Имам нужда от помощ

[fantaforest]

Здравйте. Имам физически проблем, който ми причинява психически страдания. Преди около 5 години си травмирах раменете на тренировка и от тогава си ги усещам като частично откачени от гърба ( смисъл- не напълно захванати), твърде хлабави в раменните стави и не напълно пропорционални с тялото ми. Убеден съм, че има физическа причина, не е само психическо. Като стана да се разходя обаче или изляза  навън и си отпусна свободно горните крайници, усещането е все едно ми увисват и чувствам всяко движение в раменната става, особено в лявата и все едно, че костта ще се извади от ставата. Отделно от това задната част на раменете и ръцете ми е по-малка от предната. Тези усещания са ме обсебили и постоянно търся в нета за заболявания и упражения да си оправя ръцете, защото не мога да живея така. Вече 5 години ме тормозят периодично и не мога да ги приема, защото имам физически дискомфорт, не е само визуално. Тези усещания и мисли ми причиняват отделно едни кризи, от които трудно се излиза и волево почти не мога да ги спра. По време на тях ми почват едни мазохистични мисли, имам някакво желание за страдание, обсесии( натрапливи мисли, свързани с това да наплюя или ударя някого примерно, също и мисли за убийства, свързани с моите родителни, по време на тези кризи имам чувството, че съм полудял и ще нараня нашите, тези мисли са свързани с мазохистичните ми, все едно искам да наплюя някого, за да страдам аз, понеже нали ще има последствия за мене), също едни натрапливи образи, като например като си представя някой човек и той ме напада като чудовище, това обаче ми казаха, че не е халюцинация, понякога се виждам себе си като мисъл как се смея сам на себе си., също ми почват и дереализации( всичко ми изглежда като нереално и все едно съм полудял). А тези мазохистични мисли са изключително неприятни, все едно аз сам се боря със себе си, и не могат да се спрат с нищо докато не преминат от само себе си. Бях в няколко болници през последните 2 години, в които допълнително се усложниха нещата, изпих много лекарства, които смятям ми навредиха и още продължавам да пия антидепресанти и малка доза антипсихотик. Постоянно ме връхлитат неприятни спомени от тези болници, от дните, в които съм бил в кризи у нас, искам  някакси да забравя всичко през тези 2 години, но някак не мога. тези лекарства ми намалиха паметта, концентрацията, самото мислене и обработване на информация, едвам чета книги вече, учех медицина, но се отказах, защото не мога да науча за изпитите, нищо не запомням и ми е трудно да осмислям нещата, дори ми е трудно да напиша този пост, защото думите ми бягат, трудно се изказвам. Още ходя на психиатър и психотерапевт, но сега без никакво подобрение. Имал съм около 30-40 кризи сигурно и ме е страх да няма следваща. Това с ръцете е напреднало до такава степен, че мозъкът ми все едно не ги приема за част от тялото ми, все едно не са за мойто тяло, като диспропорционални и донякъде е така, забелязвам всякакви детайли и ги виждам в огледалото, но най-гадно е чувството все едно ми висят и имам чувството, че като ходя и понеже ми увисват, ми дърпат врата и главата надолу и така допълнително ме изгърбват. Мойта теория е, че понеже не приемам нещо в себе си и за това са тези мазохистични мисли, но те са просто отвратителни. Имам и натрапливи суицидни мисли, мисли за смърт, страх да не умра и тн. Като излезна навънка все едно съм в полусъзнание, цялото ми съзнание е като замъглено, като притъпено, все едно съм в мъгла и понякога все едно ще изгубя съзнание, От 2-3 дни имам болки и във врата и като си местя главата, все едно главата ми ше ми падне и ми се върти свят. не мога да живея така, не мога да живея по този начин с ръцете ми, причинявяат ми проблеми периодично. Безработен съм, зашото почти не излизам навънка, пак заради ръцете и ме е страх да не получа някоя криза на работа, напуснах университет, защото не можех да уча, заради лекарствата и още ми е трудно...Отделно от това имам и едни движения в гърлото само при положителни мисли обаче. При позитивни мисли гърленият мускул ми се свива и колкото е по- силна мисълта, толкова по рязко и силно се свива, това вече го имам от месеци. Не знам как да се справя, все едно съм в накякъв омагьосан, затворен кръг. Когато си помисля за тялото ми получвам едни психосоматични болки и движения в гърдите и корема, все едно душата ме боли. Страх ме е да не си причиня някоя болест. Кажете какво да правя

[Орлин Баев]

Какво да правиш? Добър психиатър и още по-добър психотерапевт! Психиатърът е нужно да предпише точните медикаменти в точните за теб дози. А психотерапевтът - работа по стабилна връзка с реалността, извличане смисъла от ставащото. Та, добър психиатър и още по-добър психотерапевт. Добра комбинация в твоя случай, е качественият и плътно ангажиран със случая ти психиатър, да е и също толкова вещ психотерапевт. Това е! 

Редактирано Март 23, 2019 от Орлин Баев

[fantaforest]

Здравейте и благодаря! Малко се забавих с отговора, но наскоро имах пак криза и то като отидох при терапевта. Наложи се да си тръгна по-рано и продължи цял ден, мина чак вечерта. Беше ужасно. Просто с нищо не можех да спра мазохистичните мисли, те бяха една след друга. Сега от 2 дена не съм имал, но проблема с ръцете продължава да ме притеснява и затова почти не излизам, защото се притеснявам, че пак ще получа. Като си представя или спомня примерно как съм облякъл суитчер или яке и си чувствам ръцете в тях увиснали, и ме заболява корема и гърдите. Карат ме да почна работа, а аз не знам какво да правя, като почти не излизам. Не мога да изпитам удоволствие от нищо като че ли и когато пробвам медитация движенията в гърлото ми, за които ви казах, стават много силни и ме разсейват. Като се опитам да изпитам удоволствие, също. Все едно собственият ми мозък или психика се опитва да ме спре да мисля позитивно и да изпитам удоволствие.

Миналата година бях станал много духовен, вярвах в минали животи и си правех регресии, но през лятото получих индуцирана психоза от четене на много езотерика. Говореха ми Петър Дънов и Архангел Михаил и аз си мислех, че са наистина те. Даже говорих с вас по телефона и вие ми казате, че бягам от нещо. Оттогава съм спрял четенето и вече не знам в какво да вярвям, кое е истина и кое не, особено след всичко, което ми се случи с тези болници, чудя се защо ми се случи всичко това, защо Бог не ми помогна и тн.

Имам някакви усешания за движения в главата и чувство за загуба на баланс, също и размазан поглед от време на време и се притеснявам.

[Орлин Баев]

Току-що, fantaforest каза:

Даже говорих с вас по телефона и вие ми казате, че бягам от нещо.

Казал съм ти, че духовността не е бягство, а когато няма стабилна връзка с реалността, ползването ѝ като бягство не е добра идея. Има здрава духовност - заземена, вписана в ежедневието, проявявана в най-малките неща като стабилност, обич, смисъл, доверие в себе си, следване на приземени житейски цели с вдъхновение. 

Работата е добра идея. Умереният спорт също. Много важно е психозата ти да бъде наблюдавана от вещ психиатър, който да регулира персонализирано медикаментозния ти прием. Психотерапевтът може да ти помага да поддържаш връзката с обективната реалност, да следваш здрав смисъл и се учиш от състоянието си.