Паник атаки, тревожно разстройство, депресия?

[sunflower123]

Здравейте! Обръщам се към компетентните специалисти, които пребивават в този форим с молба за изясняване на някои неща.

 

На 19 години съм. Лятото преди да замина да уча в София получих лека паник атака, която неглижирах. Отидох в София, първите 3 месеца всичко беше окей-чувствах се добре, харесваше ми. Прибрах се за коледните празници в моя роден град и от тогава започнаха проблемите ми. Получавах паник атаки почти всеки ден, чувствах се ужасно, самият страх, който изживях по време на паник атаката, ме съсипваше и ме караше да се страхувам още повече. Започнах да си внушавам, че страдам от някакво психическо разстройство, имах чувство за дереализация и тн. Записах час при психолог-там се филмирах малко повечко. Нещата изглеждаха добре до едно време. Отново потънах в това състояние, не излизах от вкъщи 13-14 дена, нямах желание за комуникация с никого. Тревожех се постоянно, имах страх в себе си, не можех да се храня. Реших, че ще запиша час при психотерапевт/психиатър. Докато дойде времето за часа ми при него, започнах да комуникирам повече с най-добрата ми приятелка, тя ме разнообразяваше и оттърсваше от тези мисли и сякаш се постабилизирах. Нямах неприятни мисли толкова често, опитвах да се справя сама. Отидох на психиатър, разказах му за проблема ми, той каза, че имам паническо разстройство и ми изписа Дуксет (1 капсула сутрин) и Тетрико (1/3 вечер). Започнах ги обаче не се чувствам добре. Безспокойството се завърна отново като топка в стомаха ми, притеснявам се. Обадих му се днес, той каза, че това е нормално и да продължавам да ги пия. Щяло да изчеЗне до седмица. Чувствам се много объркана. Знам, че това се е получило от стрес, от новостта, от фактът, че съм сама в непознатото. Но нормално ли е да пия антидепресанти и те да ме депресират? Моля Ви за помощ! Имам огромна нужда от професионален съвет!

[Stefan Grekov]

Здравей! Разбирам болката ти. Всичкото това стягане и целия този ужас, който изпитваш. Но първо нека да уточним, че от това, което пише ти не си депресирана, а силно тревожна. Във форума има хиляди съвети и доста информация, която можеш да почерпиш. Това, което се е случило с теб е просто стрес фактор, който е отключпил даденото преживяване. Спокойно от това не се умира или полудява. Това, което можеш да направиш, като стъпка едно е да спортуваш. Това ще ти помогне. Слушането на релаксации и правенето на определени дихателни техники ще ти помогнат.Но това е само част от решението. Ти пребиваваш в София. Поразрови се и намери терапевт, който е добър със справянето с тревожни разстройства. Във форума има такива хора. Направи си консултация и направете план за действие. Ако си упорита нещата могат да се поуспокоят след срещите със специалист.

Не се бави, а действай! Поздрави!

 

[sunflower123]

Здравейте! Много Ви благодаря за отговора! Ще послушам съвета Ви обезателно. Много се чудя за лекарствата обаче... да ги спра или да продължа да ги пия?

[Орлин Баев]

Тъй като вече ги пиете - правилото е следното. В хода на психотерапията постепенно ще ги намалите по схема и разчитате на собствените си способности за справяне, като терапевтът ви помага да си помагате. Това е общо правило при вече започнат лекарствен прием, когато преживявате обикновено невротично състояние. А лично, ще прецените с терапевта ви!

[sunflower123]

Ами досега съм ги пила 3 пъти точно, те са по 30мг и въобще не се почувствах добре и тази сутрин след като станах - гадеше ми се, бях вдигнала и кръвното заради това реших да ги спра. Може би това не е правилният медикамент за мен. Да не говорим, че психотерапевтът ми не комуникира с мен и не следи състоянието ми.. Може ли да ми препоръчате някого в София или Плевен? Благодаря предварително!

[Орлин Баев]

В София: Стефан Греков. В Плевен: Тодор Първанов.

Щом са съвсем в началото, е различно. Тогава е редно да се заложи на качествена психотерапия и вещ, силен в работата си психотерапевт. Огромната вероятност е не след дълго страхът да се е превърнал в смелост и смисъл, когато помагаш и участваш сърцато и учещо се в процеса. Ако въпреки това има пак нужда от хапчета, разбира се, не ги изллючваме напълно като опция, но вероятността за това е малка. Та, обърни се към психотерапевт! Успехи!

Редактирано Януари 29, 2019 от Орлин Баев

[Владко]

Здравей аз съм Владо   ! Искам да ти кажа, че и аз изживях ужасни кошмари от подобни разстройства на психиката. В началото си мислех, че ще мине и се опитвах да се боря с тях, но не пожънах големи успехи. Един ден вече просто ми дойде до гуша и реших да си намеря психотерапевт. Човекът при когото отидох, се казва д-р Владимир Пожарашки. С него открихме екзистенцията на проблема ми. Работихме здраво (в продължение на почти две години) и благодарение на взаимните ни усилия и отдадеността ни към решаването на проблемите, които ме караха да се чувствам по този отвратителен начин аз успях да се справя с тях. Хубавото е, че осъзнах, къде мозъкът ми ме лъже, къде са ми грешните връзки и това ми помогна да предотвратя подобни състояния и в бъдещето. Важно е да отбележа, че за тези две години, пих само 1 месец антидепресанти, които отказах по собствено желание и по същото време 10 дена взимах успокоителни. т.е.  от 730 дена, аз съм бил на лекарства само 30... Не отричам ефекта им... определено помагат, но с д-р Пожарашки решихме да опитаме и без тях и успяхме.

Не си сама, хората които в момента имат подобни проблеми са милиони...доколкото съм чел всеки 2ри от 10 поне веднъж се е сблъсквал с тях... тъжно е, но векът в който живеем, макар и да дава вид на спокоен, далеч не е. Настъпил е голям упадък на морала, материализмът се е превърнал в основна движеща сила, хората са забравили какво е да обичаш, какво е да имаш мечти и да ги следваш.  В огромните стъкленици, които са настроили в града, работят хиляди хора, които поддържат охолния живот на няколко "бизнесмена", вместо да се заемат със своите мечти и реализирането им. Но както и да е... откланям се от темата.

Искам да ти кажа да не се предаваш! Може би днес животът ти не е това, което е бил. Не е и това което си желала...  ,но повярвай ми, един ден пак ще срещнеш невероятната му страна! Бих те посъветвал да отидеш на психотерапия, да ходиш продължително и да си сериозна и отдадена на решаването на проблемите си и повярвай ми - със сигурност ще успееш да се справиш!