Dibri Добавено Февруари 24, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2019 (edited) Здравейте. Накратко историята ми е следната.... Като цяло през целият си живот до сега съм имал моменти на тревога и тъжно, състояние през което минавах бързо, като цяло съм доста чувствителен и срамежлив(човек на изкуството съм художник) И така преди около 4г след работа полупих паник атака, тогава не знаех, че е това и след нея постоянно се тревожих за здравето си така се прибрах при родителите си, но всичко се усложни, започнах да чета в Интернет и така се стигна до силна тревожност, мисли че ще полудея, че ще изгубя, контрол,мисли за това дали няма да посегна на себе си, расеяност, забравяне аз винаги съм бил отнесен в добрия смисъл че не съм същия постоянно си гледах здравето, че ще нараня някой, колкото и да ми бъде трудно през всичките тези години не съм се затварял а съм излизал с приятели, но не можех да се справя много сълзи и така един ден реших да отида на психолог, психотерапефт, така като отидох бях много растроен от мислите, че ще полудея, много неща не разбирах к то ми казваше за симптоми на окр и подобни се плашех, така в един момент с нея променихме доста започнах да си пиша да отговарям на въпроси които тя ми даваше, вкарах спорта в живота си и така имах доста периоди в които не ставах с онази топка в стомаха а всичко, бе добре но така си останаха това да си гледам по често здравето но понякога имаше моменти в които знам, че сам го правя от мислите, осъзнавах го че няма да полудея и така се случваха доста различни проблеми в семейството ми чисто житейски които ме събаряха отново но бързо минавах и така дойде една ситуация в която брат ми загуби доста парички, той все се опитва да прави нещо, така се случи че тъкмо жена му беше бременна и така родителите ми каквото можаха направиха, заеми и подобни. Роди се прекрасна моя племенника която обожавам и така обаче аз не спрях да се притеснявам вътрешно за тях, все мислех да не се случи отново и така през тази година и няколко месеца, всичко бе ок, но аз в личен план си работех, но така и не вземах решение къде да ида и какво да правя нямах цел, трудно вземам решения и това е до сега, имах трудни дни но бързо ги минавах, и така се случи, че брат ми отново сбърка и той изпада в дупки като и казва че трябва да изчезне, съжалява и подобни и това отново много силно ме събори долу, всичко все едно се върна с страшна сила, безсъние, в което най трудно ми е едно състояние в което все едно е нереално всичко, объркани мисли силна тревожност, и в момента се чувствам доста зле, понеже не спирам да мисля за всички най вече за брат ми,за племенницата ми как ще се справим родителите ми финансово не могат повече, мисля ги и тях, да ме им стане нещо той растроен, мисли за някакви крайности, страх ме е доста от всичко, и така започвам адски много да мисля и да се тревожа все едно живея за всички и го осъзнавам, че все пак и аз имам живот да живея, имам мечти, но като цяло в сме сполотено семейство и се поддържаме. Той се извинява много, че заради него пак е съм станал така. Та симптомите ми се върнаха и сега отново се питам как ще се справя отново, връщам се постоянно на зад, кое как съм минал, как съм се чувствал, сега не е ли по различно мисли, че ще полудея и най вече силна тревожност за брат ми и не знам как да се справя. Исках просто да ми кажете някакво мнение и за това има ли вариант от всичко това наистина да полудея или нещо по различно, макар, че психоложката ми каза че няма да стане, но сега чисто финансово не мога да ходя по често, не бях ходил отдавна. Другото което искам да попитам е как да спра да мисля толкова много да се тревожа за брат ми,и за това как ще се справим,чуствам се безсилен. Ами това не е много кратко съобщение, но е събрано, понеже са доста неща. Благодаря и се извинявам предварително за грешките които съм допуснал в написаното от мен. Редактирано Февруари 24, 2019 от Dibri Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 25, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2019 Не, няма никаква възможност да полудеете.наистина имате натрапливи мисли, но те никога не са истина.Проблема е,че ако не се промените, започвайки сериозно психотерапия,че си будете така цял живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Февруари 25, 2019 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2019 Ами, въпроса е, че все едно някак не знам как да спра да мисля за проблемите и как да променя всичко, под промяна каква точно имате предвид д-р Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 25, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2019 Интересно е, как повечето хора сами знаете какво трябва да промените и все пак питате. Ами ти си го написал, не живееш своя живот, а живота на родителите си, на брат си, даже и на племенницата си. Трябва да станеш и смел и самодостатъчен и много други неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Февруари 25, 2019 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2019 Разбирам, просто ми е доста, трудно да спра да се тревожа, как ще се справим с всички тези проблеми, това много ме събаря, и от там идват много тревожности и за мен самият ето от няколко дена си мисля за краката ми че са изтръпнали и нямам сила в тях и си казвам, че всичко е от нервното напрежение, но същевременно си казвам, че ако е така може да ми стане нещо здравословно, чудя се дали ще се справя с работа която искам да започна много скоро и си казвам ако съм така разконцентриран и в мисли, как ще се справя, да не се проваля. Извинявам се че пиша, но все искам с някого да поговоря споделя, все едно да ми каже всичко ще е наред и съвет, не спирам да се оплаквам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Февруари 26, 2019 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2019 преди 20 часа, д-р Тодор Първанов каза: Интересно е, как повечето хора сами знаете какво трябва да промените и все пак питате. Ами ти си го написал, не живееш своя живот, а живота на родителите си, на брат си, даже и на племенницата си. Трябва да станеш и смел и самодостатъчен и много други неща. Д-р Първанов, искам да ви питам, понеже най ми е трудно сутрин когато, имам такива периоди и най ме притеснява, че съм се събудил но като съм с затворени очи понеже искам още да поспя, ми минават едни непрестанни мисли но те самите, не са свързани а най различни и странни дори нямащо нищо общо с тревожния проблем, и това ме плаши, това какво обесени има? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 26, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2019 Здравей, ще ти обърна внимание на нещо не особено голямо, но повярвай ключово, за излизане от този тип състояния. Обърни внимание на мислите си, и особено онези които определят ПРОБЛЕМ. Виж къде те отвеждат. ..... Те не са тук, водят те в бъдещето. Мислите за проблем, всъщност не съществуват в настоящия ти живот. Те те отдалечават от него и те държат в едно бъдеще неопределено. А тук и сега в днешния ти ден, всичко е спокойно и живота си върви. Постой малко и се поослушай, но наистина слушай. Отрази какво ще чуеш, и в този момент ще усетиш спокойствието, на теб ще оставя да определиш защо. Най- голямата сила на човека се състои в това, да може да управлява мисловния поток на мозъка. Мозъкът е странен орган, той е в състояние от няколко неволно хванати визуални образа да сглоби невероятна фантастика, а умът, ако се хване на тази игра може да въведе човек в трайна тревожност. Затова, опитай се да отбереш мислите, които са за текущия момент и стой в тях, това си ти. Останалите са ненужна фантастика, които със силата на волята и концентрираното внимание ще успееш да държиш на страна докато отслабнат и не ти създават проблем. Днес в този момент определението ПРОБЛЕМ НЕ СЪЩЕСТВУВА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Февруари 26, 2019 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2019 Току-що, Диляна Колева каза: Здравей, ще ти обърна внимание на нещо не особено голямо, но повярвай ключово, за излизане от този тип състояния. Обърни внимание на мислите си, и особено онези които определят ПРОБЛЕМ. Виж къде те отвеждат. ..... Те не са тук, водят те в бъдещето. Мислите за проблем, всъщност не съществуват в настоящия ти живот. Те те отдалечават от него и те държат в едно бъдеще неопределено. А тук и сега в днешния ти ден, всичко е спокойно и живота си върви. Постой малко и се поослушай, но наистина слушай. Отрази какво ще чуеш, и в този момент ще усетиш спокойствието, на теб ще оставя да определиш защо. Най- голямата сила на човека се състои в това, да може да управлява мисловния поток на мозъка. Мозъкът е странен орган, той е в състояние от няколко неволно хванати визуални образа да сглоби невероятна фантастика, а умът, ако се хване на тази игра може да въведе човек в трайна тревожност. Затова, опитай се да отбереш мислите, които са за текущия момент и стой в тях, това си ти. Останалите са ненужна фантастика, които със силата на волята и концентрираното внимание ще успееш да държиш на страна докато отслабнат и не ти създават проблем. Днес в този момент определението ПРОБЛЕМ НЕ СЪЩЕСТВУВА. Здравейте, благодаря ви за насоката, като цяло единственият проблем които ме води до това тревожно състояние в момента е тази ситуация с брат ми в която той е затънал и изпаднал финансово и ме тревожи, че няма да можем да се справим и най вече той, и изведнъж започвам да се питам чисто психически дали аз ще мога да издържа, не знам как да си кажа, че аз имам живот и трябва да се справя сам но все едно съм бесилен и го предавам, и когато се ослушвам знам че аз имам задачи и нямам такъв проблем, проблема идва от споменатото от мен по горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 26, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2019 (edited) Проблемът идва от това, че мислиш за нещо, което не съществува още. Т.е. стоиш във фантазия. Редактирано Февруари 26, 2019 от Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Февруари 26, 2019 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2019 Току-що, Диляна Колева каза: Проблемът идва от това, че мислиш за нещо, което не съществува още. Т.е. стоиш във фантазия. Да разбирам, че се тревожа за неща които не са се случили още, но същевременно си казвам ами то ще се случи неизбежно е, не знам как да се настроя да започна да мисля повече за себе си. Другото което ме притеснява е че в един момент през деня се надъхвам, казвам си всичко, ще се оправи концетрирай се върху сегашните ти цели занимания, но понякога трае малко и отново изпитвам тъга и тревожност и това ми кривуличене ме притеснява. Благодаря ви за отговорите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dibri Добавено Март 1, 2019 Автор Доклад Share Добавено Март 1, 2019 (edited) преди 9 часа, д-р Тодор Първанов каза: Ама ти, още ли не разбра и прие,че ще си така, до края на живота си? УЖАС! Този отговор, доста ме притесни, че едва ли не ще съм така до края на живота си. А аз не искам да се будя така. Като се замисля над отговора ви, може би е време да го приема и да се боря и да променя живота си Редактирано Март 1, 2019 от Dibri Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.