Защитните механизми - разширяване на теоретичния и приложен хоризонт

[Стелиян Славов]

Старт на темата "Защитните механизми"  с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт.
Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност.
Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса,  и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек.

Насочващи въпроси:
- Какво всъщност представляват защитните механизми?
- Кое, какво защитават? Само защитават ли?
- Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива.
- Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм?

Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати.

На добър час на темата!

[Sping]

Здравейте,

От известно време силно се интересувам от защитните механизми, прочетох доста неща, но се появиха доста въпроси. Ще съм благодарна, ако някой даде насока!

Интересувам се дали е възможно да се търси връзка/паралел между:
психосексуалните фази на развитие - защитните механизми - екзистенциалните страхове?

Възможно ли е дадено травматично събитие да "преминава" през различни защитни механизми?

Например: Ако има травматично събитие, което се е случило по време на фаличната фаза (3-6 г. възраст) в последствие това може ли да се появи, като проблем с половата система? Ако в детството като защитен механизъм е изтласкването, като вид нарцистична защита, в последствие възможно ли е появата на хипохондрия и в последствие да се прояви интелектуализация?
 

 

[Орлин Баев]

Фаличната фаза още е известна като етап на съперничеството, в което детето се учи да бъде или не лидер всред останалите деца, да управлява и води, надмогва и се налага, но вече не толкова и само силово, а чаровно, манипулативно, с печелене на другия. Не е толкова буквално фалична фаза - полова система. 

Изтласкването е основен механизъм... Интелектуализацията като главен защитен механизъм присъства при т.н. орален характер. Етиологията: или в най-ранните месеци, до една годинка, инфантът се е чувствал необгрижван и необичан, или в по-късна възраст е бил твърде свръхпротектиран. И в двата случая автономността на егото, главен елемент от която е наситеността с безусловна любов и вярването "Обичам се, простозащото ме има!", отсъства. При свръхпротекцията и свръхобрижването, защото се случват поради задушаващото и всъщност втнемащо любовта и вярата в живота, себе си и другия проективно натрапване на майчините страхове, с които детето се идентифицира. Страхове от изоставена необичаност, идентични на тези от другия вариант със студената необгрижваща мама, залагаща същото в първата година след раждането. При ужаса от самота, инфантът/ детето се захваща за интелекта, като винаги присъстващ, като ментален биберон, за който винаги може да се хване и няма как да го изостави. 

"Защитните" механизми са автоматизирана психична динамика - колкото повече се случват несъзнавано, толкова това, от което уж защитават, се поддържа. Осъзнаването им дава шанс за дезавтоматизирането и съзнателното преработване на травматичните съдържания. 

Хипохондрията - забелязал съм, че какъвто и характер и динамика да я поддържат, при проследяването на основата ѝ, винаги се стига до този шизоидно-орален ужас от самотно изоставяне, безсилие, нараняване, злоупотреба и смърт. Самото ѝ поддържане е свързано с вторичната печалба: "Загубя ли хипохондричния си страх, аз (или близките), ще умра(т)!" Осъзнаването и реструктурирането на това вярване е важно за целия развой от терапията. Оказва се, че самата хипохондрия е защитен механизъм (хипохондриаза), който макар и болезнен, е несъзнавано приеман за ценен и животоспасяващ, а затова и всъщност искан несъзнавано, каквото и съзнателно да твърди човекът. Отделно, при тази първична работа с хипохондрията, се установява, че този шизоидно-орален ужас, е регрес и фиксация в по-ранен онтогенетичен етап, а основната характерова структура и конфликти, могат да са различни - трябва, но не мога, а и не е редно, искам, но не трябва (ригдност), трябва да се нагодя към значимия друг, пренебрегвайки себе си (садо-мазо), на всяка цена трябва да властвам и съм по-силен, но много ме е страх, че съм много слаб (психопатност)... Както и орален, шизоиден или шизоидно-орални характери, при които регрес липсва, понеже хипоходриазата единствено измества психичния процес във фантомната фиксация в болести, символично изразяващ типичните тук характерови травми.