Безкористен ли е Бог?

[Кон Круз]

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

[АлександърТ.А.]

преди 1 час, Кон Круз каза:

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

Кой спрямо кого ?Кой спрямо какво ?Какво спрямо кого ? 

Редактирано Декември 20, 2018 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Нали всичко е въпрос на карма. След като получаваш някакви неща, след като бележиш някакъв напредък (в духовен план или не), значи си положил някакви усилия, дал си нещо, жертвал си нещо (например жертвал си от времето за гледане на телевизия, за да спортуваш и да имаш по - добра фигура). Нали всичко в живота е резултат от някакви други неща и няма нищо случайно. Нищо не пада от небето. Безкористен ли е Бог/Животът?

[АлександърТ.А.]

Какъв странен въпрос .   . Както да се питам дали съм безкористен към ръката си . Думата корист е за отношение между независими фактори . Опита ли се някаква част от човека да е независима . В онкологията я махат , отделно да си ходи .  

 Независимоста на часта  от цялото се нарича болест .

,, В изпълнението на Волята Божия е силата на човешката душа "  Това е защото сме едно .

 пп   А тази мисъл за жертвата ... Човек се мисли много значим , значи ако даде --жертва .  Но на практика каквото и да прави го прави ,,,,,ако е по правилния начин , за бога  и за себе си  . Нали . Ти подобряваш себе си в резултат работиш по качествено . И няма такова нещо като време за ...почивка(на пример) . Дадена ти е свобода да избираш , да се усъвършенстваш или се удоволстваш  . А какво печели Бог   негова си работа .

Когато аз следя за послушанието на частите си , печеля здраве . Но това не е много подходяща аналогия . Тъй като и аз и частите ми , сме във Бога . Значи влиянието на Бог върху частите ми е по голямо от моето върху себе си .

Редактирано Декември 20, 2018 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Чел съм, че висшите сили (които някои наричат със сборното "Бог") се хранят с нашите позитивни мисли и чувства, с енергията им. Те ни подтикват към духовен растеж... Дали го правят напълно безкористно това подтикване и това помагане?

Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване?

Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

[АлександърТ.А.]

Цитат

Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване?

Това ми хареса . Да , да помогнеш си е удоволствие и може би като корист .   Но тя е в друга област не там където е създадено това понятие корист , печалба . Защото користа , печалбата означава , че някой губи . А в случая никой не губи . Има само печеливши .

Цитат

Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

Това ми е по сложно .  Мисля че това е стремежа . Да работиш за Бога и не мислиш за себе си . Има успели хора , така съм чувал . Сам разбираш , че те не се бият в гърдите . Гледал ли си клипа на ,,новото познание " с Джорджия  за създателя на всички светове . Как отговори на въпроса дали се храни  .

Редактирано Декември 20, 2018 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Ако Бог е енергия и всичко е енергия, това значи ли, че Бог е всичко (включително лайно)? Може ли нещо да НЕ е някаква форма на Бог? Бог навсякъде ли присъства?

Редактирано Декември 21, 2018 от Кон Круз

[kipenzov]

Коне, да ти подскажа един циклаж, който мен поне ме вкарва в парадаксални съждения.

Моралният релативизъм!

Според мен едно нещо е добро, но за друг е лошо?!? Ако Бог е Бог, със всичките му атрибути, то въпрсът дали е користен, би трябвало да не го касае, защото не само, че той/тя/то би следвало да Е и користен и безкористен, но и самият въпрос отправен в тази насока някак се губи като насоченост към безкрая. Леко е като да се опитваме да слагаме рамки на нещо безкрайно. Сложим ли му - вече сме в заблуда, защото не е това, за което първоначално сме си задавали въпроса. 

[kipenzov]

Дори се сещам за един пример, от който противно на логиката ще произлезне отговор на въпроса - Безкористен ли е Бог?, а този отговор ще е - "Днес е четвъртък!"  :

Стоях си една лятна нощ миналата година на терасата и пушех. Димът от цигарата преминаваше през комарника и излизаше навън. В един момент прелетя един прилеп - явно да провери какъв е този дим, или пък некъв инстинкт, че комарите бягат от дима и търсеше плячка. Траекторията на полета му описваше форма на пеперуда. Същата вечер бях чел нещо за "Монарх програмиране" и символиката на пеперудата-Монарх като символ на душата. Стана ми интересно дали, ако си пожелая пак да прелети прилепчето, то това ще се случи. Няма и няколко секунди и това се случи. Загледах се и ми се привидя, че наистина прилепа в движението си описа траектория във формата на пеперуда.

Та от този пример за развинтено въображение спокойно мога да изведа някаква представа за личното творчество. За моментът, в който всеки от нас "взима" някакви  сетивни сигнали от външната среда и ги одухотворява през призмата на собственото си въображение, формирайки някакъв емоционално-мисловен поток.

Тогава личното творчество, интуицията, въображението, умът, чувствата, все такива човешки атрибути, описващи и трансцендентната страна на същността ни, биха били отражение на един безкористен Бог, който ни е надарил с тях. Обаче има и един атрибут на личността, която изграждаме върху основата на индивидуалността ни, формирана чрез характерът ни, съобразно темперамента ни. И този атрибут е Разумът. На база него умът ни спомага да стигнем до друг атрибут на личността - Самосъзнанието, от което пак се "връщаме" да си "огледаме" характера, темперамента, способностите и всичко това на фона на заобикалящата ни среда. "Погледът" ни подскача като пинг-понг, като фотон между успоредни огледала . Самоподържащата се представа за себе ни.

Пък тази заобикаляща среда нали и тя по презумпция е проявление на Бог?!  Разделяне на две

Излиза, че хем безкористно Бог ни е надарил с някой негови атрибути, хем користно ни се налага Волево да боравим с тези ни качества като елементи в системата на живота, за да се включим в подръжката на самата система. И тако и вако, хихи. Со кротце, со благо... и со малко кютек.

А дотук всичко, което произтичаше като съждения, идваше от Ума. Също и въпрос-мотото на темата - Безкористен ли е Бог?

Ако "изключим" анализа на ума, то отговорът на въпроса, в стил малко по- на изток, ще е - "Днес е четвъртък!"  

Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!"

[АлександърТ.А.]

Кой съм ?

Аз съм !

Все пак , кой съм Аз ?

Аз съм спомените .Мисъл ,чувсто , действия , в едно .

[kipenzov]

А другите кои са?!

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

Излиза, че хем безкористно Бог ни е надарил с някой негови атрибути, хем користно ни се налага Волево да боравим с тези ни качества като елементи в системата на живота, за да се включим в подръжката на самата система. И тако и вако, хихи. Со кротце, со благо... и со малко кютек.

На пръв поглед е точно така , спор няма .  Но , ако се размислиш , може да установиш че начина на  формулиране  , на мисълта . Показва емоционалните граници на ,,Аза" , разграничаващ се от средата .Толкова сме свикнали да живеем с печалба/загуба , че така виждаме всичко на около . А има и друго обяснение . Наричаме го  наследственост . С тази наследственост , човека има определени възможности и понятия , като  користно и безкористно  , стават безмислени . Нашите възможности , са в рамките , на заобикалящата ни природа . И като говорим за развитие , дори в мислите си , не можем да излезем извън природата . Развитието , израстването , е в нейните граници . Предполагам , сте срещали следните мисли : ,,Човек може да види/познае неща , които са заложени в него " ; ,, Ученето е припомняне на забравени истини " ; ,,Човек се движи и живее в Бога" ;

Цитат

 kipenzov

А другите кои са?!

включих се заради последното твое изречение ----(Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!" ).... Опитах да кажа нещо като съгласие с малко уточнение , че макар много различни и мисълта и чувствата са продукт на Аза .

Приблизително казано , за днешния човек съществува една основна реалност . Реалноста на Аза . Цялото познание се гради на усещането за Аза и всичко останало . На Аз и другите . Като това , кои са другите , зависи от , кой съм Аз . И без да го разнищваме , знаем , че за всеки Аз , другите са различни .

Редактирано Март 12, 2019 от АлександърТ.А.

[royalrife]

В 20.12.2018 г. at 21:10, Кон Круз каза:

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

Да. Животът е процес изтъкан от въпроси и отговори. За съжаление обаче, във въпроса : "Безкористен ли е Бог", живот няма. Живот има само там, където има любов. Който люби Бога, той Го познава и Му вярва. Той знае, че Бог е съвършен. Бог е вечна хармония. В Божественото съзнание понятието безкористност не съществува. Бог Сам по Себе Си е безкористен,но Божественото добро се възприема на земята като зло. Ето защо в човешкото съзнание се е появило понятието корист и неговите производни, които ще престанат да съществуват, когато се възстанови връзката на хората с Божественото съзнание. Има ли тази връзка и животът се проявява. Всичко друго не е живот, а просто съществуване.

Редактирано Март 28, 2019 от royalrife

[kipenzov]

royalrife, искрено се надявам да не се засегнеш, но вероятно това ще остане просто надежда.

преди 5 часа, royalrife каза:

Бог е вечна хармония

Това е единственото, с което съм съгласен!

Като уточнение на позицията ми ще добавя, че потребността на всеки човек е хармонията със средата му на съществуване. Хармония в човешкото ни общество от хилядолетия липсва, заради противоречията между животинската ни част /инстинктите, нагоните/ и борбата между индивидите или социалните групи за задоволяването им, от което следва, че Хармонията е ИДЕАЛ и можем да се стремим към достигането му. А СТРЕМЕЖЪТ към хармония, която е основната ни потребност, е стремежът към БОГ и следователно ни е заложен изначално. А това как всеки индивидуално ще реализира този стремеж като "облече" мислите и чувствата си в действия е лична отговорност. "По действията ще ги познаете". Но пък резултатите от действията на човек се подчиняват на естествените принципи, най-важният от които е принципът на причината и следствието. "Каквото повикало, такова се обадило!"

За да установим естествените принципи, да ги осъзнаем и за да ги разберем, съответно придържането към тях да залегне като основа на действията ни, защото спазването им води до хармония, използваме РА+З+УМЪТ ни.  Ра всеки знае какво е РА, а З е знание.

преди 5 часа, royalrife каза:

връзката на хората с Божественото съзнание. Има ли тази връзка и животът се проявява

Тази връзка е отразена в разумното осмисляне на естествените принципи, които можем да установим, но не е причината да се прояви животът!

 Пък и Разумът е този фактор, с който умът ни може да ни изгради представа за чувствата. А причината за възникване на живота е недостижима за разумно обяснение, тъй като няма умствено достъпна причина, която да я предшества. Тази недостъпност за ума отнася директно причината за възникването на живота към чувствата, които са ирационалната част от същността на съществуващото. Това вече, логично може да доведе до извода, че причината за съществуването е дълбоко чувство, което само по себе си /себепозоваващо/ би трябвало да е налично в божественото съзнание, но е мотивиращият фактор за Намерението, от тук и за Волята, а от тук за Волеизявата, която е самото съществуване. А чувствата е установено, че имат енергийна природа. Вече е установено, че енергийната природа е дуална. Съответно целият свят е разделен на противоположности, в безкраен балансиращ цикъл помежду им. Така и основното, генериращото съществуването чувство е дуално. Противно на повечето хора, според мен двете му полярни проявления са - Любов и Страх. Но под "Любов" се разбира нещо съвсем друго от общоприетото понятие и това е основния проблем на хората в днешно време.

А пък известна конструкция, за методиката на проявлението съм си сглобил във следната форма:

 

Обаче в разумните наблюдения на света виждаме, че има две форми на съществуване - живо и неживо. Установили сме като човечество, че неживото съществува като предпоставка, за да има живо. Но го има и осъзнаването, че неживото също съществува, заради живото, като това е отразено в концепцията за Баланса. 

 Обаче да твърдим че "възстановената връзка с Божественото съзнание" на човека е предпоставката за проявата на живота е меко казано Нарцисизъм. Наместо това може да разделим, само за обяснение де, живото на - живо съществуване и разумно съществуване. И да застанем зад твърдението, че зад всичко това стои Божественото чувство, без да определяме в коя полярност, просто защото нямаме това право, поради невъзможност за сигурно твърдение. Единственото логично съждение е, че градивното случване е израз на Божествената Любов, а деструктивно случване - на Божествения Страх. Това всеки може да види като проявление и в себе си, защото ние сме миниатюрни копия на Бог. Даже, ако си позволя да ползвам IT термини, то ние сме потребители с ограничени права. А защо има ограничения е друг въпрос.

Там, където няма разумност има живо съществуване. Животните живо съществуват, щото не мислят , а действат инстинктивно. Те биват водени от нагоните и не притежават СЪВЕСТ. Животните имат ВЯРА, защото вярата, че ще получи храна кара кучето да подскача по сигнал. Същата тази вяра подчинява и огромен слон да стои в периметъра на въжето на крака му, захванато в забито в земята малко колче, защото като малко слонче не е имало силата да изкърти колчето и да се освободи от въжето. Животните изпитват емоции, защото страхът от бой ги държи в подчинение.

Единственото, което ни отделя от животните е Разумът, чиято производна е Самоосъзнаването или Самосъзнание. Осъзнаването на възпроизведените ни мисли и чувства. Без предните няма как да реализираме СТРЕМЕЖ към БОГ, защото просто няма как да осъзнаем какво е хармония. Ала това, което ни определя като личности не е това, което си мислим и чувстваме, а това, което правим. Нашите действия.

Като израз на действията ти си описал вътрешното ти постижение :

преди 5 часа, royalrife каза:

Той знае, че Бог е съвършен. Бог е вечна хармония

ОК! Радвам се, че си се докоснал вътрешно до идеалният образ на божествеността. 

Обаче от каква позиция вече даваш оценка какво има в божественото съзнание, и то противоречаща на смисъла зад този Идеал

преди 5 часа, royalrife каза:

В Божественото съзнание понятието безкористност не съществува

Противоречието идва от това, че ако Бог е съвършен, то няма нещо, което да не съществува в съзнанието му, включително и това, което не съществува реално, но е заложено като идея и форма, също така и това, което го НЯМА. Съответно Бог е и користен и безкористен едновременно, а защо е така не зависи от никой човек. За това и предложих в по-предния ми пост отговорът на този въпрос - "Днес е четвъртък!". Макар че към днешния момент отговорът вече да е  друг четвъртък, но все пак отново е четвъртък!

Малко дълго се разпрострях в аргументирането, но като цяло приемам и уважавам мнението ти, но не съм съгласен с теб!

Извинявам се, ако съм те обидил, но просто аз съм себе си и това, което мисля и чувствам го споделям безкористно, а може би не - Един Бог знае!

 

Редактирано Март 28, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Цитат

Така и основното, генериращото съществуването чувство е дуално. Противно на повечето хора, според мен двете му полярни проявления са - Любов и Страх. Но под "Любов" се разбира нещо съвсем друго от общоприетото понятие и това е основния проблем на хората в днешно време.

Кипензов ,  Само ще допълна едно две неща . Попаднал си на място където има много информация за Любовта . Основен мотив на учението предадено чрез Дънов е Любовта .

Цитат

Там, където няма разумност има живо съществуване. Животните живо съществуват, щото не мислят , а действат инстинктивно. Те биват водени от нагоните и не притежават СЪВЕСТ. Животните имат ВЯРА, защото вярата, че ще получи храна кара кучето да подскача по сигнал. Същата тази вяра подчинява и огромен слон да стои в периметъра на въжето на крака му, захванато в забито в земята малко колче, защото като малко слонче не е имало силата да изкърти колчето и да се освободи от въжето. Животните изпитват емоции, защото страхът от бой ги държи в подчинение.

  Не че съм влизал в ,,главата" на някое животно . Просто предавам някои неща от ,,дебелите " книги . Животните нямат абстрактно мислене , механизма е друг . И вяра не е това за което говориш , щото вярата я няма там , при животните . Разбира се , позицията  която изказвам , признава , че делфините използват по добре мозъка си от нас . Но не ги признава за нещо повече от животни . За това да се върнем на вярата и как най кратко я описват . За да имаш вяра е нужна памет и  способност за абстратктно мислене . Тя , Вярата е последната стъпка , преди познанието . Дели ги много тънка граница . Тази граница , може да я оприличим на границата между сянката и свободно осветената повърхност . Казвам го по този начин , защото  възрастен човек  може да изгражда вяра , чрез разумно подреждане на мисли .

Не мога да подмина и представата за хаоса .Различно се разбира . Има хора , за които тази дума означава непозната област ( неразбрана). До като за други , значи тотална липса на подреденост (невъзможност за такава) . Макар и да не се вижда от веднъж , разликата между тях е в отвореноста им към света . Първите имат подчертано поведение на търсене и откриване . Вторите държат на разделението и се придържат в познаото .Това е много общо и неточно , но е ясно  , че твоята таблица е различна за двете групи хора .

Редактирано Март 28, 2019 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

преди 15 часа, АлександърТ.А. каза:

Животните нямат абстрактно мислене , механизма е друг

Да, нямат абстрактно мислене, което по-принцип в разговорния език сме приели да обобщаваме като "Мислене". Мисълта при животните е линейно предаване на електрични импулси в нервната им система, което при хората поражда  инстинктивно, несъзнавано поведение. Това поведение е общоприето да го свързваме с ирационални мисли или разговорному - "действаш без да мислиш".

 Не мисля , че е нужно чак толкова да задълбаваме в детайлите! 

Както и за Вярата:

Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност.

Само ще добавя, че Самовнушението също е основа за възникването на ВЯРА, както дадох примера със слона. Уж дадох предложение да не "циклим" в детйлите, па се правя на Мара-подробната. Извинявай! 

 

преди 16 часа, АлександърТ.А. каза:

но е ясно  , че твоята таблица е различна за двете групи хора

Ами, според мен е различна не за социални групи, ами дори и за всеки човек!

Защото някой, който си мисли, че като отрича нещо може да излъже себе си, много вероятно на Контролът/Робството да даде дефиниция - Подчинение на Идеята. От подобни индивиди се раждат прекрасни фанатици. Друг пък може на Невежеството да даде дефиниция Блаженство, а това да е прекрасна рационализация на липсата на вложен труд в развитието на разума.

Така де, просто исках да дам примери, с които да посоча, че тази таблица е за индивидуално ползване от хора, които са осъзнали, че най-важното е да си честен с Теб си, след като започнеш да се опознаваш. И не е задължително механиката на горното да е в тази последователност. Просто може да започнеш да се опознаваш и да осъзнаеш, че е най-добре да си честен със себе си. Все пак говорим за нелинеен умствен процес.

 

Иначе за Хаосът, и според мен си прав, че толкова синтезирано води до многосмислие при обикновен прочит.

За това ще опиша какво се има предвид, защото би било нескромно, ако си припиша авторството на идеята за логическата конструкция на думите в таблицата.

Под Хаос се разбира начинът, по който възприемаш външните проявления или събитията, през които преминаваш в живота си. При "отдаване" на вътрешния ни енергиен поток, може да се ползва и "либидо" според мен, на генериращата полярност на Страха става почти невъзможно да видиш "по-високия" ред на случването на събитията около теб. Не можеш да осъзнаеш, че всичко се случва с някаква цел, в някаква разумна последователност, някакъв РЕД, които е част от самообучението, което си си избрал от друга перспектива.

 

ПП А пък за мястото, в което се намирам - смятам, че  съзнавам къде съм и знам защо, според това ми съзнаване съм тук. Друг е въпросът как ще съумея да оползотворя времето прекарано тук и в това отношение можеш да ми помогнеш чрез споделянето ти на мнението ти за разликата между Любов и Обич! Защото моите интерпретации се различават от тези на Дънов, а това рядко ми се случва, когато съм чел некви неща казани от него. Независимо че са предадени от друг, все пак им хващам първичния смисъл, субективно, де.

[АлександърТ.А.]

Прав си , че правдивоста , да си честен и обективен е основно .

Не съм сигурен , как мога да изкажа писаното от Дънов за любовта  и да съм обективен . Но по скромно , ще предам мисълта си за следното .

Цитат

 

royalrife каза:

Живот има само там, където има любов

 

Създавайки света , Бог влага нещо което наричаме живот . Както знаем , всички земни същества реализират този живот , като преодоляват редица трусности и се нагаждат според променливите условия .Това е живота .  А , енергията за потдръжката му е , Любов . Когато по някаква причина  , някое същество остане без достъп до Любов ? Продължава известно време да живее по инерция . И ако не възстанови потока на любововта , тялото умира .

А за животните си е интересно . Заобиколени сме от животни . Постоянно контактуваме с тях и

Цитат

 

Както и за Вярата:

Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност.

 

Говориш за : Увереност , вярвания . По точна представа за вяра се придобива при разглеждането на едни картинки по психология . Където  например , може да виждаш графика на ваза или контури на две човешки лица , обърнати едно срещу друго . Има различни картинки и предполагам си виждал някоя  . Накратко казано , вярата е метод , чрез която изграждаме ежедневната реалност .

 

[kipenzov]

Александре, благодаря за отговора! Има позитивно послание, обаче не засяга "Обичта".

За да подпомогна процеса ще споделя че наскоро имаше от тези цитати като "Мисъл на деня", в който се цитираха думи на Дънов относно обичта. Но обич като о-бич. Като разбичване на същността ни. Веорятно самият аз, на субективно ниво като нагласа, съм възприел негативното звучене на думите. За това и попитах!

Принципно любовта я възприемам като "насочен поток", а обичта като състояние или "излъчване в периметър". В този аспект ми беше въпросът.

 

преди 16 часа, АлександърТ.А. каза:

Накратко казано , вярата е метод , чрез която изграждаме ежедневната реалност .

Е това вече, че вярата е метод, е леко неразбираемо. Напълно те разбирам за какво говориш, но някак думата Вяра може да бъде заместена с нещо по-разбираемо. Така даже може да се даде паралел и с едни книги на един руски психолог - Вадим Зееланд, и концепцията му за "Трънссърфинг на реалността". Просто "мостове" за разширяване на кръгозора на образните представи и възможност за аналогии-път към собствени интерпретации, съобразно личните настройки. Според мен няма да отречеш, че на едно по-дълбоко ниво на метакомуникация, навсякъде се говори за едно и също - "Пътя към себе си".

Винаги съм бягал от религиозно повлияната риторика, не защото писанията на ученията не носят огромен смисъл. А защото, в комуникацията с други хора, не бих могъл да изляза от шаблона на изказа и продуктивната комуникация би се ограничила единствено до хора, с които "сме на една вълна".

[kipenzov]

В 31.03.2019 г. at 18:45, kipenzov каза:

Е това вече, че вярата е метод, е леко неразбираемо. Напълно те разбирам за какво говориш, но някак думата Вяра може да бъде заместена с нещо по-разбираемо.

Има една много ключова беседа на Учителя "Вярата" изнесена на 6 март 1921 и там Учителя разглежда ВЯРАТА като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието.

Прости ми за отношението, ако накърнява твои идеали, но спорен мен думичката ,,Вяра'' е използвана според развитието на риториката към 1921 г. и определено съобразно потенциала за осмисляне в обществото към този момент.

,,Всичко тече, всичко се променя.'' Така и езикът и възможностите на ума да осмисля, съобразно ,,навлизащите'' в обществото образни представи.

Според мен, без никакво противоречие с думите на Дънов може да се внесе повече яснота в смисъла на думата ,,Вяра'', който той използва. Пък и така, както е коментирано в темата, от която съм извадил цитата - За Вярата. Така все пак се реализира и поставената Ви цел в сайта - популяризиране на Учението и се действува различно от догматично закостенялото поведение на БПЦ, което води до отлив на ,,вярващи'', тъй като ,,отразява'' надменното отношение като към ,,неразбиращи, непосветени'' ,,пациенти'', ,,овчици, пораснали агнета'', които Трябва са бъдат водени от ,,пастир''. С това отношение не се подкрепя възможността на вътрешната свобода на избора да сътвори собствена картина, а е предпоставка за повече трудности.

Дори имаше едно точно, според мен ,,попадение''. Че ,,Вярата'', за която говори Дънов е ,,религиозно чувство'' и подчертаването на разликата на това понятие от религията/вероизповеданието.

 

Пп Терминът ,,религиозно чувство'' е добре обяснен от Г.Льобон в книгата му ,,Психология на тълпите'', 1895 г., а прилагането му от колективно ниво на индивидуално такова е идентично на смисъла на ,,Вяра''

Редактирано Април 3, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

В 31.03.2019 г. at 18:45, kipenzov каза:

Според мен няма да отречеш, че на едно по-дълбоко ниво на метакомуникация, навсякъде се говори за едно и също - "Пътя към себе си''

Това е по-правилно да се замести с ,,Пътят към Себе си, и отвъд'', според мен.

[АлександърТ.А.]

Интересно е че Дънов е правил антропологични изследвания . В тях се говори че религиозното чувство на всеки човек се познава по формата на черепа . С тази забележка подчертавам , че това не е проста концепция за живота , лежаща само в ума .
 

Цитат

 

Винаги съм бягал от религиозно повлияната риторика,

 

И аз . Но тази реторика , може да се каже , е както всички професионални реторики . Тя просто е улеснение за по ясно говорене , когато темите са за душевните преживявания или духовната страна на съществуването ни .

[kipenzov]

ОК!

След като Дънов е използвал като термин ,,религиозно чувство'' се подразбир а, че смисъла на Вяра, не се припокрива.

Какво по смилаемо освен ,,метод'' предлагаш?

 

преди 2 часа, АлександърТ.А. каза:

С тази забележка подчертавам , че това не е проста концепция за живота , лежаща само в ума.

Сори, Александре, но концепциите съществуват единствено заради ума. А иначе живота е прост и не е нужно да го обясняваме чрез сложни концепции - раждане, живеене, умиране - това е. И така за всички живи същества.

А това, което държи умът ни неспокоен са същности. 

Това, че си ги антропоморфизираме в ума вече сме го ,,дъвкали'', че е ,,наследственост''. Си мисля аз?

Като спомена социология и поле отвъд ума, вероятно тази статия ще ти се понрави.

Редактирано Април 3, 2019 от kipenzov

[royalrife]

В 28.03.2019 г. at 17:55, kipenzov каза:

А причината за възникване на живота е недостижима за разумно обяснение, тъй като няма умствено достъпна причина, която да я предшества. Тази недостъпност за ума отнася директно причината за възникването на живота към чувствата, които са ирационалната част от същността на съществуващото.

"Казвам: Животът е резултат или проявление на разумността в света. Ние не трябва да считаме, че животът е достояние само на един човек. Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. Всички народи, всички общества, всички хора имат връзка помежду си и са като клончета, като листа на едно дърво." /Да имат живот/

Ето едно разумно обяснение според мен , дадено от Учителя, за причината за възникване на живота. Целокупният живот.

[kipenzov]

 royalrife, говорим за различни неща, поради фактът, че явно споделяме различни концепции!

Аз заставам зад мнението, че причината за възникването на живота е отвъд Ума. Това все още не изключва Разума, защото разумът е общото звено между ума и чувствата. Но продължих в твърдението си за причината и я отнесох към чувствата. А, ако продължа и ,,по-нататък,", бих я отнесъл към Желанието, а по-нататък и към Намерението и Волята. Но предполагам се усещаш, че вече нивото на Разумност, от което се случва всичко това е далеч от човешката разумност.

А разумните, дори и ,,необразованите'' първобитни хора са ,,виждали'' и друго освен собственото си присъствие. За това са рисували и животни и дървета!

Виждам, че си ,,смесил" първото от изреченията, цитирани от Дънов, с последващите, но защо го правиш си е твоя работа.

Мащабът на първото изречение НЕ е съпоставим с мащабът на следващите.

Животът като дефиниция, не е продукт само на нашето ,,модерно'' общество, запътило се към ,,виртуално'', ами и на доста други преди нас, а вероятно и доста след нас, както и не само на човешки, защото не сме доказали, че не съществуват, т.е. не знаем.

Но пък при нас го ИМА човекоцентричното схващане, че заради нас, едва ли не съществува животът. Каква самота на колективно ниво!!!

 

П.П. А иначе за връзката между човеците има доста интерпретации като концепции. Синхроничността е интересна. Но колко от тях касаят свободата на индивида? Виж само Трансхуманистичната концепция за ,,Кошерното съзнание'' и си направи аналогия с фактът, че от разпада на атома можем да произвеждаме бомби, можем и да произвеждаме електричество. А и защо да губим индивидуалността си? Не ни достига разумът или просто ,,по-разумните'' искат да владеят умовете на невежите, подържайки тяхното невежество?

[АлександърТ.А.]

    Увличаш се в приказване и това те разсейва .

Цитат

Интересно е че Дънов е правил антропологични изследвания . В тях се говори че религиозното чувство на всеки човек се познава по формата на черепа . С тази забележка подчертавам , че това не е проста концепция за живота , лежаща само в ума .

Различната форма показва различно качество .Това е религиозното чувство . Нещо като ,,под-орган"(област)   в мозъка със по различно предназначение . Това не се постига с прочитането на нещо . Осъзнаването на нова идея може да е само начало на промяна .А може и нищо да не е .