B__ Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 (edited) е вдигам ръце Ти не си позволяваш нищо да прочетеш. Стига си мислил, а се опитай са усетиш написаното. Умът е най-големия враг на човека. Опитай да усетиш със сърцето, а не през мелачката на ума. Ако искаш И пак да кажа цитата: "Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи" А умът все повтаря кой какво казал и каквото са ни научили за "вярно" и него постоянно повтаря и пречи да се усети. П.С. И тук не става въпрос за любов, както споменаваш по-горе за сърцето, а за използването му като сетивен орган. За чувства, усещания, че даже и усещания в тялото има Редактирано Юли 11, 2012 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Абе хора, изписахте романи!!! Толкова, толкова енергия да се аргументирате и убеждавате другия и то абсолютно безсмислено! Отде тоз ентусиазъм ))??? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 (edited) Абе хора, изписахте романи!!! Толкова, толкова енергия да се аргументирате и убеждавате другия и то абсолютно безсмислено! Отде тоз ентусиазъм ))??? Безмислено е. Ние през общуването можем само да споделяме различни страни на това, което ние мислим за наше осъзнаване. Обаче, личното осъзнаване си е дело на всеки и няма как да бъде предадено освен да е придобито чрез личен опит. Още по-малко през ума. Тренирам себе си А и това се чете и от други хора Редактирано Юли 11, 2012 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 ... Всъщност къде виждаш връзката между свободната воля и активността?! Или между осъзнаването и активността?! Активността няма значение за свободната воля и осъзнаването. 1. Човек може да е абсолютно активен във всяка своя заблуда породена от илюзията за свободна воля и обикновено това е факта. Или искаш да кажеш, че нямаш заблуди?! О, просветлени 2. Осъзнаването определя активността, а не активността определя осъзнаването. Активността следва осъзнаването......ако въобще има нужда от активност. Сещам се от Дао Дъ Дзин "действа чрез недействие". И преди сме говорили за това, че комунизмът и материализмът, които по същество са духовни учения, са сложили своя отпечатък на разбиранията ни за духовност. Аз искам да те питам "Битието ли определя съзнанието". Ако е така, наистина активността определя осъзнаването. Или "Съзнанието определя битието"? Ако е така, осъзнаването се развива въпреки активността и активността по-скоро ще задълбочи заблудите. Ти може да се объркваш, защото като деца нашето Битие, нашите родители определят съзнанието ни. Но те ни вкарват и всички заблуди, както е заблуда и заблудата, че активността води до осъзнаване и че активността уж била белег за свободна воля. Написах едно елементарно твърдение, че човек може да се развива единствено с активното участие на съзнанието си. Какви са тези въпроси които задаваш на базата на това мое елементанрно твърдение? Ами ти ми вменяваш твърдения, които дори и косвено не съм намеквал. Но май не трябва да се учудвам - ти самият открито отричаш мисълта и постовете ти точно отговарят на твоите стремежи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Хайде да цитираме малко и П. Дънов (не че думите му могат да убедат някого): Ще кажете, аз съм сам човек, свободен. Допуснете петдесет и два клавиша на пианото – те са турени в известна система, допуснете, че всеки клавиш има съзнание. На земята не може да бъдете, но в невидимия свят има живи органи, които мислят. Представете си, на туй пиано дойде един виртуоз и свири и така си поставя ръцете, че всички клавиши са в хармония. Клавишите са доволни. Но дойде някое дете и почне да си играе, те какво ще помислят тогава? "Нещо между нас няма хармония." Индивидуално всеки тон е на мястото си, няма погрешка, но туй дете като почне да бута, всички клавиши така си разбъркват вибрациите, че се поражда просто един шум. Туй става и в човешката мисъл – някой път се намеси такова едно дете във вашия ум, почне да играе отгоре. Често, знаете ли, вас деца ви управляват. Сега ако имаше между вас някой ясновидец, щяхте да забележите – понякога около главата на някого се сформират десет, двайсет други около неговия двойник и си играят с вас. И след като си поиграят с вас дълго време, казват: "Стига туй представление", заминат си. За тях е едно забавление, но за вас е едно страдание. Ако веднъж стане в живота ви, разбирам, но ако в седмицата идват по два-три пъти и играят тези деца, какво ще бъде вашето положение. Най-първо ще определите къде вашата мисъл, вашето чувство са индивидуални, вие да сте фактори на състоянието си, и че вашето състояние се дължи на вашата воля. Добро и свобода Значи, ето, не се отрича, че върху мисълта ни влияние могат да окажат множество външни фактори, но цитатът, който съм привел завършва с апел да се научим да различаваме кои мисли са наши и съответно свързани с нашата воля и кои не. Казано е съвсем ясно и директно. Ще потърся и още, когато имам повече време. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Абе хора, изписахте романи!!! Толкова, толкова енергия да се аргументирате и убеждавате другия и то абсолютно безсмислено! Отде тоз ентусиазъм ))??? А, не, отговарям максимално кратко. А иначе въпросът относно това имаме ли свободна воля или не е ключов и следва да му обърнем нужното внимание. Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 ... Всъщност къде виждаш връзката между свободната воля и активността?! Или между осъзнаването и активността?! Активността няма значение за свободната воля и осъзнаването. 1. Човек може да е абсолютно активен във всяка своя заблуда породена от илюзията за свободна воля и обикновено това е факта. Или искаш да кажеш, че нямаш заблуди?! О, просветлени 2. Осъзнаването определя активността, а не активността определя осъзнаването. Активността следва осъзнаването......ако въобще има нужда от активност. Сещам се от Дао Дъ Дзин "действа чрез недействие". И преди сме говорили за това, че комунизмът и материализмът, които по същество са духовни учения, са сложили своя отпечатък на разбиранията ни за духовност. Аз искам да те питам "Битието ли определя съзнанието". Ако е така, наистина активността определя осъзнаването. Или "Съзнанието определя битието"? Ако е така, осъзнаването се развива въпреки активността и активността по-скоро ще задълбочи заблудите. Ти може да се объркваш, защото като деца нашето Битие, нашите родители определят съзнанието ни. Но те ни вкарват и всички заблуди, както е заблуда и заблудата, че активността води до осъзнаване и че активността уж била белег за свободна воля. Написах едно елементарно твърдение, че човек може да се развива единствено с активното участие на съзнанието си. Какви са тези въпроси които задаваш на базата на това мое елементанрно твърдение? Ами ти ми вменяваш твърдения, които дори и косвено не съм намеквал. Но май не трябва да се учудвам - ти самият открито отричаш мисълта и постовете ти точно отговарят на твоите стремежи. Именно, написа твърдение, но защо ние да си мислим, че е вярно това твое твърдение. А всичко останало, което пишеш, се базира на това твърдение. П.П. Може ли линк, къде Учителят дава упражнение именно за развиване на съзнанието. Защото иначе да, в беседите има много упражнения, давал е домашни и т.н., но те касаят други неща. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Именно, написа твърдение, но защо ние да си мислим, че е вярно това твое твърдение. А всичко останало, което пишеш, се базира на това твърдение. П.П. Може ли линк, къде Учителят дава упражнение именно за развиване на съзнанието. Защото иначе да, в беседите има много упражнения, давал е домашни и т.н., но те касаят други неща. Аргументирал съм се по отношение на въпросното твърдение, но това също не е причина да бъде прието за вярно. Аз въобще не държа всички да го приемат за вярно. Но да се изопачават думите ми до неузнаваемост, смятам за недопустимо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 (edited) Няма нужда да ми благодариш, no_self. Обичам да те чета. Хубаво е това, че ми отговаряш. "Аз съм" е като ‘божествения ред’, където всичко е идеално. Волеизявлението, е акт на движение, а в „Аз съм” е вечен покой. Да разбирам ли, че актът на движение и вечният покой могат да бъдат разгледани като едно цяло? " Аз съм " съществува, а покоят е неизбежност, защото движенията са вечен покой. Нещо непрекъсваемо и постоянно съществуващо, а " Аз съм "; техен заложник ( нямащ избор проводник )!? Тоест аз нямам избор и не мога да бъда неутрален, дори неутрален " Аз съм " проводник. „Аз съм” е първото твърдение на съзнанието, това, което знаем със сигурност за себе си, присъствието на съзнание. Напълно вярно. " Аз съм " съществува единствено в личността. Toест само личността, която може да се отнесе към себе си като към личност, само тя притежава " Аз съм ". Само " Аз съм " е интелектуално способен да има история. " Аз съм " е самата история на " Аз ". „аз не съм” носи в себе си илюзиите за сводбодната воля и възможността за избор, с които оперира индивидуалния аз, в разединение от „Аз съм”. „аз не съм” това е малкият аз, егото, субективната представа на един за себе си, когато е откъснат чрез булото на илюзията от абсолютната реалност на „Аз съм” - съзнанието в изначалната си точка. Човек не може да бъде " Аз не съм "! Човек " е "! Двете противоположности са взаимно отхвърлящи се. За да е човек " Аз съм " трябва да бъде " Аз не съм ", а е невъзможно човек да бъде " Аз не съм ". Каквато и да върши човек той може да бъде само " Аз съм ", само да " е "! Тук мисля, че засягам твоя водещ философски замисъл, че няма Аз. Че той е илюзия на ума. Това ли е илюзията? Ами, ако е това ние едва ли някога ще се освободим от нея. Аз дори когато мисля, че " не съм " аз мисля за " Аз ", което идва да ми каже, че все пак " Аз съм "! Eй, no_self, голяма главоблъсканица си причиних. Движението е обратното на покоя. Това ни е ясно като бял ден. Не вземай думите „Аз съм” буквално. „Аз съм” това са първите и единствени думи, които могат да бъдат казани след пустотата, първата крачка на съзнанието, раждането му. Представи си, че „Аз съм” е точката в центъра на кръга, а движението му е изнасянето на тази точка от центъра в каквато и да е посока. Тогава вече имаме волеизявление. И „Аз съм” и волеизявлението са в кръга, но са различни по природа. „Аз съм” съществува незавсисимо от личността! „Аз съм” е вечното, вечният Аз, който е един единствен и еднакъв у всички. Не „Аз съм” като твоя аз, моя аз, неговия аз – различни, отделни аз-ове - егота. „Аз съм” е това, което всеки има у себе си и е едно и също за всички. Бих го нарекла чисто съзнание, някои хора го наричат Бог. Но всичко това са само думи, които обличат във форма нещо, за да го обяснят на ума, така че той да е способен да осмисли и осъзнае. Историята на аз-а започва едва когато към „Аз съм” бъдат добавени атрибути, като например, „аз съм тялото си”, „аз съм мислите си”, „аз съм едикакъв си-някакъв определен”, докато „Аз съм” е неопределим – не се е определил все още какъв е и няма да го направи, той е в покой, не се е задвижил. Разбира се, че можем да бъдем „аз не съм”. „аз не съм това тяло”, „аз не съм мислите си”, „аз не съм едикакъв си-някакъв определен” (например: не съм разсеян, не съм внимателен, не съм видял, не съм добър, не съм лош... ) „аз не съм” е неяснотата, която имаме по-отношение на себе си, относно това, че сме всичко, че можем да бъдем всякакви, че носим в себе си целия възможен потенциал на „Аз съм”. С други думи, за да се върнеш към центъра на кръга в "Аз съм", ще е необходимо да осъзнаеш малкия аз като ограничителен в определянето на какво не си, защото изключваш нещо от картината на кръга (когато в него е всичко). Няма нищо сложно когато употребяваме думите „аз/Аз”. Дори и в „Аз съм”, има субект – това е Аз-ът = Вечният Аз = идеята за Бог. Повтарям това са само думички, които носят съдържание, докато извън "Аз съм" - зад точката в центъра е пустотата. Водещият философски замисъл е, че отвъд човешкото е божественото, че когато малкият аз бива видян като това, което е, сбор от спомени, мисли, идеи и т.н, тогава вечният „Аз съм” заблестява вътре в нас, невидим за никой друг, невидим дори за нас самите, защото нас ни няма там, само Бог е. Редактирано Юли 11, 2012 от no_self Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 14, 2012 Доклад Share Добавено Юли 14, 2012 Кант пише -"На нас ни отреден разум като практическа способност, тоест като такава, която трябва да има влияние върху волята: но истинското предназначение на разума трябва да бъде да създаваме една воля не евентуално като средство за друга цел, а една сама по себе си добра воля". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 14, 2012 Доклад Share Добавено Юли 14, 2012 http://www.youtube.com/watch?v=n89kICFUY7A&feature=player_detailpage Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 2, 2012 Доклад Share Добавено Август 2, 2012 Този дюд ще да е внук на Ницше Но е прав - знам, че нищо не знам. Имам аз, нямам аз, имам избор, нямам избор. Линейна или нелинейна реалност, смърт анихилация или смърт релаксация... Нищо не знаем със сигурност. Малката ни наука се е вкопчила като удавник за сламка в някакъв много плосък консенсус за реалност и като комплексиран тийнейджър, компенсиращ страховете си, претендира за единствено права... Благодаря за свободната необособена гледна точка! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 3, 2012 Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Орлин, ето ти сега четеш това, което ти пиша (надявам се ) Виждаш черни букви на бял фон или бял фон на черни букви. Едното не би проличало, ако не го сравнявахме с другото. Не можеш да осъзнаеш себе си, ако не се отграничиш от околния свят. Да, ама какво е свободната воля? Свързваме свободната воля с Аз-а, с това, което се е отграничило от околния свят. Волята да прави нещо "напук" на околния свят. По свой избор независещ от изборите и желанията на околния свят. Това е човешкото разбиране за свободната воля. Да, ама чувството на отделеност от човека е фалшиво привнесено у него. То е в основата на Майа. ОСвен чувството на отделеност на човека му е вградено и привличането към цялото, което ние сме свикнали да наричаме любов. И цялата игра в Майа е да осъзнаеш, че си част от цялото, но да продължиш да играеш играта в името на осъзнаването и еволюцията. Орлин, вярно ли е, че всичко е Едно? Ако е вярно, то свободна воля няма Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2012 А защо растенията, които не осъзнават себе си имат отделни тела? Не е ли защото те имат всяко - отделна монада, която не е плод на някаква заблуда на съзнанието, а нещо, което предшества въпросното съзнание? И ако например броя на еволюиращите монади във вселената е точно определен, въпреки неспособността на човека да обхване това число, то кой е определил тази бройка? Очевидно не са заблуждаващите се съзнания на хората. Какво определя броя на клетките в човешкия организъм? Нима това разделение не е продиктувано от необходимостта бройката да е такава, каквато е? Приччините за диференциацията съществуваща в проявения свят са много по-дълбоки от човешките заблуди. Без диференциация не може да има изобщо проявление. Единството, общото трябва да се търси, но в същото време трябва да се осъзнае индивидуалността и уникалността, неповторимостта на всяко живо същество. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 3, 2012 Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Нищо не знам! ... Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 3, 2012 Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Нищо не знам! ... Чудесно, чакай да питам а нещо, което не знаеш. Ти си психотерапевт и може би имате съответните понятия за нещата, с които ще питам. Колко центъра за осъзнаване има човек (освен акъла ) и на кои от тях може да се вярва? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 3, 2012 Доклад Share Добавено Август 3, 2012 А защо растенията, които не осъзнават себе си имат отделни тела? Не е ли защото те имат всяко - отделна монада, която не е плод на някаква заблуда на съзнанието, а нещо, което предшества въпросното съзнание? .... Еха, спри се малко драги Къде запрепуска?!?!?! Чакай, кажи кое точно те кара да мислиш, че растенията имат отделни тела?!?!?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Виждал съм растения и знам как изглеждат. Знам как се изграждат телата им, как растат и се развиват. Виждал съм семенцата от които покълват, също както при хората и животните - всяко растение от едно семенце. Навсякъде е едно и също - имаме една монада, около която се сформира едно тяло за нейното проявление. Изключения като сиамските близнаци не поставят правилото под съмнение (но да не се отклонявам от темата). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Всъщност, като се замисля това, което отричаме, може да се каже, че за нас не съществува. Ако отричаме съществуването на свободната воля, тя за нас наистина съвсем няма да е свободна. Самият живот ще ни постави в множество ситуации (които всъщност създаваме самите ние със силата на мисълта си), които допълнително ще ни убедят, че свободата на волята ни е една илюзия. Ако ние отричаме полезността на нещо друго, примерно мисълта, нещата отново са същите. Ами как при това положение ще развиваме мисълта си и ще я използваме разумно? Не, нашата мисъл ще стане точно такава, каквато искаме - тя ще деградира. Или пък вярата. Ако не сме убедени в силата на вярата, тя наистина няма да има никаква сила за нас. Човекът твори своя живот в множество аспекти и на мен ми се искаше да покажа един от тях. А за пагубното въздействие на отрицанието се надявам, че няма нужда да убеждавам никого. Дори и да се съмняваме в нещо, ние поне следва да допускаменем възможността за неговото съществуване, освен ако нямаме наистина сериозни аргументи в обратната посока, най-малкото защото вредата, която можем да предизвикаме по този начин за себе си и околните, може да се окаже огромна. Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Виждал съм растения и знам как изглеждат. .... Знам, че се повтарям, но моето учудване ме кара да попитам кое те кара да мислиш, че можеш да виждаш?! Всъщност, като се замисля това, което отричаме, може да се каже, че за нас не съществува. Ако отричаме съществуването на свободната воля, тя за нас наистина съвсем няма да е свободна..... А какво става, ако се отрича илюзията за нещо Добре, прав си, че когато моето твърдение изглежда като отрицание, то се включват други илюзии и заблуди. А моето твърдение е: "Човешката воля е воля само, когато съвпада с Божествената Воля". Всичко останало е илюзия. А Божествената Воля е вътре в човека и е там, както казва Учителя и говори с един тих странен глас. Всеки я чува, това не е въпрос на просветление. Всеки може да чуе Божествената Воля у себе си ииииии като я чуе да я разпознае като своя Ако си го позволи. Искаш ли още материал за размисъл, в който размисъл ще ти е много полезно мисленето? Когато Бог иска от теб да те насочи да направиш нещо или разните висши сили искат да те насочат, как става това? Появява се огнен облак всред гръм, трясък, светкавици и ти се появява някой чичо или дядо и почва да ти говори? Неееее, това става несъзнавано за тебе. Е, тогава те питам да помислиш, абе как, аджеба, ще разпознаеш кои твои действия се дължат на твоята воля след като не можеш да разпознаеш кои твои действие се дължат на Бпжията воля?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) Виждал съм растения и знам как изглеждат. .... Знам, че се повтарям, но моето учудване ме кара да попитам кое те кара да мислиш, че можеш да виждаш?! Все пак говоря за физическо зрение и такова знам, че имам. Всяко растение си има своята физическа форма подобна на тази на човека и на животните. И тъй като поне за себе си съм сигурен, че съм само аз в тялото си, то нищо не ме кара да предполагам нещо различно за останалите хора, растенията и животните - проста аналогия. Ако ти чувстваш нещата по друг начин, ще се радвам да го опишеш. Редактирано Август 4, 2012 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 А моето твърдение е: "Човешката воля е воля само, когато съвпада с Божествената Воля". Всичко останало е илюзия. А Божествената Воля е вътре в човека и е там, както казва Учителя и говори с един тих странен глас. Всеки я чува, това не е въпрос на просветление. Добре де, един прост въпрос: ако аз убия някого, това илюзия ли ще е или Божията Воля? А последствията илюзия ли ще са или нещо реално предизвикано от Божията Воля? Всеки може да чуе Божествената Воля у себе си ииииии като я чуе да я разпознае като своя Ако си го позволи. Всеки в някаква степен може да прецени дали действията му са правилни или не, дали ще донесат полза на другите или вреда и колко голяма ще е тя. Всеки е свободен да избере дали да донесе вреда или полза и ако въпреки желанието да донесе полза, нанесе вреда, то виновна няма да е волята му, а неговото невежество. Може да се говори за еднаква посока на две воли. Можем да говорим и за доброволно следване на нечия воля (но и това само що се отнася до някакъв отделен въпрос или кръг от въпроси за които нашите знания и други способности не достигат, а не за всичко, с всичките подробности и детайли)... Останалото е обсебване. Когато реша да си купя някакъв плод за обяд, Божията Воля изобщо не ми е необходима, нито нечия друга воля. Така преценям, решавам и го правя. Това е волята - това, което превръща намеренията в действия. Сами по себе си желанията не са воля или резултат от волята, а действията предприети по осъществяването им. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Когато Бог иска от теб да те насочи да направиш нещо или разните висши сили искат да те насочат, как става това? Появява се огнен облак всред гръм, трясък, светкавици и ти се появява някой чичо или дядо и почва да ти говори? Неееее, това става несъзнавано за тебе. Е, тогава те питам да помислиш, абе как, аджеба, ще разпознаеш кои твои действия се дължат на твоята воля след като не можеш да разпознаеш кои твои действие се дължат на Бпжията воля?! Механизмът е прост: пространството бива наситено с определени мисъл-форми, въплъщаващи съответните идеи, които хората следва да възприемат. Който може ще ги възприеме директно. Който не - ще трябва да почака или докато успее, или някой друг човек да ги възприеме и да ги "свали" на физически план, например пишейки книга. Но аз никъде не твърдя, че идеите се създават от хората. Тъкмо напротив. Но волята е в изборът на това кои идеи да бъдат реализирани и кои - не. Ами те тъмните също насищат пространството със своите си идеи. Ако човек нямаше свободен избор, какво щеше да го спре да изпълни и техните поръчения? Пространството е наситено както с едните мисъл-форми, така и с другите. (Да разбира се силата на тези мисъл-форми не е еднаква и едните са заложени на причинно ниво, но всъщност възприемането им от страна на хората зависи не толкова от силата на тези мисъл-форми, а от сходството не техните вибрации с тези на съответния човек. Inseparabile 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) От известно време се чудя чисто физически как става това с волята. За мен ние и да искаме, не можем да излезем от т.нар. Божия воля или Божествения/Световен план и ред. По простата причина, че ние сме потопени в Него, проникнати сме чисто физически от Него. Ето ние живеем на земята и имаме (вече) прибори, които измерват примерно какво е нивото на радиационното излъчване, какво е електромагнитното излъчване и др.п., за които преди и хабер сме си нямали (пък някои посветени и преди са имали усещане и знание за това, къде има вредно и къде полезно лъчение/влияние на природата), но това не им е пречело да си същестуват и да ни влияят. И точно по същия начин сме изложени на влиянието на Божествения/Световен план, "плуваме" си в неговия енерго-информационен бульон. Та този План си съществува и едва ли някой от нас, каквото и самочувствие да има за силата и значимостта на собствената си воля, може да Го промени. Друг е въпроса, че ние, като сме слезли тук на земята и сме добили едно усещане за самостоятелност и независимост, за възможност за вземане и реализиране на собствени решения. Но това е само усещане, а в действителност, както Божидар директно се е изразил - илюзия. Затова всички световни учения подсказват и ни насочват в една посока - тази на правите/правилните мисли, чувства, действия, на изпълнение на Божията воля, на съчетаване на собствената воля с Божествената и т.н., няма значение как точно е изразено. Ние в момента сме като на тренировъчен лагер - например правим нощни походи, за да свикнем да се ориентираме в тъмното; в случая - нямаме преки, 100% доказуеми усещания за това, каква именно е Божията воля; това според мен е нарочно - за да се научим и да израснем дотолкова, че да сме в състояние да работим с волята си за доброто на всички, на целия свят. Същевременно сме обезопасени - като акробатите в цирка - има въже, мрежа ... за да не правим големи глупости, а малките да се омекотят. ... Ами те тъмните също насищат пространството със своите си идеи. Ако човек нямаше свободен избор, какво щеше да го спре да изпълни и техните поръчения? ... Ето, това е много хубав въпрос. Какво наистина спира човека да изпълни поръченията/внушенията на тъмните? Ако човек имаше само свободен избор и нищо друго (имам предвид друго, което вкл. да контролира и ограничава избора му), то отдавна да бяхме подвластни на тъмните - много по-изкусителни и близо до нас. Но не е така. Спира ни и ще продължава да ни спира (в неразумния ни период) именно Божията воля, проникваща меко и плътно навсякъде, това е въжето, с което е вързан акробата, Божият план е мрежата, която ни спасява; ние пак падаме, но меко и с възможност пак да се придвижим нагоре. П.П. Имам по-добро разбиране за нещата, обаче незнайно защо не успявам да се изразя по-добре. Дори и много по-подробно да пиша, май пак няма да се получи; оставам с впечатление, че явно не бива все още да се пише толкова директно по този въпрос. Та нали много хора ще се разочароват, ще се демотивират, ако се убедят, че участват в нещо средно между спектакъл и тренировка?! Редактирано Август 4, 2012 от Диана Илиева Inseparabile и Донка 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2012 Добре, да приемем, че ни спасява Божията Воля. Но има хора, които въпреки това се поддават на мислите изпращани от тъмните. Защо в едни случаи Божията Воля помага, а в други - не? Значи все пак трябва да приемем, че човекът избира реално и с избора си предопределя своето бъдеще. Някой може да каже: в дългосрочен план всичко завършва добре. Обаче това съвсем не е така. Или може би няколко милиарда години не са достатъчно дълъг период и е все едно дали ще завършиш развитието си за дадената манвантара успешно или не. То нали има следващи манвантари, неуспелия пак ще продължи развитието си, тъй че Божията Воля пак ще се наложи. Какво толкова - няколко милиарда години страдание в резултат на човешката воля нищо не са (естествено когато страда друг). Тя волята ни е голяма илюзия. Хайде сега да си поговорим за Любовта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts