Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Има една сентенция -  когато човек е готов, явява се и ''учителя''.....

Окр не се бори, няма как да се победи. Но може да се извърши подходящо действие - намиране и работа с психотерапевт! Без въпроси и без оправдания, а просто действие......

Само това се иска!

Линк към коментар
Share on other sites

Успешни с окр са малцина терапевти. Ето за кои съм сигурен: Тодор Първанов, Алексей Бъчев. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за.отговора.В случая най-близо  ми е.д-р.Първанов., но не.знам дали ще ме приеме.Мога ли да ви попитам дали бихте работили с мен?Знам,че съм страхлива ,но съм готова да започна.психотерапия.Знам,че няма да е лесно и че трябва много усилия от моя  и ваша страна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте.Почнах работа и да не казвам голяма приказка , но намаляха натрапливостите.Но се забелязвам , че.когато рабптя с пари се съмнявам всичко написано ли е правилно, отчела ли съм  се оравилно.Броя няколко пъти и смятам няколко пъти.Също така ако нещо погрешно направя , го мисля постоянно и се притеснявам.Това всичко от  ОКР ли е пак?

Линк към коментар
Share on other sites

Виж, на този свят има само едно сигурно нещо, това е ,че ще умрем.Всяко друго е в рамките на някаква възможност.Обикновен човек, да полудее, шанса е едно на сто.Човек с ок,р да полудее е много по-малко от това едно на сто. Но, пак повтарям, сто процента е сигурно само ,че аз и ти ще умрем.

 

Линк към коментар
Share on other sites

И данъците... :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте! Не веднъж съм писала в този форум и за съжаление дойде пак времето... Имам ОКР и , когато бях на 17г моята баба почина. От тогава имам страх да не спя в тях и до ден днешен н мога да си го представя да стоя там сама или да спя там.Била съм на квартири и не съм се замисляла някой починал ли е и т.н.Докато в един момент се оказа , че имам страх да спя някъде , където някой е починал. Даже и когато ходим на почивка , гледам квартирата да е нова , за да спя спокойно.Попринцип от малка имам страх от мъртвите , гробища..Обаче в момента нямам избор.На квартира  съм от 1г и не е нова.Реално си мислех , че може някой да е починал , но не знаех точно.Имах страхове , не исках да стоя сама , въпреки че съм стояла 1 2 седмици сама , после дойде хазяйката ми.Приятеля ми ме разбира и все едно съм малко дете и идваше при мен.Но сега положението се влоши.Разбрах наистина , че някой е починал преди 4 5 години.Върнах се студентка и отново трябва да стоя в квартирата.Яд ме е , че апартамента е хубав , въпреки че не е ново обзавеждане.Та се започнаха страховете.Страх ме е да гледам некролозите на вратата и като отварям и затварям вратата изтръпвам.Страх ме е в апартамента , защото си представям , че там може да има дух( колко налудничаво звуча) леле чак ме е страх да не ми кажете направо луда си.Явно тези страхове са от това , което съм чувала.Че духът на човека до 40 ден остава в къщата и т.н. Обаче там спах 1 нощ , през която беше ужас , не ми се спеше , приятеля ми каза , че съм гледала като изтребител.А сега ви пиша , защото отново съм будна.Утре ще си ходя в квартирата и се почнаха страховете.И сега се опитвам да спя , уж спя , а аз сякаш сънувам квартирата , починалите, направо ужас.Страх ме е от тези мисли да не взема да си повярвам , че реално има нещо страшно...Защо ме е толкова страх , защо???Почва да ме боли глава , в момента ми е лошо.До кога такаа се питам? Ще полудея ли от този страх?Та аз се измъчвам буквално.Хората на моята възраст живеят , а аз какво? Страх ме е , защото нашият апаптамент е нов и ако на някой му стане нещо как ще живея тук? Как да си позволя след време апартамент ново строителство? Чудя се как другите не ги е страх и как изглеждам нелепо за моята възраст. Приятеля ми знае за страховете , от части мама , но не съм и казвала скоро , за да не ме мисли за луда. Как да продължа , моля ви за помощ..

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се , че пиша отделно , но една приятелка при това да ме успокои , че дешата се преражда в нещо , ме и уплаши. Че душата не намира мир , когахо го мислиш , нещо такова.Затова аз изпитвам угризения ,че сега не оставям починалите на мира....Олеее съвсем откачих

Линк към коментар
Share on other sites

Бил е обичаен характеров страх -един от най-масовите. Не си го решила овреме и е прераснал в натрапливо състояние. Работата с натрапливостите връща процеса назад. При преодоляването им, вече се учиш на цялост и смелост, вече се започва работа по характеровата ти интегрираност и извличане на добрите потенциали, по стабилността ти. В такъв психотерапевтичен процес, натрапливостите ще се нормализират. Добра идея е въпреки това да продължиш психотерапията - по-разредени лични и редовни групови сесии в психотерапевтичната група на терапевта си. Такава характерово насочена работа ти дава стратегическа житейска хармония, ясни цели, мотивация, радост от живота. Научаваш се да се доверяваш на житейската мъдрост, да обичаш вече при разтворен страх, превърнат в сърдечна харизма. 

Силно ти препоръчвам успоредно с психотерапевтичния процес, от който имаш нужда и към който те насочвам, да придобиеш вкус и към духовността. Да прочетеш добри книги по въпроса за по-големия Живот, за липсата на т.н. смърт, за преходността и нерушимостта, за същността и смисъла на човешкия живот. Примерно през бялото братство или тибетския будизъм. Като книги, виж този списък

Имаш да се учиш на обичане, на доверие в себе си и присъствието си в този свят, да разширяваш кръгозора и мирогледа си, да мъдрееш. Четене, познание, да. Но ключово важно е себепознанието, което имаш да градиш в психотерапия - тази среща със собственото несъзнавано, което сега се опитваш да изолираш, за да живееш от позицията на едно съзнание, като малък сал мятано в широките води на несъзнаваното. Та, имаш да се учиш да плуваш...в себе си. Да минаваш през страховете си, да се гмуркаш в тях презглава, за да си вземеш от тях силата, свободата, мъдростта и радостта си. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Ивет, ти си писала за първи път в сайта преди две години.Още тогава сме те посъветвали да започнеш психотерапия и решиш окончателно проблема с натрапливостите.Започна ли терапия? защото да мислиш,че ОКР-то само ще те остави е нереалистично.То, не само  няма да те остави, но ще провали живота ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да попитам защо си мислите , че ще провали живота ми? Започва да ме е страх от това. Аз сама осъзнавам , че ако не е една натрапливост , излиза друга.Виждам , че много хора са в това състояние. А това е мъчително. Питам се какво става в мозъка , за да предизвиква това ОКР? Какво представлява? Искам да попитам заради ОКР ли чувствам дереализация? Чувствам се глупава , несигурна , зависима.Гледам всяко мое движение , дали вече не гледам на лудо. Постоянно си гледам очите , как съм.Боли ме главата , усещам някакво треперене на главата(вътрешно) и не мога да си задържа погледа.Казаха ме , че когато тъжиш или се вайкаш за душата , тя не намира мир.Чувстам се гузно , моля ви кажете ми правя лии нещо лошо? От сърце ви моля , да ми отговорите? Та това са натрапливости... А аз все повече се задълбочавам в този страх , стана фикс идея. Това е ТОРМОЗ

Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, Ивет каза:

Искам да попитам защо си мислите , че ще провали живота ми? Започва да ме е страх от това. Аз сама осъзнавам , че ако не е една натрапливост , излиза друга.

Отговаряш си сама на въпроса. Че какъв е този живот в непрестанен страх? 

Наистина имаш нужда от психотерапия, която ще те изведе от страховете ти - ще ги преработиш, осъзнаеш качествено и ще живееш живота си без постоянен страх. 

 

И Орлин, и д-р Първанов са ти дали ценни съвети - последвай ги, ако искаш да си помогнеш. Сама пишеш "мъчително е" - да, такова е, когато не съзнаваш съвсем какво ти се случва и не можеш да си обясниш лабиринта, в който си попаднала.

Добрият терапевт ще ти помогне да излезеш от този лабиринт! 

преди 1 час, Ивет каза:

От сърце ви моля , да ми отговорите? Та това са натрапливости... А аз все повече се задълбочавам в този страх , стана фикс идея. Това е ТОРМОЗ

Успех с психотерапията!

Пиши ни тук, като започнеш. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, Ивет каза:

Искам да попитам защо си мислите , че ще провали живота ми? Започва да ме е страх от това.

Тодор в бързането сигурно не е използвал най-точната дума. Трябва да знаеш, да си убедена, че В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КАКВОТО И ДА СТАНЕ - ЖИВОТЪТ ТИ НЕ МОЖЕ, НЯМА КАК, АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО НЕ, НЕ И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОВАЛЕН!

В някакъв светски смисъл - донякъде - няма да си типичния консуматор в увеселителното паркче, наречено планета Земя, в периода ѝ на икономически закономерности, нито взаимоотношенията ти с хората ще бъдат базирани на споделяне на щастие, но това в никакъв случай не означава провал.

Всеки живот, с всяко събитие в него има по-висша цел. Понякога, заблудени от устойчивостта на материалната действителност във възприятията и спомените ни и забравили истинската си същност, сме склонни да пропускаме, че животът ни - това е пътешествие на душата ни към нейното разширяване. Всичко с теб се случва, за да те придвижи към една по-висша перспектива, към едно разширяване. И независимо дали ще успееш или не, в някакъв по-кратък или по-дълъг срок да се справиш с тревогите си, ще имаш дивиденти, макар и неразбрани на ниво съзнание.

Разбира се, че е много по-добре да случиш промяната си осъзнато и да придвижиш материалния си живот към благополучие, радост и споделяне на щастие с любимите хора. И съвсем сигурно е, че това ще стане, щом си дръзнала веднъж, че и втори път да споделиш проблемите си във форума.

преди 1 час, Ивет каза:

Питам се какво става в мозъка , за да предизвиква това ОКР? Какво представлява? Искам да попитам заради ОКР ли чувствам дереализация?

Прочети книгата "Обсебен мозък" - там е описано. Само, моля те, абстрахирай се от докторския език на автора и грам не вярвай на думи с корен "болест". Състояние на ума е, не болест!

преди 1 час, Ивет каза:

Казаха ме , че когато тъжиш или се вайкаш за душата , тя не намира мир.

Дрън, дрън :) Душата си е ок, просто иска още приключение :)

Слушай Орлин - особено в този абзац:

В 25.09.2018 г. at 9:08, Орлин Баев каза:

Силно ти препоръчвам успоредно с психотерапевтичния процес, от който имаш нужда и към който те насочвам, да придобиеш вкус и към духовността. Да прочетеш добри книги по въпроса за по-големия Живот, за липсата на т.н. смърт, за преходността и нерушимостта, за същността и смисъла на човешкия живот. Примерно през бялото братство или тибетския будизъм. Като книги, виж този списък

Поздрави!

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

,,провали живота ти.,,

Това означава,че няма да реализираш целите и мечтите си.Нищо повече, или по-малко.

Линк към коментар
Share on other sites

За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: 

Цитат

 

Господи, дай светлина и мир на любимия/ата ни брат (сестра) ..................

Прав направи пътя му(й), като го (я) водиш към Тебе. Залей този му (й) път със светлина, изпрати му (й) души, които да го (я) упътват, поучават и помагат по пътя, който го (я) води към Тебе.

Господи, приеми ................... в Твоето Лоно. Обгърни го (я) с необятната Твоя Любов и го (я) води в светлината на Твоята Мъдрост.

Господи, благослови ................ и нека той (тя) расте от любов към любов, от светлина към светлина, от благодат към благодат и от свобода към свобода.

Господи, благослови ..........................

Мир на душата му (й) и вечна светлина по пътя му (й).

 

А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? 

Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. 

ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек... 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Искам да благодаря на всички за отговорите! И ето петък и събота бях добре , защото си бях в нас , но сега преди да си тръгна съм адски зле. Цяла седмица пак съм сама в квартирата , дават го да вали почнаха пак мисли , че ще бъда сама , ще е мрачно и ще ме обземе страх.Вчера получих сърцебиене и чувство на дереализация.Почнах да си бъркам думите.Малко пийнах и заспах към 12.Но към 4 :30 ппрез нощта се събудих , със страх и натрапливости и край пак ще има безсъние.Вече обмислям варианта да изляза на общежитие , поне там нищо не е ставало(колкото и да не искам , защото не мога да свикна с още 2 момичета и не мога да уча при шум). Преди обичах да стоя сама , а сега какво стана не знам.Моля споделете какво мислите? Вариант ли е да бягам?

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен няма значение - общежитие или у вас... Имаш да преодоляваш страх - а той е характеров, в теб е, не в проекцията ти в т.н. илюзия за смърт. Не че в тези тела не сме по-мъртви от без тях...  Където и да се местиш, влачиш сянката си, носиш себе си със себе си, а от себе си не можеш да избягаш, колкото и упорито да се опитваш. Разреши страха си - ходи редовно на качествена психотерапия при интегрално работещ, силен в работата си, успешен психотерапевт. Това е!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте! Ще се опитам да разкажа накратко историята си. Имам ОКР и скоро бях писала, че ме е страх да спя в апартамент, където е починал някой.Е напуснах квартирата си царади това и си казах край сега няма да има натрапливости.Да , ама не.Появиха се под друг аспект.Нашият апартамент сме го взели нов, на цимент, никой не е живял тук.Но от хората , които сме го купили нов , момчето им почина в катастрофа преди години.И се почнаха натрапливостите.Скоро ми показаха и негова снимка и край - само това мисля.Станало е като фикс идея , а звучи толкова нелепо.Сякаш не ме е страх , а са просто натрапливости.И вчера си викам да не почна да сънувам образа му и ето , че тази нощ спах на части , неспокойно.И аз не мога точно да разбера него ли сънувах , кого? Моля ви кажете ми на какво се дължи това?Като сънувам моята баба , ац я познавам , но тази нощ и аз не мога да разбера какво става.И всичко това се почна откакто нашите говориха - чу духът остава 40 дни в дома, остамя се светнато и умът ми пресъздаде страхове.Да , но това момче не е живало тук.Защо ме е страх и защо са натрапливостите? Моля Ви от сърце за помощ... 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей . Натрапливите мисли са както всички други .Само че  на някои се  спираш , обръщаш внимание .Това ти предстои , да се научиш да работиш с мислите .Огледай какво са препоръчвали терапевтите в различни теми за натрапливости .Там ще откриеш закономерности и техники за работа  . Но първо си изясни какво наричаме мисъл и мислене .

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...