Какво е Бог и какво не е Бог?

[kipenzov]

Т.е. приемаш 3ката като символика на триеденството! 

Мислех си, че за стиковане на базите е добре за начало да уточним дали сме на обща позиция за 0-та? 

и единицат, а за двойката вече според мен ще има вече разлика?

Според мен, за да се стигне до 3ката минаваме през 0-та като Абсолют, Всичко кето е, Бог. Потенциалът там където е тоталната трансцендентнст, за човешкия ни ум .

1-цата е вече проявеното от този потенциал.

Аз съм за малко дуалистичен поглед, защото сперед мойте си размишления, 0-та е БОГ, а 1-цата е Господ, Демиурга.

 

Редактирано Май 3, 2020 от kipenzov

[Станимир]

преди 13 часа, kipenzov каза:

Според мен, за да се стигне до 3ката минаваме през 0-та като Абсолют, Всичко кето е, Бог. Потенциалът там където е тоталната трансцендентнст, за човешкия ни ум .

Нулата за мен има само относително съществуване. Нещата могат да променят формата си, да се разлагат, да изчезват от един план за да се появят на друг, но не и да изчезнат абсолютно. Можем да кажем, че нещо не съществува само в относителен смисъл. Освен това ние трябва да го познаваме като съществуващо, за да можем да кажем, че в даден момент и при дадени условия то не съществува. Да, в някои беседи нулата също се свързва с Абсолюта, с непроявеното, но в какъв смисъл? Това е така от гледна точка на нашето проявено съществуване, от нашата гледна точка - непроявеното наистина не е тук, не се вижда - това обаче не означава, че непроявеното е напълно несъществуващо. То си съществува в определен смисъл, в някакво необусловено състояние и при съответните условия отново ще се прояви. Това за мен не е да възникне от нищо нещо, а просто смяна на формата на съществуване. Абсолютът свързвам с единицата. Това е цялото, за нищо извън което не може да се говори. Всичко останало е в това цяло и всъщност едно с него. Разграниченията са само условни.

[kipenzov]

преди 2 часа, Станимир каза:

Нулата за мен има само относително съществуване...

... Можем да кажем, че нещо не съществува само в относителен смисъл...

... То си съществува в определен смисъл, в някакво необусловено състояние и при съответните условия отново ще се прояви...

Точно това имам предвид под "тотална трансцендентност" за човешкия ни ум. Потенциалът.

0-та като абсолютно съдържимо на всичко. Всяка Идея в потенция, която може да бъде сътворена като форма ("резервоар" и на всички потенциални форми). 

Тук даже, според мен, е добре да се доуточним - Идеята ли е най-висшата същност, която можем да доловим(определим като съществуваща) в Ума ни, или има и други същности? Според мен Идеята за нещо е границата на човешкия ни Ум. Виж за Сърцето е по-скоро чувството, но това не е част от Метафизиката ами от религиозната Вяра, която поне на този етап предлагам да не обсъждаме!

 

преди 2 часа, Станимир каза:

То си съществува в определен смисъл, в някакво необусловено състояние

Да, разбирам, че не делиш света на обективно съществуващ извън съзнанието(Идеализъм), но все пак като индивидуално съществуващи хора, в общество, в природа, на планета, ние съвсем обективно наблюдаваме процеси. 

Това, аз поне наричам - "проявено", и го отнасям към 1цата, също. Но 1 го отделям към 0(Абсолюта).За това конкретизирах разликата, която, макар и условна, си поставям между БОГ(Абсолюта, потенциолното и реалното, заедно, Аз и Ти в Едно) и проявата на потенциалното, манифестирането на идеите и формите(Аз и Ти отделно), като вече проявен Бог, но под формата на Демиурга (за случая използвах името Господ, но това е въпрос на религия, а принципът е един и същ, с изключение на будизма)

Така вече, както и предположих, имаме различна метафизична базова представа!

Защото твоята конструкция е базирана, на това, че всичко проявено е Господ-Бог

преди 2 часа, Станимир каза:

Абсолютът свързвам с единицата.Това е цялото,..

, а за нищо друго, "нищо извън", "не може да се говори"(предполагам имаш предвид - да се осмисли, да се почувства). 

Доката аз споделям концепцията, че 0-та е общото, това е според мен Цялото. 

А 1-цата е производна, обособена, проява на Цялото. То това е и концепцията за Демиурга, де. Дори, ако си направиш експериментът да прегледаш отново беседите с ключа "БОГ и Господ, като различни понятия", при достатъчно старание за отделяне, сам ще "видиш" различното звучене...

Така, според мен, горецитираното ти описание е "механичен сбор" от 0-та и 1-цата. Макар че при теб е застъпена и тезата, че няма разлика(наистина тя е условна), но това не означава, че е безсмислено да се постави такава. Получават се различни резултати, все пак.

Един прост пример: 

   Модно ателие, голямо работно помещение. Дизайнерка ще шие рокля на принцеса с много дълга задна част, като за царска сватба, 50 м, примерно. В ателието си има ролка от плат. Разгънала е доста дълга част от плата на кроячната дъска. Започва да крои с много дълга линийка или голям линеал. На първите 10 см неусетно мръдва линийката с 1мм. На 50-ия метър, отклонението от 1мм ще е 500мм или 50 см. Това при доста скъп плат ще нанесе бая загуба(в стойност) от обърканата кройка и ниския рендеман, изразен като стойността на останалата неизползваема част от плата.

Примерът го дадох, защото според мен ние сме "точката", която се движи. В нас е относителността. Ние се променяме. Ние сменяме позицията, от която наблюдаваме проявеното от Цялото, а така проектираме нашето наблюдаване на промяната на средата върху самата среда., защото ние сме "измервателния уред", в чието "поле на установяване на реално съществуване"(съзнание), се реализира и осъзнава промяната. Когато наблюдаваме планината от влак, тя не се "движи".

Така се сещам за два провокативни въпроса.

Ако нещо е невъзможно да се прояви при констатираните условия, но аз мога да си го представя като случване, то откъде идва представата ми. Какво е Въображението и от къде идва - от 1цата или от 0-та?!

Ако злото е продукт на хората, то извън БОГ ли е?

, щото в беседите ми звучи, че е извън Господ, а само в нас - хората.

 

 

Редактирано Май 4, 2020 от kipenzov

[Станимир]

преди 9 минути, kipenzov каза:

А 1-цата е производна, обособена, проява на Цялото.

Зависи от гледната точка. Цялото също може да се разглежда като единица, както и всяка една негова отделна част или отделна негова проява. В единицата няма ограничение. Границата идва при двойката. Ако я няма двойката, единицата няма от какво да бъде разграничена, няма от какво да бъде отличена. Ние си я представяме като някаква обособена ограничена част, само защото я съпоставяме с нещо второ спрямо нея. В науката се използва думата сингулярност, където нещата съществуват недиференцирани едно от друго. 

Да, когато нещо се проявява, първо се поражда център, около който се организира определена структура (форма). Но дали това е единицата или двойката. Защото вече имаме два полюса - проявено и непроявено, - и непроявеното може да се разглежда като отрицателния. 

Ти предполагам, че си представяш празно пространство, в което точката съществува ограничена. Но в окултизма няма празно пространство. Пространството (акаша) е пълно - само по себе си то е идентично с материята в най-фината й форма. 

преди 26 минути, kipenzov каза:

Ако нещо е невъзможно да се прояви при констатираните условия, но аз мога да си го представя като случване, то откъде идва представата ми. Какво е Въображението и от къде идва - от 1цата или от 0-та?!

Ако злото е продукт на хората, то извън БОГ ли е?

Зависи какво ще вземеш като единица. Ако е съзнанието ти, разбира се, че преди да осъзнаеш нещо, то е извън съзнанието ти. Но ако се разгледа като единица света на идеите - то въпросното нещо там така или иначе си съществува, но ти не го осъзнаваш, докато не насочиш вниманието си към него. Разбира се, самото понятие "свят на идеите" предполагам, че ще породи въпроси, на които аз обаче едва ли ще мога да отговоря. Реалността в тези сфери надхвърля доста възможностите ни да си представим, но поне от това, което съм чувал, всяка мисъл, която можем да си представим, не само че съществува там, но е и неунищожима - ние нито я създаваме, нито можем да я унищожим.

[Станимир]

преди 39 минути, kipenzov каза:

Ако злото е продукт на хората, то извън БОГ ли е?

Отново зависи какво се разбира под "в" и "извън Бог". Доколкото нищо не може да наруши съществуващия в света ред, доколкото всичко се случва на базата на строго определени и неизменни закони и принципи, то нищо не може да бъде извън Бог. Това е едно от тълкуванията на думите: има само една воля. Но ако Бог се разглежда като посока на по-голямо разбиране, хармония, съпричастност, осъзнатост... то определени действия ни отдалечават от тези неща и в този смисъл ни отдалечават от Бог. Тук става въпрос за осъзнаване на връзката ни със света. Тя винаги си е налице, но доколко се осъзнава? Това ни прави по-близки или по-далечни от Бог - степента в която можем да осъзнаем себе си, цялото и единството си с цялото.

[kipenzov]

Станимире, в предните ти 2 поста виждам 6 точки, които кат се замисля са мойте два въпроса репликирани с х3, 

За да не се губи синхронност ( а и за да не се надценявам като способност за следене на повече от два инфо.потока), предлагам да караме по ред. За това да ги "почнем" един по един така, както си ги задал в поста ти хронологично!?!

В 4.05.2020 г. at 17:30, Станимир каза:

Цялото също може да се разглежда като единица, както и всяка една негова отделна част или отделна негова проява.

Прав си! Може! За това и споменах, че различаването между 0 и 1, което правя е условно. И в това "може" е базовата разлика в метафизичните ни представи.

В 4.05.2020 г. at 17:30, Станимир каза:

В единицата няма ограничение. Границата идва при двойката.

В единицата има ограничение! Тя/Той/То(след като е проявенно спокойно може да бъде и одушевено) е всъщност разграничената форма на 0та. От безкрайното Непроявено(Потенциалът) => Проявеното в граници (ограничения под формата на принципи на проявяваното, които описани правилно са вече множеството на законите)

А моментът на съзнателно "наблюдение", след който се въвежда

В 4.05.2020 г. at 17:30, Станимир каза:

Границата идва при двойката

всъщност е етапът във формирането на метафизичната представа(нека да й дадем име -"1-Цяло", а на тази която аз споделям - "0-Цяло"), при който "стабилната база" на Наблюдателя е вече в 2ката.

От тази "гледна точка" е съвсем естествено да се "вижда" само 1цата, защото 0-та вече е "зад" 1цата! 

Това може да се визуализира линейно по 2 начина в 3 варианта:

1. "Вътре в 2ката" -  "Наблюдателя" от базата на 2ката, "вижда" 1цата, в която 0-та се "съдържа", "изгражда", "е консистентност" на 1цата, която в двете й полярни форми(1+1) е "пространството" на 2ката.

2. "Вън от 2ката", при база на "наблюдение" самата 2ка.

2.1. "Вън и надолу" - "Наблюдателя" "стъпнал" на базата на 2ката, "вижда" 1цата като основа, а 0та е "излишна", защото 1цата изцяло задоволява изискването за основа.

2.2. "Вън и нагоре" - "Наблюдателя" от базата на 2ката, "вижда" 1цата като "възвишена", "високо над", "недостижимо" присъствие" , цел към която да се стреми, за да "надрасне 2ката.

За това бях сигурен, че при разлика в базовата метафизична представа още при 0та и 1цата, за 2ката ще има голямо разминаване. Превантивно дадох и примера с меренето(кроенето) и рязането на плата.

Редактирано Май 6, 2020 от kipenzov

[Станимир]

Опитай разсъждавайки върху границите да отговориш не само на въпроса: какво ограничават?, но и на въпроса: какво разграничават? Ти разглеждаш проявеното като единица, а непроявеното като нула и това е така от гледна точка на проявеното. Но от една обща позиция проявено и непроявено са едно, а разделени вече са две. Имаме дуалност проявено-непроявено. И двата възгледа са верни гледани от съответната гледна точка. 

[kipenzov]

До момента смятам, че успявам да споделям мислите си, без да давам предложения относно това кое е верно! Не за друго, а защото изхождам от позицията, че и двата подхода са верни, но

В 4.05.2020 г. at 15:11, kipenzov каза:

Получават се различни резултати, все пак.

,което предполагам "тушира" евентуални притеснения, че не съм разсъждавал в насока и "какво разграничават?".

А пък

Току-що, Станимир каза:

Имаме дуалност проявено-непроявено

 е вече позиция на 2ката, която смятам, че описах добре? Споделяш ли това ми мнение?

Другото, което бих желал да ограничим е,

Току-що, Станимир каза:

И двата възгледа са верни гледани от съответната гледна точка. 

че според мен коментираме метафизични представи, а не "възгледи". За това написах

В 4.05.2020 г. at 15:11, kipenzov каза:

но това не е част от Метафизиката ами от религиозната Вяра, която поне на този етап предлагам да не обсъждаме!

Този пост е по-скоро "процедурно предложение"!

Редактирано Май 6, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Току-що, Станимир каза:

Но от една обща позиция проявено и непроявено са едно, а разделени вече са две. Имаме дуалност проявено-непроявено. 

Тази метафизична представа се ползва в психологията доста добре!

Но все пак, заради разклонението още при 1цата, което вече предопредели повечето от 1 интерпретация при 2ката, бих искал да се върнем при 0та и 1цата.

Ще ти задам въпрос: При метафизичната представа (1-Цяло), която споделяш, човек може ли да си представи Свят без йерархия?

[Станимир]

преди 20 часа, kipenzov каза:

Ще ти задам въпрос: При метафизичната представа (1-Цяло), която споделяш, човек може ли да си представи Свят без йерархия?

Мога да говоря само за себе си. За мен йерархията е логическа необходимост.

Ще навляза в малко повече подробности. След като цялото се раздели на цяло, след като се диференцира, така обособените част си взаимодействат по между си, създава се организирана структура в която всяка част изпълнява специфични функции. За да може тази структура да функционира разумно и хармонично е необходима йерархия. Иначе не виждам как ще се получи. Още повече, че осъзнатостта, а следователно и възможностите на отделните единици се различават. Потенциалът е еднакъв, но степента в която този потенциал е проявен, никога (предполагам) не е еднаква.

Всичко около нас е организирано на йерархичен принцип. Наред с това, за да има разнообразие, е необходимо разделение, диференциация. Но това разделение е само външно. Идеята е всяка една проявена организирана структура да се развие по начин, че да може все по-пълно да изрази въпросното вътрешно единство и хармония. Т.е. структурата да заработи като един жив организъм.

[kipenzov]

В 7.05.2020 г. at 12:00, Станимир каза:

Иначе не виждам как ще се получи. 

Явно при метафазичната представа 1-Цяло, човек не може да си представи свят без йерархия!

А това, че проявеното има нужда да поддържа структурната си цялост чрез йерархичната подредба на системите за контрол е само една индивидуална проява на 0та като 1.

В 7.05.2020 г. at 12:00, Станимир каза:

Идеята е всяка една проявена организирана структура да се развие по начин, че да може все по-пълно да изрази въпросното вътрешно единство и хармония.

Това не е Идеята, това е Стремежът на идеологията да променя системата. Идеята, която стои в основата на този Стремеж е същността на самата идеология, а тя(идеята) е нещо да се промени(което често се използва манипулативно от едно лоби да замени предното в упражняването на власт). Може да се приеме, че тази идея е проекция на по-универсалната форма на Идеята за Промяната, но това би минало през съзнанието ни, ако сме Недоволни от сегашното състояние на системата.

Другото, което е малко зациклящо е, че следствието "йерархия" се явява едва ли не необходимо, но и задължително условие, за да има проявено. Това важи напълно за материално проявеното. В този аспект на съществуването всичко е "тела", за това и се нарича Материализъм. Така пък ми стана ясно що "предполагаш", че си представям "празно пространство", 

В 4.05.2020 г. at 17:30, Станимир каза:

в което точката съществува ограничена

, защото това е твоята представа, която проектираш като възможно обяснение на това, което е в моята тимба,

Общо взето вече се ориентирах, че няма смисъл да пиша повече, защото всеки си има някаква представа, а моята е трудна за обяснение(поне на мен ми е трудно). Пък и определено материалистическият подход е добра основа за интегрирането на индивида в обществения живот и в справянето с предизвикателствата с това. И не е етично да го отричам, защото е и полезен.

 

Редактирано Май 9, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

За да не стане прекалено дълъг предния пост, в този ще споделя две "свързани" идеи.

Символът на Слънцето може да се срещне в различни форми в различните култури. На мен, пък и с оглед на развитието на темата, ме кефи този символ

Коментирал съм този символ в контекстът на "Аз и Съзнание" в този пост

В 21.09.2019 г. at 1:27, kipenzov каза:

Дали Аз-ът е илюзия е въпрос на метафизични анализи. Ала без Аз - няма Съзнание. Ако Съзнанието е кръг, центърът му е Аз-ът! А около този кръг е Безсъзнателното. И това е за всеки човек индивидуално. Същият модел, в по-голям мащаб, важи и за общественото съзнание! А от този мащаб към по-голям мащаб става и по-сложно за осмисляне.

,но пък в случая може да се ползва и в друг контекст - на "0та и Слънцето"синтез.

При приемането на 0та като точка, от която тръгват множество проявени "1ци", то лесно се стига до подобни символи

Може и Старобългарската розетка, но горе долу все символи на Слънцето.

 

Втората идея, като продължение на първата, но без да "пълня" какъвто и да е друг контекст, освен графичния, се съдържа в тази статия за деленето на кръга