Нещо странно ми се случва

[iamtheall]

Привет! Незнам дали съм на правилното място където мога да споделя проблемите си, но след толкова дълго отчаяние и изгубено време реших  да потърся помощ в интернет тъй като  хората които са около мен  не ме разбират изобщо.  Незнам точно от къде да започна, защото се чувствам почти толкова объркан колкото Нео в Матрицата а може и повече. От години наред съм се отделил от обществото , затворил съм се в себе  си  и нямам смелостта да бъда себе си. Напълно нормален съм , харесвам се и се обичам такъв какъвто съм( добродушен, мъдър и красив), но има нещо в мен което по някакъв начин влияе на хората дори без пряк контакт.Когато отида някъде всички започват да се дразнят и  постоянно се  занимават с мен по някакъв начин, тоест: започват да ме обсъждат скрито, настроени са негативно към мен и каквото и да кажа  те ми противоречат. Най напред ги чувствам като им улавям негативната енергия насочена срещу мен а след това всичко се проявява , тези моменти се засилват и хората започват да ме манипулират чрез всяване на страх като силно кашляне и ръмжене точно когато съм най спокоен и самоуверен, по време на медитация( успокоение на мисълта и концентриране на енергията в стомаха) . Така ми се засилва интуицията и започвам да усещам и осъзнавам много важни неща за живота.Но как и защо се случва фактът  да се променя настроението на всичко и всички  чрез моите чувства, които постоянно се променят  сякаш преминавам през различни варианти  на настроение и това променя цялата реалност. На моменти съм си мислил абе дали нямам някакви пристъпи на слаба епилепсия и затова така да ми се струва, но ако е така няма как да влиая на хората при положение, че не общувам. Това нещо ме побърква и немога да започна работа.. Сякаш съм най-големия престъпник и всички са срещу мен. Последно ходех в метро да зареждаме с един приятел който има магазин да му помагам  и там настъпи големия хаус. На третия път започнах яко да се сдухвам и едва се контролирах а всички гледаха в мен още с влизането и където и да отидех между щандовете имах чувството че ме следят непрекъснато. Най-странното е, че в такива моменти на пристъпи така да кажа, имам периоди  на раздвоение като ми се подува дясната част на главата  (слепоочието) и се изменям физически понякога като се погледна в огледалото се едно не съм аз. Възможно ли е чрез сексуални фантазии да си създавам някакво подсъзнателно чувство на вина, тъй като редовно се самозадоволявам понеже нямам приятелка а това ме успокоява и усещам как енергията се изчиства и започва да циркулира наново  тогава се чувствам спокоен свеж и неподатлив на подобни манипулации, но само след 2, 3 дни след като изпуща някоя цигара, пия кафе или малко алкохол и всичко започва отначало. Сякаш се запушвам и влизам в отново в омагьосания кръг. Сексуалната ориентация ми е нормална - хетеросексуален. След толкова време самоизследване съм стигнал до такива убеждения и неспирам да се убеждавам, че нещо не е наред.Може би имам  наистина някакъв проблем или просто трябва да вярвам на себе си и да правя само каквото ми подсказва интуицията а не да се  влиая от другите. Имам чувството, че ме мразят за това което съм и  когато се опитам да се реализирам те веднага усещат и започвата да се ядосват и търсят начини да ме спрат. Дори  и телевизора ме манипулира реклами, предавания, сякаш всичко се случва заради мен нещо да ми подскаже да се поправя ли ддз.Товта е факт и немога да си затворя очите и ушите и да търся проблема в мен а същевременно знам,че мисълта създава реалноста...Моля някой ако може да ме разбере нека ми даде някакъв отговор. Благодаря предварително!

[kipenzov]

Само като написа "Нео" и вече бях привлечен да видя аджаба кой се е забил в "коловоза", в който и аз съм циклил доста време 

Предлагам ти цитат от книгата на Кен Уилбър - "Спектър на съзнанието"

Проекцията на негативни емоции (агресия, гняв, омраза, отхвърляне, възмущение) е много често срещана, особено на Запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички лоши и негативни черти у себе си и у другите. Много малко от нас обичат своите лоши качества. Напротив, ние ги презираме и ненавиждаме, срамуваме се от тях, те ни карат да се чувстваме неудобно и ние непрестанно се мъчим не да ги интегрираме, а да ги изолираме. С появата на четвъртичния дуализъм това отчуждаване става възможно, защото въпреки, че ги отхвърляме от съзнанието си, тези черти си остават наши. 

Ние ги изтласкваме от съзнанието си и те се появяват в околната среда. Тогава сякаш се разделяме с тях, но откриваме, че те са навсякъде около нас. Всъщност, когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души. Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти. 

Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят. В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни. 

Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души. 

Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола. 

Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто. Ето какво казва Лао Дзъ: “Има ли разлика между да и не? Има ли разлика между добро и зло? Трябва ли да се страхувам от страховете на другите? Какво безумство! Имането и нямането се появяват заедно. Трудното и лесното се допълват. Дългото и късото си контрастират. Високото и ниското са взаимозависими. Предницата и гърбът следват едно след друго.” 

Чун Дзъ обобщава:” Така тези, които казват, че искат правилното, без неговото съответствие – грешното; или справедливо правителство, без неговото съответствие -тиранията, не осъзнават великия закон на Вселената и същността на цялото сътворение. Със същия успех човек би могъл да говори за съществуването на Небето, без съществуването на Земята или на лоши закони без добри, което е невъзможно. Въпреки всичко, хората продължават да говорят за това: такива хора са или глупци, или измамници.” 

Идеята да се отървем от отрицателните си черти, да ги унищожим и изкореним, би била добра – ако осъществяването и беше възможно. Проблемът е, че отрицателните ни черти, пред които се опитваме да си затворим очите, си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми на страх, депресия или тревожност. Откъснати от съзнанието, те придобиват застрашителни размери, несъответстващи на истинската им същност. Можем да опитомим злото, единствено като се сприятелим с него, отчуждавайки го от себе си ние само го разпалваме. 

Интегрирано, злото става добродушно; проектирано става доста злобно и така тези, които се опитват да се откъснат от злото, допринасят много за неговата победа. По думите на Роналд Фрейзър: “Моля ви един ден да си спомните, че съм ви казал, че омразата към злото го подсилва, съпротивата насърчава това, на което се съпротивлявате. Валидността на този закон е равна на тази на законите на математиката.” 

Или според Николай Бердяев: “ Сатаната се радва, когато успее да вдъхне у нас дяволски чувства към себе си. Той е този, който печели, когато собствените му оръжия се обърнат срещу него…Непрекъснатото изобличаване на злото и неговите носители насърчава разпространението му в света – това е истина, ясно разкрита в Евангелията, която ние неизменно пренебрегваме.” Отношението на добродушно критикарство е типично за хуманните хора и сред тези, които могат да се отпуснат в компанията си и да изразят най-топлите си приятелски чувства с думи като: 

“Ах, ти стари мошенико!” Възможността за обич между хората зависи от признаването и приемането на известна доза мошеничество у себе си и другите. Силата на фанатизма колкото и да е резултатна, винаги е за сметка на несъзнаваното и независимо дали каузата е справедлива или не, тя винаги е деструктивна, защото е насочена срещу живота: тя отрича амбивалентността на естествения свят. 

Идеята е, че когато осъзнаваме нашето малко късче омраза, то в действителност не е истинска омраза, тъй като е смесено и съчетано с положителни емоции като любов и доброта, така че интегрираната омраза обикновено придобива нежен и често хумористичен оттенък. Много от нас преминават през живота с чувството, че никой не ни обича, което е много несправедливо, защото ние, разбира се, обичаме всички. Но именно това са двата признака на проекция на Его Нивото: виждаме го у всички останали и си въобразяваме, че у нас не съществува. Чувстваме, че светът ни мрази, само защото не осъзнаваме една малка частица в себе си, която мрази света.

Кен Уилбър (Спектър на съзнанието)

Редактирано Март 9, 2019 от kipenzov

[iamtheall]

Да! С написаното от теб "Само като написа "Нео" и вече бях привлечен да видя аджаба кой се е забил в "коловоза", в който и аз съм циклил доста време", много ме зарадва, защото  сега разбирам, че не съм само аз в този коловоз, което ме плашеше.Със сигурност съдържанието на книгата е истина и разкрива правилния подстъп към живота, тъй като тези неща които прочетох, на практика работят. Всеки малко или много има дяволска(животинска) природа и мисля че при всеки това зло кореничи на различни места. Затова всеки сам трябва да открие и преодолее лошото в себе си. Относно сексуалната енергия - Възможно ли е след нейното изхвърляне, да се противопоставяме на природата и тя да ни отвръща със лошо след това? Някъде съм чел или чул, че вселената не търпи празни места  и там където е празнотата - там е тъмната енергия. Като се има предвид човек да бъде търпелив,нещо ми подказва че точно там трябва да проявявам търпение. Благодаря за отделеното време и правилната информация- kipenzov !

[kipenzov]

преди 3 часа, iamtheall каза:

Всеки малко или много има дяволска(животинска) природа и мисля че при всеки това зло кореничи на различни места

Това ти схващане ще ти донесе проблеми със себезаявяването, което както сам си изпитал вече е трудно с оглед на дистанцираността на другите хора.

Да имаме животинско в нас и принципно това са инстинктите ни, а на другия край на полярността са архетипите. Обаче моментът, в който инстинктивната част от психиката я дефинираш като "зло", вече влизаш в "режим на борба". Тази борба, като чета описанието ти, явно си я проектирал "навън" и голяма част от другите хора, които не са продължение на егото ти - моето семейство, моят род, вече си си ги "проектирал" като "врагове" (неразбиращи те, несподелящи твоето възприятие), които те гледат озадачено, без да разбират.

А всъщност, точно това твое субективно усещане, че промяната на настроенията на хората се води от промяната на твоето настроение вече трябва да те кара да се замисляш. Защото от написаното от Орлин Баев в тази статия https://orlinbaev.blogspot.com/search?q=байпаси, която ти препоръчвам, се запознах със значението на "Пасивна агресия" :

"Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция."

Оттеглянето на илюзиите е начинът да видиш света такъв, какъвто е. Отвъд твоята оценка. Удебеленият шрифт предполагам ще ти е достатъчен, за да се замислиш за същността на чуждите реакции. А в предхожащия абзац за пасивната агресия в статията можеш да прегледаш и Шизоидното бягство във фантазия

А пък обвързаността и невербалното въздействие - Да, има ги, но не е ли по-добре преди да се фокусираш върху това, да "поизчистиш" собствения си енергийно-мисловен поток, за да може наистина да "вървиш пътя на героя", който е архетипната основа на "пробуждането и израстването на Нео". 

Няма как да въплътиш с действията си образа на Арджуна от Бхагавад гита или пък св.Георги, без да се очистиш от страха в сърцето. А повярвай ми, скрил се е дълбоко, не и без твоя помощ, но героя в теб ще го открие. Само не трябва да се плашиш, от това което ще видиш скрито в "тъмнината на твоята душа".

 

И не на последно място - сексуалната енергия. Освен, ако не си овладял пълния контрол на жизнения си поток, в което се съмнявам, то заниманията ти имат по-скоро компенсаторен характер. В това отношение тук във форума има и статии за мастурбирането и ефектите от него, пък и има психотерапевти, които ще ти дадат по-стойностна от мен информация.

Принципно и аз се питам за естеството на толкова достъпна психическа, концентрирана енергия, но в това й е проблема - трудна е за насочване, пък и не е вода или бира, за да й видиш границите. Пробвай да насочиш отдолу-нагоре, през гърдите до темето, па белким ти се получи. Но да ти цитирам един надпис в тоалетната на 3-ия етаж на Лесотехническия университет, докато учех там : - "Чекията е хубаво нещо, но при секса се запознаваш с хора!".

Жена до теб ще те "приземи", но наистина ще трябва да се потрудиш, а не да се отказваш.

[iamtheall]

Тук вече наистина ме накара да се осъзная. Благодаря ти, че ме разбра правилно и ми даде точната информация.Ще се опитам да се изправя и продължа без да забравям откъде съм тръгнал защото с времето научих,че всяко съмнение води до ново падение.. Надявам се да има повече хора като теб, които да помагат на обезсърчени и лутащи се като мен. Поздрави kipenzov , и успехи във всичко за напред! 

[Ines Raycheva]

Здравей, 

Съгласна съм, определено ти се случват странни неща. Съветвам те да потърсиш психотерапевт и да му споделиш написаното тук. Сподели му за самоизолирането си, за заговорниченето срещу теб, за физическите изменения, които твърдиш, че настъпват. Ще помогнеш много на себе си, ако се насочиш към психотерапевтична работа - писането тук не може да ти даде различаванията, от които имаш нужда. Тези различавания са изключително важни за теб и начина ти на живот. 

Ако имаш нужда от препоръка, пиши тук. 

Успех! 

[iamtheall]

Привет! След дълго време се връщам към темата.Опитах се да работя,но не се получи защото хората продължават да не харесват нещо в мен и да ми отвръщат с кашляне и ръмжене. Консултирах се с психотерапевт който ми преписа лекарства за лека депресия. Когато ги пия се чувствам спокоен, но проблемите ми продължават и когато спра да ги пия осъзнавам че проблема не е решен и всъщност се корени някъде дълбоко в мен, както сподели kipenzov . Все нещо ми подсказва, че всичко идва от егото което е наранено от самозадоволяването ми(мастурбацията).  Имам чувството,че по тоя начин си създавам причина и следствие... Възможно ли е да е така? 

[kipenzov]

Привет iamtheall ! 

преди 12 часа, iamtheall каза:

След дълго време се връщам към темата

И не само към темата, ами като гледам пак си в изходящо положение! За което отвъд разумността, ще приема, че и аз имам известна вина, тъй като прекалено "разтеглено-сложно" и "добронамерено" се опитах да ти споделя опита си...

 

преди 12 часа, iamtheall каза:

хората продължават да не харесват нещо в мен и да ми отвръщат с кашляне и ръмжене

Не хората не харесват нещо в теб, ами ти продължаваш да не харесваш нещо в теб. И това е слабостта, която идва от страха.

Намекнах ти, че трябва 

В 10.03.2019 г. at 20:58, kipenzov каза:

да се очистиш от страха в сърцето

, но виждам, че не си "бъркал дълбоко". Това става, когато се впуснеш с кураж в ситуациите, в които страхът блокира ума ти. "Хората не те харесват", "ръмжат", "кашлят" и все такива илюзорни интерпретации. Издръж и отвъд предела на поносимост, който си мислиш че имаш и ще видиш че това са игри на ума ти. Че хората просто гледат, а не гледат точно теб, и то всички. Айде недей така да изпадаш в параноя!

Усещаш ли се, че се държиш като малко момченце, което се "спича" при някаква реакция на внимание от възрастен. За какво се случва така? Ами щото детето в теб има нужда да порасне, но не иска!!!

Когато човек казва "Не мога!" или не иска или не знае!

В твоя случай ( и моят преди години) неискането води до самосаботиращото неможене.

Върхът на този айсберг от самозаблуди е Мързелът, който се проявява само, за да прикрие Страха от съзряването ...което може да се изроди и до жертвоготовност, но не и до "проглеждане за причината"

В 9.03.2019 г. at 15:58, iamtheall каза:

...На моменти съм си мислил абе дали нямам някакви пристъпи на слаба епилепсия и затова така да ми се струва, но ако е така няма как да влиая на хората при положение, че не общувам. Това нещо ме побърква и немога да започна работа.. Сякаш съм най-големия престъпник и всички са срещу мен.

Е по-голямо оправдание за мързелуване трудно се измисля от ума, за да прикрие страха да се впуснеш в сивият живот на ежедневието и така да изгубиш "ореола" на "божествеността", с която променяш средата и въздействаш на другите целенасочено. Пък и за драма - малко елементи на самосъжаление! Кофти филм, човече! Но да знаеш, ти си режисьорът!

На мен не ми се понрави като го осъзнах, но поне ми подейства отрезвяващо. Пък и разбрах каква мощ има мозъкът ни, който помага на умът ни да създава толкова реалистични "филми" и то за един миг. Да, но предизвикателството е да започнеш да виждаш реалността отвъд "желания филм", в който ти си единствения положителен и героичен персонаж.

Има една много интересна книга -"Проблемът за puer aeternus"! Авторката - Мари-Луиз фон Франц, разглежда точно такъв "персонаж като в твоят и моя филм" - "Вечномладият Бог", "Малкият принц".

Ако започнеш да я четеш, не се дразни на определението "проблем" на сегашното ти състояние, защото това е проблем за обществото, което има нужда от "работоспособни индивиди".

Ала, според мен, това е най-красивото душевно състояние, което съм изпитвал и имам възможността да наблюдавам у хората.

Този дух, понесъл се на "златната колесница" в небесата на невидимото и неразбираемото от другите. (puer aetermus - "младеж"). Или пък тази душа, "обливана от слънчевите лъчи" на блажената Обич, вибрираща в ритъма на Любовта (puella aeterna- "девойка").

Красотата и предизвикателството на сегашния ти момент е да съумееш да съхраниш идеализма на образа, с който се идентифицираш, но и да успееш да го "слееш с реалността"!!!

Това е нещото, което имах предвид в

В 10.03.2019 г. at 20:58, kipenzov каза:

героя в теб ще го открие

 

П.П. и спри с тези вменявания на вина! За кво си вкарваш филма с "ръкоделието". На този етап не можеш да видиш себе си, камоли да си контролираш "потоците". Прекалено много самовнушения си "инсталираш". Както има една шега - "Сам си лепиш етикетите!". А хората тези "цени" ги "четат" и ако са по-морални подминават без реакция, но има и такива, който "си гледат сеира" на твоята нестабилност, отразена в цената, която неосъзнато си си поставил...

Самочувствието е чувството на увереност в собствените ни способности, а при теб то е "разклатено" поради слабата връзка с реалността.

You're not the all! You're all around you, but not simply U!!!

Редактирано Юни 26, 2019 от kipenzov

[д-р Тодор Първанов]

,,ще приема, че и аз имам известна вина, тъй като прекалено "разтеглено-сложно" и "добронамерено" се опитах да ти споделя опита си...,,

Прав си, постовете ти са много дълги и на моменти объркват, дори мен.Съвета ми е, след като ги напишеш, да ги съкратиш с 80- 90 процента и едва тогава да ги публикуваш.Повярвай ми, ефекта от така написания и публикуван текст ще е с пъти по-голям. 

 

[kipenzov]

Благодаря, д-р Първанов!

От известно време изследвам това, което съм написал и започна да ми прави впечатление, че първоначалното намерение се "размива" в "обема" на написаното. Съвета Ви ми идва точно навреме!

Също така трябва да Благодаря и на iamtheall, защото ми дава възможност да "се погледна отстрани" чрез обратната връзка в разговора ни! 

Благодаря и на двама Ви! 

[iamtheall]

Благодаря ти kipenzov!

Прочетох внимателно, разумно написания текст.Сега вече отговорите ми станаха по ясни за разбиране и оценявам труда който си положил за подробното обяснение, защото бях в голямо недоразумение

предния път. 
" Красотата и предизвикателството на сегашния ти момент е да съумееш да съхраниш идеализма на образа, с който се идентифицираш, но и да успееш да го "слееш с реалността"!!!"

Да, това е крайната точка или брега до който се опитвам да доплувам, но нещо ме блокира да направа най важния ход, "но и да успееш да го "слееш с реалността"!!!". Ще се опитам да бъда  изцяло себе си пред хората, но смятам че проблема все пак идва от дълбините на душата, защото има моменти в които просто немога да се контролирам, а усещането е, че нещо не ми позволява. И това усещане си го тълкувам като изградено чувство за вина. Може би си прав за самовнушенията и етикетите.Вероятно много съм се задълбал да търся иглата а тя ще ми извади очите.  Сега следва да се опитам да приложа твоите съвети пък дано да ми се махнат бръмбарите от главата.
Искрено ти благодаря и пожелавам здраве и успехи!
 

Редактирано Юни 27, 2019 от iamtheall

[kipenzov]

преди 11 часа, iamtheall каза:

Ще се опитам да бъда  изцяло себе си

Няма да успееш! Не само защото "ще се опитам" е поредното "отлагане", а и защото сегашното ти "себе си" няма нищо общо с това Аз, което се опитва "да изплува до брега". Това сегашно "себе си" е същото, което те "блокира да направа най важния ход" и ти носи "чувство за вина". Малко ще ти е трудно да го проумееш, но това е пътя на промяната, която да те "отпуши".

А "отпушването" или "сливането с реалността" става чрез работа.

Какво е работата? Това са действията в обществото, в реалността, които извършваме.

Въпреки страха от провал! Въпреки "шепота" за собствената ти непълноценност! Въпреки всичко, което идва от "сегашното ти усещане", което е "сегашното ти себе си". Така ще усетиш, че силата за това, което ще правиш " на въпреки" идва от новото ти Аз, което не може да "доплува до брега", защото ти самия не си позволяваш да го направиш и се самосаботираш! Защото новото ти Аз е по-голямо от досегашното ти, което означава и че е "свързано" с по-голяма отговорност, от която ти се иска несъзнателно "да избягаш".

"Който не работи, той не греши!", а грешките са най-добрият ни учител. Една от основните грешки, които съм сигурен че правиш, но не споделяш тук, е "Сравняването с другите". Спри да го правиш и ще осъзнаеш, кой си! 

 

П.П. Има един филм - "Облакът Атлас" на братя Уашовски. В него можеш до проследиш паралелната история дето се развива в бъдещето, където Том Ханкс постоянно се сблъсква с "тъмния образ", който постоянно "му шепне" против героинята на Холи Бери. Проследи как се "справя" героя със ситуацията, ВЪПРЕКИ шепотът от сянката. 

[iamtheall]

Да ти праивлно ми каза,че няма да успея. Усещам как затъвам все повече в собствения си лабиринт. Лошото е че нещата не опират до работа а вътрешната дисхармония създава ужаса. Напоследък ми се натрупаха още повече проблеми и нямам нито 1 хубав момент. Контрола е изцяло мой, но защо немога да се контролирам постоянно? Ако приема че  нетрябва да се самозадоволявам, това значи че никога повече нетрябва да изпитвам наслада. Най-вероятно си създавам причина и следствие, аз самия така си усещам и немога да се разобеда.Може би съм пълен неудачник орисан да страда. Относно причината и следствието ще дам един пример от сега. Точно когато се сетих че трябва да се спра и да се отдам на търпението за да се върна към собственото си аз,  усетих загряване в областа на стомаха. Това загряване винаги ме поставя на място и спира всички мои страдания и започват нещата да ми се подреждат,но губя контрола точно когато започна да разсъждавам.През повечето време се чувствам раздвоен и объркан напълно и затова предпочитам да не натоварвам мисленето.Може да ти се стори глупаво, но в момента в който се отпуснах и усетих енергията в стомаха, започна една от моите любими песни  и като чух Turn to the less се сетих за какво трябва да се приготвя- търпението... Винаги така ми се случва когато влезна в релси започват уроците и промените, които промени водят до физически промени а когато изляза от релси едни и същи страдания. Сякаш живота иска от мен да се стремя към непрекъснато съвършенство. Неискам да бъда съвършен просто искам да бъда себе си, да работя и живея нормално, но не се получава. 

Редактирано Юли 4, 2019 от iamtheall

[kipenzov]

преди 12 часа, iamtheall каза:

Напоследък ми се натрупаха още повече проблеми и нямам нито 1 хубав момент. Контрола е изцяло мой, но защо немога да се контролирам постоянно?

Защото ти, на по-дълбоко ниво, вече не си ТИ. Вече си друг, но не го осъзнаваш и за това те е страх да се "пуснеш" от сегашното ти Себе си и да проявиш новото си Аз, както вече ти писах!

преди 12 часа, iamtheall каза:

Ако приема че  нетрябва да се самозадоволявам, това значи че никога повече нетрябва да изпитвам наслада.

Тотално грешно твърдение!!! То е част от процеса на отхвърляне на заблудите, който искаш-неискаш трябва да преминеш. Също и твърдението, че "неудачниците страдат"... 

Ти се в процес наречен "Инициация". Той представлява образно казано "Преминаване от старото Аз към новото Аз", а не :

преди 12 часа, iamtheall каза:

за да се върна към собственото си аз

 

Хубаво

преди 12 часа, iamtheall каза:

се сетих за какво трябва да се приготвя- търпението

, но търпението ти е до сегашните ти граници на Контрол, а ти трябва да "преминеш отвъд" тях.

Дори това, което илюзорно възприемаш като "физически промени", също е самовнушение, зад което "се крие" страхът на старото ти Аз от промяната и поемането на отговорността за живота ти, докато нещо "отвътре" ти напомня, че трабва да се промениш - новото ти Аз. Пък, ако си мислиш, че наистина се променяш физически, вземи че си измери разстоянията по лицето или тялото и когато пак си помислиш, че се променяш физически - измери отново и виж, че си в грешка.

 

[kipenzov]

Просто се ПРИГОТВИ!!! Разпредели си времето в следващите седмица-две.

Подсигури си няколко дни(поне 4-5), в които никой да не те притеснява!!!!!!!  Или пък си осигури на моменти присъствието на някой близък човек, на който да обясниш, че ще преживееш много кофти моменти и изискай от него като се виждате да ти напомня, че това, през което ще преминаваш си заслужава и ще приключи, когато си напълно готов. И да не се отказваш, независимо от страховете, които изживяваш. Също така не трябва да правиш НИЩО!!! Независимо от това какво ти казва Умът!!! НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ освен "наблюдаване и вътрешно изживяване" на процеса!!! Това е много важно! Ако трябва предварително си го повтори няколко десетки пъти!!!

"Пусни се" в тези дни! Отпусни всичко, от което те е страх и което ще ти се проектира като изживяване да се "излее" в съзнанието ти като образи и въображаеми ситуации. Ситуации, в които ти си Нищо. Ти си сам до края на живота ти. Ти си неудачник. Ти пропиляваш живота си. И така нататък - все пак имаш собствено въображение, което ще се изненадаш колко е богато и какво страхове може да сътвори, докато "наблюдаваш отстрани", самите страхове, които преживяваш. Всичко това ще са илюзии. Игри на ума.

Повярвай ми, ако не се изплашиш и направиш грешката да спреш преди края, ще си като прероден! Аз бях така 3 дена!!! Няма по-ужасно нещо, но здравословно за очистването ми от илюзиите на старата ми представа за Себе си и съответното спадане на напрежението.

Когато какавидата се затвори в пашкула, никой дори и тя не предполага в каква красива пеперуда ще се превърне.

[kipenzov]

Разделих на две, щото не съм сигурен дали му е времето на второто!

[iamtheall]

Това вече си е надежда за мен. От много време се опитвам да освободя ума и не ми се получава, може би не си вярвам достатъчно. Докато съм в будно състояние мога да се контролирам, но напоследък ми се случва няколко пъти след събуждане, усещам силно главоболие.Вероятно силните натрапливи навици се проявяват докато спя, защото сънувам много и объркано.Няма да се задълбочавам повече в собствените си проблеми и грешки, просто ще се опитам да изплувам. 

 "Знанията в действителност са голямото слънце на небосвода. Неговите лъчи разпръскват живот и енергия." - Даниел Уебстър

Благодаря kipenzov!

[kipenzov]

Надеждата е последното нещо, за което ще се ,,захваща като сламка" сегашното ти Себе си. И нея трябва да пуснеш, за да се родиш отново, защото тя е прикрито самосъжаление.

 

Всеки хард диск работи по-добре след фрагментиране. След всяко фрагментиране на диск се прави рестарт на цялата система...

Действай, не се обяснявай! Обясняването е поредно ,,отлагане"! Няма нужда да благодариш - имаш си по-важна работа.

Редактирано Юли 8, 2019 от kipenzov

[iamtheall]

Обясни ми защо трябва да премина през период на търпение. При всички хора ли е така? Това не е нормално...

[iamtheall]

Абсолютно нищо не ми върви. Не само че немога да проспериран нито в работен план нито с момичета а затъвам все по надолу и виждам как от стотици хора в моя град само аз съм така. Най глупавите и грозни хора си имат семейства на моите години а аз още Незнам къде се намирам понеже никакви вратички не ми се отварят. Имам толкова силно желание за момиче,че ще се побъркам и постоянно права опити за запознанства във фейсбук и няма успех. От 100 една ако ми даде приятелство и тя не пише. Виждам как на другите им протича живота нормално а аз като някой старец и няма изход за мен...

[kipenzov]

В 23.07.2019 г. at 1:53, iamtheall каза:

Обясни ми защо трябва да премина през период на търпение.

Обясних ти нещо друго - че стигаш до границите на търпението ти и че трябва да преминеш и отвъд тях!

Но, при положение, че вече не се усеща предното напрежение, а определено не си "задълбавал" отвъд границите на поносимостта ти на емоционална болка, то това говори че си поел по друг път.

Явно полусъзнателно си избрал да "вървиш" по постепенния път. По него "ги няма" разтърсващите емоции - радикалните промени.

За сметка на това пътя на здравословната промяна ти е по-дълъг. Поемайки по този път, вече ти е нужна ангажирана подкрепа от някой, който е усвоил умения, които аз към момента нямам!!! 

Такъв човек е някой опитен психотерапевт, който ще прояви търпението и ще отдели времето да те насочва по пътя на себеопознаването и себеприемането ти.

Тук във форума има такива или ако са затрупани от ангажименти поне могат да ти дадат насоки за ориентиране. Но и от теб се иска интензивна работа и силно желание. По-силно от страховете ти! За теб си е! "Човек каквото сам си направи и цело село не мож му направи!"

 

П.П. проблемите, които описваш в последния ти пост се решават когато вървиш "по пътя на себеопознаването и себеприемането ти". По него се изисква да си напълно честен със себе си, защото Ти себе си не можеш да излъжеш, но "Кой си ти?" все още не знаеш! 

И друго!  При всички хора е така! Защото ние се променяме, иначе няма да живеем, а само ще съществуваме! 

И трето! (  Гаси дългото п.п.)  Най хубавото на това да си на дъното е, че вече има само посока "нагоре"!!!

Редактирано Юли 24, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

Тъй като докато преглеждах сайта ми излезна синхронично нещо от статия, касаещо гъсеницата и пеперудата, ти споделям цитат от нея

"Кризи на стадия на духовното преобразяване.Същността на споменатото изкачване всъщност се състои в пълна трансформация и прераждане на личността. Това е дълъг и сложен процес, състоящ се от различни фази: фаза на активна чувствителност с цел да се отстранят препятствията пред потока на духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, досега скрити или слабо изразени; фази, в течение на които личността трябва безмълвно и кротко да дава възможност на духа да работи със себе си, като понася неизбежните страдания мъжествено и търпеливо.

Това е време наситено с промени, когато светлината и тъмнината, радостта и болката се сменят постоянно. Често силите на човека на този етап дотолкова са ангажирани с тежки, и понякога мъчителни вътрешни събития, че той не успява да се справя както трябва с разнообразните изисквания на външния личностен живот. Страничният наблюдател, даващ оценка на този човек от гледната точка на неговата нормалност и практическа ефективност вероятно ще стигне до извода, че той, някакси, е станал “по-лош” от преди, “по-нестойностен”. По този начин вътрешните проблеми на духовно развиващия се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и даже лекарите. До него неведнъж стигат неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовното стремление и идеали, намаляващи пригодността на човек за практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока подтиснатост, душевен смут и униние.

Това изпитание, както и всички други, трябва да бъде преодоляно. То учи човек да се справя с личната си чувствителност и му помага да постигне твърдост и независимост на съжденията. Затова човек не трябва да се съпротивлява на такова изпитание, а да го приеме с търпение. Ако близките му разберат състоянието му в тази ситуация, те могат да му окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става дума само за определен преходен период, когато човек е излязъл от предишното си състояние, но още не е постигнал ново състояние. Така и гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул, стадий на безпомощност и безсъзнателност."

[iamtheall]

При всяко едно действие, при всяка една мисъл  получавам отзиви от реалноста от децата които си играят отсреща в градинката например. Това не е внушение понеже става въпрос за пряко общение чрез енергия от моя страна. Знам защо ми се случва така. Забътлачил съм си любовта до такава степен, че като се задоволявам толкова ми се извива фантазията,че мозъка вече ми работи на няколко варианта през които преминавам и при всеки сигнал от сърцето който не усещам,но най вероятно е точно така, се връщам в лошото състояние и се започва ужаса. Колко търпение трябва да имам ,че да се изчистя напълно, a въобще възможно ли е без нова любов?

Благодаря ти kipenzov!