Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е духовно?


Донка

Recommended Posts

Нека Някой в края на краищата се опита да ми даде определение за това какво е духовно,и с какво вашия път е по добър от този на другите.

:thumbsup: Прегледах темите, в които сме писали за духовността и наистина не открих да сме писали някъде за това как разбираме това понятие. Мисля, че за всички нас ще е полезно да си споделим какво е духовно според нас.

В частност ще е интересно и да споделим как разбираме проявите на духовност в човешките взаимоотношния. Доколко духовното развитие влияе на взаимоотношенията ви с хората, които ни заобикалят. Доколо хората, които ни заобикалят влияе на развитието на нашата духовност? В какво се изразява самата духовност в ежедневието ни?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 266
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:thumbsup2: Браво Донка :thumbsup2: най-после човек който да неговори празни приказки.

Аз виждам духовното като нещо неразделно от живота.Всичко което срещаме,хората с които говорим,препятствията с които се сблъскваме се частите коита оформят нашата духовност.Духовноста не трябва да губи връска с реалността защото се превръща самозаблуда и лишено от почва за развитие начинание.

Всеки се е родил с мисия която може да осъществи само той,и затова всеки е обречен сам да търси пътя си.Никой не може да съди другите защото в живота си всички ние трябва да извървим това което ни е писано,защото тази мисия ни е дадена от Бог и само той може да ни държи сметка за делата ни. :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Разликата между духовност и одухотвореност каква е? Кой е синонима на духовност? И какво значи духовен човек?

За мен човек с дебели бузи и кръгло лице, с чип нос и ниско чело няма как да е духовен. Както и такъв с къси пръсти. Невъзможно.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен човек с дебели бузи и кръгло лице, с чип нос и ниско чело няма как да е духовен. Както и такъв с къси пръсти. Невъзможно.

Стига бе... Всички духовни хора са с дълги пръсти? Макар че Мона ти все пак не каза какво разбираш под духовност.... Кой човек е духовен?

Аз мисля, че темятя е хипер на място. Вие - поне повечето, сте хора, които се считате "тръгнали по духовния път". Говорите за това как духовността се съвместява с всичко което правим, и все пак някой наясно ли е за какво точно говорим?? Защото аз поне не съм. Какво е този духовен път? И какво наричате духовно? Дали това е нешо, което е мистично и неразбираемо? Дали е това да постъпваме правилно в ситуациите в живота си, да умеем да се справяме с тях? Дали е това да имаме дълбоки чувства - в този случай един човек с дълбока душевност би бил духовен?! Дали е това постоянно да се развиваме - но накъде? Можем да се развиваме в милиони посоки. Към това да бъдем лидери, да постигнем целите си, да се разбираме с другите и да отстояваме собственото си мнение. И има ли по-правилна и по-грешна цел, към която да се отправим?

А кои са недуховните хора?

И изобщо - въпросът, който ми се струва най-странен - как можеш да се стремиш към духовно развитие, как можеш да посветиш живота си на него? Не го розбирам. Дайте моля примери за това как вие се стремите към духовното. Ама с конкретни ситуации. И отново - какво значи духовното за вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Разликата между духовност и одухотвореност каква е? Кой е синонима на духовност? И какво значи духовен човек?

За мен човек с дебели бузи и кръгло лице, с чип нос и ниско чело няма как да е духовен. Както и такъв с къси пръсти. Невъзможно

.

Хрис, и тези хора(горе), заслужават да получават любов. Да бъдат уважавани за това, което са! Така са създадени и те вина нямат! Така е решил живота(гена).

Та...ако можем това, вече вървим по духовния път! {От дух(свети)}

Защото хората на духа(това неясно и непознато понятие :) ) казват: обичаите всички така, както обичате себе си! Или нещо подобно; не съм вещ в духовните "работи"! :D

Линк към коментар
Share on other sites

Какво общо има тук любовта?

Който е тръгнал по духовен път - да върви. За повечето - духовност и религиозност е едно и също, да се молят и да изживяват мистичен копнеж. За мен е друго. Духовност - това е усещане за красота. Посвещаване и единение с Душата. Няма Бог или Книга, които да ме водят за ръчичка; няма учители. Единствена учителка е Душата ми през вековете до сега. Неслучайно има едно езотерично понятие "духовна душа". За съжаление, боравим с неточно слово и онова, което може да се усети, не може да се опише.

Но наистина няма духовност при дебелобузи и т.н. хора; и това също е признак. Духовността освен атрибут на мисленето, е и физическа характеристика. Я ми кажете - да сте видели някоя икона на светец/светица, дебели и с ниски чела. Кой творец е нискочел, не се сещам за такъв. Има една страхотна картина на Ван Гог "Селяни ядат картофи" - ето това е пример за подобни типове хора - бездуховни.

Жалко, че не се виждаме. Ако някой чипонос започне да ми говори за духовност, много ще смея... Самият Дънов е с внушителен нос и високо чело, няма как и да е иначе.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

ето това е пример за подобни типове хора - бездуховни.

:D Даа! Може и да си права....за себе си естествено!

От това схващане за духовност до Малтусианството и "Main Kampf" са две крачки.

Линк към коментар
Share on other sites

Пише се "Mein Kampf".

Нямам нищо с общо Малтус или други като него, макар че той казва доста истини. Аз изричам очевидни неща, само дето са нелицеприятни. И наистина от чипоноси и обли лица духовност не очаквам.

Линк към коментар
Share on other sites

Духовно според мене е това, което принадлежи на Духа. Това е което остава с нас завинаги и което не може да ни бъде отнето. Любов (Красота, Хармония), Мъдрост (Светлина, Разбиране, Различаване), Сила (Добра воля, Братство, Единство, Устрем) - в тези думи аз виждам ключа към духовността (сигурно има и други).

:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Любов (Красота, Хармония), Мъдрост (Светлина, Разбиране, Различаване), Сила (Добра воля, Братство, Единство, Устрем) - в тези думи аз виждам ключа към духовността (сигурно има и други).
:thumbsup:

хората на духа казват: обичайте всички така, както обичате себе си
:thumbsup2::thumbsup2:

Мисля, че духовното развитие се състои точно в това - да разширяваме съзнанието си,

-за да съзрем красотата, хармонията, светлината в нещата, които до този момент са ни изглеждали "с ниско чело и къси пръсти" :D и да се усещаме единни и братя и с тях;

-за да разбираме вместо да оценяме и осъждаме;

-за да различаваме Божията Любов от любовта -зависимост и Божията воля от човешките си желания, добрата воля от налагането на нашата воля за "доброто на другите";

За мен духовността се съдържа в двете свещени думи - Любовта и Свободата.

Само че всичко това звучи красиво, написано тук... а как го постигаме в живота си, в ежедневието си? Можете ли да разкажете за моменти, в които сте се усещали духовно пораснали?

Линк към коментар
Share on other sites

  Какво общо има тук любовта?

Който е тръгнал по духовен път - да върви. За повечето - духовност и религиозност е едно и също, да се молят и да изживяват мистичен копнеж. За мен е друго. Духовност - това е усещане за красота. Посвещаване и единение с Душата. Няма Бог или Книга, които да ме водят за ръчичка; няма учители. Единствена учителка е Душата ми през вековете до сега. Неслучайно има едно езотерично понятие "духовна душа". За съжаление, боравим с неточно слово и онова, което може да се усети, не може да се опише.

:thumbsup:

Мона, с това съм напълно съгласна, но изглежда смяташ, че другите, червенобузестите и с късите пръсти, не са достойни да се наричат хора, а за духовност едва ли мислят. Но добрият човек не е ли и поне малко духовен? Аз познавам хора, които са с горното описание, но имат насъбрана мъдрост от контакта с природата, животните. Нима един учил, интелигентен човек е по-достоен и съответно духовен? Има прости хора, но с голям дух, преборили се с несгодите на живота и щастливи от него, такъв, какъвто е. А има и хора, които са умни, расли сред финес и без лишения, които са злобни, мрънкащи и вечно недоволни от всичко, което ги заобикаля.

За мен духовният човек е този, който вижда красивото у всеки и всичко. Човек, който не се предава от несгодите и изпитанията. Духовен е този, който въпреки собствената си болка намира сили да се усмихне и зарадва на другите.....

:harhar::yinyang::thumbsup:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Ами... с риск да стана скучен, пак ми се струва, че всеки си разбира доста различно нещо под "духовност". Френологията определя един обективен критерий за общо развитие на съзнанието, но не и непременно за правилната му насоченост. Гениите на злото също имат доста напредничави френологични белези. От друга страна, недотам еволюиралият може за нивото си да е по-духовен, но пък това не отменя необходимостта той да се учи по-нататък на нещата, които не е усвоил. И кой, знае, като развие повече способности за възприемане, дали пак ще си остане на благородната пътека... нека да не правим едностраничви или прибързани окончателни преценки. :yinyang:
Линк към коментар
Share on other sites

За мен добротата и духовността нямат нищо общо. Една калинка е добра според човешките критерии, но тя няма как да и е духовна. Да кажем, че предния пример е опростенчески - така е. Добротата може да бъде съпоставяна с етични характеристики, но не и с духовни. Може един добър човек да е одухотворен, но не и духовен. Духовността изисква активно познание, не мистично. Както и да е.

Не налагам на никого мнението си, но не споделям и никое чуждо досега.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Прекрасно и точно формулирано! Благодаря!

И вече всичко зависи от това какви са личните ни представи за Бог.

Ами ако това е Бог - добър и строг баща, който се грижи за нас, подрежда света ни по някакви правила,но и ни наказва, ако не ги спазим?

Духовен ли е човек, които е в "единение" с това разбиране за Бог и усърдно го прилага в ежедневните си отношения с близките си и хората около себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

За мен добротата и духовността нямат нищо общо.

:hmmmmm:

"Има известни хора, което се наричат последователи на духовно учение, а извършват неправди. Като ги попитат защо, те отговарят, че са се "издигнали" над добро и зло - по какви мерки могат да бъдат съдени?... Душата има една външна обвивка - злото, която най-напред следва да бъде свалена, и една по-вътрешна - доброто, която също отпада, но накрая. Духовният човек съзнателно може да прави само добро." (Свами Вивекананда)

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Единение с Бога означава да обичаш всичко и всички, независимо от различията. Означава да ги разбираш и да си поне толерантен към тях.

Когато си разбрал, че Бог те обича, ти знаеш, че Той те обича въпреки грешките, които си правил и може би ще правиш, но Той не се отказва от теб.

Когато си опознал себе си ще познаваш и другите. Тогава се приемаш и приемаш всички останали, разбираш ги. Контактуваш с тях на по-високо ниво, там, където всички сме чисти.

Да си осъзнат какво значи според теб? Не е ли самопознанието? Защото можем да имаме знания, но вътрешните знания са нещо дълбоко, да се познаваш такъв, какъвто си и ако можеш да допуснеш Любовта в себе си, т. е. да се откажеш от Егото си значи си едно с Бога. :feel happy:

Така мисля, никого не ангажирам и не убеждавам :)

Линк към коментар
Share on other sites

И какво ми казваш?

Акцентът е върху духовността в този разговор, не върху добротата. Много умни хора и всеки е казал нещо. И кой е прав? Такъв няма. Няма прав и няма крив.

Духовност значи също и изтънченост на сетивата. Фин усет за света, проникване отвъд думите, творчество.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2::thumbsup: Да и това :)

Понякога думите не могат да предадат мълниеносната сила на Словото

Говорим за едно и също, но с различни думи :feel happy:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

И какво ми казваш?

Акцентът е върху духовността в този разговор, не върху добротата. Много умни хора и всеки е казал нещо. И кой е прав? Такъв няма. Няма прав и няма крив.

Духовност значи също и изтънченост на сетивата. Фин усет за света, проникване отвъд думите, творчество.

Няма прав и няма крив защото няма точно определение за това какво е духовност. Или поне аз не съм срещала.

Но ми е интересно как виждате един духовен човек, с изтънчени сетива,фин усет за света, проникване отвъд думите, творчество. и ... липса на обич, добрина, любов към другите хора? Всъщност може ли да съществува такава комбинация?

Линк към коментар
Share on other sites

Комбинация, не знам. Аз клоня към такова съчетаване. Но отново е повърхностно заключението. Някой е решил, че ако си духовен, непременно трябва и да излъчваш любов и доброта. Аз мисля иначе.

Линк към коментар
Share on other sites

Както виждаш, може. Въпросът ти е реторичен.
Аз клоня към такова съчетаване.

Мизантропията не е изключение. Дори е доста разпространена.

Някой е решил, че ако си духовен, непременно трябва и да излъчваш любов и доброта. Аз мисля иначе.

Имаш право да мислиш друго. Имаш право да грешиш. Имаш право да се заблуждаваш.

Имаш право да се вслушаш в гласа на другите...те ще ти помогнат!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...