Свободният избор и свободната воля

[kipenzov]

В__ , а как се справяш с въпроса "ЗАЩО?" и мотивацията произтичаща от него?

 

С риск да досадя, ще споделя едно мое наблюдение, от което ми тръгнаха много "разклонения" на въпроса "Защо?"

Докато работех в горското в Сандански, имаше един човек - шизофреник, който често минаваше през службата ми и много се кефеше като ме види. Не, че и аз не се кефех но не и толкова искрено-добронамерено като него, хихих.

От наблюденията ми върху него стигнах до извода, че съзнателното ни възприятие е само повърхността на същността ни. Това се получи, след като в наблюденията ми установих за себе си, че "под" мислите и възпроизведения ни изказ, стоят емоции. Гледал съм го сума пъти г-н Каменаров, говорили сме си и нямаше как да не ми направи впечатление, че логичната последователност на изказа му кара до един момент, в който споменът за някаква травма предизвикваше "прекъсване" в подредеността на историята, която описва с думи.

Обаче умът му продължаваше да действа от отработената реакция в паметта му, касаеща говора. Така той продължаваше да описва вече "прехвърлилият" му се фокус на наблюдение в спомена за събития, които при всяка  среща повтаряше. Кога в един ред на последователност, кога в друг, но само няколко на брой ситуации. 

Просто наблюдавах пред мен как в човека отсреща има един емоционален поток, който той едвам смогва да вербализира, а разпокъсаността на изказа ма изобщо не се усещаше на емоционално ниво. За това написах "поток". 

Питах се защо?

В един момент обединих няколко впечатления, към предносподеленото.

Прибавих и наблюденията ми върху други хора, в които странно за мен, съм установявал, че положени на грешна или недостатъчна логическа, мисловна основа, хората достигат до прозрения, отразяващи някаква житейска мъдрост, до която съм стигал  и аз, след доста по-обстоен и правилно логически подреден анализ.

Така ми "прищрака", че отвъд ума има и друга предопределеност, изразяваща се в качеството и интензивността на емоционалния поток, който определено не генерираме съзнателно. Ние сме просто марионетки на дълбоките чувства, последващите емоции.

Но ето и един от въпросите "Защо". Защо тогава имаме Ум? 

Като излезем от парадигмата, че умът е наличен, за да може да подпомогне разума в процеса на самосъзнаване и приемането на това за ценност, и като прибавя предната ми теза излиза, че ако не се приеме парадигмата за съзнателното реализиране на Божията воля, мотивацията за развиването на ума ще се съдържа единствено в недалновидно похабеното време за развиване на качество, чийто съзнателен контрол в същността си е излишен, защото реално първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл.

А така малко ми се губи разумното обяснение, ако не приема неква алтруистична основа в мотивацията. „

Да, но при алтруистичната основа, излиза, че оперираме за да подържаме самата система, отвъд желанието за награда, идващо от егото ни. Странно решение, което обаче ако вземем, се оказва, че ни се връща като удовлетвореност и смисленост на действията за изминал период. Така пък мога да стигна да частичен отговор, че най-висшата проява на свободната ни воля е да осъзнаем, че тя не е свободна, а предизвикателството да си Човек е какъв избор на действия ще направиш след подобно осъзнаване.

И пак изникват едни последващи въпроси "Защо?"

Та за това питам де. Как се справяте с модификациите на въпроса "Защо?"  

 

Редактирано Март 31, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Срещнах един чудесен клип . В него има пояснение за свободната воля .

 

[kipenzov]

Изгледах клипчето и се запознах с позицията на г-н Мавров.

Александре, твоята позиция напълно ли съвпада с неговата? 

По тази "линия" е и въпросът - твоите убеждения идентични ли са с неговите? Защото не го чух да отдава контролът на процесите в обективния свят на "Въздигнали се същества" или "Ангели-хранители", а по-скоро на "Кармата" и то "българското" понятие за "Карма", което е проекция на тангрическото понятие за "карма", което пък "идва" от Орфизма...

[Донка]

Цитат

 

Така ми "прищрака", че отвъд ума има и друга предопределеност, изразяваща се в качеството и интензивността на емоционалния поток, който определено не генерираме съзнателно. Ние сме просто марионетки на дълбоките чувства, последващите емоции.

Но ето и един от въпросите "Защо". Защо тогава имаме Ум? 

Като излезем от парадигмата, че умът е наличен, за да може да подпомогне разума в процеса на самосъзнаване и приемането на това за ценност, и като прибавя предната ми теза излиза, че ако не се приеме парадигмата за съзнателното реализиране на Божията воля, мотивацията за развиването на ума ще се съдържа единствено в недалновидно похабеното време за развиване на качество, чийто съзнателен контрол в същността си е излишен, защото реално първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл.

 

Поздравления и благодарности за споделеното. 

Да добавя, че практическият ни ум ни е даден и за да се вписваме в света по най-успешния за нашия вид начин. Иска ми се тук да цитирам прекрасните редове на Утринната молитва на ученика:

Цитат

Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри.

Мотивацията за развиването на ума не се ограничава само в самоосъзнаването. То е като при музикантите. Има "слухари" и грамотни. Има слухари, които свирят несравнимо по-добре от грамотни - талант свише. Но ако този талант се облагороди и развие и с грамотност, резултатите ще бъдат качествено по-стойностни. 

И не съм съгласна, че винаги "първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл". На мен често ми се е случвало точно обратното... 

[АлександърТ.А.]

В 28.05.2019 г. at 13:58, kipenzov каза:

Изгледах клипчето и се запознах с позицията на г-н Мавров.

Александре, твоята позиция напълно ли съвпада с неговата? 

По тази "линия" е и въпросът - твоите убеждения идентични ли са с неговите? Защото не го чух да отдава контролът на процесите в обективния свят на "Въздигнали се същества" или "Ангели-хранители", а по-скоро на "Кармата" и то "българското" понятие за "Карма", което е проекция на тангрическото понятие за "карма", което пък "идва" от Орфизма...

Я провери кое е първо ,,Тангризма" или ,,Орфизма". В интерес на истината няма много информация за Тангризма

Моята позиция е да посоча интересни и в голямата си част вярни твърдения . Те са добри за разглеждане . Не мисля че мога да бъда възприет за учител знаещ истината . По скоро за събеседник в някакво не много претенциозно обсъждане . Например съм привърженик на твърдението , че Христос е повелител на кармата .И това не влиза в конфликт с твърденията на Мавров .

Също , мисля че той представя нещо за българско , като естествени наследници на ,,Тангрическото"  

 Контрола е в ръцете на съответните висши същества от по високи ерархий .---мисля че го има в клипа .

пп . Мавров Твърди в друг клип , че Тангризма--учението за произхода на нашия свят , е първото учение на земята . От него са заимствали и създателите на ,,Ведите" . Мисля  е ясно , че нямам мнение по този въпрос .... Но за кармата почти същото е както при Щайнер ( сегашното ми виждане) .

Редактирано Май 29, 2019 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

Александре, въпросът ми се състоеще в желанието ми да те опозная, защото тия дни се опитвах да ти направя "профил", за да се ориентирам какъв е човекът пред мен. 

А "споделянето" каква е парадигмата в орфизма или тангризма, вероятно е доста повлияно от убежденията на предаващия информацията във вид на лични интерпретации.

[kipenzov]

В 29.05.2019 г. at 9:10, Донка каза:

И не съм съгласна, че винаги "първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл". На мен често ми се е случвало точно обратното... 

Донка, може би ще ти е интересна тази статия, но замисли се за следното:

Не започваме ли още от много малки с емоционалното решение, че родителите ни са винаги прави. Че това, което ни се предава като информация от обществото е истина. Не е ли животът ни един низ от действия по отхвърлянето на емоционално възприети "илюзорни" истини. Разбира се всичко това е до един момент, в който достигаме до точка, в която не можем да си обясним "случващото се". Тогава навлизаме в "полето" на вярата, т.е. полагаме основата на мотивацията за действията ни в живота на основа това какво чувстваме. Това чувство ни изпълва с увереност, а от нея идва нова мотивация. От тук пак започва цикъла на "обличане в смисъл" или умственото решение за последващите ни действия.

Както си е в природата - цикличност, кръговрат. Емоциите пораждат мисли, мислите - емоции, а те - други последващи мисли.

[АлександърТ.А.]

kipenzov ,

Когато знанието набляга на формата , се отплесва в илюзийте .Това се случва само при възрастните . Само възрастен може да си вярва на илюзийте .

Първоначално детето приема всичко , като се стреми да го интегрира в себе си .

Някъде в края на детството , в зависимост от околните възрастни , постепенно влиза в собствената роля на възрастен . В зависимост от това с което е дошъл , в зависимост от пречупването  в семейството и по късните наслагвания --- започва да играе на възрастен... Когато наистина завърши детското . Вече далеч не всички разбират какво е реално . Има едни които се борят и други които живеят .Тези , които живеят също са различни . Едни се пристрастяват а други виждат илюзията . Най малко са тези от последните , които играят по илююията защото така са решили или не виждат по добър избор .

Но едно нещо отличава възрастния човек . С течение на годините , къде съзнателно , къде не . Той , зрелия човек , неусетно променя първоначалните емоционални реакций .Тези първите , които автоматично е попил в първите си години . Разбира се само тези пречещи за добрата интеграция .

С това искам да ти кажа , че всеки се стреми да овладее емоцийте си . И това става само чрез работа на ума .Това означава че отпада обличането на емоцията с представи ---оправдаването . Водещо е желанието , какво иска човека .
 

Цитат

 

Александре, въпросът ми се състоеще в желанието ми да те опозная, защото тия дни се опитвах да ти направя "профил", за да се ориентирам какъв е човекът пред мен. 

 

Това признание , да не търся смисъл в думите ти , няма значение . И на един друг тука казах че нечие мнение , е просто повод да подредя свои мисли .И ако са неподредени . То е защото на никой не го интересува , за да се старая . Значи запиши си ---себичен .

 

Редактирано Май 31, 2019 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

Александре, себичността или т.н. егоизъм, са компенсиращ механизъм за бягство от самотата и на едно по-абстрактно ниво - от свободата. 

За това малко ме изненада, но не чак толкова, патосът, с които се описваш като ,,себичен"...

Доста възрастни хора не могат да ,,,смелят" самотата, защото тя е от последните предизвикателства в живота ни, наред с умората и усещането за времето. За това и започват да търсят компенсиращата ,,визия" за ,,вечния живот", в който не само, че няма да са самотни, егото им ще го пребъде, ами и ,,възвишени същества" ще се грижат за подръжката на нараненото им его.

Това в никакъв случай не е ползотворно ,,изкарване в земната платформа"!!! Още по-малко пък адекватен личен избор, според мен, разбира се. Но кой съм аз!?- едно пораснало любознателно дете, поради което винаги добавям, че мнението си е мое...

[kipenzov]

Снощи отново ми се получи дублиране на поста, които пуснах за добавяне... 

Тъй като темата касае ,,свободната воля и избор", а според изказаното ми мнение в нея до момента реалното изражение на свободата ни се състои единствено в избора ни на действия, предлагам един цитат от статия, която описва сбито изследванията на Ерих Фром за причините за ограниченността на избора ни на действия. Неговата парадигма е интересна с това, че ,,Същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство."

РЕВОЛЮЦИЯ В ПСИХОЛОГИЯТА

,,...Според Ерих Фром разрушителната страна на човешката природа се дължи на частната собственост и обсесията за притежаване. Според него човешката личност търси своята пълноценност (принципът “да бъдеш“) и когато не я намира в собствените си качества, я замества с притежанието на предмети (принципът “да имаш“) – притежанието е своеобразен комплекс за малоценност, според Фром. Притежанието е „синдром на идолопоклонничеството“ към вещите, докато истинската пълноценност се състои в любов към живота, такъв какъвто е, но за да стегнем до тази любов, ние трябва да скъсаме с ограничената си представа за собственото си аз (егоизъм) и да преоткрием безкрайността на своята истинска същност. Това не се случва в Модерността според Фром, защото хората са уплашени от отговорността, която им дава свободата и предпочитат доброволно да се лишат от тази свобода и да се подчинят на някой друг, който да решава живота им вместо тях самите. Според Фром на този синдром се основават както фашизма и комунизма, така и съвременното капиталистическо общество на свръх-консумацията. Според Фром единствената общност, която е в състояние да променя тази зловредна и опасна за човечеството система на Модерността – това са учениците и студентите, които все още са свободни и със свободни и търсещи умове, които могат да творят и да откриват и въвеждат нови форми на култура, поведение и обществена организация, основани на свободата и на любовта.

Още в един от първите си трудове – „Бягство от свободата“ – Ерих Фром посочва като причина за всички болезнени недостатъци, както на съвременните общества, така и на съвременния тип личност в Западна Европа нездравото желание за загуба на човешката индивидуалност. Това желание е причина за типичните, според Фром, неврози на обикновения съвременен човек – неосъзнат мазохизъм, садизъм, конформизъм на мислите, чувствата и желанията.

Капитализмът, като икономическа и социална система, според Фром, донася на личността от средната класа свобода, но по-скоро в негативен, отколкото в позитивен смисъл: разкъсва традиционните връзки между хората и ги заставя да се чувстват ненужни, нищожни и напълно изолирани едни от други. За това допринася в голяма  степен типичното за индустриалното общество масово производство на еднотипни продукти, високата степен на разделение на труда и стандартизирането на целия ежедневен живот на личността. Възникналото по такъв начин отчуждение налага на индивидите състояние на непрекъснат страх и неудовлетвореност. Непоносимостта на това състояние заставя много хора да се откажат от даровете на придобитата чрез буржоазната революция свобода на личността, да бягат от свободата. Но вместо да се стремят да превъзмогнат отчуждението, те се отказват от положителните измерения на свободата – отговорността за собствените им мисли, чувства и действия, индивидуалността и неповторимостта на собствената им личност. Тази психологическа тенденция умело се използва и експлоатира от съвременните социални и икономически структури, както на авторитарните, така и на демократичните общества, тъй като позволява лесна власт над хората чрез силата на рекламата, модата, общественото мнение или на дадена политическа идеология.

Една от формите на бягство от свободата, според Фром, е садо-мазохизмът, който прави възможни масови явления като фашизма в Германия. Садо-мазохизмът представлява симбиозна връзка между два обекта (например между две личности, между личност и институция, между личност и идеология и др.), при която всеки един от тях живее за сметка на другия, желае да се слее изцяло с него, или посредством афекта от насилието да загуби (или да забрави) индивидуалността си.

Друг начин да се „спасиш“ от собствената си личност е конформизмът. Той се наблюдава в три аспекта на психическата дейност – мислене, чувства и желания. Отчуждението кара индивида несъзнателно да не желае да има собствени мисли, чувства и желания, защото те биха предизвикали неодобрението на масата, към която в отчаянието си или по навик, той се опитва да се приобщи. Така той приема шаблонните, но чужди на него самия чувства, мисли и желания, утвърдени от масата, от обществените изисквания."

[АлександърТ.А.]

преди 5 часа, kipenzov каза:

Александре, себичността или т.н. егоизъм, са компенсиращ механизъм за бягство от самотата и на едно по-абстрактно ниво - от свободата. 

За това малко ме изненада, но не чак толкова, патосът, с които се описваш като ,,себичен"...

Доста възрастни хора не могат да ,,,смелят" самотата, защото тя е от последните предизвикателства в живота ни, наред с умората и усещането за времето. За това и започват да търсят компенсиращата ,,визия" за ,,вечния живот", в който не само, че няма да са самотни, егото им ще го пребъде, ами и ,,възвишени същества" ще се грижат за подръжката на нараненото им его.

Това в никакъв случай не е ползотворно ,,изкарване в земната платформа"!!! Още по-малко пък адекватен личен избор, според мен, разбира се. Но кой съм аз!?- едно пораснало любознателно дете, поради което винаги добавям, че мнението си е мое...

   Ако не си в линията на шегата където постоянно се пренасям , значи ....Си още много млад , ще рече неопитен . Значи не разбира самотата на старите . Ще ти я обясня по сериозно . В чист вид , самотата се появява със половото съзряване .То тласка с неутолима сила , човека да търси конкаткти .За това при най младите има толкова често психически сривове и депресий  . Човек ,често и не разбира тъгата , липсата която усеща . Но с течение на времето това се променя . При старите хора , преобладаваща е друга причина .С течение на годините , човек става все по общителен . Разбира се не е еднакво за всички , но това е обща тенденция на по осъзната визия за общуването.Като прибавим намалелите социални контакти ,се получава това  за което говориш . По съсредоточеното общуване  с малко хора  . Това го прави много по различно от истинската самота на самотния младеж . 

[kipenzov]

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Разбира се не е еднакво за всички , но това е обща тенденция на по осъзната визия за общуването

Както и сам виждаш, статистическият подход при опознаването на живота дава отклонения. Да не говорим, че на индивидуално ниво води до чувството за нищожност и последствията от тази причина.

Самото ти използване на този подход, за да ми предадеш като изказ някаква твоя опитност, те ограничава като възможност. Защото съм сигурен, че в дълбочина, намерението ти се състоеше в това, да дадеш някаква отправна перспектива за достигане до причините, довеждащи до определен факт. Фактът, че определени стари хора достигат до ,,Его-състоянието" ,,Възрастен", при което другите две его-състояния (дете и родител) са вече интегрирани в цялостната личност.

Това в ежедневния режим на възприемане на ,,другите" се проявява като определено усещане за ,,стария човек насреща" - благовидност, спокойствие, разбиране, липса на ,,напрежение"... 

Да, но в случая, освен добронамереността ти, проявяваш неосъзнато, за пореден път, един предразсъдък под формата на погрешно предположение за ,,човека отсреща", което необмислено ,,довършваш" с охарактеризиращи определяния.

Не съм толкова млад, колкото предполагаш (41), а отдаването на голяма част от ,,енергията" ми на ,,детето" е заради користното преследване на резултата от това - любознателността и трепета от изследването. 

Изборът винаги си е наш, както и последствията от него са заслужени, независимо дали осъзнаваме в дълбоччина същността на избора ни (между какво избираме)

Както казват по нашия край ,,Не питай старило, питай патило!"

[kipenzov]

В 2.06.2019 г. at 3:36, kipenzov каза:

Доста възрастни хора не могат да ,,,смелят" самотата, защото тя е от последните предизвикателства в живота ни, наред с умората и усещането за времето.

Александре, за да не съм толкова лаконичен, както в горния ми изказ, ти споделям една интересна история:

"

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

   Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНИЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”НЕЗНАНИЕТО” и ”ЗНАНИЕТО ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”ЗНАНИЕТО” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураи, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.

Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 )."

[Петко_П]

Здравейте,

Ако се позамислим всеки ще открие няколко отговора за и против.
Георги Изворски има според мен добро определение, че трябва първо да стигнем съзнание на светец.
Джорджия Николова също споменава че може да Осъзнаем че сме сътворци.

Поздрави,
Петко

[kipenzov]

Здравей, Петко!

Точно защото всеки се е позамислил и е стигнал до някакви отговори, за това и участниците сме "сътворили" тази тема.

Дискусията се получава, защото всеки от участниците споделя изводите си като "отговори за" и отговори против". Съответно възникналите спорове се дължат на различните позиции, а те са продукт на индивидуалните мирогледи, които са формирани от множеството "отговори за и против", възникнали в жизнения път на всеки дискутиращ.

В тази линия възниква и въпросът - според теб какъв смисъл влага Изворски в понятието "съзнание на светец" и как при подобно достигнато състояние можем да осъзнаем, че сме "сътворци"? 

И съобразно темата е вторият въпрос - на база предните констатации, според теб имаме ли свободна воля или единствено свободен е изборът ни?

[Петко_П]

Здравей Kipenzov,

Мерси за въпросите. На този етап мисля че:
Разберем-Осъзнаем реалността в която живеем. После най-вероятно получаваме свободна воля.

Поздрави,
Петко
 

[kipenzov]

Благодаря, Петко!

Смея да твърдя, че не те разбрах, но се радвам, че обменяме мисли!

Поздрави!

 

[Петко_П]

Здравей Kipenzov,

Мислех си че е кратко и ясно, а то само аз си го разбирам.
Ще опитам по друг начин. Съжалявам че не е ясно.
Да стигнем  "съзнание на светец": да започнем да възприемаме и усещаме светът такъв какъвто е, да имаме ясно усещане за Бог, да разширим съзнанието, да разберем че сме част от всичко, да не съдим, да не критикуваме, за дадена ситуация да виждаме и вземаме предвид всички гледни точки и страни, да сме безкритични, да не определяме нещата(добро, лошо, хубаво, грозно  и т.н). Това е само една част която се сещам в момента.
С такова съзнание, ще имаме свободна воля и като направим каквото и да е промяна ще имаме представа какво сме направили, сътворили.
В този случай ставаме и сътворци – знаем  какви последствия ще има след прилагането на нашата свободна воля.

Друг пример: Представи си малка поляна в двор на къща. В нея има трева, цветенца буболечки, червейчета, мушици и каквото друго си искаш.
Сега опитай да получиш усещане за всяко нещо поотделно в картината –почувствай го като част от теб, едно цяло сте.
Едно цвете ти казва че го е затиснала клонка и не може да изпълни задачата за която е израснало. В този момент ако имаш „съзнание на светец‘ и нагоре ще знаеш какво да направиш.

Ако може един въпрос. На тази Земя, в този свят, има ли значение дали имаме или нямаме свободна воля.

Поздрави,
Петко
 

[kipenzov]

Здравей, Петко!

Определено хората, които използват сходни образни представи и система от смисли като твоята, са те разбрали перфектно!

Аз, от една страна те разбирам, но съм на друго мнение по отношение на смисъла на понятието ,,съзнание".

Когато се разширява съзнанието се разраства и Егото(аза). Егото изпитва/има нужда да има свободна воля, защото това убеждение дава свобода да сътворява с ума си конструкции, в които да впише непознатото в света, но дали тя е свободна?!?

Виж по отношение на съзнанието съм съгласен, че начинът, по който с егото ни ,,подреждаме" чрез ума ни познанието за заобикалящата ни среда, е доста важен аспект. Защото от ,,връзките" между тези данни в съзнанието ни, можем да имаме по-високо ниво на осъзнатост за това какво и защо го правим и как това влияе на нас и на околния свят.

Но не ,,съзнанието на светец" е причината за по-адекватните ни действия и оценки. То е следствие!

Първопричината е Знанието, което е противоположно на Невежеството. В това се разминаваме като мнение.

Така в примера ти за градинката ще добавя и усещането за клонката, потиснала цветето. То, клончето е част от леска(лешников храст), който също ти казва, че цветето му пречи да изпълни задачата, за която е израсло?!?

Идеята ми е за конкуренцията. Вътревидова, междувидова и т.н.

Ако се позамислиш, ще откриеш доста примери, при които ясно се вижда, че често ,,свободната воля" е параван за прокарване на властови желания за власт/надмощие, стремящи се да доминират в конкурентни взаимоотношения. Ако щеш и бяло-черно...

А то волята е производна на силата на желанието. А всяко желание те изважда от ,,центъра", кара те да проявиш воля да го задоволиш и така попадаш в ,,дуалността", бинарната система на реалността - топло-студено, черно-бяло, горе-долу...

Е, независимо че ми се струва, че се подразбира, ще го обобщя като отговор на въпроса ти.

Да, има значение дали имаме воля! Има значение и дали осъзнаваме доколко свободна е тя! Последното е атестат за ниво на осъзнатост и формирано качествено Самосъзнание. 

А комбинацията от последните две вероятно описва напълно понятието ти за ,,съзнание на светец", но не дава отговор на това имаме ли свободна воля!

Обаче пък е подкрепа на тезата, която се опитвам да защитавам, че имаме единствено Свободен избор. Защото в дилемата да останеш невеж и това да се развиваш изборът определя да ,,вървиш към съзнание на светец". Но волята да го направиш не е свободна, защото ти избираш между две неща, а не твориш нещо ново!

 

Редактирано Септември 14, 2019 от kipenzov

[Донка]

преди 21 часа, Петко_П каза:

Здравей Kipenzov,

Мерси за въпросите. На този етап мисля че:
Разберем-Осъзнаем реалността в която живеем. После най-вероятно получаваме свободна воля.

Поздрави,
Петко
 

Всъщност ние, човеците, си имаме свободната воля, независимо дали, как и доколко осъзнаваме реалността, в която живеем.В същото време ние не сме освободени от последствията на своите мисли, емоции, решения, постъпки. Това е причината растенията и животните да се развиват в пълна хармония със системата на нашия свят. Те просто нямат избор. Кокошката не може да се противопостави на инстинкта да заспи по залез, дървото не може да се откаже да си изхвърли листата наесен... Човекът може да избере - да заспи, или да гледа сериала по телевизията, или да бодърства и работи в нощна смяна, но си поема последствията от своя избор. Независимо дали при избора той е осъзнавал какво точно избира и какви ще бъдат последствията.

[Петко_П]

Здравей Kipenzov,

Мерси много.

Поздрави,
Петко

[АлександърТ.А.]

Kipenzov,

малки бележки

Цитат

Виж по отношение на съзнанието съм съгласен, че начинът, по който с егото ни ,,подреждаме" чрез ума ни познанието за заобикалящата ни среда, е доста важен аспект. Защото от ,,връзките" между тези данни в съзнанието ни, можем да имаме по-високо ниво на осъзнатост за това какво и защо го правим и как това влияе на нас и на околния свят.

Ето , това е свобода .Свободен избор и свободно проявена воля .

Цитат

 

Така в примера ти за градинката ще добавя и усещането за клонката, потиснала цветето. То, клончето е част от леска(лешников храст), който също ти казва, че цветето му пречи да изпълни задачата, за която е израсло?!?

Идеята ми е за конкуренцията. Вътревидова, междувидова и т.н.

 

Петко обяснява за възприятия . Как съзнанието обхваща  .Това е разширение , не механичното натрупване на факти в паметта .

 

Цитат

Обаче пък е подкрепа на тезата, която се опитвам да защитавам, че имаме единствено Свободен избор. Защото в дилемата да останеш невеж и това да се развиваш изборът определя да ,,вървиш към съзнание на светец". Но волята да го направиш не е свободна, защото ти избираш между две неща, а не твориш нещо ново!

,,( Е , по такива думи си личи кой не прелиства библията или беседите . Иначе щеше да се е замислил какво ли означава)" :

,,В изпълнението на волята божия , е силата на човешката душа " ,, Боже , да бъде волята Ти . Нека твоята воля бъде и моя воля ".

  

 

[kipenzov]

преди 20 часа, АлександърТ.А. каза:

Ето , това е свобода .Свободен избор и свободно проявена воля .

Александре, свободно проявена воля не е еквивалентно на свободна воля. Същинската свобода е в Избора на къде да насочим ,,потока" но волята. Поне според мен, де. А пък това става чрез изборът измежду желанията ни.

 

преди 20 часа, АлександърТ.А. каза:

Как съзнанието обхваща  .Това е разширение , не механичното натрупване на факти в паметта .

Натрупаните факти е паметта, а връзките между фактите(обособените данни) и самите факти като цяло е Съзнанието. Съзнателното усещане за ,,Разширението" се проявява като следствие на нещо механично - ежемоментното постъпване на информация от външната на организма ни информация. Проблемът е, че само 1/100 от тази информация възприемаме съзнателно, а останалата безсъзнателно. Дори и като четеш Дънов или Щайнер отново не възприемаш пълния смисъл на написаното, защотж то е пречупено през ,,призмата" на собствените ти възможности за осмисляне. За това и тема даже сте открили във форума - за различните начини на разбиране на беседите.

А по отношение на ,,пропускът" ми да ,,прелиствам" Библията, бих те попитал: Да ти приличам на фанатичен религиозен последовател или т.нар. фундаменталист? На човек непроявяващ куража да ,,намери смисли" извън религиозните доктрини, изоставил развитието на собствения си ум за сметка на ,,комфортното облъчване" с готови съждения?

Пък и замисли ли се, че е твърде вероятно успоредно със съчувствието, че не ,,прелиствам", да има и ,,добавена стойност" от Сянката ти под формата на съжаление, а ,,по-дълбоко" - дори и чувство на надмощие, дължащо се на ,,преимуществото" да си ,,прелиствал повече" от мен?

Редактирано Септември 15, 2019 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

В 15.09.2019 г. at 14:58, kipenzov каза:

Александре, свободно проявена воля не е еквивалентно на свободна воля. Същинската свобода е в Избора на къде да насочим ,,потока" но волята. Поне според мен, де. А пък това става чрез изборът измежду желанията ни.

 

 

Да, разбира се според теб , или според мен , само мнения . Но според мен , болшинството отричащи притежаването на свободна воля , визират точно тази особеност . Тяхната позиция е , или абсолютно свободна воля  , или няма такава .Но допускат Основна грешка заради пренебрегване познанието за човека . Човека в края на 20 век , не е единно същество .Една част от него желае едно , друга , друго . Та изпълнението на кое желание е проява на свободната воля на човека ? На нито едното .Те са проява на частично свободна воля . Като президента (например).Президент на българския народ , но не съвсем .   ....

Не е вярно твърдението , че не е президент на българите , независимо процентното гласуване . Така е и със свободната воля . Например , имам свободната воля да спазвам реда в обществото или не , аз решавам .Това , че свободата е в някакви граници е друг въпрос и не е отричане на факта .Това , че си създаден човек , те е ограничило в човешката област на възможности . И отричайки този факт ,отричайки свободата си в тази област изразяват недоволство от недостъпната свобода на безкрая . Домогване , до абсолюта . Тази позиция е същата като на племенницата . стои пред щанда , удря с крак , рони сълзи през зъби и иска да и купят . . . Но не разбира , че щанда е за секс кукли . Тя , племенницата има свободата да избира  на детския щанд . И с тези избори твори собственото си изграждане . Бъдещата и личност зависи от изборите за игра . С камиончета , с кукли , с пистолет или други занимания . А избора на семейство , на общество , на епоха не е , неин . Според духовната наука тези избори е направил нейния дух , за да събере точно определени опитности .

За мен лично твърдрдението  че ограничената свобода не е свобода е тъжно , ако не е манипулативно . Каква , да е представата ми за хора , на практика не приемащи единствената обединяваща човечеството представа . Представа приета от всякакъв вид учени  в глобален мащаб . Това , че хора ,животни , растения , ; земята , планетите , космоса . Всички сме едно цяло . Сбор от различни взаимно обвързани части . И твърдението , че свободата в тази затворена система не е свобода , поради недостъпноста извън системата е странна , ако не е манипулативна .

Kipenzov, -----Повтаряш се като приравняваш творчетво и свобода . Добре е да огледаш темите за подобни или да отвориш нова за творчеството . Да видим и други мнения .

 

За другото , така го разбрах и повтарям . Петко говори за разширение на съзнанието . То е различно от последователното разглеждане на фактите . То , независимо че така последователно го излагаме , е едновременно и за това безсловесно виждане на обстановката . Може да бъде за конкретен момент , също  за предишни и бъдещи , едновременно .Това всеки го прави , с един два фактора , но с различна яснота и конкретност .

пп  Ясно е , че не е думата за фанатизъм . Думата е за премисляне на нещата .

Цитат

,В изпълнението на волята божия , е силата на човешката душа " ,, Боже , да бъде волята Ти . Нека твоята воля бъде и моя воля ".

Тук се казва : Отказвам се от моята воля и правя Твоята , да бъде моя .

Значи ученика прави нещо с волята си . И правейки , проявява свободно своя воля . Разбира се в обитаваната система .

Редактирано Септември 16, 2019 от АлександърТ.А.

[Донка]

През тези напрегнати дни ми "светна", че една от разликите между Божията вола и нашата човешка е в това, че Бог създава условията за осъществяване на Неговата воля, но оставя нас да я проявим. Ние първо създаваме желанието, после се мъчим да му осигурим условията... И все пак сме свободни и това да свършим.. Но винаги си понасяме последствията. Ако ползваме Божиите условия и си проявим в тяхната среда своята свободна воля хармонично на условията, последствията са награда. Във втория случай са .... уроци... меко казано.