sunflower123 Добавено Януари 28, 2019 Доклад Share Добавено Януари 28, 2019 Здравейте! Обръщам се към компетентните специалисти, които пребивават в този форим с молба за изясняване на някои неща. На 19 години съм. Лятото преди да замина да уча в София получих лека паник атака, която неглижирах. Отидох в София, първите 3 месеца всичко беше окей-чувствах се добре, харесваше ми. Прибрах се за коледните празници в моя роден град и от тогава започнаха проблемите ми. Получавах паник атаки почти всеки ден, чувствах се ужасно, самият страх, който изживях по време на паник атаката, ме съсипваше и ме караше да се страхувам още повече. Започнах да си внушавам, че страдам от някакво психическо разстройство, имах чувство за дереализация и тн. Записах час при психолог-там се филмирах малко повечко. Нещата изглеждаха добре до едно време. Отново потънах в това състояние, не излизах от вкъщи 13-14 дена, нямах желание за комуникация с никого. Тревожех се постоянно, имах страх в себе си, не можех да се храня. Реших, че ще запиша час при психотерапевт/психиатър. Докато дойде времето за часа ми при него, започнах да комуникирам повече с най-добрата ми приятелка, тя ме разнообразяваше и оттърсваше от тези мисли и сякаш се постабилизирах. Нямах неприятни мисли толкова често, опитвах да се справя сама. Отидох на психиатър, разказах му за проблема ми, той каза, че имам паническо разстройство и ми изписа Дуксет (1 капсула сутрин) и Тетрико (1/3 вечер). Започнах ги обаче не се чувствам добре. Безспокойството се завърна отново като топка в стомаха ми, притеснявам се. Обадих му се днес, той каза, че това е нормално и да продължавам да ги пия. Щяло да изчеЗне до седмица. Чувствам се много объркана. Знам, че това се е получило от стрес, от новостта, от фактът, че съм сама в непознатото. Но нормално ли е да пия антидепресанти и те да ме депресират? Моля Ви за помощ! Имам огромна нужда от професионален съвет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Януари 28, 2019 Доклад Share Добавено Януари 28, 2019 Здравей! Разбирам болката ти. Всичкото това стягане и целия този ужас, който изпитваш. Но първо нека да уточним, че от това, което пише ти не си депресирана, а силно тревожна. Във форума има хиляди съвети и доста информация, която можеш да почерпиш. Това, което се е случило с теб е просто стрес фактор, който е отключпил даденото преживяване. Спокойно от това не се умира или полудява. Това, което можеш да направиш, като стъпка едно е да спортуваш. Това ще ти помогне. Слушането на релаксации и правенето на определени дихателни техники ще ти помогнат.Но това е само част от решението. Ти пребиваваш в София. Поразрови се и намери терапевт, който е добър със справянето с тревожни разстройства. Във форума има такива хора. Направи си консултация и направете план за действие. Ако си упорита нещата могат да се поуспокоят след срещите със специалист. Не се бави, а действай! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sunflower123 Добавено Януари 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2019 Здравейте! Много Ви благодаря за отговора! Ще послушам съвета Ви обезателно. Много се чудя за лекарствата обаче... да ги спра или да продължа да ги пия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2019 Доклад Share Добавено Януари 29, 2019 Тъй като вече ги пиете - правилото е следното. В хода на психотерапията постепенно ще ги намалите по схема и разчитате на собствените си способности за справяне, като терапевтът ви помага да си помагате. Това е общо правило при вече започнат лекарствен прием, когато преживявате обикновено невротично състояние. А лично, ще прецените с терапевта ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sunflower123 Добавено Януари 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2019 Ами досега съм ги пила 3 пъти точно, те са по 30мг и въобще не се почувствах добре и тази сутрин след като станах - гадеше ми се, бях вдигнала и кръвното заради това реших да ги спра. Може би това не е правилният медикамент за мен. Да не говорим, че психотерапевтът ми не комуникира с мен и не следи състоянието ми.. Може ли да ми препоръчате някого в София или Плевен? Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2019 Доклад Share Добавено Януари 29, 2019 (edited) В София: Стефан Греков. В Плевен: Тодор Първанов. Щом са съвсем в началото, е различно. Тогава е редно да се заложи на качествена психотерапия и вещ, силен в работата си психотерапевт. Огромната вероятност е не след дълго страхът да се е превърнал в смелост и смисъл, когато помагаш и участваш сърцато и учещо се в процеса. Ако въпреки това има пак нужда от хапчета, разбира се, не ги изллючваме напълно като опция, но вероятността за това е малка. Та, обърни се към психотерапевт! Успехи! Редактирано Януари 29, 2019 от Орлин Баев Stefan Grekov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Владко Добавено Февруари 10, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2019 Здравей аз съм Владо ! Искам да ти кажа, че и аз изживях ужасни кошмари от подобни разстройства на психиката. В началото си мислех, че ще мине и се опитвах да се боря с тях, но не пожънах големи успехи. Един ден вече просто ми дойде до гуша и реших да си намеря психотерапевт. Човекът при когото отидох, се казва д-р Владимир Пожарашки. С него открихме екзистенцията на проблема ми. Работихме здраво (в продължение на почти две години) и благодарение на взаимните ни усилия и отдадеността ни към решаването на проблемите, които ме караха да се чувствам по този отвратителен начин аз успях да се справя с тях. Хубавото е, че осъзнах, къде мозъкът ми ме лъже, къде са ми грешните връзки и това ми помогна да предотвратя подобни състояния и в бъдещето. Важно е да отбележа, че за тези две години, пих само 1 месец антидепресанти, които отказах по собствено желание и по същото време 10 дена взимах успокоителни. т.е. от 730 дена, аз съм бил на лекарства само 30... Не отричам ефекта им... определено помагат, но с д-р Пожарашки решихме да опитаме и без тях и успяхме. Не си сама, хората които в момента имат подобни проблеми са милиони...доколкото съм чел всеки 2ри от 10 поне веднъж се е сблъсквал с тях... тъжно е, но векът в който живеем, макар и да дава вид на спокоен, далеч не е. Настъпил е голям упадък на морала, материализмът се е превърнал в основна движеща сила, хората са забравили какво е да обичаш, какво е да имаш мечти и да ги следваш. В огромните стъкленици, които са настроили в града, работят хиляди хора, които поддържат охолния живот на няколко "бизнесмена", вместо да се заемат със своите мечти и реализирането им. Но както и да е... откланям се от темата. Искам да ти кажа да не се предаваш! Може би днес животът ти не е това, което е бил. Не е и това което си желала... ,но повярвай ми, един ден пак ще срещнеш невероятната му страна! Бих те посъветвал да отидеш на психотерапия, да ходиш продължително и да си сериозна и отдадена на решаването на проблемите си и повярвай ми - със сигурност ще успееш да се справиш! Диляна Колева и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.