Какво е духовно?

[Guest Мона]

Има неща, които просто се случват. За добродетелност и хармоничност не съм и споменавала. Човечеството от край време има свръхразвити сетива, те не предстоят тепърва да се прояват. И все повече хора ще откриват у себе си частица от това, което са изгубили - а именно способностите на третото си око. Не е Дънов личността, която може да забрани или приеме нещо. Само да препоръчва. И въобще подобна теза е несъстоятелна, намирам я за наивна.

[Максим]

За добродетелност и хармоничност не съм и споменавала.

Там е работата, че не споменаваш. А трябва. Без тази основа, другото няма да дойде чисто, а изкривено, както и се случва с много така наречени ясновидци, защото пропускат това нещо, което въсщност е основополагащо и важно. И аз съм нестандартен и свободолюбив, и непокорен, но чак пък да пренебрегвам някои основни правила в духовния живот, каквито дават учителите, не си позволявам.

[Донка]

Спомена се нещо за духовността и самотата.

И аз съм ги свързвала доста дълго време. Но сега съм склонна да мисля, че усещането за самота е по-скоро симптом за опитите на Егото да вземе властта и да представи духовното като някакъв особен ефирен свят, който съществува само в нашето съзнание и е НАД ежедневието ни.

Според мен духовността и нейното развитие по-скоро ни свързва с всички и всичко около нас и ни дава усещането за единство с тях - единство, което минава през небето, през Божественото.

Дали ще вървим този Път към единението самостоятелно (не самотно) или с друг човек, или с група, школа, според мен е въпрос на личен избор, нагласа, съдба... Но рано или късно Пътят ни събира - както ни е събрал тук.

Благодаря на Екипа на портала, че ни е вързал тук като мартеница

Много ще съм благодарна на Максим, ако сподели с нас какво е усещането за духовно израстване в школа с Учител. До каква степен той е развивал духовното в себе си самостоятелно и какво бе и е влиянието на хората, сред които е бил.

[Добромир]

Не бих казал, че външната самота има различно значение за духовността в сравнение с присъствието на хора. Но вътрешното отношение към ставащото и в двата случая е определящо. Например, ако отношението на човека е да се отделя и противопоставя на другите, тази му склонност да се чувства особен (в материално или духовно отношение) ще намери чудесна "хранителна среда" в което и да е общество. Затова често животът го поставя в някакъв вид изолация, за да разбере, че никой не е длъжен да се съобразява с неговите проекции. От друга страна, има хора, които се чувстват отделени от "тълпата", на тях животът им натрива носа, като ги импулсира да се влюбят, или да се грижат за болни, да подемят обществени инициативи и т.н. - за да разберат, че другите не са качествено по-различни от тях самите. Човек, който се чувства в единство с нещата, би следвало еднакво ползотворно да може да вирее и в самота, и в обществото, но товае едно твърде високо ниво. За нас е добре да сменяме двете състояния. Даже чисто физиологично човек си почива в самота - била тя няколко часова ли по възможност няколкодневна. Както и почти всички хора биха развили психиатрични симптоми, ако с години са напълно сами. Способността човек да оползотворява и самотата и общуването, без да се плаши или отвращава нито от едното, нито от другото, за мен е важен признак за зрелостта ни като човешки същества. И също това е важен фундамент, върху който може да се гради едно автентично духовно развитие.

[Благост]

Какво е духовно? Какво е бездуховно ?

Какво е сладко? Какво е горчиво ?

Какво е ветровито? Какво е безветровито?

Какво е това ? Какво е онова? - Голяма веселба и пир за ума + защото може да се опитвам да открия/преоткрия велосипеда наново + но за Духа и духовното мога само да мълча и да си мисля за проявите и качествата им

духовно е там където дух обитава + ветровито е там където вятър духа ...духове и ветрове разни и разнообразни + силен ли е вятърко... може да издухва + проветрява + освобождава...има Движение = Промяна

Духовността - това е единението с Бога. Между теб и него няма граници.

да си в единение с Духа / Бога = да си се слял + да се "движиш" заедно...

Разликата между духовност и одухотвореност каква е? Кой е синонима на духовност? И какво значи духовен човек?

има обширна форумска тема за Качествата на духовния човек

тук и също за отношението духовен = съзнателен... тук

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Слънчева]

Благодаря ти Благост за поста, съгласна съм. Благодаря и за линковете

[Благост]

здравей, сестрице обична+послание прието+благодарностите препратени към духа+нали ний сме само проводници разни и разнообразни

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Максим]

Много ще съм благодарна на Максим, ако сподели с нас какво е усещането за духовно израстване в школа с Учител. До каква степен той е развивал духовното в себе си самостоятелно и какво бе и е влиянието на хората, сред които е бил.

Благодаря за въпроса

Определено съм имал нещо изработено в духовен аспект вече от предишни прераждания. Най-малкото осъзнах своя стремеж към нещо по-висше, по-дълбоко, отколкото ни предлага ежедневието. И благодарение на този стремеж, или копнеж към нещо, който се породи в мен, ме направи вътрешно неспокоен, неудовлетворен. Не се чувствах щастлив, бях в нещо като дупка, от която не знаех как да се измъкна, чувствах, че тъпча на едно място и не се радвам на живота, който сякаш изтича през ръцете ми, а аз го пропилявам. Това беше основната видима причина, поради която се насочих към йога и попаднах на този духовен учител. По-скоро желанието да се освободя от неудовлетворението си, от проблемите си, от омагьосания кръг. Тогава още знанието не беше пробудено в мен, нямах достатъчно светлина, не знаех вярната за себе си посока в този живот. Духовният учител ми помогна да се вдигна на крака, да повярвам в себе си. Със своя личен пример той сякаш ме зарази, запали искрата в душата. Много силно и дълбоко ме докоснаха неговите знания, тази мъдрост сякаш беше това, което съм търсил винаги несъзнателно. Поначало имах нагласа съм себепознание и самодисциплина. Но не ги използвах правилно. Практиките усилиха енергията ми, и ме направиха по-спокоен, а знанието ме направи по-толерантен и по-приемащ. Впечатли ме мекотата и ведростта, които се четат по лицата на неговите последователи, една вътрешна увереност и радост-признак на хармония. Поначало бях вълк-единак, с труден контакт с околните. В духовната школа на Гуруджи сме едно голямо семейство, пребивавах за кратко в един от ашрамите на школата в чужбина. Видях как всеки без принуда и с готовност се включваше в каквато и да е колективна работа. Видях чистите отношения между хората. Има някакво усещане за празничност в тази група, в присъствието на Гуруджи също, една сплав от духовност и празнуване, каквато не съм виждал преди. Една емоционална връзка съществува между хората, както и с Гуруджи. Той е като баща, и майка и всичко. Нещо като стълб, на който можеш да се облегнеш винаги в живота, тогава чувстваш, че няма безизходна ситуация, че всичко е по силите ти. Поражда се ентусиазъм, който те води напред и все напред. Наситна групата е важна дотолкова, доколкото поддържа ентусиазма и приятните чувства, поддържа импулса да работиш и да се развиваш, помага да развиеш колективизма в себе си, сътрудничеството. Но всичко това би останало само моментен проблясък, ако не продължиш и не работиш всеки миг, всеки ден, във всяка ситуация над себе си. Затова много е важна и индивидуалната работа, извън групата. И то за най-елементарни неща-например един ден не издържах на мръсотията пред блока, излязох с един найлон и събрах всичките боклуци, никога нямаше да го направя ако не познавах този учител.

През последната година и половина много рядко се събирам в групата по различни причини. Но продължавам по същия път, връзката с учителя е налице, просто не са ми нужни толкова неотложно спомагателните колелца на групата. Защото тя може да играе и такава роля, и в това отношение е много полезна, особено в началото. След това вече като по-силен и стабилен вече можеш и по-индивидуално да продължиш, това зависи вече от нагласата и темперамента. Основното като есенция: учителят прави по-реални абстарктните неща, с учител виждаш на практика как се претворяват духовните ценности, как се запазва винаги пълен мир, как можеш да струиш от радост, разбираш как може да изглежда безусловната любов. Изобщо много неща, които звучат абстрактно, стават поне малко по-реални. Появява се вярата-също много силен аспект, който придобих. Не мога да твърдя, че той ми дава енергия, но определено чувствам Нечия подкрепа постоянно, Нечия защита, Някой бди над мен, не съм сам. Това е много ценно във връзката с учител. Освен това учителят ти показва егото, просто го изкарва на повърхността, за да си го видиш, оттук нататък вече имаш ключа към още нещо. Но искам да допълня, че не всички в групата осъзнават нещата по този начин, просто всеки е на някакво ниво поначало, никой не тръгва от нулата, не мога да твърдя, че всичко което съм направил е с негова помощ.

На последния въпрос: средата в школата е създала предпоставки, но не бих казал, че е имало особено чести срещи, така че най-важната част е съзнанието всеки ден и всеки момент да прилагаш в простите ежедневни дейности, духовните ценности. Тогава те оживяват. И последно-учителят показа какво означава да даваш, и как можеш да бъдеш щастлив просто давайки. А аз отначало исках само да вземам. Не съм научил този негов урок още, но има проблясъци и все по-често осъзнавам радостта от даването. Работата ми създава идеална предпоставка за духовно израстване в тази насока, и не само в тази, изобщо в духовен план. Знанието в книгите е някак не толкова живо, в контакта с учителя то оживява. Контакта с друга жива душа...успях да се докосна до тази Любов, която е скрита във всеки човек, отвъд материалното тяло, отвъд очите, тя е там вътре, едно и също вещество наречено Любов го има във всеки човек, и това всъщност ни обединява всички хора, които живеем на Земята.

Редактирано Февруари 14, 2007 от Максим

[Валентин Петров]

Благодаря

[Донка]

Благодаря за искреността, светлината, топлината и доброто ти сърце, Максим.

[Inatari]

Никой никъде не решил какво е духовност , дали е свързана с любовта ?

Или пък е самотност , единение .

Наистина достатъчно обширна е темата " духовния човек "Там има написани доста неща . , които са любопитни .

По този начин зададен въпроса какво е духовност , стоят малко - по друго нещата .

Духовността е качество , дори , по- скоро способност , човешка , свързана с проявяването на Божествения дух .

Способност и сила за проявяване на Божествения дух .

На живота .

Духовността , това качество и способност на нас хората се променя , според изискаванията на времето , на историята , на еволюцията ни . Ако за античния човек духовността е била букет от едни способности и качества , то за средновековния човек , духовността е била съвсем различна подредба от способности , за Ренесансовия човек духовността е било коренно различно разбиране за света . Различна е духовната вълна на човечеството .

Съвременната духовност какъв букет от способности и качества е, за да се прояви Божествения дух и сила и живот ?

Дали е самотност , аскетичност , критичност ?

По този начин , мислите ли , че проявявате Божествения дух ?

Аз не мисля така .

Или напротив , духовността в съвременния свят е много повече от това , съвременната духовност , способност да се изявява божествения дух изисква любов , изисква безусловна любов , братско съзнание между нас хората като цивилизация , изисква наличието на приемане и отдаване и то безусловно приемане и отдаване на любов . Има достатъчно много самотност , аскетичност , уединеност , липса на любов по планетата , това духовност ли е според вас ?

Има огромни територии в Скандинавия и Сащ и пустинята , където хората са самотни до умопомрачение , умират съвсем сами , живеят съвсем сами . На огромни разстояния един от друг . И границите в общуването и разстоянието и още хиляда и една причини със сигурност .

Безразличието и омразата , могат ли да бъдат част от духовността ?

По никакъв начин , естествено .

Там зад тези граници където е любовта, тази която е безкрайна , а не оформена от възгледи , от националности , от условия , от его - условия и обещания , без видими причини и последствия , просто любовта , съпричастността , усещането за организъм , за свързаност -там е духовността . Нашите разговори тук и усещането за свързаност и разбиране и осъзнаване и предаване на опит и разширяване на знания и съзнания са част от будността , от самия живот , от духовността .

За мен духовен , означава жив , събуден , животворящ , любовотворящ .

За мен любовта е най- висшата проява на духа и това съм го решила аз самата за себе си . Никой друг не е решил вместо мен.

Много хора са писали , пишат и говорят за любовта като проява на духа , и слава Богу , че ги има всички тези Учители .

За да насочват , да дават отговори , да подтикват въпроси .

Аз от собствения си опит съм разбрала , че в момента в който реша да обичам безусловно ,нещата потръгват и преодолявам големите дистанции и идеали и разбирания и ценности . Най- често проектирани като едни огромни стени , които пречат за възприемането, за будността , които са едни големи граници на възприятията , на себето в пълното си снаряжение .

Последствията от всички граници и форми , които си задаваме и слагаме в рамки "своята духовност " , са пагубни . Загубили сме огромен обхват от будност ,от живот, от битие на духа ни , в момента в които се затрупаме с ценности и условия . Условия на битие , условия за проявяване на божествения дух , на любовта ни .

И обратното преодолеем ли собствените си граници и условия , отваряме се за Любовта , за Божествения дух , разширяваме съзнаието си , ако щете / дори ставаме по- умни , по - разумни за света .

[Добромир]

Духовността никога не е била самотност, но тя предполага оптимално оползотворяване на самотата. "Мъдрецът е най-малко самотен, когато е сам". Паническият страх от самотата е също така несъвместим според мене с духовността, както и капсулираното отшелничество със страх от "тълпите". И между пустинниците има хора с космично съзнание, така поне предполагам. А то не е самота в никакъв случай. Но тези хора са изключения - и там, и сред обществото. А стремящите се и на двете места имат само проблясъци относно духовността. можем само да се надяваме тези проблясъци да ни водят в правилната посока...

Редактирано Февруари 20, 2007 от Добромир

[Inatari]

Можем , да .

Можем много повече .

[Йордан Анов]

Всеки трябва да си каже, че е неповторим Аз.Това е и вярно и грешно, защото всеки Аз води началото си от един Източник,но всеки един е облечен в различни дрехи,от тук произтичат и различията.До тук нищо ново,но в това се крие и истоната за духовността.Всеки от нас има свой отговор за духовността.Виждал сум пияница с много по високо духовно ниво от един познат интелектуалец.Така че да се прави опити да се даде единен отговор за това какво е духовност са безсмслени освен ако всеки недаде отговор сам за себе си.

[Слънчева]

Съгласна съм Вендор, но все пак нека не забравяме, че духовност и доброта са свързани. Добавяме и воля, благост и т. н.....

[Донка]

  Духовността е качество , дори , по- скоро способност , човешка , свързана с проявяването на Божествения дух .

Способност и сила за проявяване на Божествения дух .

На живота .

Съвременната духовност какъв букет от способности и качества е, за да се прояви Божествения дух и сила и живот ?

- способност да се изявява божествения дух изисква любов , изисква безусловна любов , братско съзнание между нас хората като цивилизация , изисква наличието на приемане и отдаване и то безусловно приемане и отдаване на любов . 

...където е любовта, тази която е безкрайна , а не оформена от  възгледи , от националности , от условия , от его - условия и обещания , без видими причини и последствия , просто любовта , съпричастността  , усещането за организъм , за свързаност  -там е духовността . Нашите разговори тук и усещането  за свързаност и разбиране и осъзнаване и предаване на опит и разширяване на знания и съзнания са част от будността , от самия живот , от духовността .

  За мен духовен , означава жив , събуден , животворящ , любовотворящ .

За мен любовта е най- висшата проява на духа

Аз от собствения си опит съм разбрала , че в момента в който реша да обичам безусловно ,нещата потръгват и преодолявам големите дистанции и идеали и разбирания и ценности .

Загубили сме огромен обхват от будност ,от живот, от битие на духа ни , в момента в които се затрупаме с ценности и условия .   .

  И обратното преодолеем ли собствените си граници и условия , отваряме се за Любовта , за Божествения дух , разширяваме съзнаието си , ако щете / дори ставаме по- умни , по - разумни за света .

Благодаря ти Ина за Любовта и Живота, който носиш в себе си и споделяш с нас тук!

Възможно е, реално е, приятели, ежедневието ни с всичките му дреболии и грижи да е духовно така, както прекрасно го е описала Ина! И свободната ни воля е дадена да го творим такова. И ключът е точно този, за който ни е казала - "преодолеем ли собствените си граници и условия" - това от собствения си опит и аз съм го разбрала и се убеждавам всеки божи ден.

[Inatari]

Благодаря и аз !

[Валентин Петров]

Духовността е ... проявяването на Божествения дух .

където е любовта, тази която е безкрайна  - там е духовността

духовен ... животворящ , любовотворящ .

За мен любовта е най- висшата проява на духа

условия за проявяване на божествения дух , на любовта ни:

преодолеем ли собствените си граници и условия , отваряме се за Любовта , за Божествения дух

Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствувате свободни.

Светлината е Дух, който слиза от Слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това Слънце можем да уподобим и Духа. Той няма да слезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на Слънцето, всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел или пък ще се обърне в газообразно състояние. Затова Бог казва: “Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух, да принесе на хората Моето благословение”. Ето защо Бог не иска да слезе при нас, а изпраща Духа си – Светлината. Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас – всичко каквото притежаваме, Нему се дължи.

Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога – невидим. Някога и човек може да ви направи една услуга, без да го видите.

Учителят Дънов

Редактирано Февруари 20, 2007 от Валентин Петров

[Йордан Анов]

Съгласна съм Вендор, но все пак нека не забравяме, че духовност и доброта са свързани. Добавяме и воля, благост и т. н.....    

Не мисля,че добротата има връзка с духовността,защото морала е непостоянна величина.Многоженството е било широко разпростанено в миналото и е било нещо нормално.В наши дни християнския морал и общество ни забраняват подобно поведение.Същото се отнася и за отмъщението и саморазправата,неща нормални за миналото но не и за модерното общество.Правилото важи и за любовта.

Духовността се ражда в безразличието.

[Станимир]

А има ли духовен морал?

Вендор, какво разбираш под безразличие? Може би непривързаност?

Редактирано Февруари 20, 2007 от Станимир

[Йордан Анов]

Духовен и морал се изключват взаимно.Както сигурно разбра морала се нагажда по мнението на масите, а духовното не е подвластно на хорската глупост.

Безразличие значи липса на любов, липса на омраза,безразличието е приемане на света такъв какъв то е, без да се обвързваме емоционално с него.

[Станимир]

Мисля, че започвам да разбирам какво имаш предвид.

А какво мислиш за мисълта? Нужна ли е за да бъде човек духовен или и тя като емоциите е пречка за духовността?

[Валентин Петров]

А има ли духовен морал?

... не ставайте господари на вашите братя! Най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над други.

Беинса

[Йордан Анов]

Нито емоциите, нито мисълта са пречка за духовността.Щом нещо ни е дадено значи ни трябва.Духовното нямаше да съществува ако не го търсехме с ума,и нямаше да го има ако вихъра на емоциите не ни водеше към него.

[Aurel]

Духовен и морал се изключват взаимно.Както сигурно разбра морала се нагажда по мнението на масите, а духовното не е подвластно на хорската глупост.

Безразличие значи липса на любов, липса на омраза,безразличието е приемане на света такъв какъв то е, без да се обвързваме емоционално с него.

Морала не трябва да се разглежда само като приети от масите социални или етични норми на поведение. Има един космически морал, който преобразява вътрешно човека и го повдига. Морал който се базира на Познанието и Мъдростта.

за пример - десетте божи заповеди имат дълбок окултен смисъл, те не са само социално-юридически норми.

Ако човек знае защо не трябва да краде или да лъже, нещата са по различни (поне според мен). Друг е въпроса че не всички са готови за някои знания и може за някои да е по-подходяшо от кармична гледна точка просто да ги спазват, отколкото да си създават нова карма, смятайки ги за религиозна отживелица.

За да можете да постигнете, обаче, това бъдеще, за да не се спрете във вашата еволюция, вие трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло ­ да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било. Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо. В Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем за извършване на някакво престъпление,  както не е позволено и сам да върши престъпления. В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използува сърцето си за престъпни цели. Това трябва да знаете ­ това са абсолютно неизменни правила, закони, и никому не се прощава при злоупотреба с тях. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя ­ вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство.

Никакво колебание, никакъв спор! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете:  «Ами ако го направя?» ­ Като го направиш ­ друго нещо. Ние говорим само за туй, което не трябва да бъде, а не за туй, което трябва да бъде. Умът ще дойде напълно в услуга на доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душат а ­ напълно в услуга на Божията Мъдрост. Това са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения. И ако вие спазвате тези правила така, Божието Благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете.

Беседи и упътвания на събора през 1921г.