530.Мене слушайте - Неделна беседа, 11 февруари 1934 г.

[Донка]

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

51-ва глава от Исаия – една глава, която е писана в много критични времена, при едно положение крайно нестабилно, както сегашното. Ще прочета част от тази глава – отначало до 7-и стих.

„Духът Божи“

Неделна беседа: Мене слушайте - 11 февруари 1934 г.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.

Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света.

Мене слушайте

[АлександърТ.А.]

Много приятна беседа .

Цитат

 

Новото възпитание в какво стои? Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит. Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит. Какво трябва да правиш сега?

Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга?“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.

Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.    Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?

 

Мене слушайте