притеснителност

[абонат1]

Здравейте!

 

Имам известни смущения в общуването, забивам, не знам какво да кажа, оставам впечатление, че съм някоя бавно схващаща. Много трудно се концентрирам и мисълта ми блокира. Като малка ме беше срам дори името да си кажа. Ходя на театър, но дори там се излагам и продължавам да се излагам, не съм оригинална и бързо схващаща като останалите хора. Можете ли да ме посъветвате нещо? Благодаря

[Орлин Баев]

21 статии по темата. Ако действително в питането ти стои реално желание за промяна, прочети ги внимателно и коментирай тук. Не бързай, осмисли, почувствай и тогава.

[абонат1]

Изчетох и осмислих всичко. Гледам да се предизвиквам постоянно, но има моменти, в които близки ми казват "Аз за разлика от теб мога да говоря по телефона, когато около мен има други хора, а ти не можеш" и се чувстват по-големи и по-велики над мен, като видят моите слабости. Имам притеснение и това си личи и хората се възползват от това. 

[Орлин Баев]

При социофобията пътят е много ясен, както и вървенето по него изисква много мотивирана упоритост, постоянство,  последователност. След поредното предизвикване, излизането на бял свят на тревожните програми дори ни депресира за малко. Но, именно това е ценно - преработваме когнитивно, визуално, трансово, психотелесно и продължаваме. Постепенно социалната тревожност се превръща в социална самоувереност. Може и сама, но е нужна както доста схватливост, така и безусловна решителност. Сама проба-грешка пътят е неизбежен, подхлъзването в странични посоки, забавянето са неизбежни... С терапевт вървенето по пътеката се катализира многократно. 

Преди два дни поговорих за социофобията, в разговорен стил, понятно и разбираемо:

https://www.youtube.com/watch?v=sQyfwHSjZQg&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0-yofUjWJ5_j3aH35FCYWq_CpFAklTylzdbNXleiSPQYP6ucGmkHQRb0E