Помощ при психично разстройство и блокаж - идеи?

[Ive T.]

Здравейте,

Аз съм на 33 години, имам съпруг и дете почти на 4 годинки. За първи път в живота си пиша във форум така открито.

През 2016 година, докато бях по майчинство и си гледах детенцето (вече беше навършило годинка) реших да отида на семинар по личностно развитие. По време на семинара се шокирах от историите, болките и вярванията на хората, груповата енергия ме завладя и започнах да се чуствам много странно. Изпаднах в психоза - струваше ми се, че виждам аурите на хората, че виждам тялото си отгоре, че всичко е възможно. Бях объркана, емоционална, възприемах света по много особен начин. Близките ми ме заведоха в психиатрия, където ме приеха и ме оставиха на затворен режим. Преживях ужасяващ стрес там, имаше и насилие от страна на персонала. Изписаха ме след 22 дни и 1-2 месеца бях като в ступор. Диагнозата беше "Остро полиморфно разстройство с шизофренни симптоми". Пиех лекарствата, които ми изписаха. Направих опит да се върна на работа, но неуспешен, не можех да се справя и се чувствах неудобно от работодателя си. След 2 месеца напуснах. Останах вкъщи, но започнах да се чувствам много зле. Дори не мога да го обясня - бях разстроена, ядосана, уплашена, не можех да си намеря място - целият преживят стрес и шок избиха с пълна сила. Тръгнах по консултации с различни лекари и в крайна сметка спрях лекарствата, тъй като един от лекарите предположи, че просто съм имала криза и тя е отминала. Нещата се влошиха още повече, бях вкъщи, без работа и занимания, нямах желание да се къпя дори, не можех да спя, единственото нещо, което повтарях е, че не знам какво да правя, не можех да си намеря място, само пушех на балкона (пропуших в психиатрията, преди това не съм била пушач), дори нямах търпение да измия една чиния или нещо да пооправя от пристеснение и блокаж. Чувствах се сякаш съм стигнала дъното. Това продължи няколко месеца, след което реших да направя опит да си стъпя на краката и си намерих работа. Започнах да шофирам всеки ден до работата, тръгвах си по-рано, за да взимам детето си от ясла, опитвах се да продължа напред. Все още не бях адекватна, много се страхувах (и аз не знам точно от какво - от лудостта и неадекватността си и това, че не се вписвам в света), имах проблем със съня. Но продължавах по някакъв начин. От работата дори ме изпратиха в командировка в друга държава за седмица. След няколко месеца сънят ми се нормализира и започнах да се чувствам малко по-добре. Работата не ми харесваше. Още докато бях по майчинство нещо в мен се промени и вече нямах желание да се занимавам с професията, в която се бях реализирала успешно последните години. Изминаха 8 месеца и реших да напусна.

Започнах да тренирам редовно, да ходя на уроци по пиано, записах се да уча в университета. Планът ми беше да остана няколко месеца вкъщи и да се занимавам с тези неща. Грижих се за дома, за себе си, имах сравнително малко социални контакти, слушах много музика.

Тежеше ми, че с мъжа ми се бяхме отдалечили доста. Неговата майка почина през 2016 година началото (преди да вляза в психиатрия) и това много ни събори. Беше неочаквано и много драматично. След смъртта й той изпадна в труден период, който продължи около 2 години, затвори се, страдаше. Останахме с баща му, който беше в много тежко състояние и постоянно пътувахме, за да се грижим за него.

В интимен план нещата м/у нас въобще ги нямаше и все още не са се нормализирали - вече 5 години.

Тази година баба ми почина, след това почина и баща му - в големи мъки, по болници, грижи...

Малко след това - средата на май явно отново съм започнала да изпадам в психоза. Струваше ми се, че разбирам Вселената, физиката, музиката. Сякаш можех да бъда тук и сега, струваше ми се, че имам достъп до информация от мозъка си да изчислява разни неща. Странно състояние. Сестра ми и мъжа ми ме заведоха на психиатър и започнах лекарство. Мъжът ми се притесняваше, заведе ме на друг, после ме остави да ходя сама да следя състоянието си, а аз мисля, че не съм била много адекватна, бях объркана, изплашена. Психиатърката спря първото лекарство, започна друго и след още малко време започнах да се филмирам и развих някаква параноя, че са ми хакнали фейсбук акаунта, че има камера в нас, че наши приятели ни шпионират телефоните и ни помагат по някакъв начин и какво ли още не. Тотално блокирах от страх и объркване и сестра ми и и мъжа ми ме заведоха в спешно отделение на психиатрия. Там прекарах една нощ под наблюдение, нищо не съм обяснявала, просто легнах да спя и на следващия ден ме взеха като ми изписаха 3 вида лекарства по схема. Пиех ги и продължавах да съм в параноя и объркване, докато лека полека след около месец настъпи подобрение. 

От лекарствата напълнях 12 кг и не се чувствах добре, в началото на есента тази година започнах да се влошавам. Отново си намерих работа - на 4 часа, на която още ходя. Започнах да ги намалявам и в началото на ноември ги спрях. В момента съм адекватна, без психотични симптоми, но съм блокирала и много изплашена. Имам проблем със съня от месец и половина, записвам, но след 3-4 часа сън започвам да се будя и прекарвам нощта в опити да заспя или понякога постигам лека дрямка. Чувствам се блокирала и изплашена от всичко, което стана. Прекарах много време да чета диагнози, информация, какво ли не в интернет. Обсебена съм от това, което ми се е случило, искам да намеря някакъв адекватен път и решение, а такова явно няма. Ходих при един психиатър, на който имам доверие и той ми обясни, че лечението е просто симптоматично в психиатрията и е добре освен лекарства да се провежда и психотерапия много активно. Има изключитено много противоречиви мнения за антипсихотиците, в дългосрочен план носят много вреди за организма и не искам да ги пия. В момента не съм на никакви лекарства и не знам какво да предприема. Бутам да мине денят, после нощта и така всеки ден. 

Чета на български и на ангийски за всякакви методи и изследвания при такива състояния - диети, хранене, токсини, имунната система, липса на витамини, биохимия на мозъка, психотерапия. Препоръчаха ми да си намеря много добър психотерапевт и да работя с него, също и семейни констелации (имала съм тежко детство, с баща алкохолик, бедност, тежки отношения с майка ми и други доста сложни обстоятелства). Преговарях и обмислях животът си дотук да търся прични и какво не е наред - с цел да разбера защо се случва всичко това. Удрям на камък, единстветото, което се получава е един безкраен цикъл и тревожност.

Имам огромен проблем с доверието към хората. Страх ме е от повечето лекари (особено психиатри), тъй като виждам как всеки има своя гледна точка и идея и не вижда нищо странично. Цялото ми съзнание е пропито от съмнения и страхове какво ще стане с мен, детето и семейството ми.

Какво е психозата? Защо се получава? Откъде идва всичко това?

Как да преодолея страховете? Психотерапията по какви начини може да ми помогне?

Има ли хора с подобни проблеми, как се справяте с всичко това?

Как да се справя с това обсебване по тази тема? 

Бих искала да продължа напред, да спя спокойно, да съхраня и заздравя семейството си, отношенията си с мъжа ми, да съм адекватна да се грижа за детето си. Също така да открия работа и занимания, които да осмислят времето ми на този свят. Бих искала да погледна на света по-оптимистично и с надежда... 

[bliss]

Еха, тази история е толкова подобна на моята, че спокойно можеше и аз да съм писала поста. Ще мина направо на въпросите, които поставяш:

1. Какво е психозата? Защо се получава? Откъде идва всичко това? - предполагам, че в дебелите книги има достатъчно изчерпателни отговори. Честно казано аз рядко съм си задавала точно тези въпроси. Дори да съм в състояние да напиша трактат от 300 стр. по темата, не виждам с какво това би допринесло за "изцелението" ми. Така че, приела съм най-простото обяснение, което получих от психиатърката си - биохимичен дисбаланс в мозъка, най-често предизвикан от силен и/или продължителен стрес. За мен по- скоро са важни въпросите  "Защо точно на мен?" и "Какво трябва да направя с цялата тази опитност?" 

2. Как да преодолея страховете? Психотерапията по какъв начин може да ми помогне? - искрено ме учудва фактът, че след цели три години лутания в тези състояния, ти тепърва обмисляш варианта дали да започнеш психотерапия.  При мен нещата винаги са вървели успоредно - медикаменти плюс терапия. В процеса на психотерапия тези твои страхове ще бъдат обговорени и ще видиш как още при самото им изкарване "на светло" ще ти се сторят много по-незначителни отколкото в момента. 

3. Има ли хора с подобни проблеми, как се справяте с всичко това? - Ами като ходим на психотерапия Не, сериозно - това да намериш "своя" психотерапевт и да започнете работа, в момента трябва да е най-важния ти приоритет. И когато го откриеш  му разкажи всичко, така както го направи тук. Кажи му и за проблемите със съня и ако той прецени, че трябва да включи някакъв медикамент му се довери. И аз съм се опитвала да спра лекарствата си безуспешно и помня как го приех - като личен провал, като неуспешен опит да се справиш със зависимостта си. Но не е. Като разгледах поведението си, осъзнах, че много по-голям провал би било, ако заради ината си да си докажа нещо, допусна близките ми отново да страдат. 

Ох, и по точка 4 имам какво да кажа, но в момента нямам време. Ще пиша пак, а дотогава те оставям с един цитат от може би най-красивата жена на земята - Анджелина Джоли, която твърди: " Аз не страдам от психично разстройство, аз му се наслаждавам!"

[psihodispanser]

Цитат

 

Има ли хора с подобни проблеми, как се справяте с всичко това?

Здравей! И аз реших да се включа в темата като човек с подобни проблеми. И аз имам някаква форма на психоза. Развих я след голям стрес. 

Цитат

Как да се справя с това обсебване по тази тема? 

 Това,че четеш неща  по темата и искаш да се осведомиш е добре. Нормално е да събираш информация след като този проблем стои на дневен ред. На мен никой нищо не ми каза след като напуснах психодиспансера, изписаха ме и толкова и затова и от недостига на информация ми се повтори състоянието и въобще нищо не знаех за лекарствата нито нищо, нито какво ми е . Пълна неосоведоменост. 

Това,което мога да споделя като човек преминаващ такова  състояние е,че лекарствата не трябва да се спират самоволно без надзора на лекар и пиенето на лекарства е много важно за да се запази една относително нормална стабилност на мисленето и психиката. От там вече може да се тръгва на психотерапия.

Казваш,че не вярваш на психиатрите.Да, вярно е че антипсихотиците имат много странични ефекти,  но при едно постепенно намаляване на дозата, може де се ограничат до някаква степен и на такава поддържаща доза да имаш една относителна стабилност. Ти все пак до известна степен имаш наблюдение върху организма и виждаш как той реагира. Това спиране и започване отново, намаляване на дозите влияе върху целия организъм и според мен също допринася за начина ти  на чувстване , както  и за подтискането и за промени в настроението.Просто наблюдавай как реагира тялото ти и осведоми психиатъра, който те лекува за приема на лекарството, което ти е изписал дали е подходящо за теб. Всеки организъм реагира различно. ГАРАНТИРАМ,че след попадане на точното лекарство и намиране на правилната доза човек и с такова заболяване може да се чувства доста добре физически и психически и да живее все едно няма такова заболяване. Самоволното спиране на лекарствата в повечето случаи води до повтаряне на състоянието. Тъкмо си се оправил намерил си работа и пак наново болници, разправии и неща. Също така имам информация, че тези лекарства продължават да действат до 6 седмици след спирането им и точно в тези моменти човек може да се заблуди,че уж нещата са ок.

Пушенето на цигари, пиенето на кафета, взимането на други наркотични вещества и пушене на треви много обострят състоянието, дори и липсата на сън. Изключително неподходящи са за хора със  сипмтоматиката на психоза и нейните разновидности. СПОРТ задължително.

За изкарването от дупката и като добър старт е човек да си зададе въпросът кое е това нещо, който може да му ВДИГНЕ ЕНЕРГИЯТА. Дали е да се излежава  и да не прави нищо, да свири на пиано, да се разхожда сред природата или да обсъжда интересни теми и да пише дори по форуми и просто ДА СИ ДАДЕ ВРЕМЕ  да прави това, което го ЕНТУСИАЗИРА

 

СТРАХОВЕТЕ и БЛОКАЖИТЕ могат да се преработят само с опитен в работата си психотерапевт.
 

 

П.П Фокусирай се върху положителните неща,който имаш. Развила си заболяването след като вече си имаш  детенце на 4 годинки!!! Има хора, който мечтаят за това, но заради заболяване и прием на лекарства не могат да го осъществят! Бъди щастлива и се надявам всичко да се разреши при теб!!!

[Стелиян Славов]

В 14.12.2018 г. at 14:21, Ive T. каза:

Изпаднах в психоза - струваше ми се, че виждам аурите на хората, че виждам тялото си отгоре, че всичко е възможно.

 

В 14.12.2018 г. at 14:21, Ive T. каза:

Малко след това - средата на май явно отново съм започнала да изпадам в психоза. Струваше ми се, че разбирам Вселената, физиката, музиката. Сякаш можех да бъда тук и сега, струваше ми се, че имам достъп до информация от мозъка си да изчислява разни неща.

Здравейте,
Не бива винаги преживяванията, свързани с  елементи и състояния от свръхсъзнателното ниво в психиката да се диагностицират като някаква патология. Понякога висшите състояния на съзнанието (озарението, усещане за единство с космоса, видения и пр.) са си чист материал, идващ от различните психични нива (индивидуални и колективни), към който не бива да се подхожда ограничено и да се тълкува като болестен за личността.
Съветвам ви да потърсите трансперсонален психотерапевт (най-общо казано), с когото да изследвате наново симптомите, личната си биография и пътищата за постигане на вътрешен мир.
Как сте с английския език?

[bliss]

Здравейте, г-н Славов!

Благодаря за интересното включване! И аз се вълнувам от тази тема. Добре съм с английския.

[Стелиян Славов]

Ето няколко четива:
Р. Асаджоли: "Нервните заболявания при духовно израстване" (има малко грешки в превода, четете с критична мисъл)
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/199-roberto

Р. Асаджоли: "Символи на трансперсоналното преживяване"
https://kennethsorensen.dk/en/symbols-of-transpersonal-experience/

Р. Асаджоли "Трансперсонално вдъхновение и психологическо планинарство"
http://synthesiscenter.org/articles/0136.pdf

Подобно явление, което е свързано с духовните отклонения е т.нар. "духовен байпас" - тук Орлин Баев е събрал едни много точни мисли по темата: https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html
Понякога състоянията на дереализация, психоза и пр. се появяват тъкмо, когато човек се е вкопчил в нездравата абстракция на духовните "интелектуалщини", без да е овладял и трансформирал ежедневната си личност с нейните проблеми, фантазни убеждения, емоционални рани и пр.

Р. Щайнер:
"От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът - това всъщност е параграф номер Х или Y."
 

Редактирано Януари 16, 2019 от Стелиян Славов