Не съм сигурна дали искам да съм с него

[Veronikka]

Здравейте! За първи път пиша в подобно място и ще съм благодарна ако  получа помощ.

С мъжа ми сме заедно от цяла вечност. В началото като всяка връзка всичко беше прекрасно. До момента в, който не заживяхме заедно със семейството му. Бяхме като в дядовата ръкавичка. Един апартамент заедно с родителите му и баба му. Свекърва ми  може би като всички други се оказа властна, налагаща се, сръдлива. Роднините на мъжа ми също са такива и те винаги са се държали изключително лицемерно с мен и аз знаех, че не ме харесват. Започна се едно постоянно говорене какво не правя и постоянно критикуване към мен. Това продължи пет години. Пет години аз от страх или не знам от какво не можех да се изразявам. В резултат на това ме болеше постоянно гърлото. Всяка седмица ме болеше гърлото и аз не знаех какво се случва. Постоянно пиех лекарства за гърлото и наистина не знаех какво да направя за да спре да ме боли. След това дойдоха нервните кризи и паническите присъпи. По това време само аз работех, а мъжа ми не работеше, за това не можех да си позволя квартира, а моето семейство е от друг град.  След пет години мъка, постоянни нервни кризи най-накрая той намери квартира, започна работа и сега от три години сме на квартира. Обаче аз продължавам да се дразня и да се страхувам дори от неговото властно семейство. Истината е, че дългите години връзка той не ме е защитавал пред тях. Самия той сякаш винаги е показвал огромен респект към родителите си и когато му кажа какво са ми казали, как са ме обиждали и засегнали, той не ми вярва сякаш и винаги се караме. Това продължава и до ден днешен. Винаги съм искала да отидем да живеем в друг град, в друга страна дори, за да може да сме по-далече от тях и да сме си само двамата, но той не иска. Всеки път ги защитава, но ме сякаш ме е страх от тях. Усещам, че не са истински в повърхстното си положително отношение си към мен. Опитват се да са добри пред него, а после когато останем сами си показват ноктите. Постоянно ми говорят как искат внуци и т.н. Но аз се чувствам незащитена в такава среда. Как да родя дете в такова семейство! Имам чувството понякога (незнам дали не от психическите проблеми) че са се наговорили да се държат добре само за да имам дете, а после да ме отритнат от глутницата си... Мъжа ми от няколко години има добра работа. Пътуваме много, сега иска да купуваме жилище и да го изплащаме и мен тази мисъл ме ужасява. Не заради жилището, не заради кредита, а за това че ще сме близо до семейството му. Стана така, че от известно време нямам работа. Но си мисля, че ако искарвах пари отдавна щях да съм се махнала от него и от тази вредна среда. Това, което ме спира е непознатото бъдещ, това че не съм имала друг партньор в живота си, това че всички което сме започнали ще се срине из основи. Но е факт, че от както започнаха проблемите в жилището на родителите му, интимния ни живот почти липсва. Страшното е, че не знам дали този интимен живот някога ще бъде ок с него ...

Той казва , че много ме обича и не може без мен. Но кажете ми честно. Ако ме обичаше толкова, колкото твърди щеше отдавна да е заминал с мен далече, виждайки какво ми причинява семейството му, нали така? Опитвали сме да говорим милиони пъти и винаги се стига до скандали. Аз не съм сигурна дали и като вземем жилището ще искам да имам деца от него. Някак като си помисля за това и се сещам веднага за ужасното му семейство. Не мисля, че ще мога да поема такава отговорност, а се страхувам че купува жилището само и единствено с тази цел.

Но иначе е добър човек, грижовен, вярващ. Но вече не знам нищо. Не знам дали трябва да продължавам тази връзка. Не знам дали го обичам. Не знам дали искам да създам семейство с него, знаейки че родителите му ще са около нас постоянно. Незнам дали искам дом с него. Не знам нищо! И знам сега, че вяероятно ще ми кажете, че аз знам най-добре отговора на този въпрос и такива неща. Но повярвайте не го знам... Не виждам светло бъдеще вече, а се страхувам от рутината. Страх ме е от постоянните скандали ''снаха-свекърва'' с които съм израснала и които виждам във връзката си... Не знам дали ако се разделим няма да се депресирам много. Дали няма да е погрешното решение... Не знам дали тази сигурност един ден няма да ме погуби или ще ме погуби неизвестното... Понякога имам усещането, че съм намерила най-правилния човек за мен, а в следващия момент заради травмата, която ми е нанесена от неговото семейство се чудя защо още съм с него и дали не ми липсва смелост, за да си тръгна.

Помогнете ми да открия отговора, защото имам усещането че ще се побъркам вече!

 

[Орлин Баев]

На какво разстояние живеете от семейството му и колко често се виждате? 

[Veronikka]

преди 9 часа, Орлин Баев каза:

На какво разстояние живеете от семейството му и колко често се виждате? 

В един град сме, два близки квартала. Виждаме се на две седмици веднъж, но аз имам страх да се срещам с тях. Заради семейството му  намразих празниците, защото свекърва ми нон стоп се сърди и все нещо ми намира кусури, а мъжа ми изобщо не забелязва или не иска да забележи. Ето сега идва Великден, а аз усещам  една огромна топка в гърдите. Тази сутрин се скарахме пак, защото той не може да разбере, че имам психическа травма от семейството му. Толкова мрази само като ги спомена, че се изнервя и ядосва. И всеки път ми обяснява колко добри  хора са всички от семейството му и как не му е приятно да ги обиждам и да говоря лоши неща за тях. А това, че му обяснавам  как именно неговото семейство ми е причинило паничско разтройство.. Все едно не ме слуша и аз мога да полудея така. Веднъж си тръгнах, той не ме последва.. Много бил ядосан. Отидох при моето семейство. Той после ми звъня да се извинява, пак се върнах и всичко си продължава. 

Най-странното е, че дори да не ги виждаме често аз не спирам да мисля за периода, в който сме живяли с тях и психическата травма, която ми нанесоха. А мъжа ми вместо да се държи като мъж и да ме защитава и да зостава на моя страна, винаги ми обяснява, че те са добри хора и т.н. И на всичкото отгоре вместо да ми каже, че ще застане на моя страна, ми казва че съм луда и да ходя на психотерапевт или психиатър...

[Орлин Баев]

В 13.03.2019 г. at 19:15, Veronikka каза:

Страх ме е от постоянните скандали ''снаха-свекърва'' с които съм израснала и които виждам във връзката си... 

Разкажи за тези скандали, с които си израснала. И за семейството, от което идваш като цяло.

[Veronikka]

Току-що, Орлин Баев каза:

Разкажи за тези скандали, с които си израснала. И за семейството, от което идваш като цяло.

Бих казала едно токсично семейство. С брат ми израснахме в безпаричие, нашите постоянно взимаха заеми до други хора. Живеехме на едно място с баба ми (майката на баща ми), с която никак нямаше разбирателство. Тя просто не харесваше майка ми. Ужасното беше, че не харесваше и мен цял живот, защото не носех името ѝ. Брат ми и братовчедите ми бяха любимците, но аз бях винаги черната офца, защото не носех името ѝ. Израснах в постоянни скандали. Не толкова между майка ми и баща ми, а скандалите бяха с цялото семейство на баща ми. Баба ми все се караше с майка ми, от друга страна другата ми баба (майката на майка ми) също не се държеше ок с майка ми (каквото и да направеше майка ми все не беше достатъчно за нея, а майка ми цял живот се е грижела за нея). Това е до ден днешен. От стреса и проблемите майка ми напълня много, баща ми почина скоро. Просто сърцето му е издържа на цялото напрежение. А той винаги е бил толкова тих и добър, духовен човек. Работеше колкото да ни издържа, но душата му искаше да твори, да пише. Дори намерих негови ръкописи след смъртта му. Майка ми пък винаги е била страшно борбена, повече материалист и се дразнеше, че баща ми не може да изкарва достатъчно пари. Те бяха коренна разлика. Не знам как брака им издържа 30 години. Но днес майка ми е изключително нервна и тревожна. То няма цялото нещо да не се отрази. Те винаги са били затворени хора. Мъжа ми често ми казва, че съм същата като майка ми. Аз пък го виждам като мамино синче, което няма смелост да се опълчи на семейството си и да ме защити.

Не знам дали всичко, което мисля , всключтелно това, че искам да си тръгна от него , не са просто натрапчиви мисли и ОКР или наистина искам да се махна. Не знам как да разпознавам вече чувствата и усещанията си и тотално се обърках. Понякога през ума ми минава за секунди, че не мога да приема семейството му и тяхното отношение към мен, защото съм възпитана в скандална среда и нямам капацитета да приема друго. В следващия момент обаче си казвам ''Аа не! Те ме доведоха до психическо разстройство! Те са виновни за състоянието ми!''  Постоянно мисля да си тръгна, да се махна, да избягам и сякаш се успокоявам като си помисля как съм сменила града и започвам чисто нов живот, който не е изцапан с проблеми. Защото в момента усещам как чистата ми душа е опетнена от това властно семейство и не знам дали някога ще се успокоя, за да създам и дете в тази среда. Знам, че е грях и че е ужасно, и ме е срам, но си мисля вече, че не искам да имам деца. Като си помисля за дете и веднага се сещам за властното му проблемно семейство, сещам се и аз как съм израснала с проблеми с моето семейство... После ми идват мислите за детската градина, за училището (в което като цяло ме тормозеха и ми се подиграваха, защото бях притеснителна и срамежлива). Имам и лек говорен дефект и за мен училището беше ужасно изживяване с всичките деца там...

Мисля си как не искам да причинявам такъв стрес на някого и как нямам мир в душата си и не съм готова да поемам отговорност за някой друг. А свекърва ми и свекър ми ме тормозят ужасно с това, че искат внуци... Как да имам дете като не се чувствам добре в такава среда! Днес цял ден пак мисля дали да не се махна най-накрая? Дали ще се успокоя ако се махна? Дали пък нямам ОКР и всичките натрапчиви мисли са виновни за състоянието ми? Не мога да преценя нищо вече... Много съм объркана!

[Орлин Баев]

преди 9 часа, Veronikka каза:

Живеехме на едно място с баба ми (майката на баща ми), с която никак нямаше разбирателство. Тя просто не харесваше майка ми. Ужасното беше, че не харесваше и мен цял живот

 

преди 9 часа, Veronikka каза:

Израснах в постоянни скандали. Не толкова между майка ми и баща ми, а скандалите бяха с цялото семейство на баща ми. Баба ми все се караше с майка ми, от друга страна другата ми баба (майката на майка ми) също не се държеше ок с майка ми (каквото и да направеше майка ми все не беше достатъчно за нея, а майка ми цял живот се е грижела за нея). Това е до ден днешен.

 

 

преди 9 часа, Veronikka каза:

Понякога през ума ми минава за секунди, че не мога да приема семейството му и тяхното отношение към мен, защото съм възпитана в скандална среда и нямам капацитета да приема друго. В следващия момент обаче си казвам...

преди 9 часа, Veronikka каза:

Не знам дали всичко, което мисля , всключтелно това, че искам да си тръгна от него , не са просто натрапчиви мисли и ОКР

 

преди 9 часа, Veronikka каза:

После ми идват мислите за детската градина, за училището (в което като цяло ме тормозеха и ми се подиграваха, защото бях притеснителна и срамежлива). Имам и лек говорен дефект и за мен училището беше ужасно изживяване с всичките деца там...

 

преди 9 часа, Veronikka каза:

Дали ще се успокоя ако се махна?

 

Сама правиш някои връзки, но вътрешните ти, заложени през израстването ти сценарии, те повличат в масирани негативни преноси, през които силно изкривяваш реалността. Естествено е да искаш да си щастлива. Нормално е да поддържате здрави граници емоционални, пространствени, в намеренията и посоките си. Да, няма лошо в това да искаш да си в друг град или държава. Имай предвид обаче, че външната ти ситуация отразява вътрешната ти и всичко, което преживяваш отвън, е това, което недовиждаш отвътре или за което се досещаш, но не искаш ясно да видиш. Животът продължава да ни дава подобни казуси, дори и на Марс да отидем, защото носим себе си със себе си, където и да сме. И в друг град или чужбина така се държим несъзнавано, че постепенно започваме да възприемаме хората през вътрешните си призми и автоматично да се държим така, че вътрешната ни ситуация отново става външна. Тоест, самоизпълняваме нерешените си психични казуси социално, за да можем евентуално да видим, че са в нас си. Променяйки вътрешната си ситуация, променя се възприятието ни за външната. Не че става идеална, но я виждаме първо по-реално и смекчено, по-качествено и второ, излъчването, отношението и поведението ни променят реално цялата система. Умишлено говоря общо - извличаш ли сама нещо от казаното дотук?! 

Редактирано Март 16, 2019 от Орлин Баев

[Veronikka]

'' Умишлено говоря общо - извличаш ли сама нещо от казаното дотук?!  ''

 

Извличам абсолютно всичко. Чувствам се като робот, който е програмиран да мисли, чувства по определен начин. И сякаш имам една вътрешна стена, граница, която не ми позволява да вървя напред. Тази граница не ми позволява да погледна обективно и да мисля така, както мислят другите. Оставила съм се да ме контролират и нямам смелостта, умението  и самочувствието да се противопоставя на всички тези хора, които ме атакуват с критиките и налагането си. Като марионетка, която я контролират.

Трябва ми помощ! Трябва ми помощ да премина през тази вътрешна граница, да освободя ума, мислите и съзнанието си! Да бъда свободна вътрешно, за да мога да стъпя здраво на земята. Как да се освободя от тези граници и мисли, Орлин? Знам, че процеса е дълъг, но искам да започна отнякъде.

[Орлин Баев]

преди 2 часа, Veronikka каза:

Чувствам се като робот, който е програмиран да мисли, чувства по определен начин. И сякаш имам една вътрешна стена, граница, която не ми позволява да вървя напред.

Това е много добро осъзнаване, върху което може да се стъпи и върви напред активно и силно.

преди 2 часа, Veronikka каза:

Тази граница не ми позволява да погледна обективно

Именно. Дори докато си мислиш, че мислиш обективно, мощно изкривяваш през собствените си вярвания за "Нежелана, наранена, пренебрегната, злоупотребена, неразбрана, маргинализирана, отхвърлена, унижена, потиснато мачкана...". 

 

преди 2 часа, Veronikka каза:

Как да се освободя? Знам, че процеса е дълъг, но искам да започна отнякъде.

Къде живееш?

[Veronikka]

София

[Орлин Баев]

Насочвам те на л.с. към терапевт.