Свободната воля

[Валентин Петров]

Да, Станимир. Има ги тези психологически проблеми с предсказването на бъдещето.

Те работят и в обратна посока, затова много хора дори и да могат, принципно не предсказват.

Избягват голям цирк с искания да се предскажат числата от тотото и т.н.

Ясновидците от яснобял вид не се считат за нещо изключително.

----------------------------

"Човекът който има грях, роб е на греха. " Господ Исус Христос

Човек е свободен доколкото може да прояви любовта, доброто и съвестта си.

[Guest Woqk]

Много интересна е тази тема! Тя присъства във всички религии - има ли свободна воля или няма? Доколкото аз знам още никой не е дал категоричен отговор а е постигнат известен баланс между преопределението и свободата на избора. Бих искал да посоча по памет някои неща за Волята, така както съм ги запомнил от една книга посветена на споменатата вече Кабала:

Съществуват различни видове воля в човека:

- растителна воля;

- животинска воля;

- Моята воля;

- и над нея се намира Твоята Воля!

Значи всички тези "воли" действат в човека. Доколко те му дават свобода а не са плод на непроменливи условия е философски въпрос, който не мога да разреша. Все пак човек има свобода според мен както и да го гледаме и ще го илюстрирам с пример:

Когато един велик мистик се събудил една сутрин казал на учениците си - "днес е денят на моята смърт", след което извършил приготовления, погледнал към небето и казал - "Господи, аз доброволно се покорявам". Надявам се долавяте къде е избора и свободата на този Човек.

"Който е покорил себе си на Бога е близо до това да покори всичко на себе си!"

Редактирано Януари 24, 2010 от Woqk

[Станимир]

156. Хочу рассказать сказку: «Некогда жил человек. Всем был хорош, только не было у него воли. Однажды пришел к нему друг и говорит: "Помоги мне, надо зарезать поросенка". Безвольный помог, хотя не любил крови, помог против своего желания, ибо был слаб. Пришел вновь его друг и говорит: "Помоги мне надо зарезать корову". Безвольный помог, хотя и лю­бил животных, но не смог отказаться. Пришел друг в третий раз. Говорит: "Помоги, надо зарезать соседа. Уж очень он мне насолил". Безвольный помог, ибо не мог отказать по слабости воли, и (таким образом) стал сообщником убийцы и убийцей. Потом был готов помогать уже всем. Но люди были злые, и темные были желания у них, и были они темными, и стал человек, воли лишенный, ярым помощником тьмы». Часто наше низшее «я», астрал наш, в нас чего-то желает и хочет вопреки нашей воле. Исполняя желание его, идущее против решения нашего, становимся людьми, лишенными воли, и игрушкой в руках другой воли, более сильной, но уже не нашей, а чужой. Безволие – самое великое несчастье, которое может постичь человека. (Грани Агни Йоги, 1957 г.)

[B__]

Казват, че само 10% от действията на човека се дължат на неговата собствена воля.

Какво мислите за това? Как би могло да се определиколко и кои точно?

[Guest Кристиян]

Много са и 10%. Много пъти съм излагал мнение- то не е мое, но го споделям изцяло. Някъде из форумите има една или повече теми, свързани със свобода на волята и избора.

[Ян]

Свободната воля зависи от възвожностите за избор.

Толкова е простичко всичко.

Следващият казус е ...: От кого зависят възможностите за избор?

1.Ако зависят от Бога - те са неотменими възможности. Ако са отменими, възможността за промяна е само молитвата.

2. Ако зависят от хората - те са отменими априори. Вече зависи от личните възможности на даденият човек да промени наличните възможности.

Но пък вече правилната промяна на възможностите за избор е свързана с позволеното от Бога на човек... това вече е друга тема за дискусия.

Свободната воля е обусловена от индивидуалните възможности на отделния човек дадени му от Бога.

Ако хората ограничават насилствено свободната воля на други хора, сами се поставят в условия за потенциално ограничение на тяхната свободна воля. Вече е въпрос на желания, мечти и планове за възползване от създалата се кармична ситуация ...

[Станимир]

Казват, че само 10% от действията на човека се дължат на неговата собствена воля.

Какво мислите за това? Как би могло да се определиколко и кои точно?

Това е така и... не е така. Въпросът, който задаваш може да се погледне от няколко гледни точки. Ако аз съм силно пристрастен към хазарта, желанието да играя хазарт няма нищо общо с волята ми. Но в същото време волята ми е тази, която го допуска. Повечето хора в действията се водят от личните си желания, от навиците и зависимостите си. Те са роби на тези неща. Това не е волята. От тази гледна точка наистина твърде малка част от действията идват от тяхната свободна воля, но пак не стават съвсем без участието й.

Всъщност истинската свобода не е в това човек да определя това, което му се случва, защото това, което се случва е резултат от взаимодействието на много воли, често противоположни. Истинската свобода е в това да си независим от случващото се. Това, което става в нас самите, в нашия микрокосмос, това е, което трябва да е изцяло в наша власт. Не какво ще се случи, а какво ще е отношението ни към случващото се, как ще го възприемем, как ще ни се отрази – това зависи изцяло от нас самите и от никой друг. От това отношение в най-голяма степен се определя нашата карма. То е същинската причина за това, което ще ни се случи в бъдеще. Така ние определяме бъдещето: не толкова като управляваме събитията, колкото отношението си към тях.

Редактирано Март 16, 2010 от Станимир

[B__]

Станимир, това е все едно идеята, че за да получим нещо или да се случи нещо, което искаме, то трябва да се променим, така че да резонираме с него и то да влезе в нашата реалност.

Аз мисля, че това е и което става.

Например, в поредица от ситуации имам възможност за избор, където реално осъзнавата воля моя е само 10%

Обаче, ако си поставя цел, то мога да се използвам тези 10%, за да се променя в дадена посока.

Като постигна полагащите ми се 10% промяна, то моят свят ще е отклонен на 10% към желаната от мен посока.

Тук вече имам избор да приложа моите 10% воля, за да се върна обратно, или ида към трета посока, или продължа към целта, което е вече 20% промяна на собствения ми свят

Прекалено е схематично, но нямам време да описвам.

[Ани]

Всъщност истинската свобода не е в това човек да определя това, което му се случва, защото това, което се случва е резултат от взаимодействието на много воли, често противоположни. Истинската свобода е в това да си независим от случващото се. Това, което става в нас самите, в нашия микрокосмос, това е, което трябва да е изцяло в наша власт. Не какво ще се случи, а какво ще е отношението ни към случващото се, как ще го възприемем, как ще ни се отрази – това зависи изцяло от нас самите и от никой друг. От това отношение в най-голяма степен се определя нашата карма. То е същинската причина за това, което ще ни се случи в бъдеще. Така ние определяме бъдещето: не толкова като управляваме събитията, колкото отношението си към тях.

Може ли нашият микрокосмос да е независим от космоса на Творението и нашата воля да не се съобразява с волята на Твореца?

[Донка]

Ами аз го разбирам така - ако Божията воля е мрежата от пътища на България, например, то нашата свободна воля е да изберем закъде да тръгнем и по какъв маршрут да минем, с каква скорост да шофираме, къде да спрем и дали да спазваме обозначенията или да очакваме, че ще "подкупим патрула" и ще ни се размине (няма да стане последното)... Но пак ще си караме колата по шосетата. Е, може да изберем магистрала, може и третокласен път. Зависи от много неща, но и от нас самите - пътища има всякакви, дал Бог.

Може да се кара и направо през поляните и горите и скалите - обаче да си поеме шофьорът последствията за себе си и за колата....

В този смисъл ние сме зависими от пътната мрежа, но сме и независими от нея. Т.е. - нали не тръгваме за някъде само защото там пътищата са хубави, но пък имаме право сами да си начертаем маршрута - всеки според нуждите си. Един бърза, друг иска да гледа красоти, друг си къта колата....

[Ани]

В този смисъл ние сме зависими от пътната мрежа, но сме и независими от нея. Т.е. - нали не тръгваме за някъде само защото там пътищата са хубави, но пък имаме право сами да си начертаем маршрута - всеки според нуждите си.

Демек независими сме, но...в рамките на пътната мрежа. Освен ако не решим да си купим хеликоптер. Но и тогава няма да сме много независими.

[Станимир]

Всъщност истинската свобода не е в това човек да определя това, което му се случва, защото това, което се случва е резултат от взаимодействието на много воли, често противоположни. Истинската свобода е в това да си независим от случващото се. Това, което става в нас самите, в нашия микрокосмос, това е, което трябва да е изцяло в наша власт. Не какво ще се случи, а какво ще е отношението ни към случващото се, как ще го възприемем, как ще ни се отрази – това зависи изцяло от нас самите и от никой друг. От това отношение в най-голяма степен се определя нашата карма. То е същинската причина за това, което ще ни се случи в бъдеще. Така ние определяме бъдещето: не толкова като управляваме събитията, колкото отношението си към тях.

Може ли нашият микрокосмос да е независим от космоса на Творението и нашата воля да не се съобразява с волята на Твореца?

[Венцислав_]

Толкова са простички нещата всъщност, с тази свободна воля...

Тя наистина е свободна, а проявленията и се изразяват в болка.

Колко пъти, значи, си удрях коляното в ръба на секцията, та се научих, че от там не се минава. Така се случи и с всички останали мебели наоколо, които някак случайно са ме обградили отвсякъде. И сега спокойно си стоя без никаква възможност да мръдна и съм доволен от тази прекрасна свободна воля, че ми даде възможността да не ме боли вече нищо.

Да ви кажа, на г-жа Свободнаволя аз и знам и фамилията. Тя е: Абсолютнаневъзприемчивосткъмсветлината.

[Ани]

Донка и Станимир, мисля че ви разбрах... В нашия си микрокосмос ние сме свободни да избираме стратегиите си, но тази свобода е и отговорност. А свободата е резултат на волята, като е казал Учителя в беседата си "Божественият извор”

Всъщност трябва да си призная, че не успях много да разбера тези му думи:

Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш неговата воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да му дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре.

....

Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото.

Може ли да се говори за воля от различен произход? Воля за правене на добро, но и воля за правене на лошо...? За какъв тип воля става дума в беседата?

[Станимир]

Свободата в приведения цитат се отнася не до волята, а до последствията. Един престъпник е свободен да извърши престъпление, но ще си понесе последствията, при което задължително ще бъде ограничен. Волята му е била свободна в решението си да извърши ли престъплението или не, но не е свободна да избяга от последствията на взетото решение. Когато въпросните последствия настъпят, волята отново е свободна да ги приеме (защото тя самата ги е породила) или да ги отхвърли (не да избяга от тях, а да се противопостави на случващото се и да не приеме, че тези следствия са нейно дело) и с това отново ще породи нови последствия. В случая с престъпника, след като влезе в затвора, той може да не иска да се примири с условията там, да буйства, да се противопоставя на реда в затвора, но от това престоят му там няма да стане по-лек, а ще бъде допълнително ограничен. Разбира се кармата не се заключава само в отрицателни, ограничаващи човека последствия. Волята е тази, чрез която човек може да отхвърли ограниченията си или да се ограничи още повече.

Може ли да се говори за воля от различен произход? Воля за правене на добро, но и воля за правене на лошо...? За какъв тип воля става дума в беседата?

Изборът винаги е в нас самите. Все пак става въпрос за нашата воля. Може да имаме едно желание (недобронамерено; добронамерено, но егоистично; добронамерено и неегоистично) и да подчиним волята си на това желание. Можем да подчиним волята си на някакъв навик. Можем да подчиним волята си на чужда воля. Истинска свобода може да има само в духовните стремежи. Всичко друго ни ограничава по някакъв начин, докато самото духовно развитие е разширяване и отхвърляне на ограниченията. Волята за правене на зло, означава, че сме подчинили волята си на нещо по-нисше от самата нея (егоистично желание, страст, зависимост, чужда злонамерена воля). Токовете са сменени: най-висшата част в човека (атма), вместо да е водеща, е поставена в подчинено положение.

[Guest pavletA]

Много истина има в казаното от Станимир.Бог ни оставя свободната воля, сами да направим своя избор.Да не забравяме, че всяко възможно решение, взето от нас носи своята сянка, болка или цена.Така, че божествената вяра трябва да усилва духа ни въпреки трудностите, които ще ни съпътствуват.Пътеката на ходещите по истината е тясна, но е единствения възможен наш избор.Свободната воля е готовност да поемем отговорностите си по пътя.Всеки наш избор носи със себе си и болка от преодолените трудности.Това е цената на духовното израстване. Няма готови формули за това, накъде да поемем, къде да завием, при сложен кръстопът коя посока да изберем.Може да вървим по своя път, да мислим, че трябва да постигаме различни цели.Но ясно да си дадем сметка, че трябва да се подчиним на по- висша от нас сила."Човек предполага, но Господ разполага."Въпреки нашите избори израз на свободна воля, да не забравяме, за Бога и да прием със смирение волята му.

[galgo]

Свободата която имаме в живота, можем да я употребяваме в две посоки:

1. да водим неразумен живот, като не се ограничаваме в нищо и мислим че всичко ни е позволено

2. да се ограничаваме сами, стремейки се към разумен и целесъобразен живот

разбира се има и 3-ти вариант който е някъде по-средата... и той е често срещан

И в двата случая имаме свободата и употребяваме своята воля, но мотивите ни са различни и резултатите също.

Често се питаме, какво е да живееш по Божията воля, какво се очаква от нас, и когато правим избор, той правилен ли е, дали ще е оправдан от Висшия разум или по скоро ще си навредим... Това са все трудни въпроси, налага ни се да мислим, защото не знаем отговора. Но дори и да сгрешим посоката какво от това, важното че намеренията за нашите действия са били искрени и сърцето е чисто. Дадена ни е свободата да грешим и да поправяме грешките си. А за да не грешим и да не се налага да поправяме грешките си, трябва да ограничаваме нашата низша природа. Само така ще можем да доловим онези трептения идващи от Разумния свят, които ще ни дадат правилният метод как да живеем правилно.

цитат:

Когато човек не изпълнява волята Божия, той краде.

Когато човек я изпълнява без Любов, той взема назаем.

А когато изпълнява волята Божия с любов, даром му се дава

за съжаление не съм си отбелязал от коя лекция е този цитат

[Венцислав_]

Самоограничаването показва единствено, че природата ни не е божествена. Нали иначе нямаше да има нужда да си налагаме каквото и да е, за да бъдем съвършени. Тогава се замислете откъде идва и свободната воля и защо влачи след себе си последствия. И как точно с твърдост може да се достигне абсолютната мекота?!

ПП: ще продължа да подлагам крак, докато някой отрезвяващо се спъне.

Редактирано Март 17, 2010 от Венцислав_

[Станимир]

Според мен galgo имаше в предвид да ограничим личните си, егоистични желания си, зависимостите си и т.н. Те нямат нищо общо с нашата същност (Природа), а са просто външни наслагвания. Ограничаване в случая означава, да не им се поддаваме, да сме независими от тях. А това последното всъщност си е свобода.

[Венцислав_]

Явно и листата нямат нищо общо с природата на дървото.

Явно няма общо и между проявено и проявявано...

[Станимир]

Опитай се да вникнеш цялостно в нещата, а не така да анализираш парче по парче. Нещата в проявлението всъщност са доста сложни за да може логиката да ги обхване, въпреки че в основата си са прости. Удовлетворяването или неудовлетворяването на желанията не променя по никакъв начин нашата същност. Чувството на задоволство при удовлетворяването на желанието и нещастие при неудовлетворяването му са илюзорни. Ние допускаме желанията чрез волята си, но те не се отразяват на същността ни, а най-вече на астралното ни тяло. Да вземем едно егоистично желание. То идва от астрала. Волята ни са подава на това желание (самата воля е отвъд астралния план, отвъд менталния, отвъд будхичния) и човек предприема съответните действия (физически и умствени) насочени към удовлетворяване на желанието. Самата воля обаче остава независима. Тя е допуснала да бъде зависима в определено свое решение, но е свободна във всеки един момент да измени отношението си. Значи дали ще бъде зависима волята от въпросното астрално желание зависи от самата нея. По-ясно не мога да го обясня.

[Венцислав_]

Волята също е дете на астрала - по-ясно не мога да го обясня.

Ако в теб имаше нещо чисто - повярвай, то не би могло никак да бъде облечено в грях. Това са две жизнени измерения, които не могат да съществуват едновременно.

Остава само второто, на което горните етажи ние наричаме като първото, просто защото самите сме толкова високи.

Интересно ми е как на думи се опитваш да се идентифицираш с нещо, което не си и на което всичко, което си, някак независимо от теб си пречи...

[Станимир]

Ако аз гледам филм, мога да се „потопя“ в атмосферата на филма. Да страдам и да се радвам заедно с героите. Мога обаче напълно осъзнавайки, че случващото се във филма няма нищо общо с мене да наблюдавам безпристрастно. Можем да наблюдаваме събитията от ежедневието си (не че съм го постигнал) по същия начин както гледаме на едно историческо събитие. Или пък да не е толкова краен примера: като едно събитие случило се с нас преди 20 години. Страдали сме за нещо, но в момента от това страдание не е останало почти нищо. Връщаме се към събитието и гледаме на нещата без тази зависимост от него, която е съществувала по времето, когато то се е случвало. Помним страданието, но вече не страдаме. Оценяваме всичко далеч по-обективно. Някой ме обижда. След десет години какво ще помня от обидата (е, някой помнят ама проблема си е техен)? Емоционалното ми състояние в момента в който ми нанасят обидата трябва да е същото каквото би било примерно ако си спомням за обида нанесена ми преди години. Разбира се това не означава да пренебрегнеш случващото се, но да не го украсяваш с лични емоции чрез които ставаш зависим от случващото се. Всичко това се определя от човешката воля. Ако волята беше от астрала, то нямаше как чрез нея да управляваме мислите и желанията си. Човек може да избира, което означава че волята чрез която избира е отвъд възможностите за избор – отвъд емоциите, отвъд мислите, отвъд чувствата...

Редактирано Март 17, 2010 от Станимир

[Венцислав_]

Да, прав си - винаги можеш да избираш дали да бъдеш малко, или да бъдеш много изкуствен, което, естествено, не би могло да се отнесе към нищо вътрешно.

[Венцислав_]

Честито!