Свободната воля

[Латина]

Изглежда, не е само за малцина изпитанието на Йов.

Все пак мисля, че е възможно човек да расте и по друг начин.

Не страдайки, а помагайки на страдащите. Не благодарейки за изгубеното, а благодарейки за това, което е.

Не хвалейки за избавлението, а за свободата.

...

На това искам да се науча и това искам да постигна - да влагам живота си, времето, енергията, дарбите и всичко, което съм, в положителни неща, за добри каузи.

Не сме се научили да даваме, затова силом вземат от нас.

Вместо да върви човек по пътя, да пада, да става и да плаче, не е ли по-добре да се радва на живота, да скача от радост и да пее? Да се чувства съучастник на добрия Бог, правейки добро, следвайки повика Му? Аз мисля, че при втората ситуация растежът е възможно най-бърз.

Въпросът е, как да изляза от долината на мрачната сянка, щом сама не виждам пътя?

Това ми е една от належащите задачи - да обърна нещата, да не пилея енергия в лоши преживявания, а да се отворя и да позволя Доброто и Любовта да работят чрез мене. И може би начинът е да действам и да давам макар и малко, показвайки готовност да давам драговолно, каквото изисква ситуацията.

И друго си мисля - ние всъщност забравяме правилния начин на обмен с Цялото, на растеж и развитие. Като дете бях по-чувствителна, по-простителна, по-щедра, по-любяща, по-прозорлива... Затова е казано - "Станете като децата".

Честно ви казвам, децата са по-близо до Бога от възрастните.

[Велина Василева]

... да позволя Доброто и Любовта да работят чрез мене.

Благотворителност - да, но само от презумпцията че Бог,т. е. - че " Доброто и Любовта работят чрез мене", а не - че аз съм този, който дава...

Защото всичко принадлежи на Господа - цялото ми имущество, тялото ми и всичко материално, за което може да се сети човек и само временно е в мое владение... Собственикът е друг, а аз - временно само се разпореждам с благата , но - само от Негово Име...

В обратния случай - благотворителността е само капан на егото, на низшия ум у човека, когато се прави от първо лице, ед. число и се има предвид малкото себе... Такъв човек е в застой, без да го знае...

Даването - винаги е работа на Голямото Себе, на Христос в нас... Това е доброто, това е любовта, които работят, чрез нас...

[Слънчева]

Благотворителност - да, но само от презумпцията че Бог,т. е. - че " Доброто и Любовта работят чрез мене", а не - че аз съм този, който дава...

Его-то не съществува вече. "Бъдете в този свят, но не от този свят"-това значи Бог да се проявява чрез нас. Слели сме се с Него, с Христовото съзнание...

[Станимир]

Станимир, гледам Ники достатъчно добре е цитирал нужните места от Библията, макар и без да ги коментира.

Сам е оставил да се сетим смисъла на последния цитат:

Йоан 3:5

Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

Да почнем едно по едно.

Матей 11:12

А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

При буквално прочитане наистина излиза, че със силa се влиза в Божието Царство.

Да, ама на Биbлията важните смисли не са буквални.

...

Ами буквално си е. Силата си е сила. Любовта не е ли сила? Вярата не е ли сила? Търпението не е ли сила? Постоянството не е ли сила? Мъдростта не е ли сила? Целеустремеността не е ли сила? Честността не е ли сила? Равновесието не е ли сила? Хармонията не е ли сила? Единството не е ли сила? ...

Това, че повечето възприемат силата като някакво изопачаване и злоупотреба със своите възможности, мен най-малко ме интересува. Това са илюзорни представи за силата, които хората са си е изградили. Мен ме интересува чистия, положителен смисъл на думата. Всички духовни качества в човека са източник на сила. Тези качества не се проявяват от самосебе си. Да, всеки ги притежава (винаги ги е притежавал и винаги ще ги притежава) в своята духовна същност. Те са самата ни същност. За мене думата „дар“ е крайно неточна, изразявайки нещо внесено отвън.

Колкото до Светия Дух, той е всеначалната енергия в Космоса, проявяваща се под безброй форми – прана, фохат, психичната (творческа) енергия и много други. На изток символ на тази енергия са Дукар, Шакти, Кали... Отецът е вечно скрития абсолют (вечно скритата същност), а Синът е съзнанието породено от взаимодействието между двете. Нека се има в предвид, че в човека се съдържа цялата троица, а не само Сина, както най-често се предполага.

[Велина Василева]

Отецът е вечно скрития абсолют (вечно скритата същност), а Синът е съзнанието породено от взаимодействието между двете. Нека се има в предвид, че в човека се съдържа цялата троица, а не само Сина, както най-често се предполага.

Или, другояче казано: Абсолютът е нулата, нищото ... Отец - това е единицата; първото проявено Същество, произлязло чрез Абсолюта... Второто Същество ( двойката , ...) - e създадено като "част от цялостта" на Отеца... Третото Същество - (тройката) - Синът - е създадено като "цялост от цялостта" на Отеца...

В човека се съдържа цялата троица - 1+2+3, но при сегашният човек доминира проявената двойка и там е целият му днешен проблем и "не-достатък"... (Затова Двойката у човека - "търси" Тройката, т.е. чака проявлението ѝ - за да намери хармонията , равновесието и съвършенството на Отеца.)...

[Станимир]

Не знам с какво ще ти помогнат подобни разсъждения. В Космоса всичко е съставено от положителни числа. Нулите и отрицателните числа изразяват само временни отношения, но не и нещо реално. Непроявеното е безкрайност. Извън проявлението не може да се говори за числа. Единицата е цялата троица в нейното единство, т.е. Абсолютът. Разделянето на единицата на проявено и непроявено, на материя и дух е двойката. Разделянето на единицата на дух, материя (енергия) и съзнание е троицата. Синът е резултат от взаимодействието на духа и материята, т.е. съзнанието представлява духа ограничен и облечен в материя. В резултат (от действието на съзнанието върху материята) се образува формата (четворката), чрез която то се проявява. Последното го има в почти всяка митология. Затова се казва, че четворката е число на ограниченията и страданията. После идва петицата, самосъзнанието, мисълта, когато човек осъзнае себе си не като формата, а като това, което е скрито и което обуславя тази форма. Петицата е пътят за излизане от четворката, от страданията. Именно в петицата е свободата на волята. Именно чрез петицата, човек може да се освобожди от страданията и ограниченията. В дочовешките еволюции, когато самосъзнанието още не е развито и нямаме мисъл, няма и свобода на избора, няма и индивидуална отговорност. Съзнанието в дочовешките царства е подчинено на импулсите идващи от природата.

[B__]

Станимир, гледам Ники достатъчно добре е цитирал нужните места от Библията, макар и без да ги коментира.

Сам е оставил да се сетим смисъла на последния цитат:

Йоан 3:5

Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

Да почнем едно по едно.

Матей 11:12

А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

При буквално прочитане наистина излиза, че със силa се влиза в Божието Царство.

Да, ама на Биbлията важните смисли не са буквални.

...

Ами буквално си е. Силата си е сила. Любовта не е ли сила? Вярата не е ли сила? Търпението не е ли сила? Постоянството не е ли сила? Мъдростта не е ли сила? Целеустремеността не е ли сила? Честността не е ли сила? Равновесието не е ли сила? Хармонията не е ли сила? Единството не е ли сила? ...

Това, че повечето възприемат силата като някакво изопачаване и злоупотреба със своите възможности, мен най-малко ме интересува.

.....

Май си чел моя пост само дотам, докъдето си цитира Лошо няма. Виждам, че си упорит.

Любовта може да е сила, може и да е слабост.

Вярата може да е сила, може и да е слабост.

Търпението може да е сила, може и да е слабост.

Постоянството може да е сила, може и да е слабост.

Мъдростта може да е сила, може и да е слабост.

Целеустременността може да е сила, може и да е слабост.

Честността може да е сила, може и да е слабост.

Равновесието може да е сила, може и да е слабост.

Хармонията може да е сила, може и да е слабост.

Единството може да е сила, може и да е слабост.

Все човешки неща са те. "Блажени са низшите духов".

[Латина]

Хайде да се изцитирам сама, че да се допълня.

Все пак мисля, че е възможно човек да расте и по друг начин.

Не страдайки, а помагайки на страдащите.

Да бъде извор за тях на нов поглед към живота, на радост, на оптимизъм, на благодарност - да ги накара да се засмеят и да вярват. Дори с нищо материално да не се помогне, такъв дар е много по-важен.

Много хора, макар да считат себе си за благородни, бягат от страдащите и си затварят сърцата за тях да не би да бъдат ощетени и повлечени надолу. При това намират оправдание за отдръпването си, обвинявайки човека в нечисти мотиви, дори когато просто им казва "Здравей!". При това не си дават сметка, че обръщат гръб на Бога. В период на изпитание човек ясно може да види в действителност кой е добър човек, кой е благороден, кой му е приятел, кой е духовно зрящ, кой изпълнява закона на любовта и кой му обръща гръб.

Дори ние да не сме от страната на страдащите, не бива да си затваряме очите за тях, защото през техните очи ни гледа същият този Бог, на Когото се молим за какво ли не. И когато със свободната си воля изберем да не помогнем, да не се подчиним на закона на Любовта, тогава да не чакаме благословения в собствения си живот. Тогава ни слагат на тяхно място, да разберем за какво иде реч, да ни се смекчат сърцата, да се смирим и да направим път на Божията Воля - защото тя е най-добра за нас самите и за всеки друг. Когато се научим да чувстваме другия като себе си, когато се почувстваме като частичка от едно Цяло, тогава няма да грешим - тогава ще избираме волята на Цялото като своя воля.

Когато помъдрее човек, тогава е готов със свободната си воля да избере Божията воля.

В Ръцете на Бога, с Духа на Бога е най-голямото щастие. Докато сме егоисти, ние сме нещастни и непрекъснато се натъкваме на противоречия и страдания.

Лесно се говори, трудно се прилага...

Редактирано Юли 5, 2010 от kuki

[borislavil]

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

[Велина Василева]

...човек казва: Свободен съм да правя, каквото искам. – Не си свободен. Животът на земята е робство, както за хората, така и за животните.

Ново съзнание

[Велина Василева]

Физическото съзнание, или телесното съзнание, е ограничено. Когато живеем в тялото, ние изпитваме съдбата. Душата е вечно свободна. Когато живеем в душата, ние изпитваме свободната воля. От нас зависи дали ще живеем в телесното съзнание или в съзнанието на душата.

Нашата свободна воля е дете на безкрайната Божия Воля и в същото време е неделима част от безкрайната Божия Воля.

Ние трябва само да й позволим да пробие стената на невежеството и да ни направи едно цяло с Космическата Воля.

Съдбата е врата, която ни води към провала на миналото. Свободната воля е нашето приемане на бъдещето, което иска да ни преобрази, да ни формира, да ни напътства и да ни освободи от страха, съмнението, невежеството и смъртта.

Когато човек е напълно освободен от цялото невежество, страдание и несъвършенство, когато е осъзнал Бог и живее само в името на Бог, тогава той се наслаждава на Свободната Воля на Всевишния.

Съдба и свободна воля

Редактирано Септември 29, 2010 от velinavasileva

[MilenaIvanova]

Свободната воля е като птичка в кафез, която чака да бъде пусната. Но решетките са много и някой ние самите си поставяме с цел сигурност заради страха ни от неизвестното и необятното.

[Диана Илиева]

Цвета, ето подходяща тема - тук сме поспорили доста за свободната воля

Изводът до тук - силно убедените в своите позиции (независимо "за" или "против") не са ги променили, въпреки 16-те страници, а колебаещите се продължават да си се колебаят

[dcveta]

Цвета, ето подходяща тема - тук сме поспорили доста за свободната воля

Изводът до тук - силно убедените в своите позиции (независимо "за" или "против") не са ги променили, въпреки 16-те страници, а колебаещите се продължават да си се колебаят

Благодаря ти Диана!

Като гледам много неща са се изписали, цели шестнадесет страници. Успях да прочета две и ще продължавам. Различни становища и интересни, съдържателни мнения.

Преди доста време вярвах в свободната воля, но това ми мнение се промени.

Лично съм стигнала до извода, че човешката свободна воля е свободна само до там да ускорява или забавя предопределението във времето и нищо повече, но не до безкрайност и това е предопределено, доколко,

Тя се съдържа и е част от предопределението тоест, предопределението включва човешките възможни избори и пътищата на развитие. А изборите не са много, обикновено са между истина и лъжа, смърт и живот.

Някой беше казал, че за да има избор са нужни поне три варианта.

За мен изборите и свободната воля се припокриват.

Нека разгледаме от какво зависят човешките избори/свободната воля/ - от познанието до което човек е стигнал. А то от какво зависи? От мястото на раждане, семейството, от училището, от гените/които Бог е дал на човека - да разбира и проумява или да не разбира/....

В някои мнения се споменаваше, че човек докато бил с егоистично съзнание нямал свободна воля.

А след това, човек вършел волята на Отец, както казва Исус "Дойдох не моята, а Твоята воля да върша"

"Ако може нека ме отмине тази чаша, но не Моята а Твоята воля да бъде".

И отново няма свободна воля, според тези разбирания. Човешката воля по сила може ли да противостои на Божията?

И тук друго се сещам да питам. Исус бил безгрешен - според коя карма е обесен, наказан с най-тежкото наказание?

Според кой кармичен закон?

Още един интересен въпрос възникна в мен. Стана ясно, че изборът зависи от знанието до което сме достигнали. Тоест колкото повече знаем, толкова повече правилни избори трябва да вземаме и толкова повече щастие и живот да ни носят.

Но ... случаят с маите говори обратното. Те са имали много повече познания от нас и бъдещето са предсказвали ...

но не са могли да го променят. Не са могли нищо да променят със свободната си воля. Защо?

Впечатлиха ме мненията на Стругар, но за съжаление от една година не се е включвал във форума.

И на мен ми са се случвали подобни случки, които са ме навеждали на размисъл. Само смятам за разлика от него, че свободната воля колкото и да е нищожна съществува в рамките на предопределението.

[Диана Илиева]

...

Изводът до тук - силно убедените в своите позиции (независимо "за" или "против") не са ги променили, въпреки 16-те страници, а колебаещите се продължават да си се колебаят

Не съм права - ето аз съм променила позицията в посока подобно на теб, от 2007 до 2011 все повече клоня към становище за липса на свободна воля, поне на болшинството хора в момента. Не мога да приведа стройни и необорими доказателства обаче.

Въпросът за свободната воля е много съществен; спрямо отговорът биха се променили много неща в нашия мироглед.

А Христос - едната теория е, че е убит според същия този кармичен закон, защото Той поема голяма част от кармата/греховете на хората.

[B__]

Хе, ние с другите неща не можем да се оправим, та камо ли със свободната воля.

Сега ще кажете, че тез нещата зависят от това дали има свободна воля.

Може би още не сме дорасли до свободната воля, за да я оценим. Някои да дорасли, други не сме.

[dcveta]

Хе, ние с другите неща не можем да се оправим, та камо ли със свободната воля.

Сега ще кажете, че тез нещата зависят от това дали има свободна воля.

Може би още не сме дорасли до свободната воля, за да я оценим. Някои да дорасли, други не сме.

Или не сме дорасли да разберем, че Бог владее над всичко, дори и над свободната ни воля. Едно от двете ще да е отговорът.

[Роси Б.]

Точно Бог ни я е дал нея- свободната ни воля. Правото на избор, правото на проби и грешки.

Иначе как си обяснявате това, че грешим?

Ако всеки знаеше своето предопределение, своята мисия или както и да го наречем правилния път на развитие, защо допускаме грешки и не вървим по най-краткия път на еволюция, а понякога дълго се лутаме в тъмното.

Да, Божественият промисъл за нас е най-доброто, но как да го разберем, като сме го забравили още с раждането си. И нали не мислите , че това е станало случайно.

Дали не е програмирано точно от Бог, който ни е създал?

Дали точно в това не е Божията воля- да го преоткрием с помощта на нашата свободна воля?

[Донка]

Виждам и още едно приложение на свободната воля - дори си мисля, че то е от най-важните - свободна е волята ни да избираме гледната си точка и да я променяме, да благодарим или да недоволстваме, да се вслушваме в Божията воля или да се опитваме да налагаме своята на всяка цена...

[Станимир]

Човекът е абсолютно свободен. И който твърди обратното, следва да изброи поне едно нещо, от което човешкият дух действително е зависим (но така ще превърне духа в нещо крайно, несъвършено и противостоящо на Бог). Всички зависимости са илюзия, които реално не съществуват, а това включва и зависимата воля. Единствената зависимост на волята е може би от самата нея. Но пак това не влияе пряко върху духа, а върху неговото проявление.Ако приемем, че духът в своята същност е едно с Бог и също като него безкраен и съвършен, то следва той да е абсолютно свободен, а всяка зависимост да е илюзорна, като резултат на нашето невежество. В частност волята е атрибут на духа и за нея се отнася същото.

[Диана Илиева]

Ами, Стан, тъй като, струва ми се, си наясно с астрологията, то как ще се върже свободната воля на човека с това, което предварително може да се разчете по картата - като например безбрачие или развод, липса на деца, липса/наличие на приятели, липса/наличие на интерес към духовното и т.н., и т.н.?

[Станимир]

Това са предразположения. А и те с нищо не пречат на свободната воля. Отделно не ми е ясно това отношение към фактора време: каквото искам, го искам веднага. Ами това към което се стремя може да го осъществя и след един милион години. Никой не е казал, че утре трябва да го постигна. Въобще цялото отношение към свободата е малко неточно. Свободата е независимост от външните условия, а не това тези условия да са зависими от човека. Ако аз искам примерно в света да няма престъпност, но в света продължава да има престъпност, това нарушава ли свободната ми воля. Не, въобще не е задължително да я нарушава. Моето отношение към престъпността по никакъв начин няма да се промени. Свободата е независимост и от собствените ни желания. Не да нямаме желания, но да сме независими от тях, т.е. от това дали те ще бъдат реализирани или не. Самото допускане, че нашата воля задължително трябва да бъде реализирана, вече я ограничава. Всъщност волята винаги е независима, защото духът е независим, а волята произлиза от духа. Има ли зависимост, това вече е една заблуда и тя не се отнася до нашия дух, т.е. до нас самите, а ние я приемаме за своя, защото не можем да различим истинската й природа.

[dcveta]

Човекът е абсолютно свободен. И който твърди обратното, следва да изброи поне едно нещо, от което човешкият дух действително е зависим (но така ще превърне духа в нещо крайно, несъвършено и противостоящо на Бог). Всички зависимости са илюзия, които реално не съществуват, а това включва и зависимата воля. Единствената зависимост на волята е може би от самата нея. Но пак това не влияе пряко върху духа, а върху неговото проявление.Ако приемем, че духът в своята същност е едно с Бог и също като него безкраен и съвършен, то следва той да е абсолютно свободен, а всяка зависимост да е илюзорна, като резултат на нашето невежество. В частност волята е атрибут на духа и за нея се отнася същото.

Към тези думи не мога просто да не прибавя един библейски цитат от любимият ученик на Исус - Йоан

А всеки сам може да си тълкува и разбира писаното. Умишлено се въздържам от повече думи, а и Станимир разбира без

думи.

Йоан 16

13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе това ще говори, и ще ви извести за идните неща

14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

15 Всичко, що има Отец, е Мое:затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

[dcveta]

Това са предразположения. А и те с нищо не пречат на свободната воля. Отделно не ми е ясно това отношение към фактора време: каквото искам, го искам веднага. Ами това към което се стремя може да го осъществя и след един милион години. Никой не е казал, че утре трябва да го постигна. Въобще цялото отношение към свободата е малко неточно. Свободата е независимост от външните условия, а не това тези условия да са зависими от човека. Ако аз искам примерно в света да няма престъпност, но в света продължава да има престъпност, това нарушава ли свободната ми воля. Не, въобще не е задължително да я нарушава. Моето отношение към престъпността по никакъв начин няма да се промени. Свободата е независимост и от собствените ни желания. Не да нямаме желания, но да сме независими от тях, т.е. от това дали те ще бъдат реализирани или не. Самото допускане, че нашата воля задължително трябва да бъде реализирана, вече я ограничава. Всъщност волята винаги е независима, защото духът е независим, а волята произлиза от духа. Има ли зависимост, това вече е една заблуда и тя не се отнася до нашия дух, т.е. до нас самите, а ние я приемаме за своя, защото не можем да различим истинската й природа.

А как ще обясниш писаното в книгата на Друнвало, когато Духът му дава да знае бъдещето за една седмица. Всеки ден му се дава да знае какво ще стане и всичко се сбъдва, до най-малките подробности.

Не вярваш ли на писаното в книгите на Друнвало?

Не вярваш ли на пророчествата написани в Библията?

Ако вярваш, тогава къде е мястото на свободната воля, особено имайки в предвид писаното в кингата на Друнвало.

Интересно какъв ли отговор си е дал самият той на този въпрос.

Излиза, че просто участваме в практическата страна на теоретичен експеримент.

Но и всеки съдател си ограничава творенията, колкото и на тях да им се иска, да са безгранични и богове ....

Ти лично ако правиш компютърна програма, разумна -няма ли да й поставиш ограничения? Не вярвам ако човек се застрахова при сътворяването на компютърни програми, Великият Създател на Вселената, да е пропуснал това.

Просто е невъзможно. Но ние човеците в стремежът си към великото .... стигаме до подобни заключения, плод на човешкият ни ограничен ум, което е нормално.

[Роси Б.]

По повод на пророчествата, написани в Библията, не мисля че всички се сбъдват. Даже напротив, напоследък се случват неща, които опровергават сбъдването на "лошите" пророчества. Доколкото зная, най-лошото пророчество за нашия век - избухването на трета световна война- не се сбъдна.

И Ванга, най-голямата българска пророчица, е питала след време дали е станало това, което е предрекла. Защото бъдещето е само сбор от възможности, някои по-близки до начина ни на мислене и с това по-вероятни. Но в крайна сметка всеки сам прави своя избор и може в последния момент да промени нещата, които се случват.