Валентин Петров Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Мога обаче напълно осъзнавайки, че случващото се във филма няма нищо общо с мене да наблюдавам безпристрастно. Да! Вниманието е най мощно средство за разнебитване на илюзията. То е волята. То е първото истинско действие, за разбиране на илюзорността на материята, чувствата и мислите. Пренася човека отвъд границите на его, висш аз, земята и пр. Върху Атман, Светия Дух, Гуру, то носи свободата от страдания и смърт. Attenntion!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 Много е въпросително, защо въобще гледаш филма, щом ще наблюдаваш безпристрастно... Иначе, когато го правиш, като следствие на своето кръвно състояние - тогава би могло да е белег за нещо. Когато го правиш целеустремено, тогава наистина се пренасяш отвъд границите на кръвното его - към луциферичното его. То носи свободата от личните страдания и смърт, поради вековно закотвяне (само без цикъла) в света на страданието и смъртта (без капчица светлинка, за да разбереш реално какво си направил, а прегърнал светлината на света и определил я за божествена). Този път няма да забравя: Честито! Съвсем ли сме слепи за себестремленията?! Та докъде могат да те водят, освен до своите собствени дълбини. На това му се казва да служиш качествено на себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 (edited) не знам помислих нещо страшно - за цялата про-западна култура и за тези които не обичат или по-скоро обичат бушмени... и други въпроси, опитват се ... освен свободна воля, която е направила нещо... свободна воля, на свобода а защо ... другите почват да изглеждат несвободни, значи и аз... толкова е леко, облекчаващо, но може ли да се върне ... защото толкова барикади... не знам, толкова ку-кувци са кукали и ставаш или подражател, следовател или оскърбител няма един просто един Редактирано Март 17, 2010 от petarstankov Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 17, 2010 Доклад Share Добавено Март 17, 2010 (edited) Тази вечер в едно шоу, една жена разказваше как за първи път видяла сняг, без да е чувала преди за това явление(родена и израстнала в топлите страни, попада в България). Тя каза, че гледала снега и нямала представа, че е сняг, а виждала дъжд, който вали бавно. Как може да знае тя какво е това и как да реагира на това явление, след като живота я е поставил в други условия. И тя няма да си сложи ботуши, а ще си сложи обувки за дъжд, защото не знае какво може да се случи. Ще върви по начертаните маршрути на знанието, което и е било предоставено, чрез опита, в определена рамка. Какво е свободната воля!? Не зная, защото не съм в състояние да видя рамката в която съм поставена, която очертава целия ми свят, моя свят. Каквото и да направя то ще бъде ограничено в рамката на "моя свят". Вземам решения, да, но под илюзорното мислене, че разполагам с всички вариянти, а аз разполагам само с няколко очертаващи работещия спектър на моето съзнание. Тази част която съм овладяла. Всеки човек е в състояние да взема решение и да работи със "свободата" на собственото си ограничение. И всъщност няма как да бъде по друг начин, или поне моите възприятия са твърде недоразвити за да го възпроизведат. Свободна воля има, но тя съвсем не е това, което ни се иска да бъде. Редактирано Март 17, 2010 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 21, 2010 Доклад Share Добавено Март 21, 2010 А дали все пак няма моменти, в които буквално се налага да проявим своя избор, свободната си воля. Ще цитирам от една друга тема това: И все пак Бог ни оставя винаги избор. Поне с мен винаги е било така. Можех да избера мъжа, който ми подаряваше цветя и ми пишеше нежни писма, но аз избрах "силния", който ми поставяше условия и изисквания от типа "веднъж показвам, втория път наказвам". Можех да избера приятелството, аз избрах подчинението - взаимното (на различни нива). Ще кажете, че тогава съм имала нужда от второто - ами да - като не става с моркова, става с тоягата. Можех да си науча уроците с добро - можех... Вторият път пак имах избор - само че вече бях мислила и чела много след грандиозния провал. И отново сърцето ме теглеше към варианти, който много приличаха на първия. И пак поникваха старите ми теории... Този път съзнателно не ги оставих да ръководят живота ми. Помня критичната вечер. Почти бях тръгнала по стария път и... телефонът ми изненадващо звънна. Ангелите ми бяха довели и двамата в една и съща вечер - и двамата ме чакаха. Имах само минута. Тогава си спомних за Учителя и за свободата. Да - това беше критерият. Зададох си въпроса: "С кого се чувстваш свободна да бъдеш себе си?" Нямаше нужда да мисля много. То си беше ясно. Беше светкавично прозрение... Послушах го и пожертвах много примамливи и вълнуващи неща, които ме чакаха на второто място за усещането на мир и свобода, усещането, че с него се чувствам точно толкова спокойна и радостна, колкото когато съм сама. И аз имах такава случка в живота си. Бяхме обявили за продажба два имота, макар че искахме да продадем само един, защото много се колебаехме кой от двата да продадем, и двата варианта имаха плюсове и минуси. И тъй като работата не търпеше отлагане и не бяхме много наясно с конюнктурата на пазара, обявихме и двата за продажба едновременно, като си мислехме, че така просто Бог/съдбата/живота ще реши вместо нас - който пръв го поискат - него ще продадем. Идваха хора на оглед и за двата имота, разглеждаха, чудеха се, пазаряха се ... Един следобед телефонът звънна и се обадиха за единия имот, готови за сделка. Казах, че ще предам на съпруга ми, тъй като той е собственика, затворих, имах нещо да свърша и тъкмо вече се канех да се обадя на съпруга си, телефонът пак звънна - други хора искаха сделка за другия имот. Та ... решението (и отговорността за него) пак опря до нас. Понякога обстоятелствата решават вместо нас, или поне ни насочват, дори притискат към конкретно решение, а понякога ... Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Март 21, 2010 Доклад Share Добавено Март 21, 2010 Свободната воля е нещо,което би трябвало да се взема решение въпреки всичко в съгласие с нашите разбирания и ние да не се повлияваме от нищо друго,защото последствията ще ни обременят например.Свободна воля може би в някакъв друг свят да,но и там ще има някаква уловка.Няма свободна воля,никой не знае последствията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Свободна воля е да търсиш Бога "Пък който иска, та тегли - тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи ... При татка искам да ида, при татка в Стара планина; татко ми да ме научи на к`ъвто искам занаят." Хайдути, Христо Ботев Човек трябва да търси Бога. Последствията са добри. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 ... Няма свободна воля,никой не знае последствията. Това е интересна гледна точка. Въпросното ограничение обаче е в нас самите, не ни е наложено отвън. Ние сме свободни да изберем, а това, че не можем да преценим точно какво избираме, проявявайки избора си, е отделен въпрос. Тук е необходимо да намесим и фактора време. Не бива да разделяме настоящето и миналото от бъдещето. Те са едно. Ако аз нямам способностите да осъществя нещо в настоящия момент, все пак имам възможността да развия съответните способности и пак да реализирам намерението си в бъдеще. Свободата е налице. Ако разсъждавам от гледна точка само на настоящия момент, аз нямам свобода, защото не притежавам нужните способности. Но животът е процес във времето. В цитирания случай, аз мога да се науча да предвиждам последствията. Това е възможност за избор. Мога да избера да реализирам този избор или да не го реализирам. Освен това когато говорим за последствия има детайли, има и същински последствия. Детайлите не могат да бъдат предвидени, но те влияят само на начина по който ще бъде реализиран изборът, без да отменят самото му реализиране. Тук имам предвид предимно развитите духовно същества, защото хората много често се спъват от несъществените детайли, най-вече като ги подценяват или надценяват. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Ти май пак искаш просто да управляваш - каква свобода... Избираме ли, след като не знаем какво избираме (непознавайки последствията)? Ако ще се научаваме да управляваме последствията, още по-малко избираме, а повече робуваме на собственото себеутвърждаване първо, а после, но повече, на онова, което, видиш ли, управляваме (няма голяма разлика между едното и другото, но няма как да не ги разделя сред повсеместната индуктивност наоколо). Интересното в тази тема е, че отбор черешка, който държи най-много и на свободата, и на волята, чрез доводите си показва много повече органичения, отколкото показва отбор ягодка, който уж именно цели да изведе на преден план самите ограничения и своята пълна зависимост. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Ти май пак искаш просто да управляваш - каква свобода... Има неща, които зависят от мен, има и неща, които не зависят от мен. В случая не съм използвал думата „управлявам“ нито веднъж, но: да, има неща, които не само може, но сме и длъжни да управляваме. Например, ако вътрешно ме разяжда мисълта да убия някого, който ми е навредил, свободен ли съм? Не е ли именно властта ми да се освободя от това желание свобода? Избираме ли, след като не знаем какво избираме (непознавайки последствията)? Избирайки, последствията не са скрити от нас. Ние сме тези, които не можем да ги видим. Мисля, бях достатъчно изчерпателен, че проблемът е в нас, както и свободата да го разрешим в течение на времето. Ако ще се научаваме да управляваме последствията, (аз използвах думата „предвиждам“, но ти изглежда не забеляза това) още по-малко избираме, (изборът поражда определени последствия, които можем да предвидим, но не избираме между самите последствия. Избираме измежду възможни варианти, всеки със съответстващото му последствие) а повече робуваме на собственото себеутвърждаване (да поясня: себеутвърждаване над самия себе си) първо, а после, но повече, на онова, което, видиш ли, управляваме (себе си)(няма голяма разлика между едното и другото, но няма как да не ги разделя сред повсеместната индуктивност наоколо). Интересното в тази тема е, че отбор черешка, който държи най-много и на свободата, и на волята, чрез доводите си показва много повече органичения, отколкото показва отбор ягодка, който уж именно цели да изведе на преден план самите ограничения и своята пълна зависимост. Не държа на свободата. Човек държи на нещо, което може да изгуби. Свободата е факт. Умението да я използваш обаче е изкуство. Ограниченията идват именно от неумението ни да използваме свободата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 М-мм, много се замислих... А има ли свободна воля, когато се влюбваш? И се оказва, че "случайно, ама много случайно" с този човек сте "защипани, та чак заварени" с много точни и многобройни аспекти? И после се появи едно бебе, с което пък е като "астрологична плетка" между мама, тати и бабите и дядовците? Е ли това лична воля, или в Божии промисъл? Или може би свободната воля на майката е да направи аборт? Но това пък не е желателно... Нима просто нагонът може да обясни всички тези "случайни случайности"? Или ни се иска да е просто? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Стан, конкретиката и раздробяването показват не друго, а именно зависимостта от всичко споменато и скрито, нима не виждаш това?! Аз съм на мнение, ама многократно изказвано вече и на други места, че наоколо само говорим глупости, маркери единствено на невъзможността ни да осъществим. И повтарям също и това - как точно тези дето си отстояват на думи свободата, показват зависимост от деветте си кладенеца, стомните и всичко друго, само не и от водата, която би могла да им измие по нещичко... Свобода ти дава само пълната липса. Но ние, трупащите хора, не бихме могли май да вденем... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 М-мм, много се замислих... А има ли свободна воля, когато се влюбваш? И се оказва, че "случайно, ама много случайно" с този човек сте "защипани, та чак заварени" с много точни и многобройни аспекти? И после се появи едно бебе, с което пък е като "астрологична плетка" между мама, тати и бабите и дядовците? Е ли това лична воля, или в Божии промисъл? Или може би свободната воля на майката е да направи аборт? Но това пък не е желателно... Нима просто нагонът може да обясни всички тези "случайни случайности"? Или ни се иска да е просто? Любовта е чувство. Между влюбените съществува съответствие на някакво ниво (различно според случая), което те откриват, а не създават (което би било акт на волята). Любовта е хармония, сродство между двама души (пак на някакво ниво, което те считат за съществено – емоционално, умствено, духовно...). Свободната воля при влюбването се изразява в това как ще реагираш на чувството на любов. Също така свободната воля се изразява и в настройката на съзнанието ти. Ако избраният фокус е в духовния живот, то и любовта, която ще изпиташ, ще е поради духовна хармония (съответствие) с някой човек. Ако настройката ти е задоволяване на лични желания, то и хармонията ще бъде почувствана към човек, който можеш да използваш за задоволяване на въпросните желания. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 М-мм, много се замислих... А има ли свободна воля, когато се влюбваш? И се оказва, че "случайно, ама много случайно" с този човек сте "защипани, та чак заварени" с много точни и многобройни аспекти? И после се появи едно бебе, с което пък е като "астрологична плетка" между мама, тати и бабите и дядовците? Е ли това лична воля, или в Божии промисъл? Или може би свободната воля на майката е да направи аборт? Но това пък не е желателно... Нима просто нагонът може да обясни всички тези "случайни случайности"? Или ни се иска да е просто? Любовта е чувство. Между влюбените съществува съответствие на някакво ниво (различно според случая), което те откриват, а не създават (което би било акт на волята). Любовта е хармония, сродство между двама души (пак на някакво ниво, което те считат за съществено – емоционално, умствено, духовно...). Свободната воля при влюбването се изразява в това как ще реагираш на чувството на любов. Също така свободната воля се изразява и в настройката на съзнанието ти. Ако избраният фокус е в духовния живот, то и любовта, която ще изпиташ, ще е поради духовна хармония (съответствие) с някой човек. Ако настройката ти е задоволяване на лични желания, то и хармонията ще бъде почувствана към човек, който можеш да използваш за задоволяване на въпросните желания. Ами чел съм в библията, че "Бог е любов"- при това с малко "л". А щом Бог Е любов, значи любовта е свобода- в Бог няма аз, няма той, тя, те, ние или вие...Божията воля е свободна воля. А по отношение на това, дали при човека свободата на волята и свободата на избора са налични "опции", то, в свят на причини и следствия, подобни опции биха могли да се отнасят единствено и само по отношение на тчастичната възможност на човека да променя средата, която го заобикаля- но, и това отново е обложено с причинно-следствен данък... За да се появиш на този свят Станимир, си има причини- ти си едно следствие. След като се родиш- ставаш напълно зависим първом спрямо родителите си, а растейки, лека полека зависимостта (липсата на свобода на волята и избора) преминава от зависимост към родителското тяло към зависимост към обществото. Щом живееш в общество- нямаш свобода на избора, нито свобода на волята- зависим си от обществото, и не само- това е само една "черешка" от цялото черешово дърво... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 (edited) М-мм, много се замислих... А има ли свободна воля, когато се влюбваш? И се оказва, че "случайно, ама много случайно" с този човек сте "защипани, та чак заварени" с много точни и многобройни аспекти? И после се появи едно бебе, с което пък е като "астрологична плетка" между мама, тати и бабите и дядовците? Е ли това лична воля, или в Божии промисъл? Или може би свободната воля на майката е да направи аборт? Но това пък не е желателно... Нима просто нагонът може да обясни всички тези "случайни случайности"? Или ни се иска да е просто? Любовта е чувство. Между влюбените съществува съответствие на някакво ниво (различно според случая), което те откриват, а не създават (което би било акт на волята). Любовта е хармония, сродство между двама души (пак на някакво ниво, което те считат за съществено – емоционално, умствено, духовно...). Свободната воля при влюбването се изразява в това как ще реагираш на чувството на любов. Също така свободната воля се изразява и в настройката на съзнанието ти. Ако избраният фокус е в духовния живот, то и любовта, която ще изпиташ, ще е поради духовна хармония (съответствие) с някой човек. Ако настройката ти е задоволяване на лични желания, то и хармонията ще бъде почувствана към човек, който можеш да използваш за задоволяване на въпросните желания. Ами чел съм в библията, че "Бог е любов"- при това с малко "л". А щом Бог Е любов, значи любовта е свобода- в Бог няма аз, няма той, тя, те, ние или вие...Божията воля е свободна воля. А по отношение на това, дали при човека свободата на волята и свободата на избора са налични "опции", то, в свят на причини и следствия, подобни опции биха могли да се отнасят единствено и само по отношение на тчастичната възможност на човека да променя средата, която го заобикаля- но, и това отново е обложено с причинно-следствен данък... За да се появиш на този свят Станимир, си има причини- ти си едно следствие. След като се родиш- ставаш напълно зависим първом спрямо родителите си, а растейки, лека полека зависимостта (липсата на свобода на волята и избора) преминава от зависимост към родителското тяло към зависимост към обществото. Щом живееш в общество- нямаш свобода на избора, нито свобода на волята- зависим си от обществото, и не само- това е само една "черешка" от цялото черешово дърво... Ами не само... Замисим си от всичко... У главата ми празна, а тя е такава още от дете, като при всите деца разбира се, та у тази ми сегашна главица имаме "внос". Ни една мисъл не се поражда у мозъка. Барем кат доктор можеш да свидетелстваш. Вервам си видел що има у мозъка на човек?! Та целият "умствен багаж" си е даденост, както и имрулсите, мислите. От мислите произлизат концепциите, ако ти е дадена добра логика и трезвен ум, че да нпарвиш подобно обидинение мисловно.... `сичко си се спуща от горе. Мислите пораждат чувствата; чувствата - от тях се бълват емоциите; от емоциите идат страстите, а от страстите се бълват формите/телата. хе-хе Дека тогава у мене такова нящо, като "воля", при това "свободна"? Ими ако нещо е даденост, то не е ли окончателно дарено? Що при една Множествена Склероза, дето може да ме лепне утре, аз ще изтърва и "воля" и акъл? Свободата, ако е такава, то тя би трябвало да е без условна... Условието наречено Закон обаче е "хит на сезона" и така е от време оно. Свободна воля имат онези, дето са се слели с Богу, сиреч дето са спрели да бъдат индивидуалности. Спрели са да бъдат "онези" и са се превърнали в Той. "Същите" са напуснали дуалистичния свет и са се издигнали над Закона отговарящ върху причина и следствие. Мамин убавец! Колко мъдро! Редактирано Март 22, 2010 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Ами чел съм в библията, че "Бог е любов"- при това с малко "л". А щом Бог Е любов, значи любовта е свобода- в Бог няма аз, няма той, тя, те, ние или вие...Божията воля е свободна воля. Възможно е, не знам. Не съм наблюдавал как Бог (в смисъл на Абсолюта) проявява волята си. Знам само, че законите обуславящи Космоса са вечни и неизменни, а той всъщност и Бог (пак в смисъл на Абсолюта) е такъв. А по отношение на това, дали при човека свободата на волята и свободата на избора са налични "опции", то, в свят на причини и следствия, подобни опции биха могли да се отнасят единствено и само по отношение на тчастичната възможност на човека да променя средата, която го заобикаля- но, и това отново е обложено с причинно-следствен данък... Да, ако ограничиш света до видимия физически свят, нещата стоят точно така. Е можеш да си останеш в тези ограничения ако желаеш. За да се появиш на този свят Станимир, си има причини- ти си едно следствие. След като се родиш- ставаш напълно зависим първом спрямо родителите си, а растейки, лека полека зависимостта (липсата на свобода на волята и избора) преминава от зависимост към родителското тяло към зависимост към обществото. Аз не съм следствие. Телата ми са следствие: грубото физическо е формирано от родителите ми, другите са формирани от мен самия. Телата ми са зависими: физическото и астралното. Щом живееш в общество- нямаш свобода на избора, нито свобода на волята- зависим си от обществото, и не само- това е само една "черешка" от цялото черешово дърво... Ще дойде време, когато никой няма да си спомня за обществото ни, но аз пак ще съм си аз. В какво съм зависим от обществото? В това, в каква къща живея, колко пари получавам, колко мръсни са улиците, какви стоки се предлагат в магазините... ? Всичко това има ли някакво влияние отвъд рамките на настоящия ми земен живот. Това е избор между зависимости. Каква свобода мога да имам в подобен избор. Но виж изборът да бъда зависим или да съм независим в съзнанието си от споменатите неща – това е истинския избор, и той винаги е наличен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Току що ми хрумна следният въпрос: - какъв интерес имат тези, които се напъват да убеждават другите, че такъв "дзвер" свободна воля не съществува? - а какъв интерес гонят тези, които се надприказват с първите, опитвайки се да им "светнат", че Бог ги е създал свободни с велик замисъл, движещ Вселената и живота? Първите, струва ми се, се опитват да се изсулят от отговорността, която носи със себе си свободната воля. А това се замазва като "не съм само аз - сичките сме". И като сме без свободна воля - то какво да ни остава освен да приготвим ума и сърцето си за някой ездач? А виж, ездачи дето се кълнат, че нямат своя воля, но умират да обяздят чуждата - дал Бог. Обаче ако човекът не си даде "кончето"..., ще си останат да ходят пеш... Та да не си даваме ума и сърцето на нечия чужда свободна воля.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Хората не вървят по Божията Воля и Бог съжалява, че ще дойдат до едно страдание, понеже влизат в стълкновение с Него. И гневът Божи се открива върху синовете на непокорството. Значи гневът Божи изпъква като резултат от противодействието срещу Любовта. Любовта на Бога е неизменна и като казваме „гняв Божи“, ние разбираме нещо съвсем друго, а именно – с неспазването на Божествените закони, човек става неспособен да възприеме Божиите блага и изпада в страдание. Или да си послужим с едно сравнение – грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Току що ми хрумна следният въпрос: - какъв интерес имат тези, които се напъват да убеждават другите, че такъв "дзвер" свободна воля не съществува? - а какъв интерес гонят тези, които се надприказват с първите, опитвайки се да им "светнат", че Бог ги е създал свободни с велик замисъл, движещ Вселената и живота? Първите, струва ми се, се опитват да се изсулят от отговорността, която носи със себе си свободната воля. А това се замазва като "не съм само аз - сичките сме". И като сме без свободна воля - то какво да ни остава освен да приготвим ума и сърцето си за някой ездач? А виж, ездачи дето се кълнат, че нямат своя воля, но умират да обяздят чуждата - дал Бог. Обаче ако човекът не си даде "кончето"..., ще си останат да ходят пеш... Та да не си даваме ума и сърцето на нечия чужда свободна воля.... Интересно, интересно... Като казваш "ездач", добре е да се замислиш именно за "интереси". Интересно е, че ти въвеждаш понятието. Интересно е и, че за теб свобода и отговорност са неразривно свързани. Волност и поемане на последствията... Понеже много аспекти ти убягват (да замажа - на всички ни), нека да вмъкна един - отговорностите и последствията по необходимост са предпоставени от нещо, което наричаме "закон". Виждаш ли, дори и аз да бях писал този закон, подчинеността ми на него всякак ме ограничава. Някой светъл пак ще кресне, че законът е от Бог. Аз тихичко ще кажа, че от Бог е Любовта само, а законът е онова, което се получава, когато един микрокосмос, съответно - макрокосмос, е привел себе си в състояние на несъответствие с Любовта. Баш изправителен дом... Предполагам, че малолетните престъпници са си най-волните възможни същества. И добавям - разбира се, че са - нали въобще не могат да вдянат нито отговорности, нито последствия... Големите наричаха този свят - "свят на гнева", "свят на страданието" и т.н. Казвам - да им се надсмеем. Упс, грешка, исках да кажа - нека сме изпълнени с радост, че не сме толкова Големи, понеже явно боли... И как да не. Тези човеци носеха на раменете си и нашето невежество. И сега пак се учудвам на въведения термин "ездачи"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 23, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Понеже много аспекти ти убягват (да замажа - на всички ни), нека да вмъкна един - отговорностите и последствията по необходимост са предпоставени от нещо, което наричаме "закон". Виждаш ли, дори и аз да бях писал този закон, подчинеността ми на него всякак ме ограничава. Ще напиша нещо, което е трудно за разбиране, но правилното му осъзнаване може да е от полза за някого (Венци, въобще не държа това да си ти, просто използвам мнението ти). Никой не е писал природните/космичните/божествените закони. Те просто изразяват същността на нещата. Това би трябвало да даде отговор на въпроса: защо тези закони не ограничават никого? Човек може да използва тези закони за да постигне целите си – благотворни или навреждащи. Човек ли е подчинен на законите или те на него? Всички ограничения са единствено в самия човек. Последствията неизменно съответстват на причините. Това е част от закона. Човек може да използва това в своя полза, може и да не го използва. Кой е ограничен и кой е свободен. Законът не търпи никакво изключение. Именно законът (с неговата несътвореност; с това, че е отражение на същността на всичко съществуващо, с неговата безпристрастност, с неговата универсалност) гарантира свободата. Ако отсъстваха закони, какво би се получило? Първо всичко би било неопределено, безформено. Едно и също действие би предизвиквало всеки път различни и напълно непредвидими последствия. Светът щеше да е в състояние на абсолютна несигурност във всяко едно отношение. Това ли е свободата? Та именно наличието на неизменните космически закони дава възможност за наличието на разума. В един напълно неопределен и алогичен свят разум не може да съществува, съзнание не може да съществува. Законите гарантират свободата, а тя е избор на възможност, която да реализираме. Без закони не можем да реализираме нищо. Отговорността от своя страна е признаване на въпросните закони. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Никой не е писал природните/космичните/божествените закони. Те просто изразяват същността на нещата. Това би трябвало да даде отговор на въпроса: защо тези закони не ограничават никого? Човек може да използва тези закони за да постигне целите си – благотворни или навреждащи. Човек ли е подчинен на законите или те на него? Всички ограничения са единствено в самия човек. Последствията неизменно съответстват на причините. Това е част от закона. Човек може да използва това в своя полза, може и да не го използва. Кой е ограничен и кой е свободен. Законът не търпи никакво изключение. Именно законът (с неговата несътвореност; с това, че е отражение на същността на всичко съществуващо, с неговата безпристрастност, с неговата универсалност) гарантира свободата. Ако отсъстваха закони, какво би се получило? Първо всичко би било неопределено, безформено. Едно и също действие би предизвиквало всеки път различни и напълно непредвидими последствия. Светът щеше да е в състояние на абсолютна несигурност във всяко едно отношение. Това ли е свободата? Та именно наличието на неизменните космически закони дава възможност за наличието на разума. В един напълно неопределен и алогичен свят разум не може да съществува, съзнание не може да съществува. Законите гарантират свободата, а тя е избор на възможност, която да реализираме. Без закони не можем да реализираме нищо. Отговорността от своя страна е признаване на въпросните закони. Станимир! Много добре обяснено! Ако ние самите не се самоограничим, няма как да се дефинираме. Ще си позволя да прехвърля част от мое мнение, писано вчера в темата тук. "...човек е свободен, когато разбира, приема и прилага законите. Така придобитата свобода, му позволява чиста и истинна връзка с Божественото в нас, с Божественото около нас, с Божественото като проявление, изобщо. Будността да видим проявите на законите и да ги спазим и приложим, не от страх за наказание, а от необходимост за себенамиране в Бога." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Локатор, Станимир - много красиви думи! "...човек е свободен, когато разбира, приема и прилага законите. Така придобитата свобода, му позволява чиста и истинна връзка с Божественото в нас, с Божественото около нас, с Божественото като проявление, изобщо. Будността да видим проявите на законите и да ги спазим и приложим, не от страх за наказание, а от необходимост за себенамиране в Бога." Бих добавила, че за човека приемането, разбирането и особено прилагането на законите са доста продължителни, да не кажа и мъчителни процеси. Но има и друг път - ако човек е добронамерен, прояви търпение и благост в себе си и се помоли с отворено сърце, но той може да изживее истинското сливане, единение с цялото... Така вече ще има силен стимул и вътрешно разбиране (опитване) на законите и ще се стреми към прилагането им и ще се освободи... "Основата на всички неща е Любовта. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля." (ООК3, Разумност в Природата, 18.10.1923г) "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина - само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието." (Из "Учителят говори") (Благодаря на Иво за извадените цитати.) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2010 Доклад Share Добавено Юни 19, 2010 (edited) Свободната воля да живееш. Свободната воля да бъдеш щастлив - защото това е решение! Защото щастието зависи от филтъра на ума. Слагам линк към ютюб клип. Пробвах с качване тук, но трябва да си академик по ползване на бутончета, аз не съм... Редактирано Юни 19, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 19, 2010 Доклад Share Добавено Юни 19, 2010 (edited) Свободната воля да живееш. Свободната воля да бъдеш щастлив - защото това е решение! Защото щастието зависи от филтъра на ума. Слагам линк към ютюб клип. Пробвах с качване тук, но трябва да си академик по ползване на бутончета, аз не съм... Копираш адреса, след това цъкаш на 6-то (последно)бутонче след емотиконите, прилича на три прозорчета. Пействаш линка в него, натискаш отдолу където пише вмъкване на медия и си готов П.П. Обаче има една малка подробност. Преди да вмъкнеш адреса на медията в прозорчето трябва да изчистиш това (http://) оцветено в син цвят което се появява винаги. След това вмъкваш адреса на медията и всичко е ок. Поне при мен е така и аз винаги го чистя защото иначе нищо не се получава . Редактирано Юни 19, 2010 от Eлф Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 20, 2010 Доклад Share Добавено Юни 20, 2010 (edited) Свободна воля имат онези, дето са се слели с Богу, сиреч дето са спрели да бъдат индивидуалности. Спрели са да бъдат "онези" и са се превърнали в Той. "Същите" са напуснали дуалистичния свет и са се издигнали над Закона отговарящ върху причина и следствие. "Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."... "Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината." Редактирано Юни 20, 2010 от velinavasileva Ники_ 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts