Чувствам се зле.

[alexander2002]

Здравейте, преди всичко искам да Ви благодаря за прекрасното място, което сте създали за всички хора, желаещи да получат помощ и да споделят за проблемите си. Казвам се Александър и съм на 16 години, в 11 клас. :) Имам диагностицирано паническо разстройство - паник атаки, с които вече се боря от две години и до някаква определена степен вече съм ги овладял с цената на много усилия и лични битки. Въпросът е там, че се чувствам зле и разстроен задето не получавам нужната подкрепа и разбиране от страна на моето семейство, което винаги ми е тежало. Откакто се помня никога те не са ме подкрепяли за каквото и да било, а даже напротив - постоянно ме сравняват с по-големия ми братовчед и с това как съм бил по-назад от него във всяко едно отношение. Майка ми е учителка и винаги ме е сравнявала с хорските деца - как постоянно ходели на извънкласни дейности, докато аз съм си търтействал вкъщи. Винаги ми е вменявано, че аз нищо не правя. Въпреки това аз се старая да вярвам в себе си, да съм уверен и да постигам целите си една по една. Ядовете вкъщи обаче не спират. Родителите ми са разведени и вкъщи съм принуден да върша голяма част от домакинската работа, включително чистене и готвене - работа, непонятна за повечето хора на моята възраст. Най-много ми е тежало за това, че не съм получил нужната подкрепа, когато имам нужда. За паническото разстройство, когато ми го диагностицираха, въобще да не говорим - обвиниха ме, че се лигавя и преструвам и че всъщност нищо ми нямало. Постоянно ми се вменява някакво чувство за вина, което непрекъснато ме разстройва. Дори и да искам да се отърся от паник атаките и да успея за момент, в следващия миг вкъщи майка ми, баба ми, леля ми и вуйчо ми ще направят така, че да се разстроя допълнително. Нямам домашния уют и спокойствие вкъщи, за което си мечтая. Да, родителите ми са хора, които никога не са ме лишавали от нищо в материален план, даже доста са ме обгрижвали, но никога не са ми давали духовна подкрепа, от което аз имам най-голяма нужда. В последните месеци въобще не ми се живее, знам, че е грях да мисля такива неща, но наистина не чувствам потребност. Наистина нямам към кого да се обърна и да излея чувствата си, затова реших да се регистрирам тук и да излея душата си някъде, за да се почувствам поне малко облекчен и да ми олекне малко. Всички мои приятели живеят прекрасен живот, като приятели са с техните родители, могат да им споделят всичко, а аз не мога. Това винаги ми е тежало и ми е стояло като буца, заседнала в гърлото. Наближават празници, а аз нямам настроение за каквото и да било. Друг мой проблем, който вероятно също ме депресира, е този, че харесвам както момичета, така и момчета - това не мога да споделя на родителите си, защото тогава вероятно ще се отрекат от мен и ще ме изхвърлят от вкъщи. 

[Stefan Grekov]

Здравей! Трудно е човек да разбере някой, който преживява тревожно състояние. Хората сме свикнали да виждаме с очите си и от там да съдим. Но аз съм сигурен, че тук ще намериш разбиране за твоето състояние. Ти си в една много крехка възраст, в която хормоните в теб бушуват. И сега опознаваш света, аз смятам, че сексуалната ти ориентация с времето може и да се променя, но и да остане същата не се притеснявай, има милиони хора с бисексуална ориентация.  

Знам, че не получаваш това, което искаш по начина, по който искаш и това носи и недоволство и болка, това те кара да се чувстваш виновен. А замислял ли си се, че начинът на родителите ти да ти създадат комфорт е точно през материалното. Може би така те изразяват най-чистата любов към теб по този начин. Може би това да ти осигурят най-доброто от материално естество е техният начин да ти кажат, че те обичат. Замислял ли си се?  

Представяш ли си, ако те ти даваха само "духовна храна" без материалното, сигурно и тогава ще се чувстваш ощетен. Но пък от друга страна тези родители не са ли най-подходящите за теб. Да, можем да ги мразиш, да ги ненавиждаш, да си им сърдит и това е нормално, но те си оставят твои и ти си голям щастливец, защото имаш родители!

А колко ли им струва на твоите родители да си създадат комфорт, в които живееш? Помисли над това.

А може би и си човекът, които да научи родителите си какво значи думата топлина....А това не е лесна задача, изисква се усилие. Но и в това е магията на живота!

Поздрави!

[Диляна Колева]

Здравей Александър, разбирам начинът по който се чувстваш. Това е състояние, често срещано при тийнове на твоята възраст. Бунт, гняв и чувство за неразбиране. При толкова много жени край теб /майка, баба, вуйна/ е нормално да не намираш разбиране. Момче на твоята възраст има нужда от мъжко присъствие. Чистене, готвене и прочие при наличието на толкова много жени ми се вижда доста изкривено като изискване от теб. 

Промяната е в свързването с мъжката фигура в твоя живот - баща. При тази семейна ситуация, често тийновете развиват объркване в представата си за сексуалната ориентация. Моята препоръка към теб е да не се подвеждаш по "модата" за разкрепостена сексуална ориентация, а да приемеш това свое объркване като част от периода ти на израстване. Намери начин да общуваш с баща си качествено, запиши спорт, в който да имаш мъж треньор, насочи енергията и духовната си работа към развиване на мъжа в теб.

Ние всички се раждаме с хормони характерни и за двата пола, но не случайно се раждаме с точно определен пол, насоката и пътя на развитие, зависи от хората, които ще се погрижат за това. С жени и готвене край теб, вероятността да се случи нещо, което не е отредено е много голяма.