kipenzov Добавено Май 23, 2020 Доклад Share Добавено Май 23, 2020 Аз съм по склонен да се съглася с тезата на Станимир, че грешник е човек, който допуска грешки, а не греховник.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 ето това е : Цитат рях за мен е отсъствието на безусловна любов и/или заместването и с условна. ''''''''''''''''''''''''''' В 22.05.2020 г. at 22:49, kipenzov каза: Много трудно се защитава позицията, че няма Липси, особено в настоящия момент. За това само ще изкажа твърдение: Няма липса, има различни форми! Има разнообразие от форми . А че са липси личи от мотивиращия ефект . Цитат Липсата означава нещо да не е налично. Температурата винаги е налична, но е в различно количество. Количеството е също Форма. Форма на присъствие. В този контекст вече сама си се опроверга... Да заставаш на глава е похват не доказателство .Просто запълване на липсата на правилност . kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 "Липсата на правилност" е "погрешност". Аре иди си научи езика, на който пишеш! Особено внимание обърни на "Евфемизъм"! А когато си проводник на манипулативното затвърждаване на Липсата, то си е за твоя сметка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 "Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ........ или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета...." ха, ако имаш нужда от присъствието на такава учителка, за да ти запълва реалността, моля. Само че аз лично никога не съм се изживявала като такава. Друг е въпросът какво е моето отражение в твоите представи, но е знайно, че то зависи изключително от това, какво искаш да видиш (или да не видиш ти). Както и да е, това не ме засяга особено, прощавай, но не мога да ти доставя това удоволствие. В действителност, винаги съм отговаряла на тезите, а не на хората, които ги изразяват. Добре, омразата е любов, но с по-ниска температура. В този смисъл липсва топлината, а не любовта изобщо. Затова казах липса на "достатъчно" любов, а не изобщо. Както ледът е агрегатно състояние на водата, така и омразата е агрегатно състояние на любовта. Това е моята лична теза. А в нея ме е убедил животът - моят личен. Не убеждавам никого, че е така, само споделям своя опит. И по темата - Божията прошка, според мен отново, е повишаването на температурата на леда, и преминаването на любовта във вода и дори в пара. Тук въпрос има - откъде ще вземем топлината, за да повишим температурата на състоянието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 (edited) Донче, използвах абсурдизма, за да се дефокусирам от трудното ми приемане на факта, че не можеш да разбереш каква ми е тезата. Пък и ако имах "нужда" от такава учителка, щях да се радвам на поведението ти, което се припокрива с подобен модел. Това, че не можеш да се видиш в подобна светлина, не означава, че аз имам неква нужда. А самият факт, че смяташ, че аз имам такава нужда е достатъчно показателен за любовта ти Съответно отново си повтаряш това, което си е твоята теза, без да се взима предвид, фокусирането на Липсата. Моята теза беше, че не е въпрос на Липса, а на различна Форма. Тука ти се губи и причинно-следствената връзка на температурата като причина за промяната на формата на полярността "човешка любов- омраза". Няма Липса на любов - има друга полярно проявена форма - омраза. А температурата е Форма на количество, защото е свързано с топлинна енергия. А въпросът "От къде се взима топлина?", би го задала "госпожа" на "ученици" в 7,8,9 клас или загрижена "наставница" на "окултни ученици". Тъй, че хем те харесвам, хем не, различни ефекти от полярната Форма на "комуникираме си" П.п. вече споменах в първия ми пост, че трудно се защитава теза, че няма липси, а различни форми. За това спирам, щото не ми се повтаря цикъла да обяснявам какво е "манталитет на жертва". Само глупаците повтарят грешките си, иначе всеки греши! Редактирано Май 24, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 (edited) Цитат kipenzov каза: Много трудно се защитава позицията, че няма Липси, особено в настоящия момент. За това само ще изкажа твърдение: Няма липса, има различни форми! . Цитат kipenzov каза: Липсата означава нещо да не е налично. Температурата винаги е налична, но е в различно количество. Количеството е също Форма. Форма на присъствие. В този контекст вече сама си се опроверга.... ,,Количеството е също Форма. Форма на присъствие."--------------------без да съм образован , значи ми е нормално да се излагам Но съм срещал две значения на думата форма . Едната в смисъл на отделна цялост и другата , начин на изява . Във всеки отделен случай значението е различно . И ми стана смешно за напъните да си прав като смесваш значенията . Редактирано Май 25, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 Една идея може да се прояви в различни форми. Значението на всяка Форма се придава от ума, дето го отричаш. За тва и не можеш да го ползваш... Гледаш дърветата, не виждаш гората! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 26, 2020 Доклад Share Добавено Май 26, 2020 Любовта и нейните състояния с различно количество топлина не могат да бъдат форми - те се проявяват в поведението на човека като различни форми, при това никак не еднозначни. Форма на любовта може да бъде както даряването на нещо някому (който има нужда от него), но също така отказът от това (когато то е вредно за него). Омразата не е форма на любовта, а състояние с малко (недостатъчно, липсващо) количество любов. Тя също се изразява, материализира в различни форми на поведение - може да бъде лишаване от внимание, но може да бъде и засилено внимание по посока осъдителност. Една и съща постъпка може да бъде мотивирана от различни състояния на любовта. Мога да откажа помощ на някого, например, за да му попреча да се справи с нещо, но също така мога да му откажа помощ, за да се научи да се справя сам. Когато ползвам думата липса, имам предвид липса на известно количество, а не изобщо. Самата дума липса, която толкова дразни ухото и окото, за мен лично си е точна, защото носи пресупозицията (предположението) , че това, което липсва е било в наличност, или се очаква и желае да се добави. Когато осъзнаем какво ни липсва, ние вече сме направили най-важната крачка към неговото придобиване, добавяне и т.н. Така че това не е лоша дума. Тези теории с "няма липса - има друга форма" аз лично не смятам за полезни. Поне в моята практика не са били и не са. Детето не е трудолюбиво или мързеливо - то е в различна степен трудолюбиво. Понякога влага повече, понякога по-малко. Понякога е достатъчно, понякога липсва нещо, което се добавя. Стаята не е чиста или мръсна. Тя е достатъчно или недостатъчно чиста. Този начин на мислене преодолява етикетите и осъдителността, отразява естествената динамика и свободата на избор и поведение. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 26, 2020 Доклад Share Добавено Май 26, 2020 (edited) В 25.05.2020 г. at 22:03, kipenzov каза: Една идея може да се прояви в различни форми. Значението на всяка Форма се придава от ума, дето го отричаш. За тва и не можеш да го ползваш... Гледаш дърветата, не виждаш гората! ,,Значението на всяка Форма се придава от ума" --- добре , Но всяка различна форма е различна идея .Сигурно говориш за разликата между духа на дадена идея и различията при различните изпълнения . Но те са плод на разликите в различните виждания . Което значи , че всеки е с различни идеи по един основен въпрос . пп ... ти само един ли си . Но няма значение . Редактирано Май 26, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 (edited) преди 14 часа, АлександърТ.А. каза: Но всяка различна форма е различна идея Всяка Идея може да се прояви в множество форми. Както и в една Форма можем да "открием" доста Идеи. Дори и Идеята за "Дух"! Ако "задълбаеш" малко ще видиш, че има Една Основна Идея ("Живот") и множеството на Производните Идеи. Основната Идея е основа на Производните Идеи, а те са проявени чрез един билюк проявени Форми. Включително и формата на "осъзнаване", "наблюдаване", отразяващи Идеята - "Взаимодействие със Цялото" и т.н. като част от Целокупното. Просто Идеите са на "по-високо ниво" в "йерархията на Проявата", такава каквато хората можем да осъзнаем. До тук съм стигнал поне аз, докато съм си изследвал съзнанието си. Това не значи, че няма и Нещо повече от Идея, "нагоре". А пък за Чувството не коментирам - там е Сакрална зона, дето не се споделя говорейки, а действайки. Редактирано Май 27, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 (edited) В 26.05.2020 г. at 10:09, Донка каза: Когато ползвам думата липса, имам предвид липса на известно количество, а не изобщо. Самата дума липса, която толкова дразни ухото и окото, за мен лично си е точна, защото носи пресупозицията (предположението) , че това, което липсва е било (но вече не Е) в наличност, или се очаква и желае да се добави Не е въпросът "правилно ли е", "точно ли е" или не, както "изгаря от желание и го прави - "посочва", "педагожката в Теб". Просто е вариант на избор за подход за позитивно самопрограмиране (НЛП)! А "изборът" е оставен на четящия редовете, без "уклон" в неква насока. Когато използваш думата "Липса", това определено фокусира съзнанието върху представата за "нямане"... и "блокажите" не закъсняват...... Както става и с "плодовете" .......за "ядене".... Редактирано Май 27, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 Вече казах, че не ми са повтаря циклажа от темата за "Нещото, което може да обедини българите"! Просто най-трудното нещо е да Простим и на Себе си, ама за това се иска да сме се "погледнали" реалистично какво сме! Каква е "реалната ни стойност", а не "добавената"! Какво реално можем и правим, а не единствено това, което мислим, че ще направим. Както са казали старите хора - "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността. АлександърТ.А., Донка и kipenzov 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива. Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели. "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас. Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това. Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата. Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта. А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове.... .... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията. Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 28, 2020 Доклад Share Добавено Май 28, 2020 преди 10 часа, kipenzov каза: Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива. Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели. "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас. Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин... kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 28, 2020 Доклад Share Добавено Май 28, 2020 (edited) Току-що, Станимир каза: Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин... преди 11 часа, kipenzov каза: вътрешно изживяване на Катарзис Отваряне за Новото. Ново раждане. И така..... до следващия скок към Вечността..... Редактирано Май 28, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 28, 2020 Доклад Share Добавено Май 28, 2020 А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие". Голямата Душа е захранвана от силен Дух! Силния Дух се крепи на Истинна Вяра! При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си. При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното! П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш" Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 28, 2020 Доклад Share Добавено Май 28, 2020 преди 47 минути, kipenzov каза: При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното! По-добро със сигурност. Думата "копие" ми навява други асоциации. Всичко се променя в търсене на съвършенството. Старото и ненужното не се губи - то си има своето запазено място в новата форма, като част от веригата от последователни събития довели до появата й. Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 28, 2020 Доклад Share Добавено Май 28, 2020 Току-що, Станимир каза: Думата "копие" ми навява други асоциации. Да оставим БОГ настрана за момент, защото всички живеем в Него! Ясно е, че ввсичко произтича от Него(Източника, Точката, Частицата)! Е какво сме, ако не копия на по-съвършените ни същности?! Откъде ще се пръкне този инстинктивен стремеж за растеж и развитие?! От какво "събитие", телеологично(като бъдеща цел, самопораждане), ще се проявява архетипната история за "Вечното завръщане"?! Всичко е Симулакрум (копия на оригинала) иначе няма условия за "Каквото горе, това и долу"! Току-що, Станимир каза: Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи. Еййй, радвам се, че сподели тази представа! Радвам се щото ми е приятно да срещна и друг да може да си представи "съществуването" на форма отвъд времето. Това повечето могат да си го представят, но не могат "да вкарат" и движението, а Формата да стои неизменна и така да са оформи представата за Принципите на изграждане на Структурата! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.