sisi__s@mail.bg Добавено Януари 16, 2019 Доклад Share Добавено Януари 16, 2019 Здравейте, Преди по-малко от половин година почина скъп човек от нашето семейство - вторият мъж на мама. Той е и баща на моята по-малка сестра - 11 годишна. Той беше болен от рак, много се бори и се надявахме на друг изход, но за близо една година след диагнозата той си отиде. Питането ми е за сестра ми. Тя освен на погребението, на което много плака, не плаче и не изразява чувствата си. Не говори за него, освен на рожденния си ден, когато предположи какво би казал той, ако беше тук. Наскоро я питах как се чувства, мъчно ли и е, а тя ми отговори, че вече е свикнала. Така приключи разговора. Реално тя не го е виждала в най най-лошото му състояние, защото умишлено беше на гости при баба в друг град. От друга страна мама много плаче и повечето пъти се опитва да се крие от нея, но понякога не успява. Притеснявам се, че сестра ми не дава израз на чувствата си, а ги таи и не знам какво и можем ли нещо да направим? П.С. Опитах се да съм кратка, но и да дам достатъчно информация. Моля за съвет... Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Януари 16, 2019 Доклад Share Добавено Януари 16, 2019 Здравей, истината е, че не може да контролираш или овладееш процеса. Тези емоции са нещо, което човек изразява, когато е готов за това нещо. Казвам го от личен опит също. Въпросът в случая е концетрация към настощия момент от една страна и подходяща литература, и подкрепа и емпатия от друга (към майка ти). Бъди търпелива, не притискай и бъди опора, покажи баланс и спокойствие. Бъди светлина. Всичко друго ще се случи, когато е необходимо, а ти ще си там. АлександърТ.А. и sisi__s@mail.bg 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 16, 2019 Доклад Share Добавено Януари 16, 2019 Подкрепата която можеш да окажеш е като имаш разбирането за неизбежноста на тези случки . Щом сме се родили един ден ще си отидем от тук . Сега , колкото и да ни боли и ни е мъка , ще отмине и даже ще забравим това силно чувство .Тези неща не можем да контролираме . Можем да проявим душевна сила , като гледаме по обективно--разумно и не се оставяме на прекалено силните чувства да ни завличат . Ако си достатъчно голяма ... Трябва много търпение и обич ... Можете заедно да помогнете на майка си да преодолее загубата . Да може да подреди нов живот . sisi__s@mail.bg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.