dcveta Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Та малко ли са фанатиците, които изпълнявайки божията воля извършват чудовищни жестокости? Това е друга тема. Тук не говориш за хора, които вършат Божията воля, а за заблудени такива, лъжепророци, лъжеапостоли, лъжехристи и подобни са наречени. Как се разпознават истинските от лъже... също е друга тема и няма да я обсъждам. Но и това е Божия воля - да различаваме истинските от лъжливите. Можеш да размишляваш върху цитата, който давам, не е случаен и на мен ми говори много неща. Свързан е с Божията воля, лъжата и истината, и любовта от цялото сърце, с всичка сила Второз.13:3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. Аз мога да кажа, че Бог постоянно ме напътства и да представя моите желания за божии. И кой може да гарантира божествеността на дадена идея? Където се споменава божията воля, винаги има манипулация. Винаги. Когато някой ти каже, че нещо е по божията воля, той винаги иска да неутрализира твоята собствена воля. Висшата воля обаче никога няма да се наложи над нисшата, просто защото на висшата воля поробени воли не са й нужни. Който не я разбира просто ще си стои далеч, докато не я разбере, но този, който я следва сляпо често е в по-лошо положение от този, който неистово й си противопоставя. Ти ако разсъждаваш така, ограничаваш Бог и не би могъл да бъдеш пророк никога. Пророците са длъжни да говорят Божиите думи и не от свое име, а от Божие име. Затова не мога да приема това ти правило, което си си поставил за себе си. Ако всички пророци разсъждаваха като тебе, до нас нямаше да достигне нито едно пророчество. Когато една идея е Божествена - тя се потвърждава и доказва. Нужни са най-малко двама или трима верни свидетели според писаното в Библията, за да бъде потвърдена. При липсата им я оставям на отлежаване, за потвърждаване или отхвърляне. Не съм съгласна и с това, че Висшата воля няма да се наложи над нисшата. Ще се наложи когато е необходимо, но нисшата никак няма да разбере. Мен това не ме притеснява, нито да бъдеш роб на Господа е притеснително, защото всичко е относително. От една страна си винаги господар, а от друга винаги роб в този относителен свят. Ти защо си толкова обезпокоен от това? Нещо плаши ли те? Не мисля, че можеш да следваш сляпо Божията воля. А всеки може да я следва дотолкова, доколкото му е дадено да я разбира. Един разбира и следва например десетте Божии заповеди./повечето хора дотолкова разбират и следват Господа/. На тях не им е дадено повече и няма да се изисква повече. На който е дадено повече да разбира и повече ще се изисква. Така че не е наша грижа кой до колко и как следва Господа. Нашата грижа е за това, което ни е дадено. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Да, Цвета е права, а и сам казваш, че говориш за фанатици, пък и не само, но пак в тоя дух. А поробването ... Защо поробване? Гравитацията поробва ли нашата воля? Не. Просто нашата воля се съобразява с нея. Е, същото е. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Ето, сега ако не заблуждавах волята си с гравитацията, щях да отлетя до кварталния магазин вместо да ходя до него Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Та малко ли са фанатиците, които изпълнявайки божията воля извършват чудовищни жестокости? Това е друга тема. Тук не говориш за хора, които вършат Божията воля, а за заблудени такива, лъжепророци, лъжеапостоли, лъжехристи и подобни са наречени. Как се разпознават истинските от лъже... също е друга тема и няма да я обсъждам. Ами не. Щом следваш божията воля, трябва да можеш да я различаваш. Това не е друга тема. Лесно е да се повтаря: изпълнявайте волята божия и т.н., и т.н. Само че нищо не може да замени нашата собствена оценка за истината. За мене божията воля е това, което аз преценя, че е божията воля. За тебе божията воля е това, което ти прецениш, че е божията воля. Кой доколко е прав в преценката си, е отделен въпрос. Аз мога да преценя едно нещо като правилно, ти – друго. Не Бог решава това, а аз и ти. Аз преценявам кое е правилно според мен, ти – според теб. Евентуално моята или твоята преценка може да съвпаднат с това, което Бог или някое същество преминало през етапа на развитие през който ние преминаваме и направляващо развитието ни, смята за правилно, така че моите или твоите действия да се окажат в съгласие с неговата воля, но това няма да е неговата воля, а моята и твоята. Ако аз правя нещо, то е защото аз съм преценил, че така трябва, а не защото Бог или някой друг е преценил. Дори и когато трябва да изпълня нещо, което не разбирам и трябва да се доверя на някой друг, то пак е защото аз съм преценил, че мога да му се доверя. Ужасна грешка е да се предполага, че една воля трябва да бъде заменена с друга, пък била тя и по-висша. Не, когато говорим за сътрудничество, то волите следва да са еднопосочни, така моята воля се прибавя към другата и съвместната сила се увеличава. Ако моята воля отсъства, за какво съм му на другия? За марионетка? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Мен това не ме притеснява, нито да бъдеш роб на Господа е притеснително, защото всичко е относително. От една страна си винаги господар, а от друга винаги роб в този относителен свят. Ти защо си толкова обезпокоен от това? Нещо плаши ли те? С Бог сме приятели. Ако аз стана негов роб или той мой, то край с приятелството ни. Шегата настрана, но да служиш и да бъдеш роб са доста различни неща. Не ме плаши да бъда роб. Но никога няма да стана роб съзнателно и доброволно, т.е. вътрешно винаги ще се стремя да си остана свободен. Абе ти съзнаваш ли какво пишеш? Робът е без права и без воля – една вещ, притежание. Бог, който има нужда от хора като роби не е никакъв Бог, а пълната му противоположност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 .... С Бог сме приятели. Ако аз стана негов роб или той мой, то край с приятелството ни. Шегата настрана, но да служиш и да бъдеш роб са доста различни неща. Не ме плаши да бъда роб. Но никога няма да стана роб съзнателно и доброволно, т.е. вътрешно винаги ще се стремя да си остана свободен. Абе ти съзнаваш ли какво пишеш? Робът е без права и без воля – една вещ, притежание. Бог, който има нужда от хора като роби не е никакъв Бог, а пълната му противоположност. Глей сега, ако с Бог сте приятели, то може ли да ме запознаеш с него? Все пак от години си говорим с теб и можеш да ме промоутнеш малко Като сте приятели някакъв спорт с него упражнявате ли заедно? Тенис на маса? И аз играя тенис на маса. А кога играете предимно? Почивните дни или работните вечер?! А дали си обменихте рецепта за най-добрата лютеница? ....Абе остави лютеницата. Говорите ли си за духовни практики? Бог на какво ниво е, а? Той как се отнася към Бялото Братство и Шамбала? Кое предпочита? ха ха ха ха ха ха ха ха ха хахахахх хахах хахах ей оплетоха ми се пръстите ха ха ха ха Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 28, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2011 Ами не. Щом следваш божията воля, трябва да можеш да я различаваш. Това не е друга тема. Лесно е да се повтаря: изпълнявайте волята божия и т.н., и т.н. Само че нищо не може да замени нашата собствена оценка за истината. За мене божията воля е това, което аз преценя, че е божията воля. За тебе божията воля е това, което ти прецениш, че е божията воля. Кой доколко е прав в преценката си, е отделен въпрос. Аз мога да преценя едно нещо като правилно, ти – друго. Не Бог решава това, а аз и ти. Да, така е. Затова в Библията/ап. Павел/ пише, че трябва да се научим да познаваме Божията воля от опит/не от думи/. Но за краят съм на точно обратното мнение. Не ние решаваме, а Бог. Имаше едни стихове в Библията където спореха пророк и лъжепророк. И се казваше нещо от сорта "да видим кои думи ще се сбъднат - моите или твоите". Бог винаги си доказва думите, волята и винаги стои зад тях. Нищо което не е от Бога, не се сбъдва. Мога да вярвам, че Божията воля за мен е да бъда мисионер, но да не е така, например да трябва да бъда учител. Още Божията воля трябва да се свързва с времето, мястото и хората. Защото иначе е половинчато, лъжа. Не знам, беше хубаво за пророци и лъжепророци - да се обсъжда в отделна тема. Тази теме е доста натоварена. Аз по принцип не чета такива дълги теми, освен по изключение от тук от там. Аз преценявам кое е правилно според мен, ти – според теб. Евентуално моята или твоята преценка може да съвпаднат с това, което Бог или някое същество преминало през етапа на развитие през който ние преминаваме и направляващо развитието ни, смята за правилно, така че моите или твоите действия да се окажат в съгласие с неговата воля, но това няма да е неговата воля, а моята и твоята. Не мога да формулирам точно това, което разбирам от тебе. Независимо от моята или твоята воля, ние познаваме Неговата воля/не моята, не твоята и съпоставяме с Неговата воля, не с моята, не с твоята/. Поне мен на това са ме учили. Не е лесно да се познава Неговата воля от опит/както казва ап.Павел/. Един истински молител и мисионер, който имах честта да срещна през живота си поради Божията благодат казваше, че трябва да се научим да познаваме Божият глас както гласът на майка си и баща си. Едва тогава няма да бъркаме едната станция на радиото с другата, но до тогава принципът на проба-грешка ще важи. Ако аз стана негов роб или той мой, то край с приятелството ни. Шегата настрана, но да служиш и да бъдеш роб са доста различни неща. Не ме плаши да бъда роб. Но никога няма да стана роб съзнателно и доброволно, т.е. вътрешно винаги ще се стремя да си остана свободен. Абе ти съзнаваш ли какво пишеш? Робът е без права и без воля – една вещ, притежание. Бог, който има нужда от хора като роби не е никакъв Бог, а пълната му противоположност. Всъщност доста добре съзнавам какво пиша. И в крайна сметка по-добре да си роб на Господа, отколкото роб на човеци или човек, защото да си роб на Любовта е едно, а да си роб на егото съвсем друго. Отношенията между Бог и човек могат да бъдат различни. Също са описани в Библията и също имах удоволствието да чуя проповедта на тази тема от онзи месионер за който ти говорех. Водех си записки тогава и макар не всичко да е точно написано, ще можеш да прочетеш за отношенията между Бог и човек - те са много видове. Приятелското отношение е от тези на по-високите нива. Последното отношение между Бог и човек /Христос и църквата / беше описано като невяста и младоженец, но не е пропуснато да се опише и отношението на слуга и господар, както и на роб и робовладелец. Предполагам, че когато човек няма никакво познание изпада в това отношение и колкото повече расте познанието, толкова повече отношенията преминават от едно ниво в друго ниво, за да достигнат крайният предел. Но забележи - това общо и много кратко. За всяко ново нещо на познание може да тръгнеш от отношение роб-робовладелец. В Библията също се говори за това отношение. Христос/богът/ стана човек и се превърна в роб не само на човеци, но и на Бог, за да се извърши Божията воля. Неговото служение беше едно истинско смирение, смирение до смърт на кръст, не само до роб. Той смири себе Си до смърт. Същото е и с апостол Павел. Той казваше, че се превръща в роб на човеците само и само да придобие мнозина. Превръща се всичко на всички, само и само да спаси погиващите. Затова го обичам този Павел, защото не се жали, самосъжалява и изобщо не мисли за себе си, а за Божието. Обикновено в света тези, които са управляващи са на върха на пирамидата. От многото библейски примери ще забележиш, че тези които са по-високо в духовно отношение са на основата на пирамидата и са обикновено и винаги служители на останалите, служат на останалите. Тоест превърнали са се в слуги и роби, за да спасят погиващите, превърнали са се всичко на всички, за да не загубят и една душа. В повечето случаи ние хората не сме готови да плащаме тази цена, на служението и затова си оставаме на едно духовно ниво, не можем да израстнем нагоре. Още се казваше в Библията, че смирението предшества славата, а гордостта падението и тем подобни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 (edited) Свободна воля няма Първо си мислех, че решенията ги вземаме май-вече от несъзнаваното - а каква свободна воля при това. После стигнах до извода, че колкото повече се опитваме да влагаме воля в живота, толкова по-далече сме от Първопричината - егати и волята. Сега вече откровено си мисля, че свободна воля няма. Има само енергия на волята, която можем да пуснем да тече. И единственият избор, който имаме, не е свободен. Можем да изберем дали да изпълняваме волята на Първопричината и Вселенските закони или да се подчиняваме на Майя и всичките егрегори и други странни същества. Да, ама това не е свобидна воля, а заблуда От "Втичане и изтичане": "...След всичко това човек казва, че е свободен да прави,каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода...." От "Свобода": "...Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек,който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля.." Запитайте се кой е "този съществен, неизменен свят, в който Бог живее"? И в какво състояние човек може да бъде там? :) Редактирано Юли 8, 2012 от БожидарЗим jul 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Да разбирам ли, че според теб свързването с Първата причина не е възможно в тази ни форма на съществуване? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 (edited) Да разбирам ли, че според теб свързването с Първата причина не е възможно в тази ни форма на съществуване? "Под понятието Бог, в широк смисълна думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия." Учителя П. Дънов, Из. Божият глас - ООК, изд.1940г. - София Човек се самозалъгва, че прави свободен избор, докато не стигне до просветление. Дотогава всеки избор не е неговата воля. Може да се отправи към себе си, за да намери просветление като се "хармонизира със себе си" и хармонизиран вече изпълнява Божията Воля и това е неговата свободна воля, която намира в себе си. А ние сега все търсим външен авторитет.....или боравим по пътя на логиката, а мислите, както казва Учителя, и те са извън нас. Редактирано Юли 8, 2012 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Свободна воля няма Съмишленик Аз почнах да се съмнявам, но още удържам фронта Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Свободна воля няма Съмишленик Аз почнах да се съмнявам, но още удържам фронта Знам, че обичаш да се аргументираш. Та, на каква база мислиш, че няма свободна воля? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Мързи ме сега... наричам човека "следствие на реалността". Не вярвам в предопределеността, съдбата или мисията на обикновения човек. Смятам, че онова, което му се случва, определя какво ще направи. На практика това значи, че може да му се случи всичко, защото (пак друго сравнение съм си харесал) живота е като полином със страшно много неизвестни. Понякога едно неизвестно може да реши цялото равенство, друг път задачата няма решение, трети - не е изобщо равенство. И ние си въобразяваме, че имаме свободна воля, а всичко което мислим и ползваме ни е бутнато в съзнанието от околната среда. И както обичам - пример: вземаме един папа и хипотетично го слагаме в село на туземци. Неговият живот ще протече по друг начин, ще има различни схващания, ще ползва сетивата си за различни цели, ще открива различни призвания... което подлага на съмнение дали тези призвания са негови. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Хм, а сигурен ли си, че този папа не би станал там жрец? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Ами ако не знаят какво е жрец? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Свободна воля няма Първо си мислех, че решенията ги вземаме май-вече от несъзнаваното - а каква свободна воля при това. После стигнах до извода, че колкото повече се опитваме да влагаме воля в живота, толкова по-далече сме от Първопричината - егати и волята. Сега вече откровено си мисля, че свободна воля няма. Има само енергия на волята, която можем да пуснем да тече. И единственият избор, който имаме, не е свободен. Можем да изберем дали да изпълняваме волята на Първопричината и Вселенските закони или да се подчиняваме на Майя и всичките егрегори и други странни същества. Да, ама това не е свобидна воля, а заблуда Ти не познаваш нито волята на Първопричината, нито можеш да разграничиш Майя от действителността. Във всеки един момент човек е поставен пред няколко възможности и той без значение дали иска или не избира някоя от тях. Доколко изборът е свободен е въпрос, защото влияние оказват множество фактори, но нещата са прости, без значение дали решението е в съгласие или не с божията воля, човек го осъществява. Човек винаги избира една от предоставените възможности. Свободата е единствено в рамките на възможното. Няма как волята да прехвърли тези рамки. А възможностите може да са кармично определени, може да имат участие волите на други същества и т.н. и т.н. Разбира се когато човек действа познавайки космическите закони и в съгласие с тях, то и свободата му ще се увеличи. Но това не означава, че човек няма свобода на избор в обратния случай. Не, просто тя е по-ограничена, възможностите са по-малко, но пак има поне две. Когато човек дотолкова се отдалечи от пътя на еволюцията, че няма никаква възможност за избор, т.е. единствената посока, която му остава е надолу, монадата просто се отказва от съответната душа и последната бива изгубена завинаги. От тази гледна точка могат да се разгледат и цитираните думи: От "Втичане и изтичане": "...След всичко това човек казва, че е свободен да прави,каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода...." От "Свобода": "...Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек,който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля.." Запитайте се кой е "този съществен, неизменен свят, в който Бог живее"? И в какво състояние човек може да бъде там? :) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 Искаш да кажеш , че съм изгубена завинаги душа?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 (edited) Каквото съм искал съм казал. Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми. Слепите природни сили нямат избор, а следват единствено космическите закони. Ами то по твоята логика, те следва да са най-висшите същества във вселената. Редактирано Юли 9, 2012 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 А самообучаващите се компютри машини ли са? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 (edited) Каквото съм искал съм казал. Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми. Слепите природни сили нямат избор, а следват единствено космическите закони. Ами то по твоята логика, те следва да са най-висшите същества във вселената. Добре, животните имат ли избор? И каква е раликата между животното и човека? Редактирано Юли 9, 2012 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 А самообучаващите се компютри машини ли са? Да, какво да са? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 Каквото съм искал съм казал. Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми. Слепите природни сили нямат избор, а следват единствено космическите закони. Ами то по твоята логика, те следва да са най-висшите същества във вселената. Добре, животните имат ли избор? И каква е раликата между животното и човека? Разликата е, че животните нямат възможност да осъзнаят действията си и техните последствия. За животното няма значение какво ще избере - то е все правилно. Най-често това е следване на инстинкта. За човека направеният избор има значение, защото той ще си понесе последствията не само в чисто физически план. Например един вълк, крайно изгладнял напада човек и го убива. Хората в последствие издирват вълка и също го убиват. Това е чисто физическо следствие и тук няма никаква карма. Хората просто виждайки опастност във вълка, го отстраняват. Ако същото нещо вместо вълк направи един човек, то освен ответната реакция от страна на обществото ще има и кармична такава. Тя ще се разпростре и в надземните светове, и в следващите превъплъщения. vorfax 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 Каквото съм искал съм казал. Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми. Слепите природни сили нямат избор, а следват единствено космическите закони. Ами то по твоята логика, те следва да са най-висшите същества във вселената. Добре, животните имат ли избор? И каква е раликата между животното и човека? Броя неизвестни участващ във вземането на решение и степенния им показател (при животните инстинктите тежат повече). Ама това само, ако приемем, че свободен наричаме избора от опит за който сме забравили, че имаме. Аз примерно не обичам да нося зелено, защото като малък имах един гаден зелен анцуг. Ако не бяха ме обличали с него, сега можеше да харесвам зелените дрехи. Тогава моя вкус мой ли е или принаден? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 А самообучаващите се компютри машини ли са? Да, какво да са? Ами съдейки по думите ти: Когато изборът изчезне, човек повече не може да се нарече живо същество. Машините нямат избор, а изпълняват строго зададени програми. изкуствения интелект е живо същество, защото извършва избор. Този избор не е зададен от човек, а се базира на трупането на опит и според това какъв опит натрупва изкуствения интелект може да се получи различно решение на различен проблем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 За животното няма значение какво ще избере - то е все правилно. По-скоро нормите за правилно и неправилно не съществуват. Това е основна парадигма при дресировката на животни, защото те различават само позволено от забранено, което свързват с болка и удоволствие (храна примерно). Животните не различават зло от добро, затова дори когато убиват не можем да говорим за жестокост, мъст и т.н. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts