Lily

[Lily777]

Здравейте! Започвам направо към проблема ми и вътрешните ми противоречия. Имах връзка в продължение на 2 години. Смятах човека до себе си за истинската ми любов. В началото отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено. След около година от негова страна започнаха да се появяват чувства на ревност, а аз бях толкова отдадена на връзката, че правех всичко, за да му докажа, че го обичам. Съгласявах се да давам паролите си за социални мрежи, да прекъсвам приятелства с гора от мъжки пол, да бъда на кръстосани разпити къде, как и кога, с кого съм била. Направо се превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него. Сякаш бях зависима от него. Нещата се влошаваха като той реагираше все по- агресивно, когато отново се събуждаха мислите му, че може би му изневерявам. Не се стигна до физическо насилие, но чупене на вещи и обиди беше чест развой на скандалите ни. И така до момент, в който той ме остави. Тръгна си, аз се опитах да го приема. 3 седмици по- късно се върна с хиляди обещания, думи за любов, а аз се хванах отново и влязох в порочния кръг. Дори няколко дни по - късно отново имаше прояви на недоверие и ревност, тъй като вече бяхме на разстояние и може би той усещаше, че няма реален контрол над мен и ситуацията. И отново конфлик след конфликт. Месец по- късно беше поредната раздяла. Този път изглеждаше окончателна- той беше категоричен, че не иска нищо общо с мвн, блокира мв навсякъде, за да може да нв поддържаме връзка. Два месеца страдах много. Бях в чужбина и чувствата за самота и тъга се засилваха. Реших да се взема в ръце и да не се оставям на болката да ме съсипе. Направих типичната грешка- започнах връзка с нов човек. Естествено тази връзка не потръгна, защото аз още не бях преживяла старата любов. Исках просто да се отскубна от болката. Новият човек тогава ми се струваше симпатичен и добър. Сега като го погледна и се сетя изпитвам голяма доза срам- не го намирам изобщо за привлекателен и се чувствам по женски гадно, че съм имала сексуален контакт с него. Та, да се върна назад. Приключих аферата си с него, останахме в добри отношения. Тънката подробност е, че дватама се познават от ученици. Не са приятели, а просто познати. Съжалих, че се поддаох на емоционалността си и не взимах адекватни решения- отново. След като приключих новата връзка продължих сама- да се намеря, да се обикна. Известно време по- късно старата ми любов се върна. Обади се по телефона. Каза ми, че иска да опитаме отново и ме обича. Аз също го обичах. Съгласих се и се стигна до разговора кой с кого е бил за месеците, в които сме били разделени. Той заяви , че е имал няколко сексуални отношения с различни момичета. Когато стана време и аз да кажа, казах, че съм била с един човек, но съм осъзнала, че греше и съм прекъснала отношения. Той ме попита кой е и от страх излъгах, че не се познават. Два дни по- късно реших да кажа истината , но и тогава не напълно. След като разбра кой е човекът, започнаха въпроси колко пъти е било, каквп сме правили точно в леглото и всякакви нездравословни въпроси и твърде неудобни за мен. Налрая му разказах всичко, вярвайки, че откровеността е пътят. Не беше. Изля хиляди обиди по мен- боклук, курва, гнус ме е от теб, ти  си употребена. На следващия ден се извини, неискрено. Потърсих го седмица по- късно, търсейки взаимна прошка за всичко и едни нормални човешки отношения. Получих следния отговор: аз съм виновна за всичко, но не му пука така или иначе, защото той тотално е приключил с негативни боклуци като мен и аз никога няма да стигна нивото му. Отговорих да внимава с обидите си, защото в живота всичко се връща. Той каза, че е приключил с мен и да се разкарам. Проблемът ми сега е- нараненото ми женско чувство, думите от него, болката от случилото се и най- много чувство за несправедливост- аз да изляза след всичко най- долният човек . Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Аз вярвах на този човек , допуснах го до най- дълбокото място на душата си, а получих една кофа с обиди. Моля за съвет как да се избавя от гнева, обидите, болката,вината. Искам да върна предишното си уверено и щастливо аз. 

[д-р Тодор Първанов]

Toй има ОКР с тема ревност.

Бягай далеч от него.Това е.

[Lily777]

Да, знам. Това съм го осъзнала. Опитвам се да превъзмогна болката от обидите му и желанието ми той да разбере какво е направил, въпреки че знам, че такива хора почти никога не разбират колко са наранили. 

[Lily777]

Явно изходът беше той да прекрати както и направи. Може би сега е и нараненото ми его, че той си тръгна и то с такива крайни обиди

[д-р Тодор Първанов]

По-правилно е било, ти да прекратиш връзката.Във всеки случай, ако пак те потърси не се връзвай да я подновяваш.

[Ines Raycheva]

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

Смятах човека до себе си за истинската ми любов

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

правех всичко, за да му докажа, че го обичам

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

да бъда на кръстосани разпити

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

не бях преживяла старата любов.

Само виж отношението ти към теб самата. Смятаща, че не заслужава любов - Защото това определено не е любов и няма нищо общо с такава; вкарваща се в ролята на жертва, просейки внимание и болни представи за "обич". "Дай ми малко обич и внимание, аз си нямам, моля те, зависима съм от теб, ти си въздуха и водата в моя свят!" 

Основният ти проблем е със самата теб - отношението ти Към теб, представата ти за любовта и връзките, за женствеността ти, за мъжествеността, която да те допълва - и в теб самата - твоят Анимус, и отвън - човекът до теб. 

 

В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза:

Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е.

Трудно е, когато си неуверена и необичаща себе си, да. Тогава си зависеща от валидацията на другите. Това е работа за психотерапия и ти препоръчвам да опиташ - имаш да изграждаш себеоценка, себеуважение - преди това да се познаеш цялостно и да приемеш всичко това - твоите наличности в момента, каквито са си. Това е началото.

Във форума пишат терапевти, можеш да ги попиташ за съвет при избора на специалист, спрямо града, в който живееш.

И последно, няколко въпроса за теб:

Какъв мъж искаш до себе си? Опиши го на едно листче - визия, поведение, отношение. 

Как виждаш и връзката си с такъв мъж? Какви са очакванията ти? 

Успех! 

[Диляна Колева]

В ‎4‎.‎12‎.‎2018‎ г. at 14:45, Lily777 каза:

Явно изходът беше той да прекрати както и направи. Може би сега е и нараненото ми его, че той си тръгна и то с такива крайни обиди

Обидата е избор, който определя как да се чувстваш. Ще ти го поясня през една разкошна притча.

Един ден, учителят от планински манастир взел свой ученик и тръгнал с него към близкото село по работа. Пътят бил дълъг  и те седнали да починат. През това време покрай тях минал селянин, който никак не харесвал учението и манастира. Застанал пред учителя и започнал да реди обиди, учителят го изслушал и когато селянинът приключил, учителят не казал нищо в своя защита , а напротив пожелал му да е жив и здрав.

Станал и заедно с ученика си продължил по пътя. Вървели дълго, ученикът видимо бил притеснен и нервен, но нищо не казвал, накрая не издържал и попитал:

- Учителю, 3 години се обучавам при теб, до сега никога не съм имал възражения, но сега не мога да замълча. Този селянин не спря да обижда, нарече те как ли не, а ти не каза нищо, дори му пожела живот и здраве. Защо постъпи така.

Учителят казал:

- Ще ти задам въпрос. Ако на вратата ти почука някой и ти носи подарък, а ти отвориш и не вземеш подаръка, чий е подаръка?

- Ами на този който го е донесъл - отговорил ученикът.

- Ами същото е и с обидата, всеки може да ти я донесе, но ти избираш дали да я вземеш.

Оставям на теб да помислиш, нужен ли ти е този подарък или е време да го изхвърлиш вече.