Какво е духовно?

[Ashtoning]

Аз смятам да си призная и да заявя, че изобщо си нямам и на идея какво е духовно.

[Станимир]

Браво

[B__]

.... Без прилагане за мен духовността е просто "лаф да става". Бедата е, че често "лафът" се приема за действие, за признак на израстване и просветление.... Обратното също е заблуда - добро-деятелство, но дали само с добри вътрешни импулси? Явно духовното е в хармонията между двете. 

...

 

Не случайно казах, че езикът е произлязъл не от звуците на примитивните, а от положението на хора и предмети в пространството и постоянното им взаимно движение. Прилагането или деятелността водят до осъзнаване, иначе превъртаме в мозъка единствено това, което знаем; което си мислим, че е ново, само защото сме го забравили.

 

Езикът върши някаква работа при осъзнаването, но той служи единствено за комуникационно средство между мозъците на хората и блед носител на чувства. Затова и споменах Нервно Лингвистичното Сътворяване. То говори на дрервния истински език, където комуникират не само думи, но вътрешни връзки, архетипни връзки, енергийни проявления и т.н. Не е нужно нищо да ти обясняват. Ти виждаш сам/а какво е ситуацията за теб.

 

Въпросът е как да се докараш до таква ситуация, че да я има деателността.

 

Моето лично мнение е, че духовното са различните движещи сили на Вселената, които са във всяка прашинка и всяка клетка, и не само там, които да те докарат дотам, до подходящата обстановка за деятелност, за осъзнаване.  

 

Иначе ние тук си се убеждаваме един друг от години И всички сме много добро-деателни.

 

 

.....

 

А такива гръмки формули от типа "свободата, в която човек живее, е илюзия" - старо, познато и мотивите добре известни...

 

А какво е, истина?

 

[Станимир]

"(Чете се темата: „Разлика между дух и материя.“)

 

Философски въпроси са те. Тогава какво е плът? Каква е разликата между плът и дух? Вие смесвате понятията. Материята не произвежда противоречия в живота. Казвате: „Материален живот“, но винаги разбирате плът. Смесвате понятие плът, туй което е въплотено в материята. Идеята за материята е съвсем друга. И в религията и в новата философия, както схващат материята, то е погрешно схващане. В материята няма никакво противоречие. Да кажем вие може да се блъснете о някой камък. Де [е] противоречието, в камъка ли [или] във вас? Или ако някой вземе и ви удари с камъка. Вие мислите, че камъкът е причината, който ви пръснал главата. Вие нямате разбиране. Той ни най-малко не е причина да ви блъсне главата. Някой блъснал камъка и ви блъснал главата. Вие казвате, че камъкът станал причина да ви блъсне главата. Когато това не е вярно. Противоречието е в плътта. Има всевъзможни твърдения за материята. Някои наричат материя най-малкото движение, а най-бързото дух. Тогава де е противоречието? Но то пак не обяснява. Най-малкото движение не е материя и най-бързото не е дух. Нали в материалния свят са скрити съкровища? Материята е това, което събира нещата. Материята носи бременността на идеите. Много идеи са вложени в материята. Размножаването пак става в материята. Ако нямаше материя размножаването не би било възможно. Нито една форма не би могла да се създаде. Материята е това, което обвива духа и го прави понятен за нас. Духът е това, което дава цена на материята. Материята дава възможност на духа да се прояви, да се изяви някаква форма."

 

Дух и материя

 

Интересно, че въпросът е бил зададен като тема за писане... Значи все пак коментарите по темата, дори и невинаги да са верни (и тогава, и сега), не са съвсем безсмислени.

[Донка]

Може би това е най-уникално тъпият въпрос на всички вселени и на всички нива.

 

Винаги съм искала да попитам баба си, която умираше кое е най-духовно за нея, а галеше къдриците ми и само това я свързваше с живота.

Не, не съм искала да я питам това, само я обичах.

Всъщност на времето зададох този въпрос в заглавието на темата, защото в цяла поредица от други теми и в други подфоруми се раздаваха квалификации кое е и кое не е духовност и дори се появи понятие "духовен човек". Кое от двете - квалификациите или въпросът на темата е уникално тъпо... отделен въпрос и нека всеки си има своето мнение. 

 

За баба ти, къдриците и твоята обич - това беше кратък, точен и изчерпателен отговор. 

[Лиула]

 

Може би това е най-уникално тъпият въпрос на всички вселени и на всички нива.

 

Винаги съм искала да попитам баба си, която умираше кое е най-духовно за нея, а галеше къдриците ми и само това я свързваше с живота.

Не, не съм искала да я питам това, само я обичах.

Всъщност на времето зададох този въпрос в заглавието на темата, защото в цяла поредица от други теми и в други подфоруми се раздаваха квалификации кое е и кое не е духовност и дори се появи понятие "духовен човек". Кое от двете - квалификациите или въпросът на темата е уникално тъпо... отделен въпрос и нека всеки си има своето мнение. 

 

За баба ти, къдриците и твоята обич - това беше кратък, точен и изчерпателен отговор. 

 

 

За мен това е уравниловка: тъпото наречие „тъпо“ за мен изчерпва една предълга логорея, която за мен не носи особен смисъл. Особено като отговор на този въпрос – за духовността.

Толкова много мисли и разсъждения, но не стига доникъде.

Някак си се сещам за думата благотворителност, същностна за „духовността“.  Пък тя ми липсва в тоя дискурс.

Всъщност, липсват ми много думи, които биха изградили едно свястно човешко изречение.

[royalrife]

Когато нещо ни липсва трябва ли да седим и да чакаме нещата да дойдат при нас наготово ? Ако сме жадни какво правим ? Вземаме стомничката си и отиваме на извора да си налеем от него чиста, кристална вода. Такава вода можем да намерим само при главата на извора. Ако си наливаме вода от опашката на извора, водата няма да бъде толкова чиста и винаги ще чувстваме някаква липса. Главата на извора представлява духовния свят , а опашката физическия свят. И двата свята са представени в човека. Физическият свят насочва мисълта на човека към центъра на земята и го прави недоволен , а духовния свят насочва мисълта на човека към центъра на слънцето и го прави радостен и доволен.   Сега може да дойде едно възражение, че много скъпо ще ни излезе тая вода. Водата е скъпа само тогава, когато пълним стомничката си от опашката на извора или чакаме някой друг да ни я донесе наготово.

[B__]

Когато нещо ни липсва трябва ли да седим и да чакаме нещата да дойдат при нас наготово ? Ако сме жадни какво правим ? Вземаме стомничката си и отиваме на извора да си налеем от него чиста, кристална вода. Такава вода можем да намерим само при главата на извора. Ако си наливаме вода от опашката на извора, водата няма да бъде толкова чиста и винаги ще чувстваме някаква липса.

 

Главата на извора представлява духовния свят , а опашката физическия свят. И двата свята са представени в човека.

 

Физическият свят насочва мисълта на човека към центъра на земята и го прави недоволен ,

а духовния свят насочва мисълта на човека към центъра на слънцето и го прави радостен и доволен.   .

 

е те това е баш генерализация физическия свят насочва човека или към центъра на земята или към слънцето, духовният свят насочва човека или към слънцето, или към центъра на земята. И физическия свят е проявление на духовния, а пък духовния се влияе от физическия.

 

И ако твоят физически свят те прави недоволен, то не идва ли това от духовния ти свят?!

 

Ако човек има болести, това идва от неправилно мислене. Опитват се лекарите мехнично да излекуват нещо, то си стои в ума и болестта се премества другаде.

[royalrife]

"Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята?"

  Окултна страна на живота, Беинса Дуно 

[B__]

Зачиси в каква форма ще влезе. Твоето съзнание е даже Божествено, но сега имаме задача тази форма да усъвършенстваме. Няма духовно без форма. 

[royalrife]

"Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?“ То гледа надолу. „Тебе, казва, не те ли е страх от Господа?“ Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил?“ – Детето гледа надолу. „Не знаеш, че Господ ще те съди.“ – Гледа нагоре. То научно разглежда. Казва: „Центърът на земята ме привлече.“ Като го пита: „Защо направи това?“ – То гледа надолу, иска да каже: „Причина е земята.“ – „Че Господ ще те съди.“ – То гледа нагоре, казва: „Причината е горе.“ Майката казва: „Не отговаря.“

 

Четвъртото измерение, Беинса Дуно

[B__]

Само ще вметна, че древните са смятали, че Бог се намира в центъра на Земята.....

[royalrife]

Тези древни трябва да са били доста недоволни хора и навярно за да  накажат своя Бог да не ги безпокои са го изпратили чак в центъра на земята, където нещата олекват и губят тежестта си.

 

"Помнете, че аз съпоставям нещата. Центърът на Земята съответства на вашия стомах. Там се намира нашата симпатична нервна система, нашият стомашен мозък. И докато всичката ваша енергия е съсредоточена към вашия стомах, вие имате една положителна енергия в низходяща степен и следователно вие ще се ограничавате. Щом всичко е съсредоточено към вашия стомах, вие няма да имате никаква наука."

"Свободата, светлината и разумният живот, това са възходящи сили, които отиват към центъра на Слънцето, отиват към друг един център на Вселената, която ние наричаме Божественото."

Закон на съпоставяне, Беинса Дуно 

[Inatari]

Никой никъде не решил какво е духовност , дали е свързана с любовта ?

Или пък е самотност , единение .

Наистина достатъчно обширна е темата " духовния човек "Там има написани доста неща . , които са любопитни .

По този начин зададен въпроса какво е духовност , стоят малко - по друго нещата .

Духовността е качество , дори , по- скоро способност , човешка , свързана с проявяването на Божествения дух .

Способност и сила за проявяване на Божествения дух .

На живота .

Духовността , това качество и способност на нас хората се променя , според изискаванията на времето , на историята , на еволюцията ни . Ако за античния човек духовността е била букет от едни способности и качества , то за средновековния човек , духовността е била съвсем различна подредба от способности , за Ренесансовия човек духовността е било коренно различно разбиране за света . Различна е духовната вълна на човечеството .

Съвременната духовност какъв букет от способности и качества е, за да се прояви Божествения дух и сила и живот ?

Дали е самотност , аскетичност , критичност ?

По този начин , мислите ли , че проявявате Божествения дух ?

Аз не мисля така .

Или напротив , духовността в съвременния свят е много повече от това , съвременната духовност , способност да се изявява божествения дух изисква любов , изисква безусловна любов , братско съзнание между нас хората като цивилизация , изисква наличието на приемане и отдаване и то безусловно приемане и отдаване на любов . Има достатъчно много самотност , аскетичност , уединеност , липса на любов по планетата , това духовност ли е според вас ?

Има огромни територии в Скандинавия и Сащ и пустинята , където хората са самотни до умопомрачение , умират съвсем сами , живеят съвсем сами . На огромни разстояния един от друг . И границите в общуването и разстоянието и още хиляда и една причини със сигурност .

Безразличието и омразата , могат ли да бъдат част от духовността ?

По никакъв начин , естествено .

Там зад тези граници където е любовта, тази която е безкрайна , а не оформена от възгледи , от националности , от условия , от его - условия и обещания , без видими причини и последствия , просто любовта , съпричастността , усещането за организъм , за свързаност -там е духовността . Нашите разговори тук и усещането за свързаност и разбиране и осъзнаване и предаване на опит и разширяване на знания и съзнания са част от будността , от самия живот , от духовността .

За мен духовен , означава жив , събуден , животворящ , любовотворящ .

За мен любовта е най- висшата проява на духа и това съм го решила аз самата за себе си . Никой друг не е решил вместо мен.

Много хора са писали , пишат и говорят за любовта като проява на духа , и слава Богу , че ги има всички тези Учители .

За да насочват , да дават отговори , да подтикват въпроси .

Аз от собствения си опит съм разбрала , че в момента в който реша да обичам безусловно ,нещата потръгват и преодолявам големите дистанции и идеали и разбирания и ценности . Най- често проектирани като едни огромни стени , които пречат за възприемането, за будността , които са едни големи граници на възприятията , на себето в пълното си снаряжение .

Последствията от всички граници и форми , които си задаваме и слагаме в рамки "своята духовност " , са пагубни . Загубили сме огромен обхват от будност ,от живот, от битие на духа ни , в момента в които се затрупаме с ценности и условия . Условия на битие , условия за проявяване на божествения дух , на любовта ни .

И обратното преодолеем ли собствените си граници и условия , отваряме се за Любовта , за Божествения дух , разширяваме съзнаието си , ако щете / дори ставаме по- умни , по - разумни за света .

Аз ще направя автоцитат, за да отбележа, че в основата си съм съгласна с това, което съм казала през 2007, но има и други неща, други условия за духа, за неговото проявление, които смятам за важни сега. А именно умът, който може да свърши също чудесна работа в създаването на условия за проявяване на духа. Насочването на ума в правилната, духовната посока, ползването на ума като инструмент, също помага съзнателно да разширим границите на проявление на духовното, изобщо цялостния пакет функции на това как е устроен човека дава пълни резултати, не само един фактор - сърцето и безусловната любов. А и няма как човек сляпо да се довери на любовта, ако и умът не е подчинен на същата тази идея, ако всичко не е минало през съзнанието първо и усетено като необходимост. 

[АлександърТ.А.]

Забележително е , че на въпроса за духовното , в главите ни се появяват мисли за част от действителността .

Ето един цитат :

 

Аз говоря за материята в друг смисъл, а не както сега я разбират. Тя има особени качества, които малцина виждат. Според някои, материята е нереална, само духът е реален. Значи, материята е спящ дух. Под „материя” те разбират спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма, В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в бездействие или мъртва материя, спящ дух. Като знаете това, не мислете, че материалните неща са нереални, т. е. недействителни.

   Господ му рече

 

Бих добавил : тези неща , които не харесваме са най отдалечени от посоката на стремежите  ни . Но можем ли да кажем че не са духовни ?

[Inatari]

Няма как да се игнорира триизмерната реалност и да се пренесем в духовния свят. Това не става и е никому ненужно. Земният път си има своята красота и смисъл, човешкото не може да се изкорени и на негово място да се настанят роботизирани "духовни" създания, а и никой не търси и желае това. Дори и крайната цел да е "възнесение", това няма как да се случи без изминатия правилно земен път. 

[Sirma]

Случайно ли е , че божият син се ражда в ясла ...?!

Ако никога не оставаш сляп към най-уязвимите , най-безпомощните , най-слабите ,

ако си на страната на истината , на добротата - то ти си духовен човек .

 

Ако в днешния ден си се замислил за болката, която Христос е изпитал 

в името на това да спаси хората от греховете (същите тия хора , които са крещяли " разпни" )

Ако си като разбойника, който е повярвал в него , проявил милосърдие 

към божия син и затова влиза пръв във рая .

 

Духовният човек е милосърдният човек .