д-р Тодор Първанов Добавено Юни 20, 2019 Доклад Share Добавено Юни 20, 2019 Когато сме в стрес, натрапливите мисли се увеличават.Сесията те стресира, това е, нищо повече. Дереализацията също е признак,че сме в стрес, повече спорт и почивка, по философско отношения към живота и .....ще се успокоиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивет Добавено Юни 20, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 20, 2019 Аз останах и с 2 изпита поправка и просто няма.как да не ми пука , защото специалността ми не е лесна.Въпроса.е , че не мога да.разгранича натрапливи мисли ли са тези фрази в главата ми и песните , които не мога да избия.Или са гласове и край почва се пак — луда съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 20, 2019 Доклад Share Добавено Юни 20, 2019 Няма нормален човек който да е в сесия и да не е в стрес, а, при теб, стреса се проявява, като натрапливости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивет Добавено Юни 21, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2019 Ясно просто се плаша да не са гласове в главата ми си казвам отново край полудявам.Отново заради мислите , че от учене мога да полудея не си давам много зор.Уча не повече от 5 часа, а със сигурност трябва много повече.Защо във всяко едно мое действие съществува думичката страх? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 21, 2019 Доклад Share Добавено Юни 21, 2019 (edited) Току-що, Ивет каза: Уча не повече от 5 часа, а със сигурност трябва много повече Това ти мислене е част от проблема, идващ базисно от характера ти. Напротив, по-малко е повече. При натрапливостите винаги има ригидна компонента - контрол, трябва, нащрек, повече, релси, дълг, от дърветата невиждане на гората... Не съм видял нито един успяващ в живота отличник. Защото важният друг, система и норма трябва да одобри и отличникът да впише не друго, а посредствеността си. Максимум изпълнителен директор на ниско до средно ниво... Качественото отношение и подход към натраливостите вече те води към разчупване на това ТРЯБВА, развиване на характерова гъвкавост и приемане на нещаа каквито са, далеч надхвърлящи малкия човешки моралец. Успехи! Редактирано Юни 21, 2019 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 22, 2019 Доклад Share Добавено Юни 22, 2019 В 21.06.2019 г. at 12:31, Ивет каза: Ясно просто се плаша да не са гласове в главата ми си казвам отново край полудявам.Отново заради мислите , че от учене мога да полудея не си давам много зор.Уча не повече от 5 часа, а със сигурност трябва много повече.Защо във всяко едно мое действие съществува думичката страх? Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него. Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх. Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал". Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивет Добавено Юни 23, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 23, 2019 Благодаря ви за отговорите!Аз винаги съм брояла колко точно уча, винаги съм сиказвала не е достатъчно.Перфекционистка съм и обичам темите ми да са изпипани.Но когато темите за 100', това.няма как да стане.с.тези 5'часа учене.Това имах напредвид.Аз уча малко и почивам,не мога по друг начин.Но все пак ако ича повече някой ден , мога ли да откача.Почвам дори след.тези.5 часа да се чувствам зле , боли ме глава., странно ми е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 29, 2019 Доклад Share Добавено Юни 29, 2019 (edited) Да откачиш не можеш, не. Но с такава нагласа от вълните да не виждаш океана, стигаш в същото пристанище на максимализма, "пазещ" те от лошите далечини, докато всъщност те привързва с въженцето на ограничеността към дока на статуквото ти. Преодолявайки натрапливостите си, се учиш да развързваш това въженце, за да навлизаш в широкия житейски океан! Редактирано Юни 29, 2019 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.