Свободната воля за мен е факт! Тя е изборът между една или друга мисъл, емоция, действие. Свободната воля за мен е динамичното проявление на истинната ми природа, гласът на любовта, на бога в мен! Ако тази връзка се изкриви или прекъсне, а вс вета това често се наблюдава, това вече не наричам свободна воля. Воля е, но не е свободна. Свободата идва от божественото, от безкрая. Редактирано Август 5, 2012 от Орлин Баев Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 (edited) O, разбира се, че мога да твърдя, че съм на това "вечно" място в момента. Просто защото времето е съвсем относително и субективно понятие, доказано дори вече от съвременната физика. Всичко и всички сме на това "вечно" място. Какво е "пустотата"? Освен това, това не е аргумент относно липсата на аз. Струва ми се, че или говорим за едно и също, просто ти малко повече се екзалтираш на "откритието" за илюзията/мая, или преекспонираш нещата и малко по-далеч, отколкото е правилно. Никой от нас не се заблуждава, че сегашното ни състояние, като човек с името Диана примерно, е някаква вечна и неизменна величина, нито пък нещо отделно от Цялото. Но това не е пречка да бъдем обособени (което, забележи!, е нещо твърде различно от това да бъдем отделни), т.е да имаме собствена индивидуалност. Отново с предишния ми пример - ето аз например съм палеца на това Цяло, а ти си показалеца. Нещо повече, еволюционният процес, развитието върви в посока на обособяване на индивидуалността и след това на осъзнаване на тази индивидуалност, което не е нищо друго освен развиване на способност за овладяването й като такава и след това извършване на полезна, обективна работа чрез тази индивидуалност. Не случайно всички световни учители говорят, че първо хората са работили за овладяване и усъвършенстване на физическото си тяло, после на астралното, след това на менталното, а сега човечеството работи над аз-а. Да, в момента нямаме все още истинска свободна воля, а само имитация на такава (при това тази имитация става все по-добра, не е било такова себеусещането и себесъзнанието на хората по времето на древните гърци примерно); както вече казах - ние се учим, тренираме, включени сме в един спектакъл с определен сценарий, от който не е възможно да излезем сами (евентуално бихме могли, с помощта например на тъмни сили от по-високо ниво обаче!), на този сценарий са възможни определени флуктуации, които още повече засилват в нас усещането/илюзията за свободен избор и свободна воля ... Това е. Редактирано Август 5, 2012 от Диана Илиева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2012 Само виж: ”мен в миналото, мен сега и мен в бъдещето, в същото време аз се променям и развивам.” Къде тук видя вечния аз? Всичко се променя - и времето, и ти. Вечното е извън времето, то е безвременно. Няма начало и няма край. Не е започнало и няма да свърши. ... Не твърдя, че индивидуалното съзнание е вечно и неизменно в смисъла на будизма. Обясних защо нашата индивидуалност никога няма да престане да съществува под една или друга форма. Това е все едно да прекратиш една причинно-следствена връзка - невъзможно е. Всяко наше действие ще предизвика своето следствие, колкото и безпристрастно и безлично да го направим. Все пак ние сме неотделима част от света и нашите действия му влияят и предизвикват неговата ответна реакция. Човек може да осъзнае съществуването на своята вечна и неизменна същност, която е в основата на всички негови проявления, но да се откаже от индивидуалността си означава да се откаже от всякакви проявления. Това е невъзможно, но ако ти мислиш по-друг начин, това си е твой избор и можеш да опиташ да го реализираш в действителност. Ако успееш, това ще е доказателство за твоята правота. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2012 (edited) Добре..., като толкова ви се пише и разсъждава по темата,... ще ми бъде много интересно някой да разгледа свободната воля във връзка със Закона на Карма : как се проявява и какво се случва при тежка кармична обремененост? Свободната воля е причината, кармата е последствието. Човек е свободен да създава причини, но не е свободен от преживяването на последствията от създадените от него причини. Дали ще са добри или лоши последствия - няма значение - те следва да бъдат изживени, те са наше творение. По начина по който човек посреща последствията от изминалите си действия, човек определя своето бъдеще. При една и съща ситуация, ако двама човека реагират абсолютно еднакво физически, те пак могат да създадат коренно различни последствия. В духа човек винаги е свободен, винаги има избор, каквито и физически ограничения да съществуват пред него. Редактирано Август 5, 2012 от Станимир Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 (edited) Не мога да твърдя, че има обект. Но субект, при това определение за съзнание, което предполагам приемаме, няма как да няма. Ако имаш предвид нещо друго, то тогава да сменим термина и/или обясни по-подробно какво имаш предвид ти под "съзнание". Отклонихме се от темата за свободната воля, горното видео беше за съзнанието, за сега малко за осъзнаването: Редактирано Август 5, 2012 от no_self Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts